Януарски Белмекен
5 Jul 2021 21:00![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlИма ли някой в България, който да не е чувал за Белмекен? Спортната база, световни шампиони - спортисти, чист, кристален въздух, а снежинките танцуват ефирния си танц... През януари, в разгара на зимата, Рила планина е приказно побеляла, а язовирът блещука в ледено очарование изпод нас, показал едно сурово, неописуемо запленяващо лице.
Един станал вече доста стандартен маршрут:
Както обикновено, същинската част от пътешествието започва с изкачване по шосето от Юндола до хижа Христо Смирненски, характерна с интересната архитектурна приумица на стопанина, който е наредил десетки чифтове стари ски вместо парапет по балконите. Тук е може би най-подходящото място за последна спирка преди най-високата част от автомобилното пътешествие, което в този януарски ден обещава да бъде доста екстремно, предвид дълбоките преспи от двете страни на шосето.
Времето обаче така или иначе е повече от прекрасно, а изумително чистото небе позволява да се вижда надалеч - чак до гигантските зъбери и върхари на Пирина. А върховете от най-близката рилска редица на Сиври чал и Белмекен надвисват все по-близо с напредване нататък по пътя.
В последните километри пътят преди стената на язовира става доста коварен и затова решаваме да зарежем колата на около час пеш преди края. Оттук следва интересно и живописно шляене по излъсканата до лед повърхност на уж автомобилното трасе. Но пък трамбоването по скърцащия сняг си заслужава - панорамата на югозапад е наистина зашеметяваща!
Най-сетне достигаме до стената на язовир Белмекен - сборище на професионални спортисти, любители рибари, скиталци планинари, а през летните месеци - и къмпингари. В ранния предиобед мястото изглежда почти пусто - все пак е януари! Но пък с течение на деня ще се убедим, че това е само привидно.
Ледът е сковал почти цялата водна повърхност на големия високопланински язовир, а от островчето с малките дървета няма и помен. Няколко деца с шейни са решили да пробват късмета си по дебелия лед, а горе на паркинга при стената вече започват да се тълпят първите новопристигнали пътешественици.
Белмекен е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров. Той несъмнено очарова с красотата си както през лятото, така и през зимата. А едноименният връх, на който е кръстен, примамва страстните катерачи дори в най-суровото време. Едва устояваме на повика му и си обещаваме лятото задължително да го посетим.
След няколкочасово буксуване по затрупаните с двуметрови преспи западни брегове на язовира, най-сетне намираме сили да се откъснем от това магическо място и да поемем по обратния път надолу към колата. Чака ни още едно интересно място, което сме набелязали за посещение в този чудесен за разходки ослепителнобял ден.
Ако ви предстои дълго шофиране, което минава през Юндола, може да си направите малка почивка с разходка по средата на пътя при Пашови скали. Ние решихме да пробваме на връщане от Белмекен и се убедихме колко освежаващо действа тази отбивка насред главозамайващите завои, които предлага този иначе чудесен проход.
Не повече от 20 минути разходка през иглолистна гора, която пълни дробовете със свежест - и ето, че излизаме на една висока скала, надвиснала над една люта река (така си се и казва, Люта река). А пред очите ни - наниз от селца, безкрайните гънки на Родопите, поляни и иглолистни гори, докъдето погледът стига!
Хубавото е, че няма нужда да помним и проверяваме кое какво е, защото на място всичко си е написано. На самите скали има голяма снимка на всичко, което се вижда, плюс описание кое кое е (село Юндола, Аврамово, където се намира най-високата жп гара на Балканите, Пирин в далечината и какво ли още не).
Тук има и беседка, и огнище - изобщо всички необходими удобства за един малък пикник. А просторната полянка и самите камъни са идеални дори за бивак (не е лоша идея първо да си набавите необходимите продукти в съвсем прясно състояние от бабите долу при пазарчето на Юндола).
На връщане минаваме покрай оградата на ловното стопанство, където не е пощаден дървеният материал за изграждане на цял куп указателни табели, които показват богатото разнообразие на дивеч, който се развъжда по тези места.
Преди да излезем обратно на шосето и да се отправим към кръстовището и паркинга на Юндола, правим едно последно завойче покрай параклиса "Света Петка". Той е изграден насред широка сенчеста поляна в самия център на малкото курортно селище с помощта на местното горско стопанство и на дарители. Храмовият празник се чества на 14 октомври – Петковден.
Както често се получава при тези еднодневни странствания, денят е започнал рано, а пешеходната част от пътешествието приключва буквално с последните слънчеви лъчи. Предстои дълъг път обратно към дома, а впечатленията от още един изпълнен с дивна красота и чист планински въздух ден ще останат с нас задълго. Не ще и дума, Белмекен има още много да ни радва с омайващата си прелест.
Край на пътеписа.
Един станал вече доста стандартен маршрут:
Както обикновено, същинската част от пътешествието започва с изкачване по шосето от Юндола до хижа Христо Смирненски, характерна с интересната архитектурна приумица на стопанина, който е наредил десетки чифтове стари ски вместо парапет по балконите. Тук е може би най-подходящото място за последна спирка преди най-високата част от автомобилното пътешествие, което в този януарски ден обещава да бъде доста екстремно, предвид дълбоките преспи от двете страни на шосето.
Времето обаче така или иначе е повече от прекрасно, а изумително чистото небе позволява да се вижда надалеч - чак до гигантските зъбери и върхари на Пирина. А върховете от най-близката рилска редица на Сиври чал и Белмекен надвисват все по-близо с напредване нататък по пътя.
В последните километри пътят преди стената на язовира става доста коварен и затова решаваме да зарежем колата на около час пеш преди края. Оттук следва интересно и живописно шляене по излъсканата до лед повърхност на уж автомобилното трасе. Но пък трамбоването по скърцащия сняг си заслужава - панорамата на югозапад е наистина зашеметяваща!
Най-сетне достигаме до стената на язовир Белмекен - сборище на професионални спортисти, любители рибари, скиталци планинари, а през летните месеци - и къмпингари. В ранния предиобед мястото изглежда почти пусто - все пак е януари! Но пък с течение на деня ще се убедим, че това е само привидно.
Ледът е сковал почти цялата водна повърхност на големия високопланински язовир, а от островчето с малките дървета няма и помен. Няколко деца с шейни са решили да пробват късмета си по дебелия лед, а горе на паркинга при стената вече започват да се тълпят първите новопристигнали пътешественици.
Белмекен е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров. Той несъмнено очарова с красотата си както през лятото, така и през зимата. А едноименният връх, на който е кръстен, примамва страстните катерачи дори в най-суровото време. Едва устояваме на повика му и си обещаваме лятото задължително да го посетим.
След няколкочасово буксуване по затрупаните с двуметрови преспи западни брегове на язовира, най-сетне намираме сили да се откъснем от това магическо място и да поемем по обратния път надолу към колата. Чака ни още едно интересно място, което сме набелязали за посещение в този чудесен за разходки ослепителнобял ден.
Ако ви предстои дълго шофиране, което минава през Юндола, може да си направите малка почивка с разходка по средата на пътя при Пашови скали. Ние решихме да пробваме на връщане от Белмекен и се убедихме колко освежаващо действа тази отбивка насред главозамайващите завои, които предлага този иначе чудесен проход.
Не повече от 20 минути разходка през иглолистна гора, която пълни дробовете със свежест - и ето, че излизаме на една висока скала, надвиснала над една люта река (така си се и казва, Люта река). А пред очите ни - наниз от селца, безкрайните гънки на Родопите, поляни и иглолистни гори, докъдето погледът стига!
Хубавото е, че няма нужда да помним и проверяваме кое какво е, защото на място всичко си е написано. На самите скали има голяма снимка на всичко, което се вижда, плюс описание кое кое е (село Юндола, Аврамово, където се намира най-високата жп гара на Балканите, Пирин в далечината и какво ли още не).
Тук има и беседка, и огнище - изобщо всички необходими удобства за един малък пикник. А просторната полянка и самите камъни са идеални дори за бивак (не е лоша идея първо да си набавите необходимите продукти в съвсем прясно състояние от бабите долу при пазарчето на Юндола).
На връщане минаваме покрай оградата на ловното стопанство, където не е пощаден дървеният материал за изграждане на цял куп указателни табели, които показват богатото разнообразие на дивеч, който се развъжда по тези места.
Преди да излезем обратно на шосето и да се отправим към кръстовището и паркинга на Юндола, правим едно последно завойче покрай параклиса "Света Петка". Той е изграден насред широка сенчеста поляна в самия център на малкото курортно селище с помощта на местното горско стопанство и на дарители. Храмовият празник се чества на 14 октомври – Петковден.
Както често се получава при тези еднодневни странствания, денят е започнал рано, а пешеходната част от пътешествието приключва буквално с последните слънчеви лъчи. Предстои дълъг път обратно към дома, а впечатленията от още един изпълнен с дивна красота и чист планински въздух ден ще останат с нас задълго. Не ще и дума, Белмекен има още много да ни радва с омайващата си прелест.
Край на пътеписа.
