![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНакратко, същината и историята на твърдението, че Земята е куха, е обяснена тук. Да се концентрираме върху доказателствата, които са я разбили на пух и прах и поради които тя се счита за псевдо-наука.
- Гравитацията.
Най-силният научен аргумент срещу кухата Земя е гравитацията. В последните години масата на Земята е била изчислена с невероятна точност и, ползвайки основните закони на физиката, е била изчислена и съответстващата й сила на гравитацията. Това са едни от най-точните изчисления в съвременната наука, позволяващи прецизното боравене с ред технологии, като започнем от изстрелването на ракети, та до най-обикновени ежедневни дейности.
Масивните обекти проявяват тенденция да се скупчват гравитационно поради взаимното си привличане, като така образуват не-кухи, сферични обекти (звезди, планети и т.н.). Твърдата сферична форма е възможно най-ефикасната форма за едно тяло, която му позволява да минимизира гравитационната си потенциална енергия. Наличието на кухини е неблагоприятно от енергийна гледна точка. Освен това, обичайната материя не е достатъчно силна, за да устои на напрежението, породено от една куха (т.е. сводеста) структура, особено с размерите на планета - силите на гравитация винаги ще се опитват да я смачкат и няма причина тя да остане куха твърде дълго. Една куха обвивка с размерите на средна планета като Земята и с дебелина на кората (обвивката), каквато досега е наблюдавана у Земята, не би могла да постигне така необходимото хидростатично равновесие със собствената си маса и скоро би колабирало вътре в себе си.
Съществува и една модифицирана версия на теорията за "кухата Земя", според която хората и всичко, което наблюдаваме върху повърхността на Земята, всъщност е разположено от вътрешната страна на "кухата" сфера, а Слънцето, планетите и звездите, които наблюдаваме, са вътре (не е ясно какво има от външната страна на тази обвивка, тази теория мълчи по въпроса). В общи линии, тази версия е била категорично оборена още през 16-17 в. с напредване на астрономическите наблюдения.
Освен това, някой, стоящ върху вътрешността на тази повърхност, не би могъл да изпита достатъчно центробежно привличане навън към стените и надали би се задържал изправен на повърхността (Земята може и да се върти, но не чак толкова бързо). По-скоро, както сочат наблюденията при подобни експерименти, той би бил в състояние, близко до безтегловност. Това за пръв път е било демонстрирано от самия Нютон, чиято "теорема на черупката" първо математически предсказва (а по-късно и на практика демонстрира), че гравитационната сила, породена при такива условия (вътре в черупката) би била равна на нула във всяка една точка от съответната повърхност - стига кухото тяло да има сравнително равномерна сферична форма, като в такъв случай дебелината и масата на обвивката е без значение.
Все пак би се породила миниатюрна гравитационна сила поради това, че Земята няма напълно симетрична сферична форма, както и поради различни влияния от страна на Луната и други тела. Но тези влияния са пренебрежимо малки, както е видно от силата на въздействие от страна на Луната върху световните океани. Също така, центробежната сила от въртенето на Земята би притеглила човек, стоящ върху вътрешната повърхност към нея, ако човекът се движи със същата скорост като вътрешността на Земята и е в непрестанен контакт с повърхността. Но дори максималната постижима центробежна сила при такива условия (при Екватора) би била само 1/300 от реално наблюдаваната в момента сила на земната гравитация.
Масата на нашата планета също ясно сочи към несъстоятелност на хипотезата за "кухата Земя". Ако Земята бе предимно куха както се твърди в тази теория, то нейната маса също би била значително по-ниска от реалната и съответно гравитацията върху повърхността й щеше да е много по-слаба.
- Визуални доказателства.
Към момента най-дълбоката дупка, прокопавана в земната кора, е прокопаното отверстие от SG-3, което е 12.3 км дълбоко и е част от Колския проект на СССР. Това е засега най-дълбокото визуално свидетелство за вътрешната структура на Земята. Освен това, многобройни фотографии, направени от орбитални сателити, предоставят нагледни свидетелства, че няма никакви големи отвори или кухини във вътрешността на Земята, особено при полюсите, където най-често ги разполагат различните любители на теориите на конспирацията.
- Сеизмична информация.
В днешно време сеизмичните данни недвусмислено сочат в полза на общоприетата и многократно изпитана концепция за строежа на земята като плътно тяло, състоящо се от кора, мантия, външно и вътрешно ядро. Една евентуално куха Земя би дала много по-различни резултати при сеизмичните наблюдения. Р-вълните представляват вълни на компресия, пътуващи през земните недра. Поради сегашната (реална) структура на Земята (кора, мантия, ядро), ядрото има забавящ ефект върху разпространението на Р-вълните, преминаващи през мантията. Това разлага и пречупва вълните и формира т. нар. "сенчести зони". Тези зони, разположени между 103" и 142" градуса от двете страни спрямо първоначалната компресия, изпитват нулев ефект от тази компресия. Подобен "затихващ" ефект не би могъл да се наблюдава при една куха Земя.
- Вулканични изливания.
Последните изследвания на вулканичната активност в Хавай сочат, че постоянните притоци на лава, които подхранват вулканите в Хавай, идват от дълбочина около 3000 км. Изследванията доказват по недвусмислен начин, че лавата произлиза от външното ядро на Земята. За сверяване на резултатите са били използвани модерен тип спектрометри, които анализират изотопите на талий, засечени в хавайските вулканични скали.
Също така, според наблюденията на съвременната геология и сеизмика, земетресенията се предизвикват от постоянното движение на тектонските плочи, разположени непосредствено под най-горния слой на Земята и буквално "плуващи" (носещи се) върху полу-течното "море" на земната мантия. Тези плочи постоянно се движат поради постоянната циркулация на разтопени скали и лава под кората. При триенето на плочите и особено при натрупване на напрежение между две плочи и внезапното му освобождаване ("наместване"), земята се тресе и това предизвиква земетресенията. Наскорошното мощно земетресение до Япония, в един от най-активните в сеизмично отношение разломи на Земята (част от т.нар. "огнен кръг", който опасва от всички страни огромната Тихоокеанска тектонска плоча), е поредното свидетелтво за невероятната мощ на тези плочи. Там Тихоокеанската плоча се подпъхва под съседната и това предизвиква напрежение. Разтопяването на края й при потъването й навътре в мантията предизвиква изтичания на лава на хиляди километри в източна посока - а именно в Хавай и Филипините.
Всичко това и ред други сеизмични, геоложки и други изследвания показват много ясно, че Земята НЕ Е куха. Ако беше куха, нямаше да се случват земетресения, нямаше да изригват вулкани, нямаше да се образуват средноокеански хребети (като по средата на Атлантическия океан, където в резултат се е образувал остров Исландия), нямаше да съществуват вулканични острови като Хавай, а Земята щеше да има много слаба гравитация и ние щяхме да подскачаме като Нийл Армстронг върху прашната повърхност на Луната (отделна тема е защо и Луната не е "куха" Звезда на Смъртта като тази на Дарт Вейдър).
За жалост, все още има много заблудени хора, които продължават да вярват в теорията за "кухата Земя", въпреки всичките трупащи се свидетелства, които я оборват. Когато бъдат попитани дали имат поне ЕДНО доказателство в полза на вярата си, те изместват темата и предпочитат да отклонят вниманието.
Не съществува начин да се обясни как една евентуално куха структура на Земята би могла да съществува трайно; не съществува физичен закон, който би направил това възможно. Хората са създали тази теория преди много векове, когато са им липсвали познания и средства за набавянето на такива (подобно на обясняването на първоначално необясними неща с наличието на всесилни божества). Целта им е била да си обяснят необясними явления като магнитните аномалии или северното сияние. Сега обаче учените са наясно с причините за тези явления, тествали са ги и са достигнали до недвусмислени доказателства. Така че повече няма логична причина да продължаваме да надаваме ухо за подобна псевдонаука, освен ако тя не е част от научно-фантастичната литература и освен ако не е приемана като именно такава.
Една куха Земя би колабирала под собствената си тежест според основните и напълно разбираеми и проверими закони на Нютоновата физика. Всъщност тя би се срутила почти веднага в едно кръгло, твърдо и плътно тяло с нагорещено от налягането ядро, в което се концентрират по-тежките елементи като например желязото. Именно такава е структурата на Земята.
Масата на Земята може да се изчисли, като се използва уравнението F=GmM/r2, където G е гравитационната константа, равна на 6.67 х 10-11 m3/(kg sec2), изчислена през 1798 г. от Хенри Кавендиш. M и м са двете маси - главно М е масата на Земята. Ускорението "a" е известно още със стойността си 9.8 m/s. Радиусът на Земята е представен като "r" и е изчислен още от гръцкия физик Ератостен. Стойността му е 6371 km.
Всички тези константи са получени чрез наблюдения и многократни измервания както на други планети, така и на явления тук, на Земята. Като се използва горното уравнение, заедно с уравнението на Нютон F=ma (силата F е равна на масата m по ускорението a), получаваме ma = GmM/r2. След като разделим двете страни на уравнението и отстраним "m" и изчислим M, неговата стойност се получава M = ar2/G. Като заместим с константите, получаваме масата на Земята = 5.9737 х 10^24 kg. Всякаква друга стойност на масата на Земята е невъзможна, тъй като тя автоматически би променила константите, за коите вече знаем и сме проверили по различни начини, че са действителни.
А да не забравяме, че най-голямото "доказателство" за теорията за "кухата Земя" е всъщност една измислена "биография", написана през 1908 г. Ако приемете това за най-голямото историческо свидетелство, оттам нататък е доста лесно да си измислиш каквато "теория" ти дойде наум.
Допълнителна литература:
- Гравитацията.
Най-силният научен аргумент срещу кухата Земя е гравитацията. В последните години масата на Земята е била изчислена с невероятна точност и, ползвайки основните закони на физиката, е била изчислена и съответстващата й сила на гравитацията. Това са едни от най-точните изчисления в съвременната наука, позволяващи прецизното боравене с ред технологии, като започнем от изстрелването на ракети, та до най-обикновени ежедневни дейности.
Масивните обекти проявяват тенденция да се скупчват гравитационно поради взаимното си привличане, като така образуват не-кухи, сферични обекти (звезди, планети и т.н.). Твърдата сферична форма е възможно най-ефикасната форма за едно тяло, която му позволява да минимизира гравитационната си потенциална енергия. Наличието на кухини е неблагоприятно от енергийна гледна точка. Освен това, обичайната материя не е достатъчно силна, за да устои на напрежението, породено от една куха (т.е. сводеста) структура, особено с размерите на планета - силите на гравитация винаги ще се опитват да я смачкат и няма причина тя да остане куха твърде дълго. Една куха обвивка с размерите на средна планета като Земята и с дебелина на кората (обвивката), каквато досега е наблюдавана у Земята, не би могла да постигне така необходимото хидростатично равновесие със собствената си маса и скоро би колабирало вътре в себе си.
Съществува и една модифицирана версия на теорията за "кухата Земя", според която хората и всичко, което наблюдаваме върху повърхността на Земята, всъщност е разположено от вътрешната страна на "кухата" сфера, а Слънцето, планетите и звездите, които наблюдаваме, са вътре (не е ясно какво има от външната страна на тази обвивка, тази теория мълчи по въпроса). В общи линии, тази версия е била категорично оборена още през 16-17 в. с напредване на астрономическите наблюдения.
Освен това, някой, стоящ върху вътрешността на тази повърхност, не би могъл да изпита достатъчно центробежно привличане навън към стените и надали би се задържал изправен на повърхността (Земята може и да се върти, но не чак толкова бързо). По-скоро, както сочат наблюденията при подобни експерименти, той би бил в състояние, близко до безтегловност. Това за пръв път е било демонстрирано от самия Нютон, чиято "теорема на черупката" първо математически предсказва (а по-късно и на практика демонстрира), че гравитационната сила, породена при такива условия (вътре в черупката) би била равна на нула във всяка една точка от съответната повърхност - стига кухото тяло да има сравнително равномерна сферична форма, като в такъв случай дебелината и масата на обвивката е без значение.
Все пак би се породила миниатюрна гравитационна сила поради това, че Земята няма напълно симетрична сферична форма, както и поради различни влияния от страна на Луната и други тела. Но тези влияния са пренебрежимо малки, както е видно от силата на въздействие от страна на Луната върху световните океани. Също така, центробежната сила от въртенето на Земята би притеглила човек, стоящ върху вътрешната повърхност към нея, ако човекът се движи със същата скорост като вътрешността на Земята и е в непрестанен контакт с повърхността. Но дори максималната постижима центробежна сила при такива условия (при Екватора) би била само 1/300 от реално наблюдаваната в момента сила на земната гравитация.
Масата на нашата планета също ясно сочи към несъстоятелност на хипотезата за "кухата Земя". Ако Земята бе предимно куха както се твърди в тази теория, то нейната маса също би била значително по-ниска от реалната и съответно гравитацията върху повърхността й щеше да е много по-слаба.
- Визуални доказателства.
Към момента най-дълбоката дупка, прокопавана в земната кора, е прокопаното отверстие от SG-3, което е 12.3 км дълбоко и е част от Колския проект на СССР. Това е засега най-дълбокото визуално свидетелство за вътрешната структура на Земята. Освен това, многобройни фотографии, направени от орбитални сателити, предоставят нагледни свидетелства, че няма никакви големи отвори или кухини във вътрешността на Земята, особено при полюсите, където най-често ги разполагат различните любители на теориите на конспирацията.
- Сеизмична информация.
В днешно време сеизмичните данни недвусмислено сочат в полза на общоприетата и многократно изпитана концепция за строежа на земята като плътно тяло, състоящо се от кора, мантия, външно и вътрешно ядро. Една евентуално куха Земя би дала много по-различни резултати при сеизмичните наблюдения. Р-вълните представляват вълни на компресия, пътуващи през земните недра. Поради сегашната (реална) структура на Земята (кора, мантия, ядро), ядрото има забавящ ефект върху разпространението на Р-вълните, преминаващи през мантията. Това разлага и пречупва вълните и формира т. нар. "сенчести зони". Тези зони, разположени между 103" и 142" градуса от двете страни спрямо първоначалната компресия, изпитват нулев ефект от тази компресия. Подобен "затихващ" ефект не би могъл да се наблюдава при една куха Земя.
- Вулканични изливания.
Последните изследвания на вулканичната активност в Хавай сочат, че постоянните притоци на лава, които подхранват вулканите в Хавай, идват от дълбочина около 3000 км. Изследванията доказват по недвусмислен начин, че лавата произлиза от външното ядро на Земята. За сверяване на резултатите са били използвани модерен тип спектрометри, които анализират изотопите на талий, засечени в хавайските вулканични скали.
Също така, според наблюденията на съвременната геология и сеизмика, земетресенията се предизвикват от постоянното движение на тектонските плочи, разположени непосредствено под най-горния слой на Земята и буквално "плуващи" (носещи се) върху полу-течното "море" на земната мантия. Тези плочи постоянно се движат поради постоянната циркулация на разтопени скали и лава под кората. При триенето на плочите и особено при натрупване на напрежение между две плочи и внезапното му освобождаване ("наместване"), земята се тресе и това предизвиква земетресенията. Наскорошното мощно земетресение до Япония, в един от най-активните в сеизмично отношение разломи на Земята (част от т.нар. "огнен кръг", който опасва от всички страни огромната Тихоокеанска тектонска плоча), е поредното свидетелтво за невероятната мощ на тези плочи. Там Тихоокеанската плоча се подпъхва под съседната и това предизвиква напрежение. Разтопяването на края й при потъването й навътре в мантията предизвиква изтичания на лава на хиляди километри в източна посока - а именно в Хавай и Филипините.
Всичко това и ред други сеизмични, геоложки и други изследвания показват много ясно, че Земята НЕ Е куха. Ако беше куха, нямаше да се случват земетресения, нямаше да изригват вулкани, нямаше да се образуват средноокеански хребети (като по средата на Атлантическия океан, където в резултат се е образувал остров Исландия), нямаше да съществуват вулканични острови като Хавай, а Земята щеше да има много слаба гравитация и ние щяхме да подскачаме като Нийл Армстронг върху прашната повърхност на Луната (отделна тема е защо и Луната не е "куха" Звезда на Смъртта като тази на Дарт Вейдър).
За жалост, все още има много заблудени хора, които продължават да вярват в теорията за "кухата Земя", въпреки всичките трупащи се свидетелства, които я оборват. Когато бъдат попитани дали имат поне ЕДНО доказателство в полза на вярата си, те изместват темата и предпочитат да отклонят вниманието.
Не съществува начин да се обясни как една евентуално куха структура на Земята би могла да съществува трайно; не съществува физичен закон, който би направил това възможно. Хората са създали тази теория преди много векове, когато са им липсвали познания и средства за набавянето на такива (подобно на обясняването на първоначално необясними неща с наличието на всесилни божества). Целта им е била да си обяснят необясними явления като магнитните аномалии или северното сияние. Сега обаче учените са наясно с причините за тези явления, тествали са ги и са достигнали до недвусмислени доказателства. Така че повече няма логична причина да продължаваме да надаваме ухо за подобна псевдонаука, освен ако тя не е част от научно-фантастичната литература и освен ако не е приемана като именно такава.
Една куха Земя би колабирала под собствената си тежест според основните и напълно разбираеми и проверими закони на Нютоновата физика. Всъщност тя би се срутила почти веднага в едно кръгло, твърдо и плътно тяло с нагорещено от налягането ядро, в което се концентрират по-тежките елементи като например желязото. Именно такава е структурата на Земята.
Масата на Земята може да се изчисли, като се използва уравнението F=GmM/r2, където G е гравитационната константа, равна на 6.67 х 10-11 m3/(kg sec2), изчислена през 1798 г. от Хенри Кавендиш. M и м са двете маси - главно М е масата на Земята. Ускорението "a" е известно още със стойността си 9.8 m/s. Радиусът на Земята е представен като "r" и е изчислен още от гръцкия физик Ератостен. Стойността му е 6371 km.
Всички тези константи са получени чрез наблюдения и многократни измервания както на други планети, така и на явления тук, на Земята. Като се използва горното уравнение, заедно с уравнението на Нютон F=ma (силата F е равна на масата m по ускорението a), получаваме ma = GmM/r2. След като разделим двете страни на уравнението и отстраним "m" и изчислим M, неговата стойност се получава M = ar2/G. Като заместим с константите, получаваме масата на Земята = 5.9737 х 10^24 kg. Всякаква друга стойност на масата на Земята е невъзможна, тъй като тя автоматически би променила константите, за коите вече знаем и сме проверили по различни начини, че са действителни.
А да не забравяме, че най-голямото "доказателство" за теорията за "кухата Земя" е всъщност една измислена "биография", написана през 1908 г. Ако приемете това за най-голямото историческо свидетелство, оттам нататък е доста лесно да си измислиш каквато "теория" ти дойде наум.
Допълнителна литература:
- ↑ Robert T. Carroll. The Skeptics Dictionary. (August 13, 2009). Retrieved from http://www.skepdic.com/hollowearth.html
- ↑ About.com:Paranormal Phenomena-Secrets of the Hollow Earth. (2010). Retrieved from http://paranormal.about.com/library/weekly/aa090400a.htm
- About.com:Paranormal Phenomena-Secrets of the Hollow Earth. (2010). Retrieved from http://paranormal.about.com/library/weekly/aa090400a.htm
- Crenshaw, Dennis. The Missing Secret Diary of Admiral Byrd: Fact or Fiction? (2001). Retrieved from http://www.thehollowearthinsider.com/news/wmview.php?ArtID=6
- Cessna, A. (n.d.). Hollow earth theory. Retrieved from http://www.universetoday.com/guide-to-space/earth/hollow-earth-theory/
- Enchanted Learning. (2009). Retrieved from http://conspiracytheories.lcc.gatech.edu/index.php?title=Hollow_Earth_Theory&action=edit
- Hagerty, Mike. The Tech. Earthquakes. Retrieved from: http://www.thetech.org/exhibits_events/online/quakes/waves/p&s_waves.html
- The Hollow Earth Strange Beliefs: The Pole Holes & the Underworld (December 1 2004). Retrieved from http://www.xenophilia.com/zb0008h.htm
- Image reference. Retrieved from: http://dl.ccc.cccd.edu/classes/internet/geology100/IntroLecture_files/image028.jpg
- Robert T. Carroll. The Skeptics Dictionary. (August 13, 2009). Retrieved from http://www.skepdic.com/hollowearth.html
- Rodney M. Cluff. Our Earth is Hollow. (August 9, 2009). Retrieved from http://www.ourhollowearth.com/
- Apollo 8 and Apollo 16 Photos of Earth, validates Hollow Earth Theories. (2009). http://www.burlingtonnews.net/hollowearth.html
- Strange Maps:Inside the Hollow Earth. (March 1, 2007). http://strangemaps.wordpress.com/2007/03/01/85-inside-the-hollow-earth/
- Umberto Eco. Spheres of influence: Umberto Eco on why we should beware mad scientists. (August 5, 2006). http://www.guardian.co.uk/books/2006/aug/05/umbertoeco
