![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlКогато избереш Страшното езеро за дестинация за преход в планината, започват въпросителните откъде е най-добре да се изкачи и слезе. Когато времето е хубаво и сухо, несъмнено няма по-подходящ вариант от кръговия преход, при който слизането е от езерото през хижа Мальовица.
От Страшното езеро преходът ни продължава в западна посока и надолу. В този етап следваме комбинирана жълта и червена маркировка.
Първо се минава покрай поредното красиво езеро – Тихото езеро, после покрай още едно – по-голямото от Камилските езера.
Всъщност езерата, покрай които ви разходих до тук, с изключение на Йончевото езеро, са част от групата на Прекоречките езера (от името на реките – Горна и Средна Прека река; има и Долна, но тя е малко по на изток от нашия маршрут).
Следва кратко изкачване и после пътеката минава по камъни, под които тече река – Малка Мальовишка река. Ориентировъчно, до това място се върви около един час от Страшното езеро.
След това започва едно безкрайно слизане в улей покрай реката с камъни и пепел, обрасъл в клек, стръмно надолу, леко неприятно за ходене, а и на места хлъзгаво.
Все пак невероятните гледки на север към подножието на Рила и към по-ниските планини от Краището са добре дошли за повдигане на духа.
Поглед назад ни напомня за все още осезаемото могъщо присъствие на Купените. Техните зъбери се чумерят на източния хоризонт, застинали на безмълвен пост досущ като стражи, които охраняват циркуса със Страшното езеро.
Колкото повече слизаме, толкова по-стръмно и натоварващо колената става вървенето. Наистина на моменти се появява чувството, че няма край.
След около час ходене се появяват първите признаци, че наближаваме дълбоката долина на Мальовишка река.
Някъде тук вляво се отклонява стръмна пътека в посока заслон Орловец (БАК), която си провира път през сипеите.
Половин час след като минаваме камъните над реката се открива първата панорама към долината непосредствено под хижа Мальовица.
Бъдете внимателни и следете добре маркировката в следващите 15 минути, защото в един момент пътеката напуска улея, завива леко наляво и продължава надолу по сипей от камъни.
Това е най-стръмният и коварен участък от слизането. Отсрещните скали под Мальово поле изглеждат непристъпни.
Тъкмо тук имаме първа среща с хижа Мальовица. В миг застиваме на място и ахваме в захлас пред невероятно красивата гледка - отвъд долината с хижата се откроява двойният силует на Малка и Голяма Мальовица - той не може да бъде сбъркан с нищо друго на този свят!
Предвидливо пропускаме една немаркирана отбивка вдясно, която се гмурка в клека и се предполага, че скоро ще пресече реката по тесен брод и ще излезе на основната пътека към ЦПШ. Вместо това продължаваме надолу в улея сред клека. Достигаме до разклонение на пътеката, по което трябва да поемем наляво – в посока хижата. Не след дълго се включваме в маркираната пътека, слизаща от каменния сипей. Тук край бреговете на реката се е прострял импровизиран планинарски бивак.
Хижа Мальовица е сред най-популярните и често посещавани хижи в Рила. Тя е оправна точка към няколко интересни маршрута, сред които е и изкачването на самия връх Мальовица.
През лятото тук гъмжи от туристи. Разбира се хижарите са добре подготвени да ги посрещнат с топли супи, салатки, скара и студени напитки.
Хижата представлява триетажна постройка с просторна столова на първи етаж (предлагат се храна и напитки) и спални помещения на горните два етажа. Вторият етаж е изцяло реновиран, стаите са с подменени подови настилки и дограма, нови легла, чаршафи, одеала. Ремонтирани са и двете тоалетни на етажа, има и баня с топла вода. Допълнително се предлагат и малки двуместни бунгала.
Районът разполага със ски-писта, съоръжена с влек. Околностите предлагат много добри условия за алпинизъм. Хижата е част от международния пешеходен маршрут Е-4. От нея започват много от туристическите маршрути в Мальовишкия дял на планината. Сред вариантите за еднодневни разходки са също и изкачване до заслон "Орловец" ("Гранитна вода"), до Мальовишки езера (1 час и 10 мин.) и др.
Последният етап от кръговото пътешествие представлява плавно спускане с малка денивелация, при това по широк черен път по протежението на Мальовишката река.
Този маршрут е дълъг около 4 километра и се изминава за около 50 минути до час. Тук маркировката е синя. Пътеката е винаги гъстонаселена поради изключително високата популярност на хижа Мальовица и връх Мальовица, а и разбира се заради красотата на тази долина.
Водните богатства на Рила са изобилни и щедри, както е видно от честата среща с планинските чешми. Водата е леденостудена и много вкусна.
Последният участък от нашия живописен и малко тежък маршрут е връщането до ЦПШ и хотел Мальовица. Тук пътеката просто няма как да бъде сбъркана. Ако не виждате маркировки или табели, просто следвайте тълпата и след по-малко от час ще се озовете в изходната позиция, току при дървения портал на входа на Национален парк "Рила" и до големите ски писти.
Макар и да изглежда поовехтял, Хотел ЦПШ Мальовица всъщност предлага отлични условия за настаняване. Той разполага с леглова база от 100 места, разпределени в 28 стаи и мезонети. Има парно отопление, а всички стаи са оборудвани с кабелна ТВ, интернет, самостоятелна баня и тоалетна. Комплексът разполага с ресторант, в който се предлагат домашно приготвени супи и ястия, бар с открита тераса към пистата. На разположение на гостите през зимата има ски гардероб на атрактивни цени.
Докато си вземаме довиждане с едно от най-красивите кътчета на Рила, в мен назрява идеята да направя едно зимно посещение на тези места. Какво пък - може би няма да е зле скоро да изпробвам условията за ски в подножието на страховитата Мальовица?
От Страшното езеро преходът ни продължава в западна посока и надолу. В този етап следваме комбинирана жълта и червена маркировка.
Първо се минава покрай поредното красиво езеро – Тихото езеро, после покрай още едно – по-голямото от Камилските езера.
Всъщност езерата, покрай които ви разходих до тук, с изключение на Йончевото езеро, са част от групата на Прекоречките езера (от името на реките – Горна и Средна Прека река; има и Долна, но тя е малко по на изток от нашия маршрут).
Следва кратко изкачване и после пътеката минава по камъни, под които тече река – Малка Мальовишка река. Ориентировъчно, до това място се върви около един час от Страшното езеро.
След това започва едно безкрайно слизане в улей покрай реката с камъни и пепел, обрасъл в клек, стръмно надолу, леко неприятно за ходене, а и на места хлъзгаво.
Все пак невероятните гледки на север към подножието на Рила и към по-ниските планини от Краището са добре дошли за повдигане на духа.
Поглед назад ни напомня за все още осезаемото могъщо присъствие на Купените. Техните зъбери се чумерят на източния хоризонт, застинали на безмълвен пост досущ като стражи, които охраняват циркуса със Страшното езеро.
Колкото повече слизаме, толкова по-стръмно и натоварващо колената става вървенето. Наистина на моменти се появява чувството, че няма край.
След около час ходене се появяват първите признаци, че наближаваме дълбоката долина на Мальовишка река.
Някъде тук вляво се отклонява стръмна пътека в посока заслон Орловец (БАК), която си провира път през сипеите.
Половин час след като минаваме камъните над реката се открива първата панорама към долината непосредствено под хижа Мальовица.
Бъдете внимателни и следете добре маркировката в следващите 15 минути, защото в един момент пътеката напуска улея, завива леко наляво и продължава надолу по сипей от камъни.
Това е най-стръмният и коварен участък от слизането. Отсрещните скали под Мальово поле изглеждат непристъпни.
Тъкмо тук имаме първа среща с хижа Мальовица. В миг застиваме на място и ахваме в захлас пред невероятно красивата гледка - отвъд долината с хижата се откроява двойният силует на Малка и Голяма Мальовица - той не може да бъде сбъркан с нищо друго на този свят!
Предвидливо пропускаме една немаркирана отбивка вдясно, която се гмурка в клека и се предполага, че скоро ще пресече реката по тесен брод и ще излезе на основната пътека към ЦПШ. Вместо това продължаваме надолу в улея сред клека. Достигаме до разклонение на пътеката, по което трябва да поемем наляво – в посока хижата. Не след дълго се включваме в маркираната пътека, слизаща от каменния сипей. Тук край бреговете на реката се е прострял импровизиран планинарски бивак.
Хижа Мальовица е сред най-популярните и често посещавани хижи в Рила. Тя е оправна точка към няколко интересни маршрута, сред които е и изкачването на самия връх Мальовица.
През лятото тук гъмжи от туристи. Разбира се хижарите са добре подготвени да ги посрещнат с топли супи, салатки, скара и студени напитки.
Хижата представлява триетажна постройка с просторна столова на първи етаж (предлагат се храна и напитки) и спални помещения на горните два етажа. Вторият етаж е изцяло реновиран, стаите са с подменени подови настилки и дограма, нови легла, чаршафи, одеала. Ремонтирани са и двете тоалетни на етажа, има и баня с топла вода. Допълнително се предлагат и малки двуместни бунгала.
Районът разполага със ски-писта, съоръжена с влек. Околностите предлагат много добри условия за алпинизъм. Хижата е част от международния пешеходен маршрут Е-4. От нея започват много от туристическите маршрути в Мальовишкия дял на планината. Сред вариантите за еднодневни разходки са също и изкачване до заслон "Орловец" ("Гранитна вода"), до Мальовишки езера (1 час и 10 мин.) и др.
Последният етап от кръговото пътешествие представлява плавно спускане с малка денивелация, при това по широк черен път по протежението на Мальовишката река.
Този маршрут е дълъг около 4 километра и се изминава за около 50 минути до час. Тук маркировката е синя. Пътеката е винаги гъстонаселена поради изключително високата популярност на хижа Мальовица и връх Мальовица, а и разбира се заради красотата на тази долина.
Водните богатства на Рила са изобилни и щедри, както е видно от честата среща с планинските чешми. Водата е леденостудена и много вкусна.
Последният участък от нашия живописен и малко тежък маршрут е връщането до ЦПШ и хотел Мальовица. Тук пътеката просто няма как да бъде сбъркана. Ако не виждате маркировки или табели, просто следвайте тълпата и след по-малко от час ще се озовете в изходната позиция, току при дървения портал на входа на Национален парк "Рила" и до големите ски писти.
Макар и да изглежда поовехтял, Хотел ЦПШ Мальовица всъщност предлага отлични условия за настаняване. Той разполага с леглова база от 100 места, разпределени в 28 стаи и мезонети. Има парно отопление, а всички стаи са оборудвани с кабелна ТВ, интернет, самостоятелна баня и тоалетна. Комплексът разполага с ресторант, в който се предлагат домашно приготвени супи и ястия, бар с открита тераса към пистата. На разположение на гостите през зимата има ски гардероб на атрактивни цени.
Докато си вземаме довиждане с едно от най-красивите кътчета на Рила, в мен назрява идеята да направя едно зимно посещение на тези места. Какво пък - може би няма да е зле скоро да изпробвам условията за ски в подножието на страховитата Мальовица?
