![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПърво, една статия от днес:
Парламентарните избори в Турция са решаващи за целия Балкански и Черноморски регион
Бих добавил и още малко четиво по темата:
http://talk-politics.livejournal.com/556957.html
http://talk-politics.livejournal.com/998794.html#cutid4
И да обобщим с няколко думи. След като по ред причини многократно удари на камък в опитите си за евро-интеграция (и при всеки опит срещна хлопнати порти пред себе си), сега Турция се опитва да поеме в нова посока и да промени мястото си в региона. За целта тя започва да следва по-дръзка външна политика, както се видя при войната в Ирак и събитията в израелски води. И освен това Турция търси постигането на нова роля като фактор, с който всички да се съобразяват - нито съвсем част от европейското пространство, нито типична част от Бл.изток, а срединна, тяхна си роля и по техен си модел.
Да, става въпрос за голямата геополитическа игра, която никога не е спирала, а само непрестанно променя своята динамика и посока. И ние следва да се адаптираме към новите реалности, ако не искаме изведнъж да се намерим в небрано лозе.
Улисани в нашите си домашни крамоли, по-голямата част от българите забравяме, че светът е голям и това, което се случва не чак толкова далече отвъд нашите граници, има пряко отражение и върху нас.
Така че Турция се опитва да си осигури нейно си място според техните разбирания и планове - нито като част от Изтока, нито от Запада. И формата на държавно устройство няма да е нито демокрация, нито точно теократична диктатура, а нещо по средата.
Погледнато от нашата си камбанария, логичният въпрос, който следва, е - това ще се отрази ли на България и как? Да, ще ни се отрази, естествено. Няма начин - Турция ни е съсед. Неминуемо ще има отражение и у нас, всъщност може би този процес вече е започнал. Ние сме част от играта, една от многобройните пионки в нея, които всеки от по-големите играчи подбутва из дъската.
Що се отнася до подчертано про-ислямистката партия на Ердоган, тя е формацията, която прокарва именно тази нова стратегия. В този ред на мисли победата й на идните избори изглежда неминуема - въпросът е дали ще постигне необходимото мнозинство още сега, за да промени конституцията, или това ще се забави с още един мандат. Но едно е сигурно - на този етап процесът изглежда необратим, защото явно самото турско общество го изисква. И реакцията на ЕС към дългогодишните амбиции за евро-членство на Турция бе един от основните фактори, които обърнаха нещата. След като видяха, че никой не ги иска в Европа, турците съответно се усетиха, че следва да си търсят нова идентичност. И я намериха.
Дотук с по-дълбоките причини за всичко това. Да минем на по-повърхностно, местно ниво. Разбира се, за да измислим какво следва ние да направим по въпроса, трябва първо да разберем откъде идва всичко. Защото на този етап сме предимно реактивни, т.е. реагираме на ситуации, вместо да се опитваме да гледаме поне с един ход напред и да сме проактивни.
Забелязвате ли как още не съм казал и дума за това добро ли е всичко това за нас или лошо? Е, сега ще кажа. Очевидно, от наша гледна точка това е по-скоро лошо. И нашите политици следва да си направят съответните изводи и да вземат мерки. Геополитически мерки. Какво имам предвид ли? Засилване сътрудничеството с ЕС и НАТО и търсене повече гаранции за националната ни сигурност. Защото фигурите по дъската вече се раздвижват сериозно, а ние още дремем в блажено неведение. А никой няма да ни чака да благоволим да се събудим.
Не казвам, че Турция автоматически се превръща в наш геополитически противник. По-скоро фактор, с който ще трябва да се съобразяваме и още една допълнителна променлива, която ще трябва да въведем в уравнението със звездичка, което постоянно се налага да решаваме. Защото ние сме и винаги ще бъдем между няколко чука и няколко наковални. В такива ситуации по-малките играчи разчитат на гъвкавост и адаптивност. Именно тези прагматични качества са ни спешно нужни точно сега, а не популизъм, резки и непредвидими движения на геополитическата сцена и съответно в крайна сметка повече негативи за страната ни, отколкото ползи.
Струва си да се замислим. Разполагаме ли с подходящите политици с капацитет за по-дългосрочна визия и способност да се нагърбват с правилните решения, или не? Или сме обречени постоянно да правим избора между по-малкото и по-голямото зло измежду една махленска сбирщина дребни картоиграчи в една иначе голяма игра? С други думи - имаме ли достатъчно широка уста за тази лъжица?
(Преведено и публикувано за дискусия и тук).
Парламентарните избори в Турция са решаващи за целия Балкански и Черноморски регион
Бих добавил и още малко четиво по темата:
http://talk-politics.livejournal.com/556957.html
http://talk-politics.livejournal.com/998794.html#cutid4
И да обобщим с няколко думи. След като по ред причини многократно удари на камък в опитите си за евро-интеграция (и при всеки опит срещна хлопнати порти пред себе си), сега Турция се опитва да поеме в нова посока и да промени мястото си в региона. За целта тя започва да следва по-дръзка външна политика, както се видя при войната в Ирак и събитията в израелски води. И освен това Турция търси постигането на нова роля като фактор, с който всички да се съобразяват - нито съвсем част от европейското пространство, нито типична част от Бл.изток, а срединна, тяхна си роля и по техен си модел.
Да, става въпрос за голямата геополитическа игра, която никога не е спирала, а само непрестанно променя своята динамика и посока. И ние следва да се адаптираме към новите реалности, ако не искаме изведнъж да се намерим в небрано лозе.
Улисани в нашите си домашни крамоли, по-голямата част от българите забравяме, че светът е голям и това, което се случва не чак толкова далече отвъд нашите граници, има пряко отражение и върху нас.
Така че Турция се опитва да си осигури нейно си място според техните разбирания и планове - нито като част от Изтока, нито от Запада. И формата на държавно устройство няма да е нито демокрация, нито точно теократична диктатура, а нещо по средата.
Погледнато от нашата си камбанария, логичният въпрос, който следва, е - това ще се отрази ли на България и как? Да, ще ни се отрази, естествено. Няма начин - Турция ни е съсед. Неминуемо ще има отражение и у нас, всъщност може би този процес вече е започнал. Ние сме част от играта, една от многобройните пионки в нея, които всеки от по-големите играчи подбутва из дъската.
Що се отнася до подчертано про-ислямистката партия на Ердоган, тя е формацията, която прокарва именно тази нова стратегия. В този ред на мисли победата й на идните избори изглежда неминуема - въпросът е дали ще постигне необходимото мнозинство още сега, за да промени конституцията, или това ще се забави с още един мандат. Но едно е сигурно - на този етап процесът изглежда необратим, защото явно самото турско общество го изисква. И реакцията на ЕС към дългогодишните амбиции за евро-членство на Турция бе един от основните фактори, които обърнаха нещата. След като видяха, че никой не ги иска в Европа, турците съответно се усетиха, че следва да си търсят нова идентичност. И я намериха.
Дотук с по-дълбоките причини за всичко това. Да минем на по-повърхностно, местно ниво. Разбира се, за да измислим какво следва ние да направим по въпроса, трябва първо да разберем откъде идва всичко. Защото на този етап сме предимно реактивни, т.е. реагираме на ситуации, вместо да се опитваме да гледаме поне с един ход напред и да сме проактивни.
Забелязвате ли как още не съм казал и дума за това добро ли е всичко това за нас или лошо? Е, сега ще кажа. Очевидно, от наша гледна точка това е по-скоро лошо. И нашите политици следва да си направят съответните изводи и да вземат мерки. Геополитически мерки. Какво имам предвид ли? Засилване сътрудничеството с ЕС и НАТО и търсене повече гаранции за националната ни сигурност. Защото фигурите по дъската вече се раздвижват сериозно, а ние още дремем в блажено неведение. А никой няма да ни чака да благоволим да се събудим.
Не казвам, че Турция автоматически се превръща в наш геополитически противник. По-скоро фактор, с който ще трябва да се съобразяваме и още една допълнителна променлива, която ще трябва да въведем в уравнението със звездичка, което постоянно се налага да решаваме. Защото ние сме и винаги ще бъдем между няколко чука и няколко наковални. В такива ситуации по-малките играчи разчитат на гъвкавост и адаптивност. Именно тези прагматични качества са ни спешно нужни точно сега, а не популизъм, резки и непредвидими движения на геополитическата сцена и съответно в крайна сметка повече негативи за страната ни, отколкото ползи.
Струва си да се замислим. Разполагаме ли с подходящите политици с капацитет за по-дългосрочна визия и способност да се нагърбват с правилните решения, или не? Или сме обречени постоянно да правим избора между по-малкото и по-голямото зло измежду една махленска сбирщина дребни картоиграчи в една иначе голяма игра? С други думи - имаме ли достатъчно широка уста за тази лъжица?
(Преведено и публикувано за дискусия и тук).
