![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlРилският манастир е едно от най-популярните места у нас. Няма човек в България, който не е чувал за него и не може да го разпознае на снимка. През топлите месеци и почивните дни паркингът му се пръска по шевовете от коли и автобуси с туристи, които искат да видят един от най-впечатляващите манастири, обект на ЮНЕСКО, пазещ много история и пораждащ силно възхищение.
В района обаче има и много други пътеки, по-непознати, които можете да обходите само за ден и то с деца. Ако решите да поостанете, също няма да скучаете, защото районът изобилства от атрактивни и живописни маршрути.
На около 5 км на изток от манастира се намира Старата постница, при която е изградена църквата „Успение на св. Йоан Рилски”.
Стенописите в нея, частично запазени, са сходни по стил със стенописите в параклиса „Св. Йоан Богослов” в източното манастирско крило. Дело са на самоковски майстори, ученици на Христо Димитров. Сред изображенията изпъкват тези на светците-воини. От западната страна на нартекса е обособено още едно помещение, в ъгъла на което, се намира гробът на св. Йоан Рилски – молитвено място за многобройните поклонници.
Зад храма е пещерата, в която преподобни Йоан е прекарал последните дванадесет години от живота си. Тук всеки с вяра може да изпроси благословението и закрилата на Рилския пустинножител. В близост до църквата и пещерата има изворче (аязмо) с лековита вода, избликнало по молитвите на светеца, а малко пo на изток от него е скалата, от която св. Йоан е отправял молитви към Бога.
На около 7,5 км. над Рилския манастир, на височина от 1465 м. се намира Кирилова поляна, едно от най-красивите кътчета в Рила планина.
Поляната е заобиколена от едни от най-страховитите, но и величествени върхове на Рила – Иглата, Двуглав, Злия зъб, Купените и Ловница, което я прави не само идеалното място за почивка и пикник, но и отправна точка за някой от най-интересните туристически маршрути в Рила планина.
Рилският манастир е един от символите на България и предпочитана туристическа дестинация. Манастирът е разположен в дебрите на Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на 1147 м надморска височина. Манастирът се намира на около 120 км от София и на 41 км от Благоевград.
Рилската света обител е основана през първата половина на Х век. Историята й е пряко свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района и се отдал на пост и молитва. Първоначалното място на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал за своя обител. След смъртта му през 946 г., св. Йоан Рилски бил погребан до пещерата, в която е намирал усамотение. Цар Петър (управлявал 927 – 969 г.) пренесъл мощите на Рилския чудотворец в Средец (София) и тогава вероятно той бил канонизиран за светец. Мощите били върнати в Рилската света обител през 1469 г.
През вековете Рилският манастир бил духовният, просветен и културен център България. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир открил около 50 метоха в най-големите български селища, в които едни от най-образованите рилски монаси свещенодействали, откривали училища, довеждали поклонници в манастира.
Рилският манастир е включен в списъка на ЮНЕСКО на културно-историческите забележителности със световно значение. В този списък се включват само най-ценните за човечеството места от целия свят.
От края на XIX век в Рилската света обител съществува музей, в който са изложени експонати, свързани с историята на манастира през вековете. Музейната експозиция включва ценни образци на българското и чуждестранно изкуство през периода ХIV-XIX век. Най-ценният експонат е дървеният кръст с изящна миниатюрна дърворезба, изработен от отец Рафаил. Дълги години работил над него майсторът дърворезбар, използвал най-фини длета и инструменти и го завършил през 1802 г., когато ослепял от тежката работа върху този шедьовър. Върху него са изобразени 36 библейски сцени – по 18 от всяка страна на кръста, и над 600 миниатюрни фигури.
Рисунките по стените на църквата отвън и отвътре са рисувани от няколко художника, един от които е прочутият Захари Зограф.
Църквата “Рождество Христово” е най-голямата манастирска църква в България.
В началото на 19-ти век избухнал голям пожар и изгорил почти целия манастир. Хората много обичали и ценели мястото, затова за по-малко от 1 година били събрани много дарения и бързо започнало възстановяване на разрушеното. Строителството продължило близо 30 години., дори били застроени нови 8800 кв.м. площ.
В сегашния си вид Рилската света обител е от XIX век, като само новата част на източното манастирско крило е от XX век. Най-старата сграда в светата обител е Хрельовата кула, построена през XIV век (1335 г.) Тя е била крепостта на манастира, както и жилище за монасите в размирни времена. На последния пети етаж на високата 24 метра кула се намира параклисът „Преображение Господне”. Понастоящем Хрельовата кула е отворена за посещения през летния сезон, като част от стенописите от XIV век могат да бъдат видени през прозоречните ниши на параклиса.
Рилският манастир е действащ мъжки манастир. Пред двете манастирски порти са обособени паркинги за автомобили и автобуси. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в района около манастира, могат да се купят икони, албуми, картички, сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти.
Следва: част 7, кв. Вароша - Благоевград
В района обаче има и много други пътеки, по-непознати, които можете да обходите само за ден и то с деца. Ако решите да поостанете, също няма да скучаете, защото районът изобилства от атрактивни и живописни маршрути.
На около 5 км на изток от манастира се намира Старата постница, при която е изградена църквата „Успение на св. Йоан Рилски”.
Стенописите в нея, частично запазени, са сходни по стил със стенописите в параклиса „Св. Йоан Богослов” в източното манастирско крило. Дело са на самоковски майстори, ученици на Христо Димитров. Сред изображенията изпъкват тези на светците-воини. От западната страна на нартекса е обособено още едно помещение, в ъгъла на което, се намира гробът на св. Йоан Рилски – молитвено място за многобройните поклонници.
Зад храма е пещерата, в която преподобни Йоан е прекарал последните дванадесет години от живота си. Тук всеки с вяра може да изпроси благословението и закрилата на Рилския пустинножител. В близост до църквата и пещерата има изворче (аязмо) с лековита вода, избликнало по молитвите на светеца, а малко пo на изток от него е скалата, от която св. Йоан е отправял молитви към Бога.
На около 7,5 км. над Рилския манастир, на височина от 1465 м. се намира Кирилова поляна, едно от най-красивите кътчета в Рила планина.
Поляната е заобиколена от едни от най-страховитите, но и величествени върхове на Рила – Иглата, Двуглав, Злия зъб, Купените и Ловница, което я прави не само идеалното място за почивка и пикник, но и отправна точка за някой от най-интересните туристически маршрути в Рила планина.
Рилският манастир е един от символите на България и предпочитана туристическа дестинация. Манастирът е разположен в дебрите на Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на 1147 м надморска височина. Манастирът се намира на около 120 км от София и на 41 км от Благоевград.
Рилската света обител е основана през първата половина на Х век. Историята й е пряко свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района и се отдал на пост и молитва. Първоначалното място на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал за своя обител. След смъртта му през 946 г., св. Йоан Рилски бил погребан до пещерата, в която е намирал усамотение. Цар Петър (управлявал 927 – 969 г.) пренесъл мощите на Рилския чудотворец в Средец (София) и тогава вероятно той бил канонизиран за светец. Мощите били върнати в Рилската света обител през 1469 г.
През вековете Рилският манастир бил духовният, просветен и културен център България. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир открил около 50 метоха в най-големите български селища, в които едни от най-образованите рилски монаси свещенодействали, откривали училища, довеждали поклонници в манастира.
Рилският манастир е включен в списъка на ЮНЕСКО на културно-историческите забележителности със световно значение. В този списък се включват само най-ценните за човечеството места от целия свят.
От края на XIX век в Рилската света обител съществува музей, в който са изложени експонати, свързани с историята на манастира през вековете. Музейната експозиция включва ценни образци на българското и чуждестранно изкуство през периода ХIV-XIX век. Най-ценният експонат е дървеният кръст с изящна миниатюрна дърворезба, изработен от отец Рафаил. Дълги години работил над него майсторът дърворезбар, използвал най-фини длета и инструменти и го завършил през 1802 г., когато ослепял от тежката работа върху този шедьовър. Върху него са изобразени 36 библейски сцени – по 18 от всяка страна на кръста, и над 600 миниатюрни фигури.
Рисунките по стените на църквата отвън и отвътре са рисувани от няколко художника, един от които е прочутият Захари Зограф.
Църквата “Рождество Христово” е най-голямата манастирска църква в България.
В началото на 19-ти век избухнал голям пожар и изгорил почти целия манастир. Хората много обичали и ценели мястото, затова за по-малко от 1 година били събрани много дарения и бързо започнало възстановяване на разрушеното. Строителството продължило близо 30 години., дори били застроени нови 8800 кв.м. площ.
В сегашния си вид Рилската света обител е от XIX век, като само новата част на източното манастирско крило е от XX век. Най-старата сграда в светата обител е Хрельовата кула, построена през XIV век (1335 г.) Тя е била крепостта на манастира, както и жилище за монасите в размирни времена. На последния пети етаж на високата 24 метра кула се намира параклисът „Преображение Господне”. Понастоящем Хрельовата кула е отворена за посещения през летния сезон, като част от стенописите от XIV век могат да бъдат видени през прозоречните ниши на параклиса.
Рилският манастир е действащ мъжки манастир. Пред двете манастирски порти са обособени паркинги за автомобили и автобуси. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в района около манастира, могат да се купят икони, албуми, картички, сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти.
Следва: част 7, кв. Вароша - Благоевград
