![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВ Родопа планина има много неразгадани тайни. Една от тях е предназначението на древните тракийски ниши, издълбани на много места в скалите. Има едно място, което може би държи рекорд с най-много такива ниши. Това е "пчелната пита", Кован кая. Близо до с. Долно Черковище се намира един от най-големите мегалитни тракийски култови комплекси у нас. Тук в отвесните скали на вулканичния масив на шеметна височина са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши.
Често в скалните светилища из Източните родопи са вплетени случайно или по-скоро преднамерено от човешка ръка скални фигури на хора и животни. Древните са обожествявали определени скали, като почти винаги са ги дооформяли ръчно да наподобяват различни фигури. Едно такова скално светилище се намира на завоя преди Кован кая и е наричано от местните Аул кая - Лъвската глава.
По-подробно светилището е проучено през 1989г, като са регистрирани много находки, датирани от ранножелязната епоха. Тук е намерена и рядък артефакт - мраморен накрайник на дръжка на бронзов меч, която е втората такава находка, откривана в България.
От площадката на скалата се открива обзорна гледка във всички посоки.
А природата наоколо несъмнено е много красива.
Естествената кухина в скалата също е впечатляваща.
Самата скала Кован кая е лесно достъпна откъм пътя между селата Пчелари и Долно Черковище.
Тук нишите са над 100. Има различни теории за предназначението им – от скални гробници, през места за пчелни кошери, до неразгадани кодирани послания от древните траки.
В превод Кован кая означава Скалата кошер. Името на масива са дали именно многобройните трапецовидни ниши, издълбани в него, в резултат на което скалата, гледана отстрани, наподобява пчелна пита.
Множеството издълбавания в скалата на пръв поглед приличат на хаотични и произволно направени, но при по-внимателно вглеждане в нишите се забелязва, че образуват няколко вълнообразни линии. Преобладаващата част от тях са трапецовидни, макар и с различна големина и с нееднакви размери на бедрата и основата на трапеца.
Има множество теории за същността и предназначението на тракийските ниши, нито една от които не е безспорно доказана. Вероятно най-популярната е тази, че те са служели за урни, в които се полага праха на починалите хора от нисшето съсловие, докато за представителите на висшето общество са били изграждани отделни гробници.
Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница. Археолозите от Регионален исторически музей – Хасково смятат, че култово – погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища, крепости, некрополи и светилища‚ намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда).
Местността "Кован кая" e защитена природна забележителност. Целият район е осеян с чудновати скални образувания. Тук река Aрда е образувала каньон с много красиви меандри.
Природна забележителност "Кован Кая" е обявена с цел опазване на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от малкото места в България, където по скалните вулканични ниши гнездят белоглавият и египетскят лешояд, черни щъркели, както и множество южни видове като син скален дрозд и скална зидарка. Тук се срещат и световно застрашените сухоземни костенурки.
Следва: част 3, Гоук ин.
Често в скалните светилища из Източните родопи са вплетени случайно или по-скоро преднамерено от човешка ръка скални фигури на хора и животни. Древните са обожествявали определени скали, като почти винаги са ги дооформяли ръчно да наподобяват различни фигури. Едно такова скално светилище се намира на завоя преди Кован кая и е наричано от местните Аул кая - Лъвската глава.
По-подробно светилището е проучено през 1989г, като са регистрирани много находки, датирани от ранножелязната епоха. Тук е намерена и рядък артефакт - мраморен накрайник на дръжка на бронзов меч, която е втората такава находка, откривана в България.
От площадката на скалата се открива обзорна гледка във всички посоки.
А природата наоколо несъмнено е много красива.
Естествената кухина в скалата също е впечатляваща.
Самата скала Кован кая е лесно достъпна откъм пътя между селата Пчелари и Долно Черковище.
Тук нишите са над 100. Има различни теории за предназначението им – от скални гробници, през места за пчелни кошери, до неразгадани кодирани послания от древните траки.
В превод Кован кая означава Скалата кошер. Името на масива са дали именно многобройните трапецовидни ниши, издълбани в него, в резултат на което скалата, гледана отстрани, наподобява пчелна пита.
Множеството издълбавания в скалата на пръв поглед приличат на хаотични и произволно направени, но при по-внимателно вглеждане в нишите се забелязва, че образуват няколко вълнообразни линии. Преобладаващата част от тях са трапецовидни, макар и с различна големина и с нееднакви размери на бедрата и основата на трапеца.
Има множество теории за същността и предназначението на тракийските ниши, нито една от които не е безспорно доказана. Вероятно най-популярната е тази, че те са служели за урни, в които се полага праха на починалите хора от нисшето съсловие, докато за представителите на висшето общество са били изграждани отделни гробници.
Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница. Археолозите от Регионален исторически музей – Хасково смятат, че култово – погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища, крепости, некрополи и светилища‚ намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда).
Местността "Кован кая" e защитена природна забележителност. Целият район е осеян с чудновати скални образувания. Тук река Aрда е образувала каньон с много красиви меандри.
Природна забележителност "Кован Кая" е обявена с цел опазване на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от малкото места в България, където по скалните вулканични ниши гнездят белоглавият и египетскят лешояд, черни щъркели, както и множество южни видове като син скален дрозд и скална зидарка. Тук се срещат и световно застрашените сухоземни костенурки.
Следва: част 3, Гоук ин.
