![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЗабележителната крепост Туида се намира в самия град Сливен. Разположена е на хълма Хисарлъка в североизточната част на града, в съседство с квартал Ново село. Тя е била използвана в продължение на векове – по време на Римската империя, по времето на Византия и по време на средновековна България.
Отправна точка към крепостта е паметникът на Панайот Хитов (доста внушителен) и едноименният площад. Стигнете ли до него, поемате по улицата от лявата му страна (гледайки към Сините камъни) – това е ул. Добри Димитров, която се движи по протежение на реката. От там насетне си има добри указателни табелки, разположени доста начесто, които ще ви отведат до крепостта.
Детайлното проучване на крепостта Туида започва през 1982 г. В обекта са разкрити и проучени двете порти – северна и южна, четирите кули, крепостните стени, жилищни и стопански помещения. Разкрити са и много артефакти. Благодарение на открит епиграфски паметник с надпис, датиран в началото на ІІІ в., е установено античното име на крепостта – Туида. Предполага се, че още в 3-ти век в местността Хисарлъка е имало тракийско селище. Самата крепост е построена в средата на 4-ти век на площ от около 40 декара. Век по-късно твърдината е унищожена по време на хунското нашествие. В края на 5-ти и началото на 6-ти век крепостта е възстановена по времето на император Анастасий. Започва период на разцвет – в рамките на крепостта се строят допълнителни сгради и съоръжения. През този период е бил построен забележителният Баптистерий. Периодът на разцвет продължава и през следващите години по време на управление на император Юстин I и император Юстиниан I.
При аваро-славянското нашествие в края на 6-ти и началото на 7-ми век крепостта отново е разрушена. Не се знае точно кога е станало следващото възстановяване на крепостта и селището. Това, което се знае е, че районът около Сливен попада в пределите на Първото българско царство през 705 година при кан Тервел след победата на България над Византия. Една от важните находки при проучването на терена – намереният оловен печат на княз Борис I – е датиран от 870 година, което показва, че самото старобългарско селище е възникнало преди това. От този период е и частта от канал, която може да се види близо до северната порта. Животът в крепостта продължава с малки прекъсвания (при нашествието на печенезите) до началото на 13-ти век, след което е изоставена.
Разходката в крепостта Туида започва от южната порта. Тя представлява кула, издадена изцяло пред крепостната стена. Предполага се, че е имала два входа, като единият се е затварял със спускаща се врата тип „Катаракта“, а другият – с двукрила врата. Обиколката на крепостта продължава в положителна посока, т.е. обратно на часовниковата стрелка.
Следващият обект е т.нар. Лапедариум – това е място, където са подредени камъни с археологическо значение. По думите на екскурзовода, най-голяма ценност от тях представлява една оброчна плочка на тракийския конник, датирана 2-3 век. Продължаваме към първата от връхните кули, откъдето се открива и страхотна гледка към целия град Сливен.
Следва автономен баптистерий (кръщелня), издигнат в началото на 6-ти век и старохристиянска трикорабна едноабсидна базилика от средата на 6-ти век. После минаваме покрай различни помещения – жилищни, административни, разглеждаме за кратко североизточната кула и се насочваме към северната порта на крепостта Туида.
Северната порта, подобно на южната, е издадена пред крепостната стена и пак подобно на южната се смята, че се е затваряла с две врати – спускаща се и двукрила. До северната порта може да се видят останки от старобългарски канал от 9-10 век. След северната порта и старобългарския канал се насочваме към западната крепостна стена. Приближаваме я и поглеждаме зад нея, а там в ниското е улицата и реката. От тази страна на крепостта може да се добие бегла представа за височината на хълма Хисарлъка в Сливен.
Продължаваме с разходката и минаваме покрай казармени помещения в югозападната част на твърдината, близо до които има и Хореум – склад за зърно. Накрая правим кратка обиколка на централната част на крепостта, където има изградена (съвременна) сцена във вид на амфитеатър. Интересно е разположението на крепостта. Тя е кацнала на хълм, който пък се намира в подножието на Сините камъни. Така, поглеждайки на север от крепостта, се виждат високите скали на Природен парк Сините камъни, а на юг се открива гледка към по-ниско разположените квартали на Сливен.
Следва: (6) яз. Жребчево
Отправна точка към крепостта е паметникът на Панайот Хитов (доста внушителен) и едноименният площад. Стигнете ли до него, поемате по улицата от лявата му страна (гледайки към Сините камъни) – това е ул. Добри Димитров, която се движи по протежение на реката. От там насетне си има добри указателни табелки, разположени доста начесто, които ще ви отведат до крепостта.
Детайлното проучване на крепостта Туида започва през 1982 г. В обекта са разкрити и проучени двете порти – северна и южна, четирите кули, крепостните стени, жилищни и стопански помещения. Разкрити са и много артефакти. Благодарение на открит епиграфски паметник с надпис, датиран в началото на ІІІ в., е установено античното име на крепостта – Туида. Предполага се, че още в 3-ти век в местността Хисарлъка е имало тракийско селище. Самата крепост е построена в средата на 4-ти век на площ от около 40 декара. Век по-късно твърдината е унищожена по време на хунското нашествие. В края на 5-ти и началото на 6-ти век крепостта е възстановена по времето на император Анастасий. Започва период на разцвет – в рамките на крепостта се строят допълнителни сгради и съоръжения. През този период е бил построен забележителният Баптистерий. Периодът на разцвет продължава и през следващите години по време на управление на император Юстин I и император Юстиниан I.
При аваро-славянското нашествие в края на 6-ти и началото на 7-ми век крепостта отново е разрушена. Не се знае точно кога е станало следващото възстановяване на крепостта и селището. Това, което се знае е, че районът около Сливен попада в пределите на Първото българско царство през 705 година при кан Тервел след победата на България над Византия. Една от важните находки при проучването на терена – намереният оловен печат на княз Борис I – е датиран от 870 година, което показва, че самото старобългарско селище е възникнало преди това. От този период е и частта от канал, която може да се види близо до северната порта. Животът в крепостта продължава с малки прекъсвания (при нашествието на печенезите) до началото на 13-ти век, след което е изоставена.
Разходката в крепостта Туида започва от южната порта. Тя представлява кула, издадена изцяло пред крепостната стена. Предполага се, че е имала два входа, като единият се е затварял със спускаща се врата тип „Катаракта“, а другият – с двукрила врата. Обиколката на крепостта продължава в положителна посока, т.е. обратно на часовниковата стрелка.
Следващият обект е т.нар. Лапедариум – това е място, където са подредени камъни с археологическо значение. По думите на екскурзовода, най-голяма ценност от тях представлява една оброчна плочка на тракийския конник, датирана 2-3 век. Продължаваме към първата от връхните кули, откъдето се открива и страхотна гледка към целия град Сливен.
Следва автономен баптистерий (кръщелня), издигнат в началото на 6-ти век и старохристиянска трикорабна едноабсидна базилика от средата на 6-ти век. После минаваме покрай различни помещения – жилищни, административни, разглеждаме за кратко североизточната кула и се насочваме към северната порта на крепостта Туида.
Северната порта, подобно на южната, е издадена пред крепостната стена и пак подобно на южната се смята, че се е затваряла с две врати – спускаща се и двукрила. До северната порта може да се видят останки от старобългарски канал от 9-10 век. След северната порта и старобългарския канал се насочваме към западната крепостна стена. Приближаваме я и поглеждаме зад нея, а там в ниското е улицата и реката. От тази страна на крепостта може да се добие бегла представа за височината на хълма Хисарлъка в Сливен.
Продължаваме с разходката и минаваме покрай казармени помещения в югозападната част на твърдината, близо до които има и Хореум – склад за зърно. Накрая правим кратка обиколка на централната част на крепостта, където има изградена (съвременна) сцена във вид на амфитеатър. Интересно е разположението на крепостта. Тя е кацнала на хълм, който пък се намира в подножието на Сините камъни. Така, поглеждайки на север от крепостта, се виждат високите скали на Природен парк Сините камъни, а на юг се открива гледка към по-ниско разположените квартали на Сливен.
Следва: (6) яз. Жребчево
