![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlГарваница е едно от малко известните тракийски скални светилища в Източните Родопи. Намира се на хълма над хасковското село Горно Брястово, община Минерални бани. Всъщност това е един голям древен мегалитен комплекс, разположен върху планинския рид Мечковец, в който се намира и крепостта Голямо градище. Тук са открити множество скални изсичания, жертвени ями, кромлехи, менхири и други сакрални обекти.
Маршрутът на прехода:
Началото на първия етап (до Гарваница) поставяме в центъра на село Горно Брястово - северната махала на Брястово, което се състои от 2 части: Долно Брястово (граничещо с югозападния край на общинския център с. Минерални бани) и Горно Брястово (отстоящо на 1,1 километра западно). Те са свързани помежду си с лъкатушещ асфалтиран път.
При избухването на Балканската война през 1912 г. човек от Брястово е доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 40-те години на XX в. в селото има влиятелна група на комунистическата съпротива и то е сред опорните точки на местния Партизански отряд „Асен Златаров“. Днес мястото е популярно за отдих през почивните дни, а вилната зона в посока Минерални бани е доста добре развита поради близостта и добрите връзки с областния център Хасково.
Пътеката за хълма Гарваница поема стръмно на север и нагоре още след последните къщи на селото. Изкачването не е продължително - около половин час, но се преодолява сериозна денивелация от почти 140 м. Следваме неотклонно пътеката, която се вие през рядката дъбова горичка. Все още е средата на зимата и скалите се виждат отдалече. През пролетта, когато разцъфне навсякъде, съвсем няма да е така.
Природните феномени започват да се изреждат от двете страни на маршрута още с първите метри - чудновати скални образувания се редуват със зелени поляни, покрити с шарена сянка. Спираме се в средата на гората и снимаме първите скали, които ни се изпречват. Изкачваме се до малка естествена пещера.
С напредване във височина сякаш попадаме в страната на приказките. Сякаш очакваме всеки миг иззад поредния ръбат камък да изскочи някой горски елф или планински трол.
Същинското тракийско светилище се намира на 569 м надморска височина. На самия връх има наблюдателна площадка с пейки и с пилон, от който се вее българското знаме. Мястото е подходящо за пикник, скално катерене и сравнително ненатоварваща разходка поради близостта си до село Горно Брястово.
На високата площадка между скалите е създаден малък заслон с дървен материал. А на самия връх има дървена платформа, от която се разкрива красива гледка към цялата околност.
По основната скала се забелязват издълбани ниши, които са силно ерозирали и с времето са променили формата си. Стигаме до „Стърчащото ухо“, което представлява олтарна скала, около която е разположен цял култов комплекс, разпръснат на голямо разстояние. До самия олтар се стига по стръмна пътека. Тук нишите имат яйцевидна форма, лесно достъпни са и е напълно възможно в тях да са поставяли праха на мъртъвци, както смятат някои археолози.
Самото име на този връх е сакрално, защото в много религии гарванът е говореща птица, смятана за пророчица. Той се е считал за символ на връзката между света на живите и мъртвите. Хората някога са вярвали, че когато някой умре, гарван отнася душата му в земята на мъртвите.
По целия хълм има разположени различни скални образувания, които почти навсякъде са дооформяни още от дълбока древност – менхири, проходни пътеки и шарапана, която е затулена от храсталак и растителност. Наблюдават се и останките от стар павиран път, който е възможно да е съществувал още преди римско време, когато са се строели и поддържали много пътища. На самия хълм има останки от тракийско укрепено селище, открита е много керамика от различни епохи и руини от крепостна стена, разположена в западния склон на хълма. Предполага се, че стената е била дълга около 110 м. За създаването й са използвани естествените скални стени, които са със стръмни и отвесни склонове, а там, където има достъпни места, върхът е бил доукрепен с ломени камъни без спойка.
По пътя си срещаме десетки табели с карти, описващи местната фауна. А също още голям брой шарапани, пръснати из околните камънаци. Дъждовната вода ги е превърнала в кристални прозорци, в които се оглежда лазурното небе.
Хълмът Гарваница и близката крепост са синхронни – при нападение на едно от укрепените места е можело бързо да се организира изненадваща атака в гръб на врага от другото място. Тъкмо онзи, отсрещният баир, е следващата цел на днешното ни пътешествие.
Следва: част 10, Градището.
Маршрутът на прехода:
Началото на първия етап (до Гарваница) поставяме в центъра на село Горно Брястово - северната махала на Брястово, което се състои от 2 части: Долно Брястово (граничещо с югозападния край на общинския център с. Минерални бани) и Горно Брястово (отстоящо на 1,1 километра западно). Те са свързани помежду си с лъкатушещ асфалтиран път.
При избухването на Балканската война през 1912 г. човек от Брястово е доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 40-те години на XX в. в селото има влиятелна група на комунистическата съпротива и то е сред опорните точки на местния Партизански отряд „Асен Златаров“. Днес мястото е популярно за отдих през почивните дни, а вилната зона в посока Минерални бани е доста добре развита поради близостта и добрите връзки с областния център Хасково.
Пътеката за хълма Гарваница поема стръмно на север и нагоре още след последните къщи на селото. Изкачването не е продължително - около половин час, но се преодолява сериозна денивелация от почти 140 м. Следваме неотклонно пътеката, която се вие през рядката дъбова горичка. Все още е средата на зимата и скалите се виждат отдалече. През пролетта, когато разцъфне навсякъде, съвсем няма да е така.
Природните феномени започват да се изреждат от двете страни на маршрута още с първите метри - чудновати скални образувания се редуват със зелени поляни, покрити с шарена сянка. Спираме се в средата на гората и снимаме първите скали, които ни се изпречват. Изкачваме се до малка естествена пещера.
С напредване във височина сякаш попадаме в страната на приказките. Сякаш очакваме всеки миг иззад поредния ръбат камък да изскочи някой горски елф или планински трол.
Същинското тракийско светилище се намира на 569 м надморска височина. На самия връх има наблюдателна площадка с пейки и с пилон, от който се вее българското знаме. Мястото е подходящо за пикник, скално катерене и сравнително ненатоварваща разходка поради близостта си до село Горно Брястово.
На високата площадка между скалите е създаден малък заслон с дървен материал. А на самия връх има дървена платформа, от която се разкрива красива гледка към цялата околност.
По основната скала се забелязват издълбани ниши, които са силно ерозирали и с времето са променили формата си. Стигаме до „Стърчащото ухо“, което представлява олтарна скала, около която е разположен цял култов комплекс, разпръснат на голямо разстояние. До самия олтар се стига по стръмна пътека. Тук нишите имат яйцевидна форма, лесно достъпни са и е напълно възможно в тях да са поставяли праха на мъртъвци, както смятат някои археолози.
Самото име на този връх е сакрално, защото в много религии гарванът е говореща птица, смятана за пророчица. Той се е считал за символ на връзката между света на живите и мъртвите. Хората някога са вярвали, че когато някой умре, гарван отнася душата му в земята на мъртвите.
По целия хълм има разположени различни скални образувания, които почти навсякъде са дооформяни още от дълбока древност – менхири, проходни пътеки и шарапана, която е затулена от храсталак и растителност. Наблюдават се и останките от стар павиран път, който е възможно да е съществувал още преди римско време, когато са се строели и поддържали много пътища. На самия хълм има останки от тракийско укрепено селище, открита е много керамика от различни епохи и руини от крепостна стена, разположена в западния склон на хълма. Предполага се, че стената е била дълга около 110 м. За създаването й са използвани естествените скални стени, които са със стръмни и отвесни склонове, а там, където има достъпни места, върхът е бил доукрепен с ломени камъни без спойка.
По пътя си срещаме десетки табели с карти, описващи местната фауна. А също още голям брой шарапани, пръснати из околните камънаци. Дъждовната вода ги е превърнала в кристални прозорци, в които се оглежда лазурното небе.
Хълмът Гарваница и близката крепост са синхронни – при нападение на едно от укрепените места е можело бързо да се организира изненадваща атака в гръб на врага от другото място. Тъкмо онзи, отсрещният баир, е следващата цел на днешното ни пътешествие.
Следва: част 10, Градището.
