![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЕдинственото документирано до сега мегалитно „яйце” на територията на България се намира недалеч от с. Свежен. Голям скален къс е оформен подобно на яйце и е поставен върху специално направен улей в скалите. Мегалитът е наречен „Яйцето на змеицата” заради наименованията на съседните хълмове – връх Змейовец и връх Самодивец – имена на фантастични същества, дошли от дълбоката древност и останали в българския фолклор.
През последните години община Брезово добре се е погрижила повечето интересни обекти на нейна територия да са добре обозначени, маршрутите да са отлично маркирани и на посетителите да е предоставена пълната информация за забележителностите. Яйцето на змеицата не прави изключение, а предимството му е, че преходът до него е изключително кратък - от отбивката край пътя преди село Свежен до самия обект пътешествието трае не повече от двайсетина минути по сравнително равен стар римски път.
До „Яйцето на змеицата” се стига по древен път, на места прекрасно съхранен. Отклонението, за да се стъпи на този път, се намира вляво между втория и третия километър на асфалтовия път от с. Бабек към с. Свежен. Възвишението с мегалитите е на около 1 км след отклонението. Фактът, че мегалитното „яйце“ е до пътя показва, че почит са отдавали не само хората от района, а и пътуващите от изток на запад и обратно по древния подбалкански път. Интересните каменни образувания посрещат посетителите още с първите няколкостотин метра, а нататък зачестяват и стават все по-особени.
В днешни дни от римския път не е останало почти нищо, но все пак на места може да се различи древната калдъръмена настилка, така характерна за този тип пътища. На входа на обширното открито пространство, където ще видим Яйцето, ни посреща любопитна скална композиция, която аз, колкото и да се напъвам, не бих могъл да оприлича на нищо друго, освен на две костенурки, застинали в доста компрометираща поза.
Оттук се разкрива чудесна гледка на юг към поножието на Сърнена Средна гора и към Горнотракийската низина, ширнала се отвъд последните ридове.
Върху грунтовите скали, малко по-ниско от „Яйцето на змеицата”, още един огромен продълговат овален камък съзнателно е закрепен на мястото си, наподобяващ маса. Мегалитната конструкция напомня на огромна олтарна маса. Съхранен е и един друг мегалит, наподобяващ врата.
От височината, на която е разположено мегалитното „яйце” и олтарния камък, се открива хоризонт и на изток.
За древните хора от космическото яйце се ражда животът. Вероятно мегалитната маса е мястото за поставяне на дарове – цветя, питки, плодове – за славене на Слънцебога и Богинята земя. Можем да предполагаме, че при мегалитното „яйце” са извършвани обреди в дните на зимното слънцестоене или пролетното равноденствие, когато слънцето, славено като бог, е все по-дълго на небосклона и цялата природа се ражда за нов живот. Огряваната и затопляна от слънчевите лъчи земя, почитана като Велика богиня, е осмисляно като безгранична обич, вдъхвана от златокрилия подобен на змей Ерос.
Следва: част 9, Свежен
През последните години община Брезово добре се е погрижила повечето интересни обекти на нейна територия да са добре обозначени, маршрутите да са отлично маркирани и на посетителите да е предоставена пълната информация за забележителностите. Яйцето на змеицата не прави изключение, а предимството му е, че преходът до него е изключително кратък - от отбивката край пътя преди село Свежен до самия обект пътешествието трае не повече от двайсетина минути по сравнително равен стар римски път.
До „Яйцето на змеицата” се стига по древен път, на места прекрасно съхранен. Отклонението, за да се стъпи на този път, се намира вляво между втория и третия километър на асфалтовия път от с. Бабек към с. Свежен. Възвишението с мегалитите е на около 1 км след отклонението. Фактът, че мегалитното „яйце“ е до пътя показва, че почит са отдавали не само хората от района, а и пътуващите от изток на запад и обратно по древния подбалкански път. Интересните каменни образувания посрещат посетителите още с първите няколкостотин метра, а нататък зачестяват и стават все по-особени.
В днешни дни от римския път не е останало почти нищо, но все пак на места може да се различи древната калдъръмена настилка, така характерна за този тип пътища. На входа на обширното открито пространство, където ще видим Яйцето, ни посреща любопитна скална композиция, която аз, колкото и да се напъвам, не бих могъл да оприлича на нищо друго, освен на две костенурки, застинали в доста компрометираща поза.
Оттук се разкрива чудесна гледка на юг към поножието на Сърнена Средна гора и към Горнотракийската низина, ширнала се отвъд последните ридове.
Върху грунтовите скали, малко по-ниско от „Яйцето на змеицата”, още един огромен продълговат овален камък съзнателно е закрепен на мястото си, наподобяващ маса. Мегалитната конструкция напомня на огромна олтарна маса. Съхранен е и един друг мегалит, наподобяващ врата.
От височината, на която е разположено мегалитното „яйце” и олтарния камък, се открива хоризонт и на изток.
За древните хора от космическото яйце се ражда животът. Вероятно мегалитната маса е мястото за поставяне на дарове – цветя, питки, плодове – за славене на Слънцебога и Богинята земя. Можем да предполагаме, че при мегалитното „яйце” са извършвани обреди в дните на зимното слънцестоене или пролетното равноденствие, когато слънцето, славено като бог, е все по-дълго на небосклона и цялата природа се ражда за нов живот. Огряваната и затопляна от слънчевите лъчи земя, почитана като Велика богиня, е осмисляно като безгранична обич, вдъхвана от златокрилия подобен на змей Ерос.
Следва: част 9, Свежен
