![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlДоста споменавам Струнната теория напоследък. Но факт е, че тя на сегашния етап е само една философска хипотеза (трудно е да се нарече и физическа). Има някои косвени индикации, че е донякъде на прав път, но само дотам. В момента просто нямаме инструментите да я проверим. Иначе изглежда много елегантно. Като казвам "елегантно", това ми напомня да препоръчам филма The Elegant Universe. Повечето обяснения от този мой постинг (който беше преди 2 години, когато бях доста по-бегло запознат с темата) са вдъхновени именно от The Elegant Universe. Филмът е по книгата на един от поколението младоци във физиката, Брайън Грийн (той е и водещ във филма). Това са хора, които промениха лицето на науката и я направиха достъпна за хората, интересна и забавна. Много ще ви хареса.
Да не забравяме и проблема със закостенялостта на учените - изнамират някаква теория и почват да си я защитават като бащиния срещу "посегателства" от разни нахални иноватори. Доста е парадоксално, като се има предвид, че учените са призвани именно да търсят нови и по-съвършени обяснения за нещата. Даже на Айнщайн не му е достигнала достатъчно смелост да допусне, че в някои части може и да не е прав и може да има по-добри обяснения от неговите. Затова и се е спрял до едно място и по-нататъка е бил неспособен да прозре. Пример: проблемът с квантовата гравитация (как действа гравитацията на суб-атомно ниво). Но пък и тогава са липсвали някои данни, които идват по-късно: че Вселената недвусмислено се разширява например. Айнщайн е настоявал, че има начин да стъкми така теориите си, че да я "накара" да си стои на едно място. Е, не става така.
Любимата ми фраза е: "Геният се крие в простотата". Така че вероятно е истина, че всичко е много по-просто, отколкото се опитваме да го изкараме.
Но сега на въпроса.
Говорим, че физиката на такова високо ниво като космологията и квантовата физика често граничи с чисто философски съждения с малко реално покритие. Примери много. Ето една щура теория: Вселената е просто една виртуална игра в нечий компютър! Нещо като Матрицата, но може би с цел нечие забавление. "Доказателството": на ниво звезди и тела и предмети, всичко работи според едни правила. Но като zoom-нем надолу, тези правила изчезват и почват да играят други правила (на квантовата механика). А като zoom-нем още по-навътре, всичко се размазва и достига до един предел, отвъд който вече няма плавно преминаване от едно zoom-състояние към друго, а всичко става рязко, хаотично и прекалено "random". Е, пита авторът на тази теория, нима това не е като твоят компютър? Ако zoom-ваш максимално, стигаш един момент, в който виждаш само едни пиксели, които не могат да се разбият на по-дребни неща, и всичко се размазва. Също друг довод е: ако приемем, че сред милиардите възможни цивилизации има такава, която напредне достатъчно, че нейните компютри да са толкова мощни, че да създадат една перфектно симулирана Вселена... то какъв е шансът (статистически) ние да СМЕ в една от тези компютърни симулации? В сравнение с шанса да сме в "истинска" Вселена? Оказва се, че шансът е милиарди пъти в полза на първата вероятност.
Но това са само теории, при това по-скоро философски :)
Да не забравяме и проблема със закостенялостта на учените - изнамират някаква теория и почват да си я защитават като бащиния срещу "посегателства" от разни нахални иноватори. Доста е парадоксално, като се има предвид, че учените са призвани именно да търсят нови и по-съвършени обяснения за нещата. Даже на Айнщайн не му е достигнала достатъчно смелост да допусне, че в някои части може и да не е прав и може да има по-добри обяснения от неговите. Затова и се е спрял до едно място и по-нататъка е бил неспособен да прозре. Пример: проблемът с квантовата гравитация (как действа гравитацията на суб-атомно ниво). Но пък и тогава са липсвали някои данни, които идват по-късно: че Вселената недвусмислено се разширява например. Айнщайн е настоявал, че има начин да стъкми така теориите си, че да я "накара" да си стои на едно място. Е, не става така.
Любимата ми фраза е: "Геният се крие в простотата". Така че вероятно е истина, че всичко е много по-просто, отколкото се опитваме да го изкараме.
Но сега на въпроса.
Говорим, че физиката на такова високо ниво като космологията и квантовата физика често граничи с чисто философски съждения с малко реално покритие. Примери много. Ето една щура теория: Вселената е просто една виртуална игра в нечий компютър! Нещо като Матрицата, но може би с цел нечие забавление. "Доказателството": на ниво звезди и тела и предмети, всичко работи според едни правила. Но като zoom-нем надолу, тези правила изчезват и почват да играят други правила (на квантовата механика). А като zoom-нем още по-навътре, всичко се размазва и достига до един предел, отвъд който вече няма плавно преминаване от едно zoom-състояние към друго, а всичко става рязко, хаотично и прекалено "random". Е, пита авторът на тази теория, нима това не е като твоят компютър? Ако zoom-ваш максимално, стигаш един момент, в който виждаш само едни пиксели, които не могат да се разбият на по-дребни неща, и всичко се размазва. Също друг довод е: ако приемем, че сред милиардите възможни цивилизации има такава, която напредне достатъчно, че нейните компютри да са толкова мощни, че да създадат една перфектно симулирана Вселена... то какъв е шансът (статистически) ние да СМЕ в една от тези компютърни симулации? В сравнение с шанса да сме в "истинска" Вселена? Оказва се, че шансът е милиарди пъти в полза на първата вероятност.
Но това са само теории, при това по-скоро философски :)
