![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМистериите на Средна гора са неизброими. Една от тях е свързана с предназначението на един от най-забележителните скални феномени в района - Кулата. Разположен по средата между Стрелча и Копривщица, той е много леснодостъпен и същевременно не особено познат за масовия турист.
На около 2 км след подминаване на беседките при разклона за Скумсале, тъкмо в най-високата част от прохода, който разсича Същинска средна гора на две, за да свърже Пазарджишкото поле с високата Копривщенска котловина, е изградено удобно крайпътно разширение с чешма, беседки и малък каменен заслон, където пътешествениците могат да оставят автомобилите и да се отправят на кратка разходка надолу под пътя.
Тук гледките приковават задълго вниманието - особено видът на скования в снегове Балкан на север и просналата се на изток най-висока част на Средна гора с нейния първенец - връх Богдан. Най-високата част от маршрута представлява сравнително заравнена площадка, от която се открива гледка към цялата Стрелчанска долина, върховете Бунай, Стръмонос от запад и Влък и Богдан на изток.
Стрелчанската котловина е покрита с мъгла, докато тук горе въздухът е свеж и кристалночист.
Малкото площадче с чешмичката и стръмните стъпала към заслона бележат мястото, където пътеката стръмно напуска шосето, за да се провре през гъсталака край Разсечения камък.
Тази първа крайпътна природна забележителност е само предястие към чудесата, които се крият по-надолу из гората.
Изсичанията по скалите са предимно кръгли и продълговати с приблизителни размери от 0,05 m до 0,50 m. Доминиращ във височина е жертвеник, разположен върху два игловидни блока. Оформен е седалковидно, с диаметър от 0,90 m, като седящата част е с широчина 0,80 m, дължина 0,65 m и дълбочина 0,55 m. Съоръжението може да се причисли към групата на т. нар. „тронове“, известни от множество светилища на територията на Източното Средиземноморие. „Тронът” е разположен на главната ос, към Зимното слънцестоене. В южната му периферия е оформена лява стъпка (човешко стъпало), която се излива на югозапад. Горната част на жертвеника е осеяна от множество изсичания, като единствено на север няма улеи за изтичане.
Местните четириноги придружители следват всеки нов посетител с надеждата да си заработят дневната прехрана. Забележително е разбирателството, което показват помежду си. Една мила гледка сред също така стоплящата душата природа.
Същинската част на светилището е разположена върху голям скален блок. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип "казан". Пред него е оформена "пиростия" - съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на община Стрелча от известните досега.
На юг от основния скален масив, на сравнително добре оформена скална площадка, се намира изправен скален стълб, т.нар. менхир. Скалните масиви около него също са прорязани от изкуствени вкопавания. Менхирът се разглежда от учените като един от най-старите символи на мъжкото начало и на Слънцето. Менхирите също се считат за едни от най-старите астрономически уреди, използвани за наблюдение на небесните тела и за промяната на сезоните.
Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху 2 игловидни скали, с приблизително кръгла форма.Източната му част е оформена седалковидно. Ако човек седне на трона, пред очите му се разкрива гледка, обхващаща целия южен хоризонт на 180 градуса, като в далечината се синеят склоновете на Родопите и Рила.
На по-ниското ниво около трона е оформена пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът, както и арката, са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа.
На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която сякаш е изсечена в скалата.
В околността могат да се забележат многобройни причудливи образувания, очевидно дообработени от човека в най-дълбока древност - освен задължителния "бащин камък", тук има и конска глава, жабешка глава и още много други будещи удивление форми.
Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Кучулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча са неразривно свързани.
Следва: част 3, Кривото дърво.
На около 2 км след подминаване на беседките при разклона за Скумсале, тъкмо в най-високата част от прохода, който разсича Същинска средна гора на две, за да свърже Пазарджишкото поле с високата Копривщенска котловина, е изградено удобно крайпътно разширение с чешма, беседки и малък каменен заслон, където пътешествениците могат да оставят автомобилите и да се отправят на кратка разходка надолу под пътя.
Тук гледките приковават задълго вниманието - особено видът на скования в снегове Балкан на север и просналата се на изток най-висока част на Средна гора с нейния първенец - връх Богдан. Най-високата част от маршрута представлява сравнително заравнена площадка, от която се открива гледка към цялата Стрелчанска долина, върховете Бунай, Стръмонос от запад и Влък и Богдан на изток.
Стрелчанската котловина е покрита с мъгла, докато тук горе въздухът е свеж и кристалночист.
Малкото площадче с чешмичката и стръмните стъпала към заслона бележат мястото, където пътеката стръмно напуска шосето, за да се провре през гъсталака край Разсечения камък.
Тази първа крайпътна природна забележителност е само предястие към чудесата, които се крият по-надолу из гората.
Изсичанията по скалите са предимно кръгли и продълговати с приблизителни размери от 0,05 m до 0,50 m. Доминиращ във височина е жертвеник, разположен върху два игловидни блока. Оформен е седалковидно, с диаметър от 0,90 m, като седящата част е с широчина 0,80 m, дължина 0,65 m и дълбочина 0,55 m. Съоръжението може да се причисли към групата на т. нар. „тронове“, известни от множество светилища на територията на Източното Средиземноморие. „Тронът” е разположен на главната ос, към Зимното слънцестоене. В южната му периферия е оформена лява стъпка (човешко стъпало), която се излива на югозапад. Горната част на жертвеника е осеяна от множество изсичания, като единствено на север няма улеи за изтичане.
Местните четириноги придружители следват всеки нов посетител с надеждата да си заработят дневната прехрана. Забележително е разбирателството, което показват помежду си. Една мила гледка сред също така стоплящата душата природа.
Същинската част на светилището е разположена върху голям скален блок. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип "казан". Пред него е оформена "пиростия" - съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на община Стрелча от известните досега.
На юг от основния скален масив, на сравнително добре оформена скална площадка, се намира изправен скален стълб, т.нар. менхир. Скалните масиви около него също са прорязани от изкуствени вкопавания. Менхирът се разглежда от учените като един от най-старите символи на мъжкото начало и на Слънцето. Менхирите също се считат за едни от най-старите астрономически уреди, използвани за наблюдение на небесните тела и за промяната на сезоните.
Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху 2 игловидни скали, с приблизително кръгла форма.Източната му част е оформена седалковидно. Ако човек седне на трона, пред очите му се разкрива гледка, обхващаща целия южен хоризонт на 180 градуса, като в далечината се синеят склоновете на Родопите и Рила.
На по-ниското ниво около трона е оформена пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът, както и арката, са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа.
На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която сякаш е изсечена в скалата.
В околността могат да се забележат многобройни причудливи образувания, очевидно дообработени от човека в най-дълбока древност - освен задължителния "бащин камък", тук има и конска глава, жабешка глава и още много други будещи удивление форми.
Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Кучулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча са неразривно свързани.
Следва: част 3, Кривото дърво.
