![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlХрана за из път за три дена, аптечка за първа помощ, торба сандвичи, чифт чорапи и по възможност куче водач за намиране на пътя на връщане. Това е, което по принцип ти е нужно, когато се отправяш на шопинг експедиция в такъв голям Мъгъзин. Но което е най-важното: удобни обувки. За никъде не си без тях.
Според някои теории, необходими са и известни познания по основните бойни изкуства - за всеки случай. Особено полезни са в първите минути, след като вратите са се отворили за коледната Примоция и тълпата развилнели се шопинг-маниаци са започнали своята инвазия. Често има и сгазени.
Наша Станка не разполагаше с нищо от тези неща, освен неутолимия си ентусиазъм и неотклонимата решителност на доберман пред пенсия. Тя ТРЯБВАШЕ да достигне до щанда с чантите преди всички!
Неуправляемата орда граждани на село Чучурково и вероятно надошлите пришълци от цялата околия имаха за какво да се борят - в момента цялото им същество бе запълнено с една-едничка мисъл: пазарувай! пазарувай! пазарувай! Не е важно какво взимаш, важното е да натъпчеш количката ДО ГОРЕ, че и отгоре. И да е евтинко! Да, колкото може по-голяма далаверка да има! Ако може да е без пари, най-добре. Примоциите бяха навсякъде, а плакати примамливо блестяха по витрините: 20%, 50%, 75%, 90%!
Покрай Станка мина табун мургави братя, сестри и ревящи, кикотещи се и сополиви мургавелчета. Бяха натоварили огромна количка с портокали - догоре. Последното, най-малкото, шляпаше босо по теракота най-отзад, като се опитваше да ги настигне. Всеки момент щеше да се разциври.
Станка най-сетне се добра до щанда с чантите. За жалост вътре вече се бяха намърдали цяла група гаднярки. Погледът й трескаво пробяга по всички рафтове. По дяволите... Нито следа от черно-бялата чанта от крокодилска кожа. Ей сега стана кофти...
Стори й се, че нещо бяло проблясва в края на щанда. Мигом Станка скочи като тигрица, пренебрегвайки очевидните физични ограничения, които обувчиците й с висок ток й поставяха. Успя да налети на една дърта кукумявка с боядисани в синьо букли. Тя стискаше заветната последна чанта.
- Това аз си го избрах! - изцвили кукумявката.
- Избери си друга чанта! Аз си я бях заплюла преди теб! - Станка пристъпи напред и хвана чантата, докато онази я стискаше.
- Ще имаш да взимаш. Аз бях тука първа! - съпротивата бе неочаквано силна.
- Да, ама... Ама аз си я набелязах от миналата година! Пусни я! Избери ссси друга чанта! Чувашш лли... - изсъска Станка и дръпна по-силно.
- Миналата година си е за миналата година! - кукумявката не отстъпваше.
Станка започна да се отчайва. Не би се задоволила с нищо друго, освен с най-хубавото! Искаше я тази чанта! И кукумявката щеше да й я даде, ако ще да измете целия Мъгъзин с косата й.
В този момент един дрезгав глас издудна зад тях:
- Какво става тук?
Двете жени се обърнаха едновременно. В това им беше грешката. Главите им се сблъскаха по средата на маневрата.
- Уф, беее! - врякна Станка.
- Оооох, ох убиха ме! - заоплаква се кукумявката.
Мъжът, който бе запълнил с авторитетния си глас нажеженото пространство пред щанда, беше полицай. Висок, едър и снажен. И, о боже мой, униформен! Зелените му очи приковаха погледа на Станчето.
Два гласа се надвикваха в главата й. Единият: "Ей сега я втасахме..." Вторият: "Леле бе, Муцка. Кой е това?"
По всичко личеше, че щеше да помни този следобед дълго. По кой точно начин - още не се знаеше.
Според някои теории, необходими са и известни познания по основните бойни изкуства - за всеки случай. Особено полезни са в първите минути, след като вратите са се отворили за коледната Примоция и тълпата развилнели се шопинг-маниаци са започнали своята инвазия. Често има и сгазени.
Наша Станка не разполагаше с нищо от тези неща, освен неутолимия си ентусиазъм и неотклонимата решителност на доберман пред пенсия. Тя ТРЯБВАШЕ да достигне до щанда с чантите преди всички!
Неуправляемата орда граждани на село Чучурково и вероятно надошлите пришълци от цялата околия имаха за какво да се борят - в момента цялото им същество бе запълнено с една-едничка мисъл: пазарувай! пазарувай! пазарувай! Не е важно какво взимаш, важното е да натъпчеш количката ДО ГОРЕ, че и отгоре. И да е евтинко! Да, колкото може по-голяма далаверка да има! Ако може да е без пари, най-добре. Примоциите бяха навсякъде, а плакати примамливо блестяха по витрините: 20%, 50%, 75%, 90%!
Покрай Станка мина табун мургави братя, сестри и ревящи, кикотещи се и сополиви мургавелчета. Бяха натоварили огромна количка с портокали - догоре. Последното, най-малкото, шляпаше босо по теракота най-отзад, като се опитваше да ги настигне. Всеки момент щеше да се разциври.
Станка най-сетне се добра до щанда с чантите. За жалост вътре вече се бяха намърдали цяла група гаднярки. Погледът й трескаво пробяга по всички рафтове. По дяволите... Нито следа от черно-бялата чанта от крокодилска кожа. Ей сега стана кофти...
Стори й се, че нещо бяло проблясва в края на щанда. Мигом Станка скочи като тигрица, пренебрегвайки очевидните физични ограничения, които обувчиците й с висок ток й поставяха. Успя да налети на една дърта кукумявка с боядисани в синьо букли. Тя стискаше заветната последна чанта.
- Това аз си го избрах! - изцвили кукумявката.
- Избери си друга чанта! Аз си я бях заплюла преди теб! - Станка пристъпи напред и хвана чантата, докато онази я стискаше.
- Ще имаш да взимаш. Аз бях тука първа! - съпротивата бе неочаквано силна.
- Да, ама... Ама аз си я набелязах от миналата година! Пусни я! Избери ссси друга чанта! Чувашш лли... - изсъска Станка и дръпна по-силно.
- Миналата година си е за миналата година! - кукумявката не отстъпваше.
Станка започна да се отчайва. Не би се задоволила с нищо друго, освен с най-хубавото! Искаше я тази чанта! И кукумявката щеше да й я даде, ако ще да измете целия Мъгъзин с косата й.
В този момент един дрезгав глас издудна зад тях:
- Какво става тук?
Двете жени се обърнаха едновременно. В това им беше грешката. Главите им се сблъскаха по средата на маневрата.
- Уф, беее! - врякна Станка.
- Оооох, ох убиха ме! - заоплаква се кукумявката.
Мъжът, който бе запълнил с авторитетния си глас нажеженото пространство пред щанда, беше полицай. Висок, едър и снажен. И, о боже мой, униформен! Зелените му очи приковаха погледа на Станчето.
Два гласа се надвикваха в главата й. Единият: "Ей сега я втасахме..." Вторият: "Леле бе, Муцка. Кой е това?"
По всичко личеше, че щеше да помни този следобед дълго. По кой точно начин - още не се знаеше.
