![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЧепърлянският манастир Света Петка се намира на десния бряг на река Нишава, на 2км източно от с.Чепърлинци. До него води добър черен път, спускащ се по дерето източно от селото и стигащ до жп спирка на линията Драгоман-Станинци, точно срещу тази спирка пък се намира Разбоишкият манастир.
Тъй като имахме предварителна представа, че някъде наблизо се намира и Чепърлянският манастир "Света Петка”, помолихме домакина на Разбоишката обител да ни упъти. Оказа се, че се намираме съвсем близо и можем да отидем до там без да ползваме кола.
След около 10 минути вървене по железопътната линия в посока към Калотина, свихме вдясно покрай полусъборени сгради на гаричката и бивша почивна станция. Широка пътека през ливадите води към манастира. До тук идва и черен път от Чепърлянци, който продължава до Раковишкия манастир. Ако изминете този път с кола, ще посетите по-лесно и двата манастира, но никога няма да изпитате вълнението и възторга от природата, която ги заобикаля.
Легендите разказват, че на това място имало римско селище с важно значение по пътя Via Diagonalis. Той свързвал новозавзетите земи на Дакия с Гърция. При разкопки са намерени римски монети от различно време и останки от сгради. По тези места са намерени много каменни кръстове, които говорят за ранното проникване на християнството в бъдещите български земи.
Историята на манастира е сравнително кратка. На смъртния си одър кметът на Чепърлянци, дядо Андрей оставил поръчение на деца и внуци да построят черква на това място. През 1937 г. започнали изкопни работи и намерили древни монети. При продължаване на строежа през 1942 г. се натъкват на останки от древна базилика. Почти върху нейните основи изграждат новата черква и я наричат на светицата, която посочила мястото в съня на дядо Андрей – "Света Петка”. Постепенно наоколо се оформили стопански сгради с място за преспиване и срещу празника на светицата се събирали хора от цялата околност.
Сега дворът на обителта се обновява. Кладенецът разхлажда загорелите устни със студената си вода, църквата е препокрита и прясно боядисана. Тя е едноабсидна с вход от южната страна, а на външната западна стена има ниша с изписан образ на света Параскева (Петка). Тук се вижда повече грижа, отколкото в защитения от държавата Разбоишки манастир.
Годечкият манастир Свети дух се намира край град Годеч. Не е известно през коя година е създаден манастирът, но в местността, в която се намира, се строят храмове още от Средновековието. Целият район е бил голям религиозен център по времето на Втората българска държава.
Годечкият манастир е основан в началото на 19 век, но точна дата не се знае. Изграден е върху основите на стари църкви от 15 век. Историята за откриването на тези стари църкви е много интересна. Местните хора разказват за възрастна жена на име Бона Велинова, която пристига в Годеч през 1920 г. Тя имала дарба, чрез която открила останките на много стари църкви и манастири в района. Когато пристигнала, възрастната жена поискала да покаже на местните хора къде се намират затрупаните манастирски останки, но била изгонена от тогавашния местен поп Андрей. Според разказите, за това си действие той бил жестоко наказан от Бог, като и двете му деца починали през същата година. През следващата година Бона отново дошла в Годеч, завела местни хора до една нива и там посочила с тоягата си къде да се копае. Точно на това място, на няколко метра под земята, са открити основите на средновековна църква. След това посочила друго място в близост, където са намерени останките на втора църква. Също така казала, че съвсем наблизо има останки и от трета църква, но те ще бъдат намерени след време от друг човек.
Храмовият му празник е подвижен и е понеделник след Петдесетница, а също и на 27 юли. В двора всичко е подредено и чисто. Има места, където може да се поседне сред тишината и чистия въздух. Районът е с изключително красива природа, а наоколо има още няколко много интересни манастири.
Годеч е малък град, разположен в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Драгоман. Намира се в планински район. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петровски кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо. Туризмът в градчето е свързан предимно с намиращите се наоколо планини.
Следва: част 4, Драгоманско блато и Чепън планина.
Тъй като имахме предварителна представа, че някъде наблизо се намира и Чепърлянският манастир "Света Петка”, помолихме домакина на Разбоишката обител да ни упъти. Оказа се, че се намираме съвсем близо и можем да отидем до там без да ползваме кола.
След около 10 минути вървене по железопътната линия в посока към Калотина, свихме вдясно покрай полусъборени сгради на гаричката и бивша почивна станция. Широка пътека през ливадите води към манастира. До тук идва и черен път от Чепърлянци, който продължава до Раковишкия манастир. Ако изминете този път с кола, ще посетите по-лесно и двата манастира, но никога няма да изпитате вълнението и възторга от природата, която ги заобикаля.
Легендите разказват, че на това място имало римско селище с важно значение по пътя Via Diagonalis. Той свързвал новозавзетите земи на Дакия с Гърция. При разкопки са намерени римски монети от различно време и останки от сгради. По тези места са намерени много каменни кръстове, които говорят за ранното проникване на християнството в бъдещите български земи.
Историята на манастира е сравнително кратка. На смъртния си одър кметът на Чепърлянци, дядо Андрей оставил поръчение на деца и внуци да построят черква на това място. През 1937 г. започнали изкопни работи и намерили древни монети. При продължаване на строежа през 1942 г. се натъкват на останки от древна базилика. Почти върху нейните основи изграждат новата черква и я наричат на светицата, която посочила мястото в съня на дядо Андрей – "Света Петка”. Постепенно наоколо се оформили стопански сгради с място за преспиване и срещу празника на светицата се събирали хора от цялата околност.
Сега дворът на обителта се обновява. Кладенецът разхлажда загорелите устни със студената си вода, църквата е препокрита и прясно боядисана. Тя е едноабсидна с вход от южната страна, а на външната западна стена има ниша с изписан образ на света Параскева (Петка). Тук се вижда повече грижа, отколкото в защитения от държавата Разбоишки манастир.
Годечкият манастир Свети дух се намира край град Годеч. Не е известно през коя година е създаден манастирът, но в местността, в която се намира, се строят храмове още от Средновековието. Целият район е бил голям религиозен център по времето на Втората българска държава.
Годечкият манастир е основан в началото на 19 век, но точна дата не се знае. Изграден е върху основите на стари църкви от 15 век. Историята за откриването на тези стари църкви е много интересна. Местните хора разказват за възрастна жена на име Бона Велинова, която пристига в Годеч през 1920 г. Тя имала дарба, чрез която открила останките на много стари църкви и манастири в района. Когато пристигнала, възрастната жена поискала да покаже на местните хора къде се намират затрупаните манастирски останки, но била изгонена от тогавашния местен поп Андрей. Според разказите, за това си действие той бил жестоко наказан от Бог, като и двете му деца починали през същата година. През следващата година Бона отново дошла в Годеч, завела местни хора до една нива и там посочила с тоягата си къде да се копае. Точно на това място, на няколко метра под земята, са открити основите на средновековна църква. След това посочила друго място в близост, където са намерени останките на втора църква. Също така казала, че съвсем наблизо има останки и от трета църква, но те ще бъдат намерени след време от друг човек.
Храмовият му празник е подвижен и е понеделник след Петдесетница, а също и на 27 юли. В двора всичко е подредено и чисто. Има места, където може да се поседне сред тишината и чистия въздух. Районът е с изключително красива природа, а наоколо има още няколко много интересни манастири.
Годеч е малък град, разположен в Западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Драгоман. Намира се в планински район. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петровски кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо. Туризмът в градчето е свързан предимно с намиращите се наоколо планини.
Следва: част 4, Драгоманско блато и Чепън планина.
