![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Само за един ден в Рила човек може да се нагледа на страшно много красота. Особено в Мальовишкия й дял. Там е пълно с вода и зеленина, реки и езера, които в комбинация със заобикалящите върхове изглеждат като истинска триизмерна картичка. Един много живописен, слабо населен, но и тежичък преход, е кръговият маршрут ЦПШ - Йончевото езеро - Страшното езеро - х. Мальовица - ЦПШ.
Маршрутът:

Това е един наистина добре раздвижващ преход, на който следва да се отдели цял ден. Отнема около 6 часа само ходене без почивките. Не е от леките като трудност заради голямата денивелация - около 800 метра, но пък е добре маркиран, макар и с различен цвят маркировка в различните си етапи, което значи, че вероятността от объркване клони към нула. Разбира се, става въпрос за лятно преминаване по маршрута.

Отправна точка за началото на маршрута към Страшното езеро е паркингът пред хотел Мальовица в комплекс ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа). Комплексът се намира в местността Меча поляна, на около 25 км югозападно от град Самоков и на около 13 км след село Говедарци. До комплекса се стига по асфалтов път, а там на място има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг в началото на комплекса с цена 3 лв. за цял ден.

Пътеката започва ведната от паркинга отляво на хотел Мальовица. Самият хотел се намира в горната част на комплекса. В този етап се следва зелената маркировка – тя е добре видима и доста начесто.

Началото на маршрута е стръмно изкачване през гората над хотел Мальовица до станцията на стар влек до ски писта Ръждавица.

За ориентир – този участък се изминава за около 20 минути. После пътеката пресича пистата и следва кратък равен участък пак в горичка.

След като се пресече едно поточе – Горна Прека река, се минава през горяла преди години местност, но вече повъзстановила се. Следва второ изкачване.

В тази част има неприятни места – най-вече в улея нагоре с камъни и пепеляк. За щастие, не е много дълго. Като се изкачи баира е тъкмо удобно място за почивка.

Пътеката продължава и се спуска в долината на Средна Прека река, захранвана от водите на Йончево езеро. Тук някъде се включва синята маркировка. Пак следва малко изкачване покрай реката и остатъци от изгоряло, но е живописно. В края на етапа се минава през кратък участък с клек, а оттук до Йончевото езеро има само още няколко минутки.

В този участък започват да се откриват и първите широки панорамни гледки на север към Говедарската котловина, ниските хребети на Лакатишка Рила, дълбоката долина Палакария и веригите на Верила, Плана и дори Витоша отвъд.

Целият първи етап от кръговото пътешествие се изминава за около час и половина, но е хубаво да си предвидите поне 10 минути за почивка, докато вървите, тъй като с изкачване нагоре гледките зачестяват. Разбира се, в края на етапа на брега на красивото Йончево езеро е препоръчително да отделите време за по-дълга почивка - не само защото предстои най-трудното катерене, а и за да се насладите на очарователния пейзаж.

Йончевото езеро е разположено на височина около 2100 метра. Имената на Йончевото и Страшното езеро са свързани с художника Христо Йончев – Крискарец. Той обичал планините и бил известен с рилските си пейзажи. Веднъж, когато бил на Страшното езеро, го застигнала страшна буря и той затичал надолу. По пътя си срещнат други туристи викайки „Горе е страшно, езерото е страшно“. Тогава кръстили горното езеро „Страшното“, а долното, на самият художник – „Йончевото“.

В днешния слънчев и напълно безоблачен ден обаче водите на Йончевото езеро са кристалночисти и напълно прозрачни.

Половинчасовата почивка минава неусетно в съзерцание на приказната красота на това място. Скоро обаче нарамваме отново раниците и се отправяме на най-трудния етап от пътешествието. От Йончевото езеро трябва да тръгнете надясно и нагоре, покрай една голяма скала и плоча с образа на художника Христо Йончев.

Не тръгвайте покрай самия десен бряг на езерото, защото ще трябва да се върнете. Съвсем скоро ще стигнете до една скала, която играе роля на панорамна площадка към Йончевото езеро.

От въпросната панорамна площадка следва около 40 мин. много стръмно изкачване, а при всяка минутка, отделена за поемане на дъх хвърляме поглед през рамо, за да установим, че размерите на Йончевото езеро все повече се свиват, докато накрая бистрата му синева изчезне иззад поредния обрасъл с клек завой.

Тук вече се намираме на 2400 м. надморска височина - далеч над покривите на разстлалите се в северна посока по-ниски хребети на Краището.

Достигаме до по-заравнен участък на границата между двата циркуса. Но ще е заблуда, ако си помислим, че с това трудното е свършило – напротив! Трудното тепърва предстои.

След 40-минутното драпане и измамното достигане на този съвсем кратък полегат участък, започва своеобразното аматьорско скално катерене на четири крака.

Напомня ми на изкачването на Вихрен откъм премката. Това е най-сложният за преминаване участък по маршрута. Докато внимавате къде да стъпите и къде да се хванете по време на аматьорското катерене, се оглеждайте за синята маркировка и в никакъв случай не я губете.

Оттук до заветната цел - Страшното езеро - остава още съвсем малко. То ще се появи също тъй внезапно иззад поредния остър ръб, както преди по-малко от час зад гърба ни Йончевото езеро е потънало сред шарения гъсталак.
Следва: част 2 - Страшното езеро.
Маршрутът:

Това е един наистина добре раздвижващ преход, на който следва да се отдели цял ден. Отнема около 6 часа само ходене без почивките. Не е от леките като трудност заради голямата денивелация - около 800 метра, но пък е добре маркиран, макар и с различен цвят маркировка в различните си етапи, което значи, че вероятността от объркване клони към нула. Разбира се, става въпрос за лятно преминаване по маршрута.

Отправна точка за началото на маршрута към Страшното езеро е паркингът пред хотел Мальовица в комплекс ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа). Комплексът се намира в местността Меча поляна, на около 25 км югозападно от град Самоков и на около 13 км след село Говедарци. До комплекса се стига по асфалтов път, а там на място има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг в началото на комплекса с цена 3 лв. за цял ден.

Пътеката започва ведната от паркинга отляво на хотел Мальовица. Самият хотел се намира в горната част на комплекса. В този етап се следва зелената маркировка – тя е добре видима и доста начесто.

Началото на маршрута е стръмно изкачване през гората над хотел Мальовица до станцията на стар влек до ски писта Ръждавица.

За ориентир – този участък се изминава за около 20 минути. После пътеката пресича пистата и следва кратък равен участък пак в горичка.

След като се пресече едно поточе – Горна Прека река, се минава през горяла преди години местност, но вече повъзстановила се. Следва второ изкачване.

В тази част има неприятни места – най-вече в улея нагоре с камъни и пепеляк. За щастие, не е много дълго. Като се изкачи баира е тъкмо удобно място за почивка.


Пътеката продължава и се спуска в долината на Средна Прека река, захранвана от водите на Йончево езеро. Тук някъде се включва синята маркировка. Пак следва малко изкачване покрай реката и остатъци от изгоряло, но е живописно. В края на етапа се минава през кратък участък с клек, а оттук до Йончевото езеро има само още няколко минутки.

В този участък започват да се откриват и първите широки панорамни гледки на север към Говедарската котловина, ниските хребети на Лакатишка Рила, дълбоката долина Палакария и веригите на Верила, Плана и дори Витоша отвъд.

Целият първи етап от кръговото пътешествие се изминава за около час и половина, но е хубаво да си предвидите поне 10 минути за почивка, докато вървите, тъй като с изкачване нагоре гледките зачестяват. Разбира се, в края на етапа на брега на красивото Йончево езеро е препоръчително да отделите време за по-дълга почивка - не само защото предстои най-трудното катерене, а и за да се насладите на очарователния пейзаж.

Йончевото езеро е разположено на височина около 2100 метра. Имената на Йончевото и Страшното езеро са свързани с художника Христо Йончев – Крискарец. Той обичал планините и бил известен с рилските си пейзажи. Веднъж, когато бил на Страшното езеро, го застигнала страшна буря и той затичал надолу. По пътя си срещнат други туристи викайки „Горе е страшно, езерото е страшно“. Тогава кръстили горното езеро „Страшното“, а долното, на самият художник – „Йончевото“.

В днешния слънчев и напълно безоблачен ден обаче водите на Йончевото езеро са кристалночисти и напълно прозрачни.

Половинчасовата почивка минава неусетно в съзерцание на приказната красота на това място. Скоро обаче нарамваме отново раниците и се отправяме на най-трудния етап от пътешествието. От Йончевото езеро трябва да тръгнете надясно и нагоре, покрай една голяма скала и плоча с образа на художника Христо Йончев.


Не тръгвайте покрай самия десен бряг на езерото, защото ще трябва да се върнете. Съвсем скоро ще стигнете до една скала, която играе роля на панорамна площадка към Йончевото езеро.


От въпросната панорамна площадка следва около 40 мин. много стръмно изкачване, а при всяка минутка, отделена за поемане на дъх хвърляме поглед през рамо, за да установим, че размерите на Йончевото езеро все повече се свиват, докато накрая бистрата му синева изчезне иззад поредния обрасъл с клек завой.


Тук вече се намираме на 2400 м. надморска височина - далеч над покривите на разстлалите се в северна посока по-ниски хребети на Краището.

Достигаме до по-заравнен участък на границата между двата циркуса. Но ще е заблуда, ако си помислим, че с това трудното е свършило – напротив! Трудното тепърва предстои.


След 40-минутното драпане и измамното достигане на този съвсем кратък полегат участък, започва своеобразното аматьорско скално катерене на четири крака.

Напомня ми на изкачването на Вихрен откъм премката. Това е най-сложният за преминаване участък по маршрута. Докато внимавате къде да стъпите и къде да се хванете по време на аматьорското катерене, се оглеждайте за синята маркировка и в никакъв случай не я губете.


Оттук до заветната цел - Страшното езеро - остава още съвсем малко. То ще се появи също тъй внезапно иззад поредния остър ръб, както преди по-малко от час зад гърба ни Йончевото езеро е потънало сред шарения гъсталак.
Следва: част 2 - Страшното езеро.