![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЗа всеки, посетил поне веднъж живописния Асеновград, скоро след като стъпи по калдъръмените улички на Станимака, става ясно, че прозвището "Българският Йерусалим" не е никак пресилено. Освен големите манастири (Бачковски, Араповски, Кукленски, Горноводенски, Белащенски и Мулдавски), градът в подножието на Родопите се гордее с огромен брой църкви и параклиси, кой от кой по-забележителен.
Сред най-големите средища на духовния живот в Пловдивската епархия е Станимашкият метох "Св. Георги" с параклиса "Св. Екатерина". Той е основан през ХІ в. като страноприемница на Бачковския манастир. Понастоящем от него е останала метошката камбанария и метошката черква, която е възобновена и е постоянно действаща, а останалата част от комплекса е изоставена.
Църквата „Св. Георги Метошки” се намира в източния край на метоха. Тя е изцяло изографисана. В стенописването е взел участие и Захарий Зограф. Църквата на Бачковския метох притежава ценен дърворезбован иконостас, а в южната й част се намира параклисът „Св. Екатерина“. В него се съхранява изключително ценна икона на света Екатерина.
С построяването на големия Бачковски манастир, Григорий Бакуриани построява и три метоха - Мрамарски, Прилонгийски и Станимашки, от които е запазен само последният, намиращ се сега тъкмо тук, в края на Асеновград, върху скална площадка над пътя и изхода на града в посока Смолян. Предназначението на подобни обекти е да предоставят подслон и храна на поклонниците, а също и на пътуващите монаси. В устава на манастира е предвиден бюджет за целта, а също и човек, който да полага нужните грижи. Нощуването на външни хора в манастира не се е допускало - поклонниците са оставали в метоха, откъдето са посещавали манастира в изпълнение на поклонението си.
До средата на 80-те години на ХХ в. метохът е бил обитаем. Архитектурата му е присъщата за времето на построяването му - изграден с еркери, кобилици и пр. За съжаление започналата в края на 80-те реставрация, която е предвиждала цялостно препострояване в оригинален вид, е била прекъсната от настъпилите промени след 89-та година и сега от жилищните помещения стоят само основите им, а също полуразрушеният кухненски блок в двора. Все пак добре запазена е метошката църква „Св. Георги”, във вида си от ХVІІ в., когато също е била препостроена, като е включила и запазена част от старата църква от ХІ в. – части от южната стена и олтара. На ръба на скалата над метоха се забелязват два от десетките параклиси, осеяли околните височини - Рождество на Пресвета Богородица (Св. Ефиромени) и Св. Преображение Господне.
От широката площадка пред Станимашкия метох се разкриват уникални гледки както на юг в дълбочина на долината на Чая (вижда се Асеновата крепост)...
...така и на изток и север към централната част на Асеновград.
Привидните размери на Асеновград заблуждават. Всъщност ще е необходим цял един ден, ако не и повече, за да се посетят всички по-интересни места из стария град и околностите. Все пак дори една кратка обиколка из стръмните улички е в състояние да потопи пътешественика в самобитната атмосфера на едно от най-забележителните и древни населени места у нас. Примерите са безбройни - като ето този "квартален" параклис, скътан сред дворовете на къщите.
Св. Георги е друг един малък, но и доста интересен параклис в старата част на града.
Като си говорим за църкви, няма как да пропуснем храм "Св. Василий Велики", разположен в непосредствена близост до Етнографския музей. Строен е през 1859 г. за параклис към разрушения от турците храм "Св. Марина" от XVII в. От стария храм днес е останала само камбанарията, за която се предполага, че е от 1840 г. След разрушаването на храма “Св. Марина”, "Св. Василий" приютява красивия дърворезбен иконостас със старинни икони и църковна утвар. Иконостасът, чийто майстор е неизвестен, е вероятно от началото на XIX в. Иконите, част от които са по-стари, са дело на самоковски, тревненски, местни и други зографи.
Историческият и етнографски музей на Асеновград е създаден през 1955 г. Към момента той има четири отдела - Археология, Етнография, История XV-XIX век и Нова и най-нова история, и поддържа три постоянни експозиции - Исторически музей, Етнографска къща и Училище "Свети Георги". В последната секция са направени възстановки на учебна стая и книжарница. Представени са някои от просветните и културни дружества, функционирали в града в края на XIX и първата половина на XX в. Етнографската експозиция реконструира градския бит през XIX в. Музеят провежда теренни археологически проучвания и обслужва екскурзоводски архитектурно-историческия резерват "Асенова крепост".
Големият храм "Св. Богородица - Успение" е стара църква, излъчваща топлина, която се намира на самия бачковски път в Асеновград и е невъзможно да остане незабелязана. Храмовата летопис на Асеновград приема, че това е най-старият енорийски храм в града. Известна е като средищна (наричана отдавна Месохоро или Дълбоката църква заради вкопаването й под нивото на земята). Предполага се, че е възобновявана през 1765 г. върху основите на много по-стар православен храм.
Кратката разходка из старинния Асеновград завършва с поглед към още един чудесен пример за възрожденската православна архитектура - храмът "Св. Николай Мирликийски Чудотворец". За останалите над трийсет църкви и десетки параклиси, пръснати из Станимака и покрайнините му, днес за жалост не остава достатъчно време. Но пък от друга страна това е добър повод за едно по-нататъшно, а и надявам се съвсем скорошно ново посещение.
Следва: част 5, Кукленският манастир.
Сред най-големите средища на духовния живот в Пловдивската епархия е Станимашкият метох "Св. Георги" с параклиса "Св. Екатерина". Той е основан през ХІ в. като страноприемница на Бачковския манастир. Понастоящем от него е останала метошката камбанария и метошката черква, която е възобновена и е постоянно действаща, а останалата част от комплекса е изоставена.
Църквата „Св. Георги Метошки” се намира в източния край на метоха. Тя е изцяло изографисана. В стенописването е взел участие и Захарий Зограф. Църквата на Бачковския метох притежава ценен дърворезбован иконостас, а в южната й част се намира параклисът „Св. Екатерина“. В него се съхранява изключително ценна икона на света Екатерина.
С построяването на големия Бачковски манастир, Григорий Бакуриани построява и три метоха - Мрамарски, Прилонгийски и Станимашки, от които е запазен само последният, намиращ се сега тъкмо тук, в края на Асеновград, върху скална площадка над пътя и изхода на града в посока Смолян. Предназначението на подобни обекти е да предоставят подслон и храна на поклонниците, а също и на пътуващите монаси. В устава на манастира е предвиден бюджет за целта, а също и човек, който да полага нужните грижи. Нощуването на външни хора в манастира не се е допускало - поклонниците са оставали в метоха, откъдето са посещавали манастира в изпълнение на поклонението си.
До средата на 80-те години на ХХ в. метохът е бил обитаем. Архитектурата му е присъщата за времето на построяването му - изграден с еркери, кобилици и пр. За съжаление започналата в края на 80-те реставрация, която е предвиждала цялостно препострояване в оригинален вид, е била прекъсната от настъпилите промени след 89-та година и сега от жилищните помещения стоят само основите им, а също полуразрушеният кухненски блок в двора. Все пак добре запазена е метошката църква „Св. Георги”, във вида си от ХVІІ в., когато също е била препостроена, като е включила и запазена част от старата църква от ХІ в. – части от южната стена и олтара. На ръба на скалата над метоха се забелязват два от десетките параклиси, осеяли околните височини - Рождество на Пресвета Богородица (Св. Ефиромени) и Св. Преображение Господне.
От широката площадка пред Станимашкия метох се разкриват уникални гледки както на юг в дълбочина на долината на Чая (вижда се Асеновата крепост)...
...така и на изток и север към централната част на Асеновград.
Привидните размери на Асеновград заблуждават. Всъщност ще е необходим цял един ден, ако не и повече, за да се посетят всички по-интересни места из стария град и околностите. Все пак дори една кратка обиколка из стръмните улички е в състояние да потопи пътешественика в самобитната атмосфера на едно от най-забележителните и древни населени места у нас. Примерите са безбройни - като ето този "квартален" параклис, скътан сред дворовете на къщите.
Св. Георги е друг един малък, но и доста интересен параклис в старата част на града.
Като си говорим за църкви, няма как да пропуснем храм "Св. Василий Велики", разположен в непосредствена близост до Етнографския музей. Строен е през 1859 г. за параклис към разрушения от турците храм "Св. Марина" от XVII в. От стария храм днес е останала само камбанарията, за която се предполага, че е от 1840 г. След разрушаването на храма “Св. Марина”, "Св. Василий" приютява красивия дърворезбен иконостас със старинни икони и църковна утвар. Иконостасът, чийто майстор е неизвестен, е вероятно от началото на XIX в. Иконите, част от които са по-стари, са дело на самоковски, тревненски, местни и други зографи.
Историческият и етнографски музей на Асеновград е създаден през 1955 г. Към момента той има четири отдела - Археология, Етнография, История XV-XIX век и Нова и най-нова история, и поддържа три постоянни експозиции - Исторически музей, Етнографска къща и Училище "Свети Георги". В последната секция са направени възстановки на учебна стая и книжарница. Представени са някои от просветните и културни дружества, функционирали в града в края на XIX и първата половина на XX в. Етнографската експозиция реконструира градския бит през XIX в. Музеят провежда теренни археологически проучвания и обслужва екскурзоводски архитектурно-историческия резерват "Асенова крепост".
Големият храм "Св. Богородица - Успение" е стара църква, излъчваща топлина, която се намира на самия бачковски път в Асеновград и е невъзможно да остане незабелязана. Храмовата летопис на Асеновград приема, че това е най-старият енорийски храм в града. Известна е като средищна (наричана отдавна Месохоро или Дълбоката църква заради вкопаването й под нивото на земята). Предполага се, че е възобновявана през 1765 г. върху основите на много по-стар православен храм.
Кратката разходка из старинния Асеновград завършва с поглед към още един чудесен пример за възрожденската православна архитектура - храмът "Св. Николай Мирликийски Чудотворец". За останалите над трийсет църкви и десетки параклиси, пръснати из Станимака и покрайнините му, днес за жалост не остава достатъчно време. Но пък от друга страна това е добър повод за едно по-нататъшно, а и надявам се съвсем скорошно ново посещение.
Следва: част 5, Кукленският манастир.
