![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЖивотът не протича разделен на глави. Е, поне не на нормални глави. Нито пък филмите. Ясно е защо трябва да има глави в детските книжки ("Миличко, ще ти прочета до края на главата и после си лягаш, нали?") Но не можем да се сетим да има голям смисъл от глави в книгите за възрастни. Или историите от живота.
Това, което ще последва тук, не е нито едното, нито другото. А може би е и двете едновременно. Решавайте сами.
И така, нали всяка измислена история започва с "имало едно време". Така че...
---
"Няма да успея навреме за примоцията! Ох, няма да успея!" Това бе единствената мисъл, която жужеше като нахална муха из главата й. А място за насекоми там имаше много.
Селото не беше кой знае колко голямо - за половин час да го обходиш! Да, ама в петък вечер отнякъде - странно откъде - по улиците наизлизаха толкова много каруци, че Станка трябваше да се провира между тях като в кръчма. Като снощи в кръчмата, когато мъжорята се нафиркаха и се натръшкаха в хоризонтално положение, къде по маси, къде по столове, или направо на пода. Не е лесно да прескачаш фиркани мъжоря. А още по-малко пък да слаломираш между каруци...
Най-кофтито на мъжорята е, че после има куп чинии за миене.
Все пак Станка се обнадежди, когато най-сетне на отсрещния край на улицата блесна големият МъГъЗин. Бившата сграда на ХоРеМаг-а сега искреше в богати коледни украси. Имаше гирлянди. Няколко шарени лампи имаше. Даже и Дядо Коледа, натъпкан с памук.
Имаше и плакати на Дон Хасан - утре тук щеше да има грандиозен концерт с негово участие и цялото село си беше взело билети. Щеше да има и фотографи.
Станка потърси с поглед Бубито. Мацката все трябваше да се е появила вече, все пак Станка вече закъсняваше. Не е трудно да различиш Бубито сред тълпата. Носеше розово. Розова пола, розова блузка, розова шапка, розова чанта и - гордостта й - розовите обувчици с пайети, които бе изтръгнала тъкмо изпод носа на оная мръхла на последната Примоция на модната линия на "Парцалиани и Синче".
Накрая я видя да разговаря с някакъв гъзар току пред лавката за банички. И се забърза натам, като внимаваше да не се спъне в някое паве. Високите токчета хич не са шега работа.
Това, което ще последва тук, не е нито едното, нито другото. А може би е и двете едновременно. Решавайте сами.
И така, нали всяка измислена история започва с "имало едно време". Така че...
---
"Няма да успея навреме за примоцията! Ох, няма да успея!" Това бе единствената мисъл, която жужеше като нахална муха из главата й. А място за насекоми там имаше много.
Селото не беше кой знае колко голямо - за половин час да го обходиш! Да, ама в петък вечер отнякъде - странно откъде - по улиците наизлизаха толкова много каруци, че Станка трябваше да се провира между тях като в кръчма. Като снощи в кръчмата, когато мъжорята се нафиркаха и се натръшкаха в хоризонтално положение, къде по маси, къде по столове, или направо на пода. Не е лесно да прескачаш фиркани мъжоря. А още по-малко пък да слаломираш между каруци...
Най-кофтито на мъжорята е, че после има куп чинии за миене.
Все пак Станка се обнадежди, когато най-сетне на отсрещния край на улицата блесна големият МъГъЗин. Бившата сграда на ХоРеМаг-а сега искреше в богати коледни украси. Имаше гирлянди. Няколко шарени лампи имаше. Даже и Дядо Коледа, натъпкан с памук.
Имаше и плакати на Дон Хасан - утре тук щеше да има грандиозен концерт с негово участие и цялото село си беше взело билети. Щеше да има и фотографи.
Станка потърси с поглед Бубито. Мацката все трябваше да се е появила вече, все пак Станка вече закъсняваше. Не е трудно да различиш Бубито сред тълпата. Носеше розово. Розова пола, розова блузка, розова шапка, розова чанта и - гордостта й - розовите обувчици с пайети, които бе изтръгнала тъкмо изпод носа на оная мръхла на последната Примоция на модната линия на "Парцалиани и Синче".
Накрая я видя да разговаря с някакъв гъзар току пред лавката за банички. И се забърза натам, като внимаваше да не се спъне в някое паве. Високите токчета хич не са шега работа.
