![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЛопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е разположен в Чипровския дял на Стара планина в долината на река Дългоделска Огоста, на около 1 км от село Георги Дамяново и на двайсетина километра от Монтана. Смята се, че е съществувал през Х в, но се е намирал край село Помеждин. Светата обител е била опожарена до основи през 1678г, когато са унищожени всички писмени доказателства за съществуването му дотогава.
Жителите на село Лопуш дарили земите си за изграждането на новия манастир и заради този жест и до днес манастирът е известен с името Лопушански. Строежът на новите сгради започнал през 1850г, когато с възстановяването на светата обител се заел архимандрит Дионисий, който вложил полученото от него наследство изцяло в новото начинание. Дори откупил от османската власт правото да построи храм, по-голям от джамия.
Църквата на манастира е построена за 6 години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът отново го изпратил до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница.
Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета. Интересен факт е, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение.
В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Исус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата. Манастирът е бил сред любимите места на българския писател Иван Вазов, който е написал една от главите на романа "Под игото" именно тук.
Манастирът активно свързал дейността си и с борбите на българското население за освобождение от вековния поробител. Особено активно участие взема йеромонах Дионисий, по това време там отсядали воеводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин и други.
Манастиският комплекс се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена. Съборният храм "Успение Богородично" представлява просторна псевдобазиликална, трикорабна черква, която се състои от обширен наос с олтарна абсида, две декоративни абсиди от източната страна, две странични конхи (певници) и два странични параклиса от северната и южната страна на храма. Особено монументално е въздействието на високата аркада на околовръстната галерия, издигната върху дванадесет цилиндрични колони.
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака. В двора на манастира може да се види и строената през 1856г. белокаменна чешма с три чучура, чиято светена вода извира на 3 км наблизо.
Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата с брой 39 на Държавен вестник от 1973г.
Гостите на манастира могат да присъстват на сутрешните и вечерните служби, извършват се Светите Тайнства – Кръщение, Изповед, Причастие. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - Деня на Св. Йоан.
Следва: част 12 - Вършец.
Жителите на село Лопуш дарили земите си за изграждането на новия манастир и заради този жест и до днес манастирът е известен с името Лопушански. Строежът на новите сгради започнал през 1850г, когато с възстановяването на светата обител се заел архимандрит Дионисий, който вложил полученото от него наследство изцяло в новото начинание. Дори откупил от османската власт правото да построи храм, по-голям от джамия.
Църквата на манастира е построена за 6 години. Архимандрит Дионисий искал да построи храм, подобен на този в Рилския манастир, затова заедно с майстора строител Лило посетили Рилската света обител. При завръщането си майсторът започнал да гради църквата, но виждайки несъответствията, архимандритът отново го изпратил до Рилския манастир. За да не допусне грешка и след второто си посещение, майстор Лило направил макет на църквата, като използвал клонките от една кошница.
Всички икони в църквата и в двата малки параклиса на територията на манастира са дело на художниците Станислав и Никола Доспевски - племенници на възрожденския художник и иконописец Захари Зограф. Днес това е третата по големина манастирска църква в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета. Интересен факт е, че на кубетата има прозорчета, което е рядко срещано архитектурно решение.
В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Исус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата. Манастирът е бил сред любимите места на българския писател Иван Вазов, който е написал една от главите на романа "Под игото" именно тук.
Манастирът активно свързал дейността си и с борбите на българското население за освобождение от вековния поробител. Особено активно участие взема йеромонах Дионисий, по това време там отсядали воеводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин и други.
Манастиският комплекс се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена. Съборният храм "Успение Богородично" представлява просторна псевдобазиликална, трикорабна черква, която се състои от обширен наос с олтарна абсида, две декоративни абсиди от източната страна, две странични конхи (певници) и два странични параклиса от северната и южната страна на храма. Особено монументално е въздействието на високата аркада на околовръстната галерия, издигната върху дванадесет цилиндрични колони.
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака. В двора на манастира може да се види и строената през 1856г. белокаменна чешма с три чучура, чиято светена вода извира на 3 км наблизо.
Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир, в него се предлага и настаняване. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата с брой 39 на Държавен вестник от 1973г.
Гостите на манастира могат да присъстват на сутрешните и вечерните служби, извършват се Светите Тайнства – Кръщение, Изповед, Причастие. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - Деня на Св. Йоан.
Следва: част 12 - Вършец.
