![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlОбзорните високи върхове не са много сред гъстите гори на Западните Родопи, но тази далечна грамада си струва всяка капка пролята пот по дългия път до върха. Минавайки през Батак, няма как човек да не забележи открояващия се силует на Баташки снежник. Този връх е истинско бижу за ценителите на красиви заснежени гори и смайващи панорами, които се простират докъдето взорът стига.
Един разширен маршрут из околията:
Обикновено сме свикнали да свързваме Родопа планина с вековни гори и дъхави поляни, но рядко с високи и панорамни върхове. Наистина тези върхове са рядкост, но връх Баташки снежник е красив и панорамен като за десет! Затова му отделяме специално внимание и му посвещаваме изкачване в най-красивия сезон - пролетта! Сутринта кацаме в Нова махала, откъдето тръгва червената маркировка на маршрута.
Движим се по широк път с дълбоки коловози, оставени от дърварските камиони. Тук те сякаш нито за миг не спират работа – гората за отрицателно време е превърната в подобни на дувари камари от насечени трупчета. Няколко дървопреработвателни цеха бичат целодневно долу в селото. Въздухът е натежал от миризмата на талаш и прясно нарязана дървесина. От тук нататък често ще чуваме да се надпяват по няколко моторни триона из околните гори.
След малко повече от половин час достигаме при дървеното мостче над Дерин дере. Дотук с полегатото вървене. Оттук насетне наклонът ще става все по-сериозен.
По пътя нагоре има няколко много добре уредени беседки. Чешми - през километър. Сянка - колкото щеш. През лятото тук би било също така красиво, а сенките на боровете обещават прохлада дори през най-жежките дни. Сега обаче е краят на май и по подаващите се иззад просеката върхове тук-таме се откроява по някоя и друга останала пряспа.
Втората беседка предлага прекрасна гледка надолу към язовир Батак, а опитното къмпингарско око веднага оценява огромния потенциал на това място за диво лагеруване. Хич не ни се потегля нататък при вида на тези гледки, но сме твърдо решени да изпълним докрай днешния план-график, така че с мъка се разделяме с чудесната полянка с пейките и отново слагаме един крак пред другия.
Ето я и третата поред беседка, очевидно съвсем наскоро завършена. Покрай нея през пътя тече малко поточе. Водите се събират в няколко съоръжения по-надолу. Дали това не е мини-рибарник? Вир за охлаждане на бирата? А защо не и двете?
От тук нагоре вече коловозите поизбледняват и дърварският път се стеснява до широка горска пътека. Става доста "технично" да се върви върху големите камъни и морени.
Макар и хорът на моторните триони да е останал далеч назад, следите от дървосекаческата дейност могат да се видят навред. Все пак доста километри след началото на пътешествието, най-после като че вече навлизаме в чистата хилядолетна гора.
Каменни сипеи се редуват с приказни зелени пейзажи от двете страни на пътеката, а в мен все повече нараства усещането, че ей сегинка иззад онази туфа ще изскочи някой хобит.
Разклонения има на всеки няколкостотин метра – мрежа от дърварски пътища опасва гората. Движим се все по червената маркировка. Има я само тук-таме, колкото да си знаем, че сме направили правилните избори и вървим по вярната пътека. Добре, че ги има модерните технологии - на всеки няколкостотин метра поспираме, за да сверим местоположението си с навигацията.
От една от следващите чешми има особено панорамна гледка надолу. Случайна просека позволява да надникнем надолу към необятните простори край язовир Батак. А в дъното се е белнал гръбнакът на Белмекенска Рила!
Пролетни минзухари осейват всяко свободно място под шарената сянка из околните полянки. Сред гората дъха на свежест.
Разбира се, няма как да минем и без някоя и друга среща с по-мързеливи пишман-планинари, решили да "покорят" върха на четири колела.
Вече не остава много. Скоро излизаме на открито пасище, а гората остава зад гърба ни. Първа среща с крайната цел - това отгоре е Баташки снежник!
Тук някъде трябва да срещнем голям кръстопът на много горски маршрути. Но коловозите се губят, а ланската пожълтяла трева е полегнала от студения климат. Много псевдо-пътечки се губят из тези разлети лъки. Колова маркировка липсва. Все пак след известно лутане откриваме правилните табелки в източния край на поляната.
Вече сме в подножието на Баташкия снежник. Ще ми се да кажа, че пътят до горе е песен. Но това ще е брутална лъжа! Чакат ни кошмарни 200 метра изкачване. Пътеката постоянно се губи, а наклонът на места минава 30%.
Гледките обаче си струват. Така или иначе няма как да не поспираме на всеки преодолени двайсетина метра, което е добре дошло за един поглед през рамо. А панорамата се разкрива все по-нашироко.
След милион почивки, достигаме до скална група, която поне на пръв поглед е на броени метри от върха.
Призрачните силуети на няколко съсухрени дървета създават мистично-зловещ оттенък на пейзажа. Тук очевидно някога, не особено отдавна през последните години, е вилняла бясна буря, която е опустошила гората по билото. Остатъците от нея обаче са си доста фотогенични!
Зад ниските борчета най-после се показва и заветната цел! А най-високата част от пътешествието е ознаменувана и със среща с една особено дълбока пряспа - добре дошъл повод да си устроим една битка със снежни топки посред май месец.
Успех! Равносметката е изминати 10 км, 800 м денивелация за около 3:30 часа.
И тук осъзнаваме, че всичко това си е струвало! Гледките са неописуеми, буквално зашеметяващи. Най-голямо впечатление прави язовир Батак, който се спотайва ей там долу, в дъното. Рила планина също се откроява с белите си върхари. Вижда се дори Балканът и Средна гора!
С височината пред нас са се открили един зад друг нови катове Родопи в посока къдравите облаци. Ей там, долу, сред безбройните гънки, проблясва и язовир Голям Беглик - любимото ми кътче от родината.
Кота 2082 е отбелязана с голям, приличен на камина маркировъчен камък, а в подножието му е укрита метална кутия, в която посетителите могат да открият тетрадки и химикалка и да си запишат каквото им е дошло на акъла в този паметен момент.
След като лакомо поглъщаме предварително приготвените сандвичи, отделяме около половин час за разтакаване из върха. Скоро става време за слизане. Решаваме да направим кръгче по друг маршрут, преди да се върнем обратно към основния коларски път, по който сме се изкачили до билното плато.
Тук ще се натъкнем на група малки езерца, скатани сред високите ливади, а пътеката ни се оказва покрита с еднометров пласт сняг, в който лесно се потъва и трудно се излиза. Е, какво да се прави - още едно препятствие за преодоляване днес!
Срещи с местната фауна.
Към края на пътешествието се завръщаме обратно при първата панорамна площадка с голямата чешма и пейките. Момент за последно съзерцание на панорамите долу, колкото да си поемем дъх и да довършим последните остатъци от каквото сладко сме си домъкнали в раниците.
Още един пълноценен ден, прекаран сред природата! Баташки снежник несъмнено се доказва като един от най-открояващите се върхове в Родопите. Височината му от 2082 м. го нарежда сред първенците на най-обширната наша планина. Дори и да не стигнете до най-високата му точка, ще останете очаровани от гледките, които се разкриват наоколо. За любителите на планински преходи върхът е със средна сложност, макар че преодоляната денивелация си е над 1000 метра. Достигането му и завръщането отнема от 6 до 8 часа в зависимост от мястото на тръгване и възможностите на пътешествениците. Трябва да се има предвид, че времето може рязко да се влоши и да ви изненада. Понякога върхът е покрит със сняг до май месец, но ако случите на ясно и слънчево време, може да се насладите на безкрайните тучни ливади, плодни полета и цветя, а за гледките да не говорим! И разбира се задължително ще имате среща с местните четириноги домашни обитатели.
Следва: част 4, Фотински водопади.
Един разширен маршрут из околията:
Обикновено сме свикнали да свързваме Родопа планина с вековни гори и дъхави поляни, но рядко с високи и панорамни върхове. Наистина тези върхове са рядкост, но връх Баташки снежник е красив и панорамен като за десет! Затова му отделяме специално внимание и му посвещаваме изкачване в най-красивия сезон - пролетта! Сутринта кацаме в Нова махала, откъдето тръгва червената маркировка на маршрута.
Движим се по широк път с дълбоки коловози, оставени от дърварските камиони. Тук те сякаш нито за миг не спират работа – гората за отрицателно време е превърната в подобни на дувари камари от насечени трупчета. Няколко дървопреработвателни цеха бичат целодневно долу в селото. Въздухът е натежал от миризмата на талаш и прясно нарязана дървесина. От тук нататък често ще чуваме да се надпяват по няколко моторни триона из околните гори.
След малко повече от половин час достигаме при дървеното мостче над Дерин дере. Дотук с полегатото вървене. Оттук насетне наклонът ще става все по-сериозен.
По пътя нагоре има няколко много добре уредени беседки. Чешми - през километър. Сянка - колкото щеш. През лятото тук би било също така красиво, а сенките на боровете обещават прохлада дори през най-жежките дни. Сега обаче е краят на май и по подаващите се иззад просеката върхове тук-таме се откроява по някоя и друга останала пряспа.
Втората беседка предлага прекрасна гледка надолу към язовир Батак, а опитното къмпингарско око веднага оценява огромния потенциал на това място за диво лагеруване. Хич не ни се потегля нататък при вида на тези гледки, но сме твърдо решени да изпълним докрай днешния план-график, така че с мъка се разделяме с чудесната полянка с пейките и отново слагаме един крак пред другия.
Ето я и третата поред беседка, очевидно съвсем наскоро завършена. Покрай нея през пътя тече малко поточе. Водите се събират в няколко съоръжения по-надолу. Дали това не е мини-рибарник? Вир за охлаждане на бирата? А защо не и двете?
От тук нагоре вече коловозите поизбледняват и дърварският път се стеснява до широка горска пътека. Става доста "технично" да се върви върху големите камъни и морени.
Макар и хорът на моторните триони да е останал далеч назад, следите от дървосекаческата дейност могат да се видят навред. Все пак доста километри след началото на пътешествието, най-после като че вече навлизаме в чистата хилядолетна гора.
Каменни сипеи се редуват с приказни зелени пейзажи от двете страни на пътеката, а в мен все повече нараства усещането, че ей сегинка иззад онази туфа ще изскочи някой хобит.
Разклонения има на всеки няколкостотин метра – мрежа от дърварски пътища опасва гората. Движим се все по червената маркировка. Има я само тук-таме, колкото да си знаем, че сме направили правилните избори и вървим по вярната пътека. Добре, че ги има модерните технологии - на всеки няколкостотин метра поспираме, за да сверим местоположението си с навигацията.
От една от следващите чешми има особено панорамна гледка надолу. Случайна просека позволява да надникнем надолу към необятните простори край язовир Батак. А в дъното се е белнал гръбнакът на Белмекенска Рила!
Пролетни минзухари осейват всяко свободно място под шарената сянка из околните полянки. Сред гората дъха на свежест.
Разбира се, няма как да минем и без някоя и друга среща с по-мързеливи пишман-планинари, решили да "покорят" върха на четири колела.
Вече не остава много. Скоро излизаме на открито пасище, а гората остава зад гърба ни. Първа среща с крайната цел - това отгоре е Баташки снежник!
Тук някъде трябва да срещнем голям кръстопът на много горски маршрути. Но коловозите се губят, а ланската пожълтяла трева е полегнала от студения климат. Много псевдо-пътечки се губят из тези разлети лъки. Колова маркировка липсва. Все пак след известно лутане откриваме правилните табелки в източния край на поляната.
Вече сме в подножието на Баташкия снежник. Ще ми се да кажа, че пътят до горе е песен. Но това ще е брутална лъжа! Чакат ни кошмарни 200 метра изкачване. Пътеката постоянно се губи, а наклонът на места минава 30%.
Гледките обаче си струват. Така или иначе няма как да не поспираме на всеки преодолени двайсетина метра, което е добре дошло за един поглед през рамо. А панорамата се разкрива все по-нашироко.
След милион почивки, достигаме до скална група, която поне на пръв поглед е на броени метри от върха.
Призрачните силуети на няколко съсухрени дървета създават мистично-зловещ оттенък на пейзажа. Тук очевидно някога, не особено отдавна през последните години, е вилняла бясна буря, която е опустошила гората по билото. Остатъците от нея обаче са си доста фотогенични!
Зад ниските борчета най-после се показва и заветната цел! А най-високата част от пътешествието е ознаменувана и със среща с една особено дълбока пряспа - добре дошъл повод да си устроим една битка със снежни топки посред май месец.
Успех! Равносметката е изминати 10 км, 800 м денивелация за около 3:30 часа.
И тук осъзнаваме, че всичко това си е струвало! Гледките са неописуеми, буквално зашеметяващи. Най-голямо впечатление прави язовир Батак, който се спотайва ей там долу, в дъното. Рила планина също се откроява с белите си върхари. Вижда се дори Балканът и Средна гора!
С височината пред нас са се открили един зад друг нови катове Родопи в посока къдравите облаци. Ей там, долу, сред безбройните гънки, проблясва и язовир Голям Беглик - любимото ми кътче от родината.
Кота 2082 е отбелязана с голям, приличен на камина маркировъчен камък, а в подножието му е укрита метална кутия, в която посетителите могат да открият тетрадки и химикалка и да си запишат каквото им е дошло на акъла в този паметен момент.
След като лакомо поглъщаме предварително приготвените сандвичи, отделяме около половин час за разтакаване из върха. Скоро става време за слизане. Решаваме да направим кръгче по друг маршрут, преди да се върнем обратно към основния коларски път, по който сме се изкачили до билното плато.
Тук ще се натъкнем на група малки езерца, скатани сред високите ливади, а пътеката ни се оказва покрита с еднометров пласт сняг, в който лесно се потъва и трудно се излиза. Е, какво да се прави - още едно препятствие за преодоляване днес!
Срещи с местната фауна.
Към края на пътешествието се завръщаме обратно при първата панорамна площадка с голямата чешма и пейките. Момент за последно съзерцание на панорамите долу, колкото да си поемем дъх и да довършим последните остатъци от каквото сладко сме си домъкнали в раниците.
Още един пълноценен ден, прекаран сред природата! Баташки снежник несъмнено се доказва като един от най-открояващите се върхове в Родопите. Височината му от 2082 м. го нарежда сред първенците на най-обширната наша планина. Дори и да не стигнете до най-високата му точка, ще останете очаровани от гледките, които се разкриват наоколо. За любителите на планински преходи върхът е със средна сложност, макар че преодоляната денивелация си е над 1000 метра. Достигането му и завръщането отнема от 6 до 8 часа в зависимост от мястото на тръгване и възможностите на пътешествениците. Трябва да се има предвид, че времето може рязко да се влоши и да ви изненада. Понякога върхът е покрит със сняг до май месец, но ако случите на ясно и слънчево време, може да се насладите на безкрайните тучни ливади, плодни полета и цветя, а за гледките да не говорим! И разбира се задължително ще имате среща с местните четириноги домашни обитатели.
Следва: част 4, Фотински водопади.
