asthfghl | Измамата за "супервулкана" (Reply)

Очевидно в пълно неведение за дремещата сеизмично-вулканична заплаха в района, този бизон от Йелоустоунския резерват лениво почесва дебелата си четина в един пожарен кран. Изглежда някой е забравил да му съобщи, че всеки миг спящият отдолу супервулкан ще унищожи половин Америка...

Миналата седмица в Йелоустоунския национален парк имаше земетресение от степен 4.8 - най-силното в парка от 1980 г. насам. Все пак при едно по-близко вглеждане отвъд истеричните колонки, с които медиите бяха засипани, в края на краищата то не предизвика предполагаемото масово изнасяне на едър рогат добитък от резервата. Междувременно се разпространиха какви ли не видеоклипове в интернет, на които група бизони изглежда сякаш панически се спасяват от наближаващия апокалипсис. Впоследствие тези "материали" се оказаха една измама.

Първо на първо, противно на масовото схващане, вероятността животните да притежават шесто чувство за предстоящи земетресения е по-скоро мит. Действително има свидетелства, че няколко секунди или минути преди земетресение, някои животни започват да усещат определени нискочестотни трептения, които хората не са способни да доловят - и съответно започват да реагират. Но отвъд това, не личи животните предварително да могат да знаят за земетресения с дни или часове. Второ, дори и да имаха такива способности, няма свидетелства, че те са наясно с най-оптималния начин на действие (като например да бягат с всички сили в посока, обратна на очаквания епицентър на земетресението).

Наскорошна сеизмична активност в Йелоустоун

Според видео, публикувано от Йелоустоунския национален парк, бизоните редовно използват асфалтираните шосета из резервата в търсене на храна към края на дългите зими. И тази година не прави изключение. "Онзи ден времето беше топло, почти пролетно, и бизоните се разшаваха из целия резерват. Противно на някои онлайн репортажи, подобно поведение е съвсем обичайно и далеч не е знак за наближаващ край на света", заяви пред Ройтерс говорител на парка.

Както удостоверяват редица учени, цялата идея, че животните знаят нещо за супервулкана под Йелоустоун, което на нас не ни е известно, просто не е вярно. Ал Неш, служител на резервата, заявява в горното видео: "От земетресението нямаше ранени, нито поражения. То е обичайна част от геоложката ситуация в Йелоустоун. Някои от наскорошните слухове са си направо налудничави".

Най-смешното в цялата работа е, че при едно по-внимателно вглеждане в пейзажа на "сензационното" видео се оказва, че всъщност въпросните добичета бягат НАВЪТРЕ към парка, а не в посока навън от него. Т.е. право към вулкана!

От хилядолетия хората са обсебени от поверието, че животните могат да предсказват природни катаклизми, особено явления като земетресенията. От друга страна учените непрекъснато демонстрират чрез експерименти, че това е по-скоро един мит. Освен секундите непосредствено преди началото на земетресението (когато в земните недра доказано се разпространяват нискочестотни вълни), всъщност животните нямат друг механизъм за усещане на предстоящо събитие. Както сочи по въпроса кратката и съдържателна страница на Американското Геоложко Общество, реакцията на някои животни в миговете преди настъпване на заметресението вероятно е резултат от по-фина чувствителност към тези вълни. Разбира се, научният подход повелява всяка хипотеза да бъде допусната за възможна, така че със сигурност ще са необходими още изследвания по въпроса. Дотогава, както обикновено, следва да подхождаме със здравословна доза скептицизъм - вместо сляпо да вярваме на всевъзможни твърдения, които, честно казано, в много от случаите откровено граничат със суеверие.

Всъщност не е като да не е имало многобройни изследвания върху връзката между животинската чувствителност и настъпването на земетресения. Особено през 70те и 80те, когато е имало вълна от такива изследвания, повлияна от земетресението в Хайченг, Китай (1975 г.). В часовете преди земетресението, някои местни власти са наредили предварителна евакуация, която се оказала ефикасна за спасяването на хиляди животи. До ден днешен това се счита за единственото потвърдено "предвидено" земетресение в историята, макар и подробностите около този случай (като например точен момент на настъпване на събитието, магнитуд на земетресението и т.н.) да си остават непредвидени.

В действителност са наблюдавани множество възможни сигнали, подсказващи за предстоящото Хайченгско земетресение. Между тях - серия от странни поведения на животни, като например хиберниращи змии, напускащи леговищата си, само за да замръзнат отново на повърхността; или пък група мишки, които били като зашеметени и изглежда не се страхували от хората (дори след като някои хора започнали да ги избиват).

Дали тези наблюдения означават нещо значимо, си остава спорно. В Хайченг, местни хора са докладвали за поведението на животни СЛЕД земетресението, често в отговор на въпрос на интервюиращите дали са "забелязали нещо необичайно ОКОЛО земетресението". Каква част от тези "свидетелства", включително наблюдаваните СЛЕД събитието, са резултат от внушение от типа "абе сега след като спомена...", т.е. ретроспективно самовнушение, което удобно пасва на сензационната новина? Няма как да знаем, тъй като това не е строго научно изследване, проведено в контролирана среда. Следователно няма как да се изолират външните фактори и да се изведат недвусмислени заключения. Всъщност се оказва, че районът на Хайченг е изпитал и серия от предварителни, по-слаби трусове, преди самото голямо земетресение от степен 7.3 (виж долната графика). Днес сеизмолозите са единодушни, че именно тези трусове са предизвикали всичките тези реакции, "предсказания" и в крайна сметка - евакуацията.

Въпреки липсата на директни свидетелства, които да свързват животинското поведение и земетресенията, изследователите разбира се нямат намерение да спират да се занимават с изследвания на проблема. В края на 70-те, Американското Геоложко Общество организира две пространни конференции, изцяло посветени на дискутирането на този предполагаем феномен. В по-скорошни времена, изследователите са публикували ред изследвания, описващи промените в поведението на лабораторни мишки при земетресението във Венчуан, Китай (2008 г.), както и на костенурки, които са напуснали обичайните си места на размножаване непосредствено преди земетресението в Акуила, Италия (2009 г.). Един немски екип е анализирал 45 хил. часа видеоматериал като част от усилията си да открие някаква връзка между земетресенията и поведението на мравешките колонии.

Това, което за жалост твърде често се пропуска да се спомене в такива случаи (вероятно защото тази подробност би убила сензационния елемент в тези явления) е, че тези примерни случаи далеч не са наблюдавани при обичайни условия (т.е. отново е невъзможно да се изолират всички външни фактори). Така например въпросните костенурки са били наблюдавани редовно като част от текущо многогодишно изследване, което е съвпаднало по време със самото земетресение в Акуила. Съответните изследователи вече са били в процес на водене на подробен отчет, който би могъл да се сравни за периода преди и след земетресението. В повечето случаи просто не е възможно да седим наблизо в един джип и час по час да си водим записки в очакване да се случи земетресение, нали?

И в крайна сметка, от гледна точка на принципите на научния метод, тези наблюдения си остават анекдотични. Освен ако не се направи продължително наблюдение над обширна популация от животни и не се намеси статистическият метод, откъде можем да сме сигурни, че този или онзи животински вид ПО ПРИНЦИП е добър предсказател на земетресения? Дали костенурките като цяло могат да предвиждат земетресения? Или само тези в Акуила? И ако са само те - тогава каква е причината? А дали причината не е била в самото земетресение - някаква специална характеристика точно на това земетресение, която липсва при другите? Или нещо в специфичната околна среда точно на този район?

Колкото и да ни се иска наистина да има такава връзка, когато нещата опрат до надеждни, специфични сигнали, на които да може да се разчита за предсказване на земетресения (т.е. когато се опитаме да спазим един от основните принципи на научния метод, а именно изискването за повтаряемост на експеримента), нещата започват бързо да се разводняват и се оказва, че не сме в състояние да открием това, което толкова отчаяно и с такова настървение сме търсили. Наистина, кое се счита за необичайно? Какви точно сигнали (ако въобще има такива) се предполага да се интерпретират като недвусмислен симптом за предстоящо земетресение? Какви промени в терена, във влажността, химичния състав на атмосферата и водата, промени в електромагнитните полета или други някакви трудно забележими, но все пак откриваеми фактори, към които животните може и да са развили свръхчувствителност? Досега не е дадено нищо, което дори бегло да напомня за смислен отговор на кой да е от тези въпроси.

И ако все пак можехме да изолираме тези природни сигнали, нямаше ли да е далеч по-логично и ефикасно да развием наши собствени електронни детектори, вместо да дебнем животните за необичайно поведение?

Догодина един консорциум от международни изследователи планира да започне голям проект по сателитно наблюдение и следене на движението на различни животински видове по Земята. Сред данните относно миграциите и екосистемите, този екип възнамерява също да включи натрупването на масиви информация за взаимовръзките между поведението на животните и предвиждането на природни бедствия, включително земетресения. Тогава със сигурност ще получим повече яснота по въпроса. И да се надяваме, че обществеността няма да е толкова склонна да се подвежда по сензационни шарлатански изпълнения на псевдонаучни аматьори като това с бизоните от Йелоустоун.

В края на краищата, всяко подобрение и разширение на познанията ни и способността ни да предвиждаме кога дадено явление може да се случи, без значение колко необичайно и малко вероятно е то, може да спаси много животи и да ни спести огромни загуби. Така че е редно да продължим да търсим за закономерности сред влудяващо объркващия фон на целия този истеричен шум.