![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПравославното духовно средище "Св. Успение Богородично" се намира в кв. “Гледка” на гр.Кърджали. Манастирът, изграден по инициатива на отец Боян Саръев и изцяло със средствата на дарители, е един малкото новопостроени в България.
Светата обител включва църква и манастир. Църквата представлява трикорабна базилика, датираща от ХХв, действащ храм - паметник на културата. Влизайки през входната арка, прави впечатление семплата красота на комплекса.
Сградата затваря в квадрат малък зелен двор, в който има аязмо и малко езеро.
Високата камбанария се извисява над комплекса и се вижда отдалеч.
Храмът е действащ и посреща много поклонници ежегодно - от 2002 г. в специално ковчеже се съхранява християнска реликва, намерена на Перперикон, за която се вярва, че е част от кръста на Христос.
Появата на духовния център има интересна история. В началото на миналия век, в кърджалийското село Джебироглар живеела бежанка от Беломорска Тракия. Тя се казвала Калина Кехайова. Веднъж насън й се явила Богородица и й казала, че в местност до селото трябва да се изгради храм, посветен на нея. Пророческият сън се повторил няколко пъти. Калина успяла да убеди селяните да започнат градежа. Още при първата копка в земята била открита завита на руло икона. Втората копка довела на повърхността лековитата вода на аязмото. Селяните, удивени от чудесата, построили на мястото дървен параклис.
През 1990 г. в храма е въведен отец Боян Саръев и с дарителски кампании разширява манастирския комплекс. Веднага след построяването на новите сгради отецът организира отварянето на социална кухня, където ежедневно се хранят много бедни и бездомни. Отваря врати и неделното училище, а също и библиотека и компютърна зала.
Интересна е цветовата гама на стенописите - смесването между синьо и жълто е често използвано при изобразяването на християнски символи в Близкия изток.
В двора на манастира се намира параклисът "Животоприемний източник", построен около кладенеца, за който Божията майка казва, че е благословен и мнозина ще намерят изцеление при него.
И наистина - безброй са изцелените от всякакви телесни и душевни страдания. Слепи проглеждат, куци прохождат, неми проговарят. Съпрузи, които живеят дълго заедно и са без деца, след искрено поклонение, пиене на вода от аязмото и четене на молитви от отец Саръев, зачеват и раждат здрави и хубави деца.
Ценна реликва за манастира е съхраняваната в него частица от св. Кръст Господен. Тя е открита през лятото на 2002 г. при археологически разкопки на средновековен епископски център, намиращ се в подножието на Перперикон, край кърджалийското село Чифлик. При разкопките в абсидната част на епископската църква са открити 5–6 бронзови нагръдни кръстове – реликвариуми. При изследваното им в лабораторни услови, в един от кръстовете, в мощехранителницата, са открити частици от св. Кръст Господен. На 1 декември 2002 г. частиците от него са пренесени в храма “Успение Богородично” на кв. Гледка с литийно шествие, организирано от отец Боян Саръев и с участието на благочестиви християни от цялата страна. Днес реликвата е изложена в храма за постоянно поклонение.
Понастоящем Кърджалийският манастир “Успение Богородично” носи потенциала на един от най-мощните духовни центрове в България. Превръща се във все по-посещавано и предпочитано място за поклонение и за религиозен туризъм от българи и чужденци.
Еднодневният поход из кърджалийско завършва с кратка следобедна разходка из централната част на областния град. Паметникът на загиналите за освобождението на гр. Кърджали през 1912г. се намира в Градската градина. На мястото, където е издигнат, са погребани костите на загинали при боевете военнослужещи. Открит е на 28.05.1939г и е дело на арх. Храбър Попов и скулптора Александър Занков. Преди да се построи паметникът, тук е имало малък параклис.
Един от най-разпространените символи в града край Арда е пеещият часовник. "Кърджалийският Биг Бен" често е използван в реклами, туристически брошури, телевизионни репортажи, филми. Той няма вековната история на часовниците в Лондон, Пловдив, Самоков, Етрополе, но е пеещ. Часовниковата кула е построена през 1931 г. и се намира на една от емблематичните сгради срещу Паметника на освободителите в центъра на града. Часовниковият механизъм е пуснат в ход на 3 март 1978 г. На всеки кръгъл час от 6:00 до 22:00 часа, 17 български патриотични песни мерят времето вече 35 години. В репертоара на градския часовник има и специални програми – например на 24 май, на всеки час пее "Върви, народе възродени". Това кърджалийско чудо е творение изцяло на родолюбиви родопчани.
Сградата на Община Кърджали е известна като "Белият кораб", заради едноименната й форма и цвят, готова да отплава по водите на Арда. Пред нея има голямо табло с туристическа информация за забележителностите в Кърджали и региона, красиви алеи и поддържани тревни площи, там се намира и паметникът на Васил Левски. В близост до сградата на общината може да намерите множество кафенета, заведения за хранене и други търговски обекти, а в непосредствена близост се намират Градската градина и паметникът на Освободителите.
"Арпезос" е най-новият парк в Кърджали, открит през септември 2012 г. Той е част от цялостен проект за благоустройството на тази част от града. Намира се в центъра, край река Арда, на мястото на старите казарми. Свързва Градската градина, в която допълнително са изградени алеи, беседки за отдих, детска площадка и фонтани, с новоизградения канал на река Арда (т. нар. Водно огледало). Специална алея осъществява връзката между парка и кв. "Възрожденци" чрез пешеходен мост (пасарелката). Парковото пространство е оформено в отделни кътчета с различно предназначение - места за отдих, детски зони, изгледни зони, водни каскади, няколко заведения, бизнес сграда, паркинг.
Както се оказва, това пътешествие е само първото от поредица странствания из Източните Родопи, които с времето ще ме убедят в неповторимото очарование на това отдалечено кътче на родината. С всяко следващо посещение кърджалийският район става все по-запленяващ и ме притегля все по-силно към себе си. Не ще и дума - Източните Родопи се очертават като моето най-ново откритие!
Светата обител включва църква и манастир. Църквата представлява трикорабна базилика, датираща от ХХв, действащ храм - паметник на културата. Влизайки през входната арка, прави впечатление семплата красота на комплекса.
Сградата затваря в квадрат малък зелен двор, в който има аязмо и малко езеро.
Високата камбанария се извисява над комплекса и се вижда отдалеч.
Храмът е действащ и посреща много поклонници ежегодно - от 2002 г. в специално ковчеже се съхранява християнска реликва, намерена на Перперикон, за която се вярва, че е част от кръста на Христос.
Появата на духовния център има интересна история. В началото на миналия век, в кърджалийското село Джебироглар живеела бежанка от Беломорска Тракия. Тя се казвала Калина Кехайова. Веднъж насън й се явила Богородица и й казала, че в местност до селото трябва да се изгради храм, посветен на нея. Пророческият сън се повторил няколко пъти. Калина успяла да убеди селяните да започнат градежа. Още при първата копка в земята била открита завита на руло икона. Втората копка довела на повърхността лековитата вода на аязмото. Селяните, удивени от чудесата, построили на мястото дървен параклис.
През 1990 г. в храма е въведен отец Боян Саръев и с дарителски кампании разширява манастирския комплекс. Веднага след построяването на новите сгради отецът организира отварянето на социална кухня, където ежедневно се хранят много бедни и бездомни. Отваря врати и неделното училище, а също и библиотека и компютърна зала.
Интересна е цветовата гама на стенописите - смесването между синьо и жълто е често използвано при изобразяването на християнски символи в Близкия изток.
В двора на манастира се намира параклисът "Животоприемний източник", построен около кладенеца, за който Божията майка казва, че е благословен и мнозина ще намерят изцеление при него.
И наистина - безброй са изцелените от всякакви телесни и душевни страдания. Слепи проглеждат, куци прохождат, неми проговарят. Съпрузи, които живеят дълго заедно и са без деца, след искрено поклонение, пиене на вода от аязмото и четене на молитви от отец Саръев, зачеват и раждат здрави и хубави деца.
Ценна реликва за манастира е съхраняваната в него частица от св. Кръст Господен. Тя е открита през лятото на 2002 г. при археологически разкопки на средновековен епископски център, намиращ се в подножието на Перперикон, край кърджалийското село Чифлик. При разкопките в абсидната част на епископската църква са открити 5–6 бронзови нагръдни кръстове – реликвариуми. При изследваното им в лабораторни услови, в един от кръстовете, в мощехранителницата, са открити частици от св. Кръст Господен. На 1 декември 2002 г. частиците от него са пренесени в храма “Успение Богородично” на кв. Гледка с литийно шествие, организирано от отец Боян Саръев и с участието на благочестиви християни от цялата страна. Днес реликвата е изложена в храма за постоянно поклонение.
Понастоящем Кърджалийският манастир “Успение Богородично” носи потенциала на един от най-мощните духовни центрове в България. Превръща се във все по-посещавано и предпочитано място за поклонение и за религиозен туризъм от българи и чужденци.
Еднодневният поход из кърджалийско завършва с кратка следобедна разходка из централната част на областния град. Паметникът на загиналите за освобождението на гр. Кърджали през 1912г. се намира в Градската градина. На мястото, където е издигнат, са погребани костите на загинали при боевете военнослужещи. Открит е на 28.05.1939г и е дело на арх. Храбър Попов и скулптора Александър Занков. Преди да се построи паметникът, тук е имало малък параклис.
Един от най-разпространените символи в града край Арда е пеещият часовник. "Кърджалийският Биг Бен" често е използван в реклами, туристически брошури, телевизионни репортажи, филми. Той няма вековната история на часовниците в Лондон, Пловдив, Самоков, Етрополе, но е пеещ. Часовниковата кула е построена през 1931 г. и се намира на една от емблематичните сгради срещу Паметника на освободителите в центъра на града. Часовниковият механизъм е пуснат в ход на 3 март 1978 г. На всеки кръгъл час от 6:00 до 22:00 часа, 17 български патриотични песни мерят времето вече 35 години. В репертоара на градския часовник има и специални програми – например на 24 май, на всеки час пее "Върви, народе възродени". Това кърджалийско чудо е творение изцяло на родолюбиви родопчани.
Сградата на Община Кърджали е известна като "Белият кораб", заради едноименната й форма и цвят, готова да отплава по водите на Арда. Пред нея има голямо табло с туристическа информация за забележителностите в Кърджали и региона, красиви алеи и поддържани тревни площи, там се намира и паметникът на Васил Левски. В близост до сградата на общината може да намерите множество кафенета, заведения за хранене и други търговски обекти, а в непосредствена близост се намират Градската градина и паметникът на Освободителите.
"Арпезос" е най-новият парк в Кърджали, открит през септември 2012 г. Той е част от цялостен проект за благоустройството на тази част от града. Намира се в центъра, край река Арда, на мястото на старите казарми. Свързва Градската градина, в която допълнително са изградени алеи, беседки за отдих, детска площадка и фонтани, с новоизградения канал на река Арда (т. нар. Водно огледало). Специална алея осъществява връзката между парка и кв. "Възрожденци" чрез пешеходен мост (пасарелката). Парковото пространство е оформено в отделни кътчета с различно предназначение - места за отдих, детски зони, изгледни зони, водни каскади, няколко заведения, бизнес сграда, паркинг.
Както се оказва, това пътешествие е само първото от поредица странствания из Източните Родопи, които с времето ще ме убедят в неповторимото очарование на това отдалечено кътче на родината. С всяко следващо посещение кърджалийският район става все по-запленяващ и ме притегля все по-силно към себе си. Не ще и дума - Източните Родопи се очертават като моето най-ново откритие!
