![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlУстремският манастир „Света Троица“ бе едно от многото интересни места, които видяхме по време на нашето посещение в Сакар планина. Той е наричан още Вакъфски заради старото име на близкото село Устрем - Вакъф. Това е действащ женски манстир и е едно от най-големите духовни средища в цяла Югоизточна България.
Доста разбитият път, който заобикаля откъм изток Сакар планина, ни отвежда през селата Студена, Радовец, и Устрем, преди да се устреми през обширни лавандулови полета.
Устремският манастир се намира в самите подстъпи към Сакар планина, близо до Тополовград. Основан е през XIV в., като в началото на следващия век името му се среща в османски документи. По време на кърджалийските размирици Устремският манастир пострадал сериозно, но към края на XVIII в. и началото на XIX в. бил възстановен от хайдутина Христо войвода от Сливен. В този ден в средата на юни имаме късмета да попаднем тук тъкмо на патронния празник на манастира, когато мястото е много оживено. Гледката, която ни посреща на входа, често може да се види по такива места - истински панаир!
Историята на манастира започва още в периода на иконоборството във Византийската империя през 8-9-ти век. По това време земите около днешния Устремски манастир са в пределите на Византия. Иконоборството е религиозно-политическо течение против култа към иконите в християнската църква. Негов държавен идеолог бил византийският император Лъв III, който през 726 г. забранява иконопочитането, вследствие на което биват унищожени множество икони, мозайки, стенописи и статуи.
Има сведения, че през този именно период 8-9-ти век, много християни са се събирали за молитва във Вехтата църква – пещера на хълм, използвана за църква. Един от поклонниците бил козарят Петър, който скрил в тази скална църква две икони – на „Св. Троица“ и на „Св. св. апостоли Петър и Павел“ – и заживял в нея. По-късно Петър продал козите си и в подножието на хълма, под Вехтата църква, построил първия храм „Св. св. Петър и Павел“.
Предполага се, че съвременният облик на манастира започва да се изгражда през 14-15-ти век. По време на турското робство, манастирът бил многократно сриван до основи и изграждан. През 18-19-ти век е бил използван за убежище от многото хайдути, действащи в района на Сакар. По-известни хайдути, намерили подслон в манастира, са Индже войвода, Кара Кольо, Христо войвода, Кара Добри и др. По тази причина едно от имената, с което е познат манастирът, е Хайдушки манастир.
Един от тези славни хайдути – Христо войвода – през 1812 г., в напреднала възраст, се отказал от хайдутството и станал монах с името Хрисант. Той положил основите на новия манастир. Старата църква била съборена и на нейно място била построена нова, но със същото име „Св. св. Петър и Павел“. Монах Хрисант починал през 1813 г. По време на Руско-Турската война от 1828-1829 г. манастирът бил разрушен, но през 1836 г. бил изграден отново. През тази 1836 г. била построена сегашната църква на манастира – „Света Троица“ на мястото на старата църква.
В наши дни манастирът е действащ, девически. Манастирската църква „Света Троица“ е една от най-просторните манастирски църкви в България. В архитектурно отношение, тя е трикорабна едноабсидна с притвор. Комплексът се допълва от жилищни и стопански сгради, камбанарията на входа и подредения и много добре поддържан двор. Тук маблизо има и аязмо, а ако се престрашите да поемете по стръмната пътека нагоре към планината, която започва току иззад двора на манастира, ви очаква още една изненада.
На около петнайсетина минути стръмно катерене нагоре ще се натъкнете на поредица причудливи скални образувания и пещери, най-забележителната от които е така наречената Кара Кольова дупка.
Предполага се, че именно оттук е поставено началото на Устремския манастир. Това е малка пещера с неправилна форма и множество ниши по стените и сводовете, която е била използвана за скален храм през Х век. От пещерата навътре в скалата започва тясна галерия, дълга около 100 м, от която в миналото е извирала вода. По стените се открояват образи на светци, а на места и гръцки надписи, които едва личат. Според някои изследователи стенописите могат да бъдат отнесени към XI-XII век. Има хипотези, че пещерата е била почитана и от древните траки като светилище заради извиращата някога от нея вода. Във Вехтата църква е намерена каменна плоча с изображение на тракийски херос, отнесена в манастира. Днес изворът в пещерата е пресъхнал, като на негово място е останала суха галерия.
На скалисто плато над пещерата има останки от тракийско укрепено селище (крепост). А на самия ръб на скалата ще достигнете до панорамна площадка с огромен кръст, от която може да се наблюдава цялата долина на Тунджа.
Следва: част 6, Хлябово.
Доста разбитият път, който заобикаля откъм изток Сакар планина, ни отвежда през селата Студена, Радовец, и Устрем, преди да се устреми през обширни лавандулови полета.
Устремският манастир се намира в самите подстъпи към Сакар планина, близо до Тополовград. Основан е през XIV в., като в началото на следващия век името му се среща в османски документи. По време на кърджалийските размирици Устремският манастир пострадал сериозно, но към края на XVIII в. и началото на XIX в. бил възстановен от хайдутина Христо войвода от Сливен. В този ден в средата на юни имаме късмета да попаднем тук тъкмо на патронния празник на манастира, когато мястото е много оживено. Гледката, която ни посреща на входа, често може да се види по такива места - истински панаир!
Историята на манастира започва още в периода на иконоборството във Византийската империя през 8-9-ти век. По това време земите около днешния Устремски манастир са в пределите на Византия. Иконоборството е религиозно-политическо течение против култа към иконите в християнската църква. Негов държавен идеолог бил византийският император Лъв III, който през 726 г. забранява иконопочитането, вследствие на което биват унищожени множество икони, мозайки, стенописи и статуи.
Има сведения, че през този именно период 8-9-ти век, много християни са се събирали за молитва във Вехтата църква – пещера на хълм, използвана за църква. Един от поклонниците бил козарят Петър, който скрил в тази скална църква две икони – на „Св. Троица“ и на „Св. св. апостоли Петър и Павел“ – и заживял в нея. По-късно Петър продал козите си и в подножието на хълма, под Вехтата църква, построил първия храм „Св. св. Петър и Павел“.
Предполага се, че съвременният облик на манастира започва да се изгражда през 14-15-ти век. По време на турското робство, манастирът бил многократно сриван до основи и изграждан. През 18-19-ти век е бил използван за убежище от многото хайдути, действащи в района на Сакар. По-известни хайдути, намерили подслон в манастира, са Индже войвода, Кара Кольо, Христо войвода, Кара Добри и др. По тази причина едно от имената, с което е познат манастирът, е Хайдушки манастир.
Един от тези славни хайдути – Христо войвода – през 1812 г., в напреднала възраст, се отказал от хайдутството и станал монах с името Хрисант. Той положил основите на новия манастир. Старата църква била съборена и на нейно място била построена нова, но със същото име „Св. св. Петър и Павел“. Монах Хрисант починал през 1813 г. По време на Руско-Турската война от 1828-1829 г. манастирът бил разрушен, но през 1836 г. бил изграден отново. През тази 1836 г. била построена сегашната църква на манастира – „Света Троица“ на мястото на старата църква.
В наши дни манастирът е действащ, девически. Манастирската църква „Света Троица“ е една от най-просторните манастирски църкви в България. В архитектурно отношение, тя е трикорабна едноабсидна с притвор. Комплексът се допълва от жилищни и стопански сгради, камбанарията на входа и подредения и много добре поддържан двор. Тук маблизо има и аязмо, а ако се престрашите да поемете по стръмната пътека нагоре към планината, която започва току иззад двора на манастира, ви очаква още една изненада.
На около петнайсетина минути стръмно катерене нагоре ще се натъкнете на поредица причудливи скални образувания и пещери, най-забележителната от които е така наречената Кара Кольова дупка.
Предполага се, че именно оттук е поставено началото на Устремския манастир. Това е малка пещера с неправилна форма и множество ниши по стените и сводовете, която е била използвана за скален храм през Х век. От пещерата навътре в скалата започва тясна галерия, дълга около 100 м, от която в миналото е извирала вода. По стените се открояват образи на светци, а на места и гръцки надписи, които едва личат. Според някои изследователи стенописите могат да бъдат отнесени към XI-XII век. Има хипотези, че пещерата е била почитана и от древните траки като светилище заради извиращата някога от нея вода. Във Вехтата църква е намерена каменна плоча с изображение на тракийски херос, отнесена в манастира. Днес изворът в пещерата е пресъхнал, като на негово място е останала суха галерия.
На скалисто плато над пещерата има останки от тракийско укрепено селище (крепост). А на самия ръб на скалата ще достигнете до панорамна площадка с огромен кръст, от която може да се наблюдава цялата долина на Тунджа.
Следва: част 6, Хлябово.
