![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlУникална, впечатляваща и не много позната местност крие под язовирната си стена яз. Студен кладенец. Местните наричат мястото Шейтан дере или иначе казано, Дяволският каньон. Тук в пролом с дължина от около километър може да видите как природата е изваяла чудни и секващи дъха скални форми. А надолу по течението на Арда се крият спотайват куп малко известни, укрити природни съкровища.
Районът:
На Дяволския каньон може да се любувате отвисоко, от самата язовирна стена, но по-впечатляващо е усещането, когато слезете при коритото на реката, където ще видите и прочутите абразивни кладенци.
Под с. Студен кладенец се е намирал мост над реката, който също е носел името Дяволски. Впечатление прави скалата, в която е оформен процеп, през който минава стар път. Преди години мостът свързвал двата бряга на Арда. Сега от него са останали колоните му.
Погледнат отвисоко от стената на язовир Студен кладенец или от извисяващите се над него скали на крепостта Асара, каньонът прилича на напукана и изсушена от слънчевите лъчи почва. Някои описват мястото като лунен пейзаж, а въображението би могло да го обрисува и по всевъзможни други начини.
Дяволският каньон се намира точно под стената на яз. Студен кладенец, непосредствено преди едноименното село. Ще го видите още от пътя с. Рабово – с. Студен кладенец. За да слезете долу, до коритото на реката, трябва да хванете пътека, която е указана с табели и тръгва от спирка на пътя, разположена малко след като преминете язовирната стена. Когато слезете в каньона, вървете в посока на язовирната стена и ще стигнете до едни от най-големите абразивни кладенци.
Слизането от асфалтовия път по пътеката до коритото на реката отнема не повече от 5 минути, но си струва да прекарате много повече време долу, вървейки по скалите и наслаждавайки се на мястото.
Река Арда е издълбала прекрасния каньон в каменната твърдина и го е украсила със сякаш неземни форми. В скалите ясно се виждат множество шарапани (скална винарна), които древните са използвали – доказателство за дейността в района преди векове.
Тук река Арда, поизгубила силата си в този участък, лъкатуши между стръмни отвесни скали, които почти се доближават една с друга от двете й страни, а между тях множество риби се провират из водите й.
Наричат каньона дяволски не само заради спиращата дъха гледка, но и заради легендите, които се носят за него. Тук природните сили изваяли страшни и дълбоки дупки по коритото на реката (в действителност дълбочината на някои надхвърля 25 метра), а който паднел в тях, не излизал никога от там – нито жив, нито мъртъв. Тайнствена сила го повличала към тъмния неземен свят, откъдето връщане няма.
Скалите от двете страни на речното корито са сравнително близко разположени една до друга – дотолкова, че понякога ти се струва, че само с един скок ще преминеш отсреща. Но не всеки успявал да направи този скок. Само истински смелите - тези, които били способни на „дяволския” скок, можели да прескочат реката, без да паднат в опасните й води. Онези, които не могли да се справят, водата повличала – безвъзвратно и завинаги.
Според стари предания това място било дело на Шейтана (турското название на Дявола). Само той можел да създаде подобно страшно, опасно, но и много мамещо с красотата си място. Това са митове и легенди, съхранили се в народната памет. Те придават на Дяволския каньон онзи трепет и очарование, каквито нито една научно обоснована теория не би могла да изгради.
Учените, разбира се, дават своите логични обяснения за този необичаен облик на местността. Когато наблюдавате околността, ще ви направят впечатление „напуканите” по изключително правилен начин скали. В геологията те са известни като призматично напукан латитов поток. Те са с вулканичен произход и са резултат от застинала тук лава.
Преди милиони години в тази част от коритото на реката в резултат на активна вулканична дейност са се образували кратери, които по-късно били частично разрушени от водата. В района се формирали големи минерални жили с кварцови и халцедонови включения. Преди буйните води на Арда да бъдат укротени в язовир Студен кладенец, бързата вода носела отломки от тях, като в резултат на въртеливото движение при среща със скалите те ги стържели и постепенно започнали да ги разяждат. Оформили се вдлъбнатини, които с течение на времето ставали по-големи. Така се появили големи дупки в скалите, които геолозите наричат „абразивни кладенци”, тоест образувани от стържещото действие на по-твърди скали.
Големината на кладенците е различна – от съвсем малки с диаметър 20 см и дълбочина 10 см до огромни с диаметър до 8 метра и дълбочина до 15 метра. Кладенците са укрития на много риби и земноводни. Освен обитателите на водите, тук ще видите и някои защитени видове птици, каквито са лешоядите, кръжащи край скалите на надвисналата над язовира крепост Асара. При повече търпение пък в зноен ден може да видите някоя от многото костенурки, които обитават скалните ниши.
Всеки турист ще остане без думи при вида на образувалите се малки заливчета, дупки, скални ниши и разнообразни форми. Шейтан дере безспорно е една от най-приказните природни формации на територията на България. Изумително е как хилядолетия наред река Арда бавно и спокойно е дълбала каньона, а днес всеки може да посети мястото и да види резултата от усилията на природата.
Мястото е наистина необикновено и не бива да се подминава, ако сте в района. Останалото над водата само може да загатне за чудесата, които вероятно се крият под водите на язовира. В тесните места на Шейтан дере дълбочината е от 30 см до 3-4 метра, но в по-широката си част каньонът е дълбок до 65 метра.
Красотата на яз. Студен кладенец също не бива да се подценява. Посещението на Шейтан дере е чудесен повод да се разходите около кротките води на язовира, да ловите риба, да плавате с лодка и какво ли още не. Околните махали също не са за подминаване, сякаш замразили в себе си времето и запазили духа от една отминала епоха.
Грандиозната панорама кара пътника да поспира на всяка крачка, за да се наслади на чудесата, образувани вследствие от съвместната работа на природата и човека.
Бреговете на язовира предлагат разнообразни възможности за интересно прекарване по тези живописни места.
Може да достигнете дори до малкото островче в средата на Студен кладенец, където има различни представители на фауната. Прохладата на язовира и причудливите форми на Шейтан дере със сигурност заслужават отделеното време! Едно по-малко познато природно чудо, а в същото време един от бисерите на Родопите.
Следва: част 2, Кован кая.
Районът:
На Дяволския каньон може да се любувате отвисоко, от самата язовирна стена, но по-впечатляващо е усещането, когато слезете при коритото на реката, където ще видите и прочутите абразивни кладенци.
Под с. Студен кладенец се е намирал мост над реката, който също е носел името Дяволски. Впечатление прави скалата, в която е оформен процеп, през който минава стар път. Преди години мостът свързвал двата бряга на Арда. Сега от него са останали колоните му.
Погледнат отвисоко от стената на язовир Студен кладенец или от извисяващите се над него скали на крепостта Асара, каньонът прилича на напукана и изсушена от слънчевите лъчи почва. Някои описват мястото като лунен пейзаж, а въображението би могло да го обрисува и по всевъзможни други начини.
Дяволският каньон се намира точно под стената на яз. Студен кладенец, непосредствено преди едноименното село. Ще го видите още от пътя с. Рабово – с. Студен кладенец. За да слезете долу, до коритото на реката, трябва да хванете пътека, която е указана с табели и тръгва от спирка на пътя, разположена малко след като преминете язовирната стена. Когато слезете в каньона, вървете в посока на язовирната стена и ще стигнете до едни от най-големите абразивни кладенци.
Слизането от асфалтовия път по пътеката до коритото на реката отнема не повече от 5 минути, но си струва да прекарате много повече време долу, вървейки по скалите и наслаждавайки се на мястото.
Река Арда е издълбала прекрасния каньон в каменната твърдина и го е украсила със сякаш неземни форми. В скалите ясно се виждат множество шарапани (скална винарна), които древните са използвали – доказателство за дейността в района преди векове.
Тук река Арда, поизгубила силата си в този участък, лъкатуши между стръмни отвесни скали, които почти се доближават една с друга от двете й страни, а между тях множество риби се провират из водите й.
Наричат каньона дяволски не само заради спиращата дъха гледка, но и заради легендите, които се носят за него. Тук природните сили изваяли страшни и дълбоки дупки по коритото на реката (в действителност дълбочината на някои надхвърля 25 метра), а който паднел в тях, не излизал никога от там – нито жив, нито мъртъв. Тайнствена сила го повличала към тъмния неземен свят, откъдето връщане няма.
Скалите от двете страни на речното корито са сравнително близко разположени една до друга – дотолкова, че понякога ти се струва, че само с един скок ще преминеш отсреща. Но не всеки успявал да направи този скок. Само истински смелите - тези, които били способни на „дяволския” скок, можели да прескочат реката, без да паднат в опасните й води. Онези, които не могли да се справят, водата повличала – безвъзвратно и завинаги.
Според стари предания това място било дело на Шейтана (турското название на Дявола). Само той можел да създаде подобно страшно, опасно, но и много мамещо с красотата си място. Това са митове и легенди, съхранили се в народната памет. Те придават на Дяволския каньон онзи трепет и очарование, каквито нито една научно обоснована теория не би могла да изгради.
Учените, разбира се, дават своите логични обяснения за този необичаен облик на местността. Когато наблюдавате околността, ще ви направят впечатление „напуканите” по изключително правилен начин скали. В геологията те са известни като призматично напукан латитов поток. Те са с вулканичен произход и са резултат от застинала тук лава.
Преди милиони години в тази част от коритото на реката в резултат на активна вулканична дейност са се образували кратери, които по-късно били частично разрушени от водата. В района се формирали големи минерални жили с кварцови и халцедонови включения. Преди буйните води на Арда да бъдат укротени в язовир Студен кладенец, бързата вода носела отломки от тях, като в резултат на въртеливото движение при среща със скалите те ги стържели и постепенно започнали да ги разяждат. Оформили се вдлъбнатини, които с течение на времето ставали по-големи. Така се появили големи дупки в скалите, които геолозите наричат „абразивни кладенци”, тоест образувани от стържещото действие на по-твърди скали.
Големината на кладенците е различна – от съвсем малки с диаметър 20 см и дълбочина 10 см до огромни с диаметър до 8 метра и дълбочина до 15 метра. Кладенците са укрития на много риби и земноводни. Освен обитателите на водите, тук ще видите и някои защитени видове птици, каквито са лешоядите, кръжащи край скалите на надвисналата над язовира крепост Асара. При повече търпение пък в зноен ден може да видите някоя от многото костенурки, които обитават скалните ниши.
Всеки турист ще остане без думи при вида на образувалите се малки заливчета, дупки, скални ниши и разнообразни форми. Шейтан дере безспорно е една от най-приказните природни формации на територията на България. Изумително е как хилядолетия наред река Арда бавно и спокойно е дълбала каньона, а днес всеки може да посети мястото и да види резултата от усилията на природата.
Мястото е наистина необикновено и не бива да се подминава, ако сте в района. Останалото над водата само може да загатне за чудесата, които вероятно се крият под водите на язовира. В тесните места на Шейтан дере дълбочината е от 30 см до 3-4 метра, но в по-широката си част каньонът е дълбок до 65 метра.
Красотата на яз. Студен кладенец също не бива да се подценява. Посещението на Шейтан дере е чудесен повод да се разходите около кротките води на язовира, да ловите риба, да плавате с лодка и какво ли още не. Околните махали също не са за подминаване, сякаш замразили в себе си времето и запазили духа от една отминала епоха.
Грандиозната панорама кара пътника да поспира на всяка крачка, за да се наслади на чудесата, образувани вследствие от съвместната работа на природата и човека.
Бреговете на язовира предлагат разнообразни възможности за интересно прекарване по тези живописни места.
Може да достигнете дори до малкото островче в средата на Студен кладенец, където има различни представители на фауната. Прохладата на язовира и причудливите форми на Шейтан дере със сигурност заслужават отделеното време! Едно по-малко познато природно чудо, а в същото време един от бисерите на Родопите.
Следва: част 2, Кован кая.
