Манге бит, модерната музика на Бразилия

[asthfghl]

Остават две седмици до Световното, така че да минем на бразилска вълна. :-)

През 1992 г., в Бар де Дона Една в град Ресифе в щата Пернамбуко в крайбрежния Североизток на Бразилия, един авангарден музикант и културен агитатор на име Франсиску де Азис Франса съобщава на своите приятели: "Вижте! Смесих хип-хоп бийт с маракату груув и се получи нещо страхотно. Ще го наречем манге". "Манге" означава "тропическа мангрова гора" - нещо типично за околностите на Ресифе, където мнозина от местните хора си изкарват прехраната благодарение на природните богатства на Пернамбуко - особено от улова на раци.

 

Франса, известен още като Чико Сайънс, е бил в компанията на някои от основните фигури в едно зараждащо се ново културно движение, което скоро става известно като най-важния двигател на иновативните процеси в съвременната бразилска популярна музика и е оставило отпечатъка си върху бразилската култура през последните две десетилетия - "манге бит". Онази паметна вечер те останали на по няколко бири, за да доизпипат концепцията си, а през следващите няколко месеца написали няколко манифеста на тема екология, музика, изкуство, общество и технологии.

Манге бит отразява обществените нагласи в бразилския Североизток, които остават актуални и днес: културната и икономическа стагнация в Ресифе и други градове в щата Пернамбуко и съседните региони Баия, Мараняо, Сеара и др.

Движението си има собствен манифест, озаглавен Caranguejos com cérebro ("Раци с мозъци"), написан през 1992 г. от певеца Фред 04 и от Ди Джей Ренато-Л. Заглавието му е препратка към жителите на Ресифе, чийто прякор е "раците", тъй като живеят в близост до мангровите блата и мнозина от тях се препитават от тях. Сред основните символи, свързвани с движението, е антена, забита в калта и получаваща сигнал от цял свят.

Манге бит скоро се превърнал в цяла философия и начин на живот, а Чико и неговият рехав състав се впуснали да пишат голямо количество хитове. Когато всичко било готово, бразилската публика била изумена: дотогава на местната сцена не се било появявало нищо подобно и все пак тази нова музика звучала някак близко и познато: хип-хоп ритми, тежки метъл китари, пънк-рок, фънк и характерната за бразилския Североизток фолк музика - един регион, който се приема за културното сърце на Бразилия.

Дълго време преди това местните ритми като маракату, коко, самба де рода и сиранда били пренебрегвани от градската младеж, а от друга страна западният рок не им звучал достатъчно автентично. За онова поколение тропикалията звучала твърде суховато, а хипарските стилове - прекалено жизнерадостно. А появилият се през 70-те микс от самба, боса нова, форо и психеделия, изглеждал сякаш идва от Рая. За разлика от него, манге бит хардкорът, изпълнен с агресивна енергия и френетична перкусия от ударната маракату секция, сякаш бил заченат в най-тъмните и вълнуващи кътчета на Ада.

Чико Сайънс и неговата банда Насау Зумби издали два албума, които се превърнали в най-зрелищните и влиятелни творби в бразилската поп музика за последните 20 години. Чико загинал в автомобилна катастрофа през 1997 г. на възраст само 30 години. Но манге бит стилът го надживял и продължава да процъфтява и да се развива в нови посоки и до ден днешен.

Манге бит може да се раздели на две отделни вълни: първата е от началото на 90-те и се свързва с музиката на Мунду Ливри S/A ("Свободен свят ООД"), Чико Сайънс и неговата група Насау Зумби ("нацията на Зумби дош Палмариш" - един легендарен бразилски герой, борец срещу робството и водач на независимите африкански селища-колонии от вътрешността на страната, които дълго време са устоявали на натиска от страна на португалските колонизатори).

Второто течение е от началото на XXI в. и е водено от "Ре:Комбо" (движение за свободно онлайн разпространение на музика и обмен на звукови семпъли) и Кордел ду Фогу Енкантаду (музикална група, която започва като странстваща театрална трупа и която черпи с широки шепи от богатата традиция на "литература де кордел" - еквивалент на "крачещите книжарници" от Европа).

Името на оригиналното движение произхожда от местната дума за "мангрово дърво" (mangue), а "bit" идва от компютърния термин, поради силните електронни влияния в тази музика. В днешни дни името на този стил често погрешно се изписва "mangue beat", макар че оригиналното е "mangue bit".

  

Някои основни имена в манге бит течението

Чико Сайънс - централна фигура и говорител на движението, фронтмен и водач на групата Насау Зумби.

Фред Зеро Куатро - Водач на групата Мунду Ливри S/A и автор на манифеста "Раци с мозъци".

Жоржи ду Пейши - перкусионист и рап-изпълнител в Насау Зумби, а също автор на графити и дизайнер, силно повлиял на визуалния аспект на движението.

ХД Мабус - дизайнер и продуцент на електронна музика, основател на Мангетроник - интернет крилото на манге бит, а също на Ре:Комбо, първият колектив от бразилски онлайн артисти и дистрибутори на изкуство и музика от средата на 90-те.

Ренато Л - журналист и идеолог на движението.

Ди Джей Долориш - дисководещ, продуцент, популяризатор на движението.

   

Препоръчително:

Манге бит е вече почти на 20 години, но стилът продължава да звучи свежо и актуално. Истинско удоволствие е да се слушат тези албуми. Ето някои примери като за начало:

Nação Zumbi – Da Lama ao Caos (1995) - тежко, енергично, танцувално и въобще страхотно.

Mundo Livre S/A – Samba Esquema Noise (1994) - влиянието на тропикализмото и самбата се усеща най-силно в по-стария рок на Мунду Ливри. Чудесен албум.

Mestre Ambrósio – Fuá na casa de CaBRal (1998) - верен на фолк корените си, Фуа демонстрира силната привързаност на манге бит към корените на Североизтока.

Various Artists – Baião de Viramundo (2000) - един реверанс към покойния Крал на байаото (още един забележителен фолк жанр), Луиш Гонзага, този албум често служи за основна препратка към развитието на манге бит попа: традиция и модернизъм се смесват по виртуозен начин.

Cordel do Fogo Encantado – S/T (2001) - емболада, една специфична форма на рап-фолк музика и централна творба на тази банда, на която се приписва заслугата за популяризирането на древното изкуство сред съвременната бразилска публика.

Banda Eddie – Original Olinda Style (2003) - лесно запомняща се, лека и непретенциозна музика.

Otto – Certa Manhã Acordei de Sonhos Intranquilos (2009) - албумът е вдъхновен от Кафка; Ото трансформира дръм-енд-бейс в нов тип бразилски поп.