![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЧирпанският манастир „Свети Атанасий“ е най-старият европейски манастир, при това – действащ. Смята се, че е основан през далечната 344 г. от самия светец, по онова време – Александрийски патриарх, който посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика, проведен в 343-344 г.
Един кратък маршрут из чирпанско:
Мястото, избрано за построяването на светата обител, е не само красиво, но и стратегическо – съвсем наблизо е минавал римският път Виа Диагоналис. Освен това, там е имало тракийски нимфей.
В своята дългогодишна история манастир „Свети Атанасий“ неведнъж е бил опустошаван и изграждан отново. В наши дни той се състои от малка църква, аязмо, манастирски сгради и добре подреден двор.
Повечето сгради са нови, някои – реставрирани. Като цяло, мястото е красиво и зареждащо, тихо, спокойно и много приятно. Под църквата се намира аязмото с лековитата вода. Наблизо тече и малка рекичка – Стара река.
На другия бряг на реката, в скалите има постница – чудотворна дупка, обитавана в дни на пост, молитва и усамотение.
Манастир „Свети Атанасий“ има няколко храмови празника:
18 януари: Атанасов ден;
2 май: Борисов ден;
14 октомври: денят на света Петка Българска.
Не след дълго достигаме град Чирпан - градът на Яворов.
Къщата музей "Пейо Яворов" се намира в централната част на града. Експозицията на музея представя оригиналната битова подредба на кухнята, а в гостната може да бъде видян портретът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (български революционери и радетели за освобождение от османско владичество), свидетелстващ за отношението на семейството към борбата за освобождение.
Гостната е запазена във вида, в който семейство Яворови я е подредило, готвейки се да посрещне поета и съпругата му Лора през септември 1913г. Средната стая пък е била на майката на поета Гана Крачолова, където тя обичала да пее български народни песни.
В Пейовата стая е запазена работната маса на поета, върху която е стояла любимата му книга - "Фауст" на Йохан Гьоте, и неговото легло с метални решетки. В тази стая Яворов е прекарал множество безсънни нощи, четейки стиховете на Ботев, Вазов, Пушкин, Лермонтов и Некрасов. На стената е окачен и портретът на Пушкин, който Яворов изрязва от руското сп. "Нива" и поставя в рамка.
През 1973г към музея е открита експозиционна зала. В нея са показани снимки и вещи, представящи живота и творчеството на Яворов - от стария Чирпан, ученическите му години в Пловдив, работата на поета като телеграфист в различни градове из България, участието му в културния кръг "Мисъл".
В двора на къщата музей е поставен бюст-паметник на поета.
Впечатление в центъра на града прави сградата на Уникредит Булбанк. Тя е проектирана от майка и син италианци, като още от самото начало е била предназначена за банка. През 1912 г. е започнал строежът от предприемчиви земеделци от Меричлери. Открита е през 1925 г. Това е единствената сграда в града, която не е пострадала от Чирпанското земетресение, което се случва в 11:20 на 14 април 1928 г., Велика събота. Пропукана е само мозайката, която в по-късен етап при ремонт на сградата е заменена от гранитогрес. В сградата се помещава малък музей за историята на банката.
Последната спирка от днешното авто-пътешествие е при стария въжен мост, който се намира близо до село Поповица. Това е пешеходен въжен висящ мост над река Марица, който свързва селата Поповица и Селци (от община Садово) на десния бряг и село Чалъкови (от община Раковски) на левия бряг на реката.
До самия мост не се стига особено лесно. Единият вариант е ако идвате от Пловдив, по коларски път, който започва малко преди железопътния надлез на село Поповица. Другият вариант е през селата Белозем и Чалъкови, като след село Чалъкови пътят е през нивите. Трамбоването през калните ниви обаче определено си струва!
Самият мост е обрасъл в храсти и тръни, но все още се ползва от местното население. Преминаването по това занемарено съоръжение наистина си е екстремно преживяване. Все пак мостът е строен през 70-те години на миналия век! За радост на жителите в село Поповица и Чалъкови, община Садово е направила леко укрепване на моста и сега той е проходим, макар и с повишено внимание.
Дори сега след заздравяването на въжения мост между селата Чалъкови, Поповица и Селци има табела съоръжението да не се използва, тъй като има опасност от падане. За съжаление обаче голяма част от местното население няма избор и все още използва моста, тъй като това е най-пряката връзка между тези села.
Един кратък маршрут из чирпанско:
Мястото, избрано за построяването на светата обител, е не само красиво, но и стратегическо – съвсем наблизо е минавал римският път Виа Диагоналис. Освен това, там е имало тракийски нимфей.
В своята дългогодишна история манастир „Свети Атанасий“ неведнъж е бил опустошаван и изграждан отново. В наши дни той се състои от малка църква, аязмо, манастирски сгради и добре подреден двор.
Повечето сгради са нови, някои – реставрирани. Като цяло, мястото е красиво и зареждащо, тихо, спокойно и много приятно. Под църквата се намира аязмото с лековитата вода. Наблизо тече и малка рекичка – Стара река.
На другия бряг на реката, в скалите има постница – чудотворна дупка, обитавана в дни на пост, молитва и усамотение.
Манастир „Свети Атанасий“ има няколко храмови празника:
18 януари: Атанасов ден;
2 май: Борисов ден;
14 октомври: денят на света Петка Българска.
Не след дълго достигаме град Чирпан - градът на Яворов.
Къщата музей "Пейо Яворов" се намира в централната част на града. Експозицията на музея представя оригиналната битова подредба на кухнята, а в гостната може да бъде видян портретът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (български революционери и радетели за освобождение от османско владичество), свидетелстващ за отношението на семейството към борбата за освобождение.
Гостната е запазена във вида, в който семейство Яворови я е подредило, готвейки се да посрещне поета и съпругата му Лора през септември 1913г. Средната стая пък е била на майката на поета Гана Крачолова, където тя обичала да пее български народни песни.
В Пейовата стая е запазена работната маса на поета, върху която е стояла любимата му книга - "Фауст" на Йохан Гьоте, и неговото легло с метални решетки. В тази стая Яворов е прекарал множество безсънни нощи, четейки стиховете на Ботев, Вазов, Пушкин, Лермонтов и Некрасов. На стената е окачен и портретът на Пушкин, който Яворов изрязва от руското сп. "Нива" и поставя в рамка.
През 1973г към музея е открита експозиционна зала. В нея са показани снимки и вещи, представящи живота и творчеството на Яворов - от стария Чирпан, ученическите му години в Пловдив, работата на поета като телеграфист в различни градове из България, участието му в културния кръг "Мисъл".
В двора на къщата музей е поставен бюст-паметник на поета.
Впечатление в центъра на града прави сградата на Уникредит Булбанк. Тя е проектирана от майка и син италианци, като още от самото начало е била предназначена за банка. През 1912 г. е започнал строежът от предприемчиви земеделци от Меричлери. Открита е през 1925 г. Това е единствената сграда в града, която не е пострадала от Чирпанското земетресение, което се случва в 11:20 на 14 април 1928 г., Велика събота. Пропукана е само мозайката, която в по-късен етап при ремонт на сградата е заменена от гранитогрес. В сградата се помещава малък музей за историята на банката.
Последната спирка от днешното авто-пътешествие е при стария въжен мост, който се намира близо до село Поповица. Това е пешеходен въжен висящ мост над река Марица, който свързва селата Поповица и Селци (от община Садово) на десния бряг и село Чалъкови (от община Раковски) на левия бряг на реката.
До самия мост не се стига особено лесно. Единият вариант е ако идвате от Пловдив, по коларски път, който започва малко преди железопътния надлез на село Поповица. Другият вариант е през селата Белозем и Чалъкови, като след село Чалъкови пътят е през нивите. Трамбоването през калните ниви обаче определено си струва!
Самият мост е обрасъл в храсти и тръни, но все още се ползва от местното население. Преминаването по това занемарено съоръжение наистина си е екстремно преживяване. Все пак мостът е строен през 70-те години на миналия век! За радост на жителите в село Поповица и Чалъкови, община Садово е направила леко укрепване на моста и сега той е проходим, макар и с повишено внимание.
Дори сега след заздравяването на въжения мост между селата Чалъкови, Поповица и Селци има табела съоръжението да не се използва, тъй като има опасност от падане. За съжаление обаче голяма част от местното население няма избор и все още използва моста, тъй като това е най-пряката връзка между тези села.
