![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЯзовир Пчелина е едно от местата, които доста нашумяха през последните години. И с основателна причина - това е може би едно от първите места, които идват наум, ако сте от София и имате нужда от кратко бягство от града и миг спокойствие.
До язовир Пчелина може да се достигне, след като се премине през село Поцърненци. Продължава се по черен път, който е подходящ за шофиране. Може да паркирате близо до язовира и след това да продлъжите пеш.
Язовирът е построен през 70-те години на миналия век. На брега му се намира средновековният параклис "Свети Йоан Летни". Гледката от скалите в близост до параклиса е много красива.
В края на село Поцърненци има паркинг, който се намира вдясно, но може да продължите с колата и малко по-нагоре, където се намират последните къщи. Ще разберете, че сте стигнали до тях, когато видите табелка за конна езда до храма. Разходката до крайната точка отнема приблизително 30 минути. Ако автомобилът ви е високопроходим, може да стигнете с него и до самата църква.
Преди заливането на тази долина, на това място се е намирало село Пчелинци, откъдето идва и името на големия водоем. Хората били изселени, а селото – потопено. Мястото е заличено от картата, но не и от паметта на местните. Някои от тях още си спомнят с тъга за момента, в който е трябвало да напуснат домовете си. Но го разказват с охота, за да не бъде забравено, че все пак селото го е имало.
Днес за съществуването на някогашното село напомня само църквата, която се извисява над язовира. Историята всъщност много напомня на язовир Жребчево и потопената църква там.
От скалите се открива страхотна панорама към язовира, ширнал се от двете страни на хълма на площ 5,38 км². Обиколката му по брега е 34 км.
Освен красивата панорамна гледка и усещането за безвремие, което язовирът носи, параклисът „Св. Йоан Летни“ също е добра причина да посетите мястото. Храмът е построен през 1350 г, за което свидетелства плочка, поставена на прага му. Част от стенописите му са запазени и до днес и определено си заслужават да бъдат разгледани.
Едва няколко стенописа са оцелели до наши дни сравнително добре запазени, но със следи от вандалско поругаване, датиращи от 1950-те и 1970-те години. Останали са отделни фрагменти – измити и обезличени в трите конхи и отчасти от стените на кораба. От изображенията най-добре е запазено това на Богородица Ширшая Небес, намиращо се в апсидата, което е грубо преизписано в най-ново време. От двете страни на апсидата е канонично разположена сцената „Благовещение“ – Архангел Гавраил (вляво), и вдясно Богородица (които са трудно различими). В южния певник са изписани Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат, а между тях над прозорчето е поместен евангелски текст. Вдясно от конхата вероятно са изобразени светците-лечители Козма и Дамян. Западната стена над вратата е заета от „Успение Богородично“. Вдясно от входа все още личи изображението на Св. Св. Константин и Елена. От северната стена стенописен слой е запазен само в певника, в конхата на певника е поместен образът на Исус Христос. В югозападния ъгъл над този пояс са запазени незначителни фрагменти от някаква сцена, за която се предполага, че е Поругание Христово.
През 2008 г. църквата е ремонтирана, като са подменени покривът и подът. Стенописите имат нужда от реставрация.
Трите чешми - Добруджа, Тракия и Македония, се намират в с. Поцърненци, махала "Калугерски Чифлик" (бившето с. Борисово). И трите чвшми са напълно еднакви и са направени през 1942 г.
Следва: част 3, Осоговска планина.
До язовир Пчелина може да се достигне, след като се премине през село Поцърненци. Продължава се по черен път, който е подходящ за шофиране. Може да паркирате близо до язовира и след това да продлъжите пеш.
Язовирът е построен през 70-те години на миналия век. На брега му се намира средновековният параклис "Свети Йоан Летни". Гледката от скалите в близост до параклиса е много красива.
В края на село Поцърненци има паркинг, който се намира вдясно, но може да продължите с колата и малко по-нагоре, където се намират последните къщи. Ще разберете, че сте стигнали до тях, когато видите табелка за конна езда до храма. Разходката до крайната точка отнема приблизително 30 минути. Ако автомобилът ви е високопроходим, може да стигнете с него и до самата църква.
Преди заливането на тази долина, на това място се е намирало село Пчелинци, откъдето идва и името на големия водоем. Хората били изселени, а селото – потопено. Мястото е заличено от картата, но не и от паметта на местните. Някои от тях още си спомнят с тъга за момента, в който е трябвало да напуснат домовете си. Но го разказват с охота, за да не бъде забравено, че все пак селото го е имало.
Днес за съществуването на някогашното село напомня само църквата, която се извисява над язовира. Историята всъщност много напомня на язовир Жребчево и потопената църква там.
От скалите се открива страхотна панорама към язовира, ширнал се от двете страни на хълма на площ 5,38 км². Обиколката му по брега е 34 км.
Освен красивата панорамна гледка и усещането за безвремие, което язовирът носи, параклисът „Св. Йоан Летни“ също е добра причина да посетите мястото. Храмът е построен през 1350 г, за което свидетелства плочка, поставена на прага му. Част от стенописите му са запазени и до днес и определено си заслужават да бъдат разгледани.
Едва няколко стенописа са оцелели до наши дни сравнително добре запазени, но със следи от вандалско поругаване, датиращи от 1950-те и 1970-те години. Останали са отделни фрагменти – измити и обезличени в трите конхи и отчасти от стените на кораба. От изображенията най-добре е запазено това на Богородица Ширшая Небес, намиращо се в апсидата, което е грубо преизписано в най-ново време. От двете страни на апсидата е канонично разположена сцената „Благовещение“ – Архангел Гавраил (вляво), и вдясно Богородица (които са трудно различими). В южния певник са изписани Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат, а между тях над прозорчето е поместен евангелски текст. Вдясно от конхата вероятно са изобразени светците-лечители Козма и Дамян. Западната стена над вратата е заета от „Успение Богородично“. Вдясно от входа все още личи изображението на Св. Св. Константин и Елена. От северната стена стенописен слой е запазен само в певника, в конхата на певника е поместен образът на Исус Христос. В югозападния ъгъл над този пояс са запазени незначителни фрагменти от някаква сцена, за която се предполага, че е Поругание Христово.
През 2008 г. църквата е ремонтирана, като са подменени покривът и подът. Стенописите имат нужда от реставрация.
Трите чешми - Добруджа, Тракия и Македония, се намират в с. Поцърненци, махала "Калугерски Чифлик" (бившето с. Борисово). И трите чвшми са напълно еднакви и са направени през 1942 г.
Следва: част 3, Осоговска планина.
