![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВ сърцето на Родопите, на скален връх с височина 470 м, в близост до Кърджали се намира огромен масив – Перперикон. Той е сред най-древните мегалитни паметници и е изсечен изцяло в скалите. В последните години този археологически обект често се споменава в медиите. Древното светилище стана известно покрай проучванията, проведени от известния български археолог Николай Овчаров. Освен всичко друго, от мястото се открива прелестна гледка.
За да разгледате Перперикон трябва да си отделите поне 2-3 часа. Обуйте си подходящи обувки, грабнете фотоапарата, голяма бутилка вода и няколко лакомства и се отправете по скалните пътечки. Преди това от паркинга под хълма може да си купите и карта с пълното описание на обектите, както и да се сдобиете с чудесен сувенир от това прекрасно място.
Скалното ви приключение ще започне с разглеждане на Двореца-светилище, което заема 10 000кв.м площ. До него ще ви отведе проход с каменни стъпала, изсечени в скалите. Той е бил на няколко етажа, като са се запазили само основните зали.
Перперикон е най-големият древен и свещен град на Балканите. Той е изсечен от камък, откъдето идва и името му, което се свързва с тракийския бог на камъка Пер. Във вечния град се намират останките от светилището на бог Дионисий с прочутия олтар за предсказания. То често е сравнявано с величествения храм на Аполон в Делфи. В миналото районът е бил богат източник на злато, от което са изсичали и златните монети перпера.
Най-интересната сред древните зали е овалната зала без покрив, в центъра на която се намира каменният олтар, на който с вино и огън са правени велики предсказания. В скалата до него е изсечен и трон, на който е стоял владетелят. Това е идеално място да си направите царствена снимка!
Оттук нагоре следва изкачване до Акропола. Той се намира на най-високата част на хълма. Това е мястото, където са се провеждали култови дейности още от античността. Гледката е поразяваща и създава усещане за божествено величие.
Останалите забележителности на Перперикон за разпръснати в двете му предградия - южно и северно. Те представляват малки улички в скалите, проснати покрай жилищни сгради и храмове. Особено интересни са и скалните басейни, в които са съхранявали питейната вода. На места ще видите и т.нар. шарапани - тракийски преси за винопроизводство.
Още в епохата на Халколита преди 8000 години, Перперикон е бил обитаван. Достига своя разцвет през късната Античност. Тогава Перперикон се превръща в градски център на провинция Тракия на Римската империя. Древните обитатели на тези земи вярвали в бога Слънце и култът към него започва още през V хил. пр. Хр.
Най-голям разцвет на Перперикон е имало по време на Крито-Микенската култура през XVIII-XII в. пр. Хр., когато е периодът на първата европейска цивилизация. Тогава селището се подобрило и развило дренажна система за отвеждане на водата. Постепенно култът към Слънцето се развива и през ранната Желязна епоха се появяват много други богове. Тракийските племена са силно ориентирани към Орфей и Дионис, а Перперикон става център на техните вярвания и обичаи.
Според древна легенда Перперикон е място, на което са извършвани обреди с вино и огън, а по височината на пламъците се определяла силата на предсказанието. През 2002 г. е намерена голямата зала без покрив, която напълно отговаря на описанията на храма на Дионис в старите текстове. Тъкмо в нейния център се намира споменатият олтар, висок около 3 м. Залата не е имала покрив заради огъня, по височината на който се е гадаело. Перперикон и околностите му са покрити с хиляди скални изсичания във вид на басейни и преливници. Всички тези олтари са били използвани за жертвоприношения в чест на боговете.
Тук винаги кипи трескава археологическа дейност. Всяка година се разкриват нови части от този необятен културно-архитектурен комплекс. Реставрираната западна част на акропола на Перперикон заедно с прочутата средновековна кула вече посрещат туристи. Сега главната кула вече може да се види отвътре. В нея има изградени етажи, по които хората могат да се изкачат и да гледат акропола от високо.
От позицията на тази най-висока точка на хълма ясно се вижда, че Перперикон е бил съставен от четири части: здрава крепост – Акропол, точно под Акропола е бил разположен Дворец – светилище, а също е имало и две предградия – северно и южно. Има издълбани улици, които са подходящи за разходка, а до всяка от тях се виждат наредени каменни къщи.
Перперикон е разрушен от турците през 1362 година, а жителите на града са поробени. Няколко десетилетия по-късно хилядолетният град е напълно запустял. В днешни дни обаче тук отново гъмжи от народ - този път любопитни туристи и любители на древната история. Проф. Николай Овчаров открива така наречения „Град на мъртвите“ през 2017 г. На мястото са намерени 105 гробни камери, разположени една върху друга. Те са от периода 12-14 век. Любопитно е, че Перперикон е бил толкова мащабен за времето си, че през 13 век тук е имало и гето. В него е живяла най-ниската прослойка на обществото. Това е доказателство, че дори по онова време е имало силно изразено класово разделение.
Най-голямата раннохристиянска църква в Родопите, която ни е известна до днес, е открита на Перперикон. Голямата базилика е била древен храм, а в ранното християнство е превърната в църква.
Легендите разказват за две исторически пророчества, които са направени от олтара в храма на Дионис. Първото предсказва славата и великите дела на Александър Македонски, а второто пророкува властта на Гай Юлий Цезар.
Ако искате да разгледате ценните открития от разкопките, може да посетите Историческия музей на Кърджали. Сред тях са изключително редките за този район сребърни монети на цар Иван Александър, които свидетелстват за неговата кратка власт в Перперикон през 1343г. В музея ще научите и други интересни факти от историята на свещения град.
Следва: част 3, Вишеград.
За да разгледате Перперикон трябва да си отделите поне 2-3 часа. Обуйте си подходящи обувки, грабнете фотоапарата, голяма бутилка вода и няколко лакомства и се отправете по скалните пътечки. Преди това от паркинга под хълма може да си купите и карта с пълното описание на обектите, както и да се сдобиете с чудесен сувенир от това прекрасно място.
Скалното ви приключение ще започне с разглеждане на Двореца-светилище, което заема 10 000кв.м площ. До него ще ви отведе проход с каменни стъпала, изсечени в скалите. Той е бил на няколко етажа, като са се запазили само основните зали.
Перперикон е най-големият древен и свещен град на Балканите. Той е изсечен от камък, откъдето идва и името му, което се свързва с тракийския бог на камъка Пер. Във вечния град се намират останките от светилището на бог Дионисий с прочутия олтар за предсказания. То често е сравнявано с величествения храм на Аполон в Делфи. В миналото районът е бил богат източник на злато, от което са изсичали и златните монети перпера.
Най-интересната сред древните зали е овалната зала без покрив, в центъра на която се намира каменният олтар, на който с вино и огън са правени велики предсказания. В скалата до него е изсечен и трон, на който е стоял владетелят. Това е идеално място да си направите царствена снимка!
Оттук нагоре следва изкачване до Акропола. Той се намира на най-високата част на хълма. Това е мястото, където са се провеждали култови дейности още от античността. Гледката е поразяваща и създава усещане за божествено величие.
Останалите забележителности на Перперикон за разпръснати в двете му предградия - южно и северно. Те представляват малки улички в скалите, проснати покрай жилищни сгради и храмове. Особено интересни са и скалните басейни, в които са съхранявали питейната вода. На места ще видите и т.нар. шарапани - тракийски преси за винопроизводство.
Още в епохата на Халколита преди 8000 години, Перперикон е бил обитаван. Достига своя разцвет през късната Античност. Тогава Перперикон се превръща в градски център на провинция Тракия на Римската империя. Древните обитатели на тези земи вярвали в бога Слънце и култът към него започва още през V хил. пр. Хр.
Най-голям разцвет на Перперикон е имало по време на Крито-Микенската култура през XVIII-XII в. пр. Хр., когато е периодът на първата европейска цивилизация. Тогава селището се подобрило и развило дренажна система за отвеждане на водата. Постепенно култът към Слънцето се развива и през ранната Желязна епоха се появяват много други богове. Тракийските племена са силно ориентирани към Орфей и Дионис, а Перперикон става център на техните вярвания и обичаи.
Според древна легенда Перперикон е място, на което са извършвани обреди с вино и огън, а по височината на пламъците се определяла силата на предсказанието. През 2002 г. е намерена голямата зала без покрив, която напълно отговаря на описанията на храма на Дионис в старите текстове. Тъкмо в нейния център се намира споменатият олтар, висок около 3 м. Залата не е имала покрив заради огъня, по височината на който се е гадаело. Перперикон и околностите му са покрити с хиляди скални изсичания във вид на басейни и преливници. Всички тези олтари са били използвани за жертвоприношения в чест на боговете.
Тук винаги кипи трескава археологическа дейност. Всяка година се разкриват нови части от този необятен културно-архитектурен комплекс. Реставрираната западна част на акропола на Перперикон заедно с прочутата средновековна кула вече посрещат туристи. Сега главната кула вече може да се види отвътре. В нея има изградени етажи, по които хората могат да се изкачат и да гледат акропола от високо.
От позицията на тази най-висока точка на хълма ясно се вижда, че Перперикон е бил съставен от четири части: здрава крепост – Акропол, точно под Акропола е бил разположен Дворец – светилище, а също е имало и две предградия – северно и южно. Има издълбани улици, които са подходящи за разходка, а до всяка от тях се виждат наредени каменни къщи.
Перперикон е разрушен от турците през 1362 година, а жителите на града са поробени. Няколко десетилетия по-късно хилядолетният град е напълно запустял. В днешни дни обаче тук отново гъмжи от народ - този път любопитни туристи и любители на древната история. Проф. Николай Овчаров открива така наречения „Град на мъртвите“ през 2017 г. На мястото са намерени 105 гробни камери, разположени една върху друга. Те са от периода 12-14 век. Любопитно е, че Перперикон е бил толкова мащабен за времето си, че през 13 век тук е имало и гето. В него е живяла най-ниската прослойка на обществото. Това е доказателство, че дори по онова време е имало силно изразено класово разделение.
Най-голямата раннохристиянска църква в Родопите, която ни е известна до днес, е открита на Перперикон. Голямата базилика е била древен храм, а в ранното християнство е превърната в църква.
Легендите разказват за две исторически пророчества, които са направени от олтара в храма на Дионис. Първото предсказва славата и великите дела на Александър Македонски, а второто пророкува властта на Гай Юлий Цезар.
Ако искате да разгледате ценните открития от разкопките, може да посетите Историческия музей на Кърджали. Сред тях са изключително редките за този район сребърни монети на цар Иван Александър, които свидетелстват за неговата кратка власт в Перперикон през 1343г. В музея ще научите и други интересни факти от историята на свещения град.
Следва: част 3, Вишеград.
