![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЛюбов. Толкова заредена и натоварена дума трудно ще намериш. Любовта може да се опише като произволно избрано междинно състояние между следните крайни точки:
- Вродено удоволствие: "Обичам да ям агнешки хапки".
- Обобщено харесване: "Обичам си ги моите домашни овчици".
- Междуличностно привличане: "Обичам как те е грижа за овцете".
- Физическо удовлетворение: "Обичам да правя любов с онази овца ей там".
Разбира се, съществува и изкушението да издялкаме едно определение от парче отпадъчни клишета и остатъци от морал и никому неясни чувства, като например в песента на Ует Ует Ует, "Любовта е навсякъде около нас". Естествено, това е доста опростено определение. Така си е. Любовта може да се окаже и лесна за определяне, стига да нямаш нищо против двайсетте и кусур определения за едно и също нещо.
---
- Какво става тук, дами? - повтори въпроса си полицаят. Видът на униформата му вдъхваше респект. И още нещо.
Станка инстинктивно примига на парцали два-три пъти. Не от респект.
- Офицер, офицееер! Тая тука ми дърпа чантата! - изстреля тя, този път без да й мигне окото.
- Лъжкиня!!! - лицето на дъртата овца вече придобиваше зеленикави оттенъци.
- Тишина! - избуча младият полицай, който едва доловимо се подсмихна на определението "офицер". Всъщност си беше един обикновен ефри. - Ей сега ще го разрешим тоя въпрос.
Под все така авторитетния поглед на ефрейтора-офицер, двете се надпреварваха да излагат своята си версия за случилото се. За голямо задоволство на все по-нарастващата тълпа сеирджии. Неусетно кога, околните щандове почти се бяха опразнили и всички се бяха скупчили при чантите, за да видят какво ще стане. Продавачката зад щанда премина от състояние на уплах към леко задоволство. В края на краищата все някой щеше да се поинтересува и от чанти след цялото това говорене.
Чуваха се и откъслечни подвиквания "Браво!" и въздишки "Ауу, колко кофти!" Станка обаче беше в стихията си и явно набираше инерция, докато онази все повече вехнеше. Общественото мнение видимо започваше да се накланя към по-младата съперничка в този дебат. Все пак тя имаше къса пола, високи токчета и блузка с пайети, да не забравяме!
И тогава дъртата реши да вкара в употреба последния си, отчаян коз.
- Ще ви дам под съд! Ще ви осъдя!
Мигом сред тълпата пробяга вълна от тишина. Можеше да се чуе тупкането от пулсиращата вена, която беше избила на челото на овцата.
Но този миг не трая много дълго. Мощно негодувание се възцари на щанда за чанти. Някои даже подеха хор от освирквания. Как смее? Ще призовава и съда в спора!? Нима? И с какво право? Не е ли вече очевидно за всички, направо очевадно даже, че горкото младо момиче е в правото си? Тъпа стара... чанта.
Някъде отдолу се чу приглушено джавкане. Отначало никой не го забеляза, но то постепенно стана по-силно, докато накрая изпод щанда не изскочи един пудел. Той огласяше с пронизителния си писклив лай цялата отсамна страна на Мъгъзина.
Дамата видимо се стъписа.
- Чие е това... нещо? - строго попита полицаят, като мереше всяка дума. Все още беше в режим "авторитетен" и нямаше намерение скоро да превключва на друга вълна.
Дамата се огледа плахо, а пулсиращата вена се бе преместила от челото на слепоочието й.
- Ъ... Аз... Такоз...
- Госпожо, Ваше ли е това, ъ... куче? - повтори полицаят.
Станка съзря пробойна в противниковата отбрана и моментално контраатакува.
- Господин офицер! Тя води ЖИВОТНИ в Мъгъзина! Това е недопустимо! Забранено е! Забране-е-е-но е!
- Тишина! - излая полицаят. - Госпожо, с Вас трябва да си поговорим. Всъщност и двете дами да заповядат с мен. И вземете тази чанта като веществено доказателство!
- Ама... аз... какво съм... - дъртата овца вече беше изгубила всякаква граматика.
Станка повече и дума не продума. Само се подхилкваше лукаво, докато последва готиния полицай и омразното женище. Този следобед определено щеше да се окаже интересен...
Множеството зяпачи постоя, постоя още малко, пък почна да се разотива. За жалост сеирът никога не трае дълго.
Някои дори се престрашиха да огледат чантите на щанда. Нали е Коледа...
- Вродено удоволствие: "Обичам да ям агнешки хапки".
- Обобщено харесване: "Обичам си ги моите домашни овчици".
- Междуличностно привличане: "Обичам как те е грижа за овцете".
- Физическо удовлетворение: "Обичам да правя любов с онази овца ей там".
Разбира се, съществува и изкушението да издялкаме едно определение от парче отпадъчни клишета и остатъци от морал и никому неясни чувства, като например в песента на Ует Ует Ует, "Любовта е навсякъде около нас". Естествено, това е доста опростено определение. Така си е. Любовта може да се окаже и лесна за определяне, стига да нямаш нищо против двайсетте и кусур определения за едно и също нещо.
---
- Какво става тук, дами? - повтори въпроса си полицаят. Видът на униформата му вдъхваше респект. И още нещо.
Станка инстинктивно примига на парцали два-три пъти. Не от респект.
- Офицер, офицееер! Тая тука ми дърпа чантата! - изстреля тя, този път без да й мигне окото.
- Лъжкиня!!! - лицето на дъртата овца вече придобиваше зеленикави оттенъци.
- Тишина! - избуча младият полицай, който едва доловимо се подсмихна на определението "офицер". Всъщност си беше един обикновен ефри. - Ей сега ще го разрешим тоя въпрос.
Под все така авторитетния поглед на ефрейтора-офицер, двете се надпреварваха да излагат своята си версия за случилото се. За голямо задоволство на все по-нарастващата тълпа сеирджии. Неусетно кога, околните щандове почти се бяха опразнили и всички се бяха скупчили при чантите, за да видят какво ще стане. Продавачката зад щанда премина от състояние на уплах към леко задоволство. В края на краищата все някой щеше да се поинтересува и от чанти след цялото това говорене.
Чуваха се и откъслечни подвиквания "Браво!" и въздишки "Ауу, колко кофти!" Станка обаче беше в стихията си и явно набираше инерция, докато онази все повече вехнеше. Общественото мнение видимо започваше да се накланя към по-младата съперничка в този дебат. Все пак тя имаше къса пола, високи токчета и блузка с пайети, да не забравяме!
И тогава дъртата реши да вкара в употреба последния си, отчаян коз.
- Ще ви дам под съд! Ще ви осъдя!
Мигом сред тълпата пробяга вълна от тишина. Можеше да се чуе тупкането от пулсиращата вена, която беше избила на челото на овцата.
Но този миг не трая много дълго. Мощно негодувание се възцари на щанда за чанти. Някои даже подеха хор от освирквания. Как смее? Ще призовава и съда в спора!? Нима? И с какво право? Не е ли вече очевидно за всички, направо очевадно даже, че горкото младо момиче е в правото си? Тъпа стара... чанта.
Някъде отдолу се чу приглушено джавкане. Отначало никой не го забеляза, но то постепенно стана по-силно, докато накрая изпод щанда не изскочи един пудел. Той огласяше с пронизителния си писклив лай цялата отсамна страна на Мъгъзина.
Дамата видимо се стъписа.
- Чие е това... нещо? - строго попита полицаят, като мереше всяка дума. Все още беше в режим "авторитетен" и нямаше намерение скоро да превключва на друга вълна.
Дамата се огледа плахо, а пулсиращата вена се бе преместила от челото на слепоочието й.
- Ъ... Аз... Такоз...
- Госпожо, Ваше ли е това, ъ... куче? - повтори полицаят.
Станка съзря пробойна в противниковата отбрана и моментално контраатакува.
- Господин офицер! Тя води ЖИВОТНИ в Мъгъзина! Това е недопустимо! Забранено е! Забране-е-е-но е!
- Тишина! - излая полицаят. - Госпожо, с Вас трябва да си поговорим. Всъщност и двете дами да заповядат с мен. И вземете тази чанта като веществено доказателство!
- Ама... аз... какво съм... - дъртата овца вече беше изгубила всякаква граматика.
Станка повече и дума не продума. Само се подхилкваше лукаво, докато последва готиния полицай и омразното женище. Този следобед определено щеше да се окаже интересен...
Множеството зяпачи постоя, постоя още малко, пък почна да се разотива. За жалост сеирът никога не трае дълго.
Някои дори се престрашиха да огледат чантите на щанда. Нали е Коледа...
