![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlИма много места, които никога няма да забравя. Някои запленяват въображението с богатата си история, други - с несравними природни красоти, а трети просто излъчват един особен свой собствен дух. Има обаче едно кътче от родината, което съчетава всичко това в едно - и това е най-дивата, централна част на Западните Родопи, където като наниз от сапфири блестят четирите големи язовира - Батак, Беглика, Широка поляна и Доспат.
Маршрутът на едно поредно, този път зимно завръщане по тези места:
Започваме с обичайната спирка край бреговете на язовир Батак. Тук, при много популярния курорт Цигов чарк, край самата вода се кипрят цяла върволица от малки и по-големи хотелчета и почивни станции. Отбивката при ресторант "Острова" си е направо задължителна. В средата на зимата водата в язовира е изненадващо висока и емблематичното островче едва се подава над повърхността. Свикнали сме по това време на годината да виждаме дебела ледена покривка, по която да е възможно да се стигне пеш дотам, но какво да се прави - глобално затопляне!
Преди да се впуснем из същинското родопско приключение и да продължим нататък по завоите към Доспат, първо поспираме за кратко и на източния бряг на язовира, за да погледнем към станциите покрай "Орбита" от една друга, по-необичайна гледна точка. Височините край Влашката могила откъм град Батак са отлична точка за наблюдение на целия язовир, включително трите му залива и двете контра-стени.
След по-малко от час спокойно каране сме вече в подстъпите към, поне според мен, вечния гвоздей на родопската програма - язовир Голям Беглик. Първо обаче няма как да не заделим няколко минутки на любуване на по-малкия му събрат - Малък Беглик, или просто Беглика. Тук през лятото и есента е пълно с палатки и каравани, а за голямо наше учудване - изглежда няколко от тях си стоят и през цялата зима.
Вече съм спрял да броя за кой път се завръщам към магическите, приказните брегове на Голям Беглик. Няма да крия и няма да се уморя да повтарям, че това за мен е най-вълшебното място в цяла България. Има една дива, необяснима, покъртителна красота в тези дълбоки сини заливи, в които се оглеждат острите върхове на вечнозелените борове. Упоителният им аромат изпълва дробовете и кара очите да се насълзят. Не искам да си тръгвам от това място - всеки миг тук тежи на мястото си и същевременно дава едно усещане за лекота и безгранична свобода.
Някъде там, в дъното, на западния бряг на язовир Голям Беглик е изградено симпатично малко селище на име Чатъма - сборище на планинари, каякари, баирни скиталци и всякакви други луди глави. Оттам през топлите месеци се отправят цели кервани с каяци, които щъкат навред из безбройните фиорди на най-красивия наш високопланински язовир. Бреговете му са осеяни с подобни импровизирани пристани, а признаците за вездесъщото присъствие на рибарите, къмпингарите и другите диваци ентусиасти са повсеместни.
Не ще и дума, за някои от гореспоменатите чудаци съседният язовир Широка поляна е по-интересен и примамлив, предвид разлетите поляни и плиткото му крайбрежие, позволило образуването на безброй закътани заливчета и тесни проливи, из които, поне според легендите на зевзеците въдичари, се крият несметни количества рибоци, които просто си просят да бъдат уловени. Поради по-плиткото дъно в сравнение с по-големия му събрат, заварваме този язовир леко позамръзнал. Което навярно е добре дошло за улов през прясно пробита дупка в леда? Или може би съм гледал твърде много руски филми с участието на сандъци с водка и пияна разходка с лодка?
Всъщност "вилното", или по-скоро бихме могли да го наречем "наколното" селище при провлака откъм шосето за Доспат, може и да изглежда целогодишно, но това е само привидно - доста от караваните и импровизираните заслони действително си стоят и в най-големия сняг, но на практика са недостъпни и неизползваеми преди април-май и са зазимени. Пъртините покрай тях са едва различими и изискват неимоверно усилие за преодоляване, но ние сме упорити и решени да изследваме полуостровчето докрай.
Справка с вярната ми навигация сочи, че този баир на север от Широка поляна се нарича Доинджа. От другата му страна се спотайва един по-малък язовир, който никога не съм посещавал - Тошков чарк. Задължително ще трябва да поправя този пропуск най-късно идното лято.
При паркинга край язовира се е образувало същинско курортно селце. Тук има няколко магазина, задължителната кръчма тип "ХоРеМаг", спирка на автобуса между Батак и Доспат и разбира се - пазарче с няколко сергии, на които местните жени (онези със забрадките) продават всякакви планински вкусотии. Аз самият почти никога не пропускам да забърша по някой буркан с мед.
Продължаваме все по-надълбоко в дебрите на Родопите. На картата личи, че това всъщност е най-дивото и най-рядко населено парче от родината. Пътят до Доспат е осеян със завои и все по-живописни гледки. Може би най-панорамната сред тях се открива току преди входа към град Доспат, а местната управа е изградила нарочна площадка с пейки, беседки и барбекю за онези, които искат да се насладят за по-дълго на гледката.
Слизаме за кратко и до самия бряг на огромния язовир Доспат. Със своите 20 км дължина той е едно от най-открояващите се сини петна на картата на България. Рибовъдните ферми добре личат сред кристалната водна повърхност, набраздили като решето най-дълбоката част от язовира досами едноименния град.
Това е район със смесено население, изобилстващ с исторически забележителности, старинни къщи и храмове на различни религии. Доспат е запазил същината и духа на Родопите през годините и е едно от местата, които си струва да се посетят за по-дълго. Да не говорим, че бреговете на язовира през лятото в много отношения напомнят за нашето Черноморие.
Край на пътеписа.
Маршрутът на едно поредно, този път зимно завръщане по тези места:
Започваме с обичайната спирка край бреговете на язовир Батак. Тук, при много популярния курорт Цигов чарк, край самата вода се кипрят цяла върволица от малки и по-големи хотелчета и почивни станции. Отбивката при ресторант "Острова" си е направо задължителна. В средата на зимата водата в язовира е изненадващо висока и емблематичното островче едва се подава над повърхността. Свикнали сме по това време на годината да виждаме дебела ледена покривка, по която да е възможно да се стигне пеш дотам, но какво да се прави - глобално затопляне!
Преди да се впуснем из същинското родопско приключение и да продължим нататък по завоите към Доспат, първо поспираме за кратко и на източния бряг на язовира, за да погледнем към станциите покрай "Орбита" от една друга, по-необичайна гледна точка. Височините край Влашката могила откъм град Батак са отлична точка за наблюдение на целия язовир, включително трите му залива и двете контра-стени.
След по-малко от час спокойно каране сме вече в подстъпите към, поне според мен, вечния гвоздей на родопската програма - язовир Голям Беглик. Първо обаче няма как да не заделим няколко минутки на любуване на по-малкия му събрат - Малък Беглик, или просто Беглика. Тук през лятото и есента е пълно с палатки и каравани, а за голямо наше учудване - изглежда няколко от тях си стоят и през цялата зима.
Вече съм спрял да броя за кой път се завръщам към магическите, приказните брегове на Голям Беглик. Няма да крия и няма да се уморя да повтарям, че това за мен е най-вълшебното място в цяла България. Има една дива, необяснима, покъртителна красота в тези дълбоки сини заливи, в които се оглеждат острите върхове на вечнозелените борове. Упоителният им аромат изпълва дробовете и кара очите да се насълзят. Не искам да си тръгвам от това място - всеки миг тук тежи на мястото си и същевременно дава едно усещане за лекота и безгранична свобода.
Някъде там, в дъното, на западния бряг на язовир Голям Беглик е изградено симпатично малко селище на име Чатъма - сборище на планинари, каякари, баирни скиталци и всякакви други луди глави. Оттам през топлите месеци се отправят цели кервани с каяци, които щъкат навред из безбройните фиорди на най-красивия наш високопланински язовир. Бреговете му са осеяни с подобни импровизирани пристани, а признаците за вездесъщото присъствие на рибарите, къмпингарите и другите диваци ентусиасти са повсеместни.
Не ще и дума, за някои от гореспоменатите чудаци съседният язовир Широка поляна е по-интересен и примамлив, предвид разлетите поляни и плиткото му крайбрежие, позволило образуването на безброй закътани заливчета и тесни проливи, из които, поне според легендите на зевзеците въдичари, се крият несметни количества рибоци, които просто си просят да бъдат уловени. Поради по-плиткото дъно в сравнение с по-големия му събрат, заварваме този язовир леко позамръзнал. Което навярно е добре дошло за улов през прясно пробита дупка в леда? Или може би съм гледал твърде много руски филми с участието на сандъци с водка и пияна разходка с лодка?
Всъщност "вилното", или по-скоро бихме могли да го наречем "наколното" селище при провлака откъм шосето за Доспат, може и да изглежда целогодишно, но това е само привидно - доста от караваните и импровизираните заслони действително си стоят и в най-големия сняг, но на практика са недостъпни и неизползваеми преди април-май и са зазимени. Пъртините покрай тях са едва различими и изискват неимоверно усилие за преодоляване, но ние сме упорити и решени да изследваме полуостровчето докрай.
Справка с вярната ми навигация сочи, че този баир на север от Широка поляна се нарича Доинджа. От другата му страна се спотайва един по-малък язовир, който никога не съм посещавал - Тошков чарк. Задължително ще трябва да поправя този пропуск най-късно идното лято.
При паркинга край язовира се е образувало същинско курортно селце. Тук има няколко магазина, задължителната кръчма тип "ХоРеМаг", спирка на автобуса между Батак и Доспат и разбира се - пазарче с няколко сергии, на които местните жени (онези със забрадките) продават всякакви планински вкусотии. Аз самият почти никога не пропускам да забърша по някой буркан с мед.
Продължаваме все по-надълбоко в дебрите на Родопите. На картата личи, че това всъщност е най-дивото и най-рядко населено парче от родината. Пътят до Доспат е осеян със завои и все по-живописни гледки. Може би най-панорамната сред тях се открива току преди входа към град Доспат, а местната управа е изградила нарочна площадка с пейки, беседки и барбекю за онези, които искат да се насладят за по-дълго на гледката.
Слизаме за кратко и до самия бряг на огромния язовир Доспат. Със своите 20 км дължина той е едно от най-открояващите се сини петна на картата на България. Рибовъдните ферми добре личат сред кристалната водна повърхност, набраздили като решето най-дълбоката част от язовира досами едноименния град.
Това е район със смесено население, изобилстващ с исторически забележителности, старинни къщи и храмове на различни религии. Доспат е запазил същината и духа на Родопите през годините и е едно от местата, които си струва да се посетят за по-дълго. Да не говорим, че бреговете на язовира през лятото в много отношения напомнят за нашето Черноморие.
Край на пътеписа.
