![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСгушен в полите на Стара планина, град Монтана се намира в самото сърце на българския Северозапад. Сред най-интересните места из града и околностите му са античната крепост Монтанезиум, централният парк "Слънчевата градина" и язовир "Огоста", превърнал се в любимо място за отдих и забавления на местните жители.
Крепостта Кастра ад Монтанезиум, се намира в северозападния край на града, на хълма Калето. Той е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на град Монтана. Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс - планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена. Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха. Местността, която по-късно е наречена Монтана, е избрана като подходящо място за живот от древните хора заради плодородните почви и възможността за защита. По-късно тракийското племе трибали населява хълма до около І в пр.н.е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър. Римляните се заселват в района в края на І в от н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части.
По времето на Римската империя градът процъфтява. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи Монтана с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, основни поминъци по това време са земеделието и занаятчийството. През ІІІ в от н.е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е построена крепостта Кастра ад Монтанезиум, върху основите на древната тракийска крепост на хълма Калето. Изградени са казармени помещения, базилика, както и дебели крепостни стени, имащи за цел да устояват на атаките на нашествениците. Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище. То придобива голяма популярност по време на Римската империя. Главни богове на това светилище са Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Около светилището се образувало селище с вили. Светилището и сградите около него са разрушени при някое от готските нашествия през IV век. Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес. В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог – бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в).
Слънчевата градина е създадена през 1952 година. Първоначално е била озеленена с едроразмерни широколистни декоративни видове. Впоследствие е засадена и иглолистна растителност.
Част от историята, свързана със Септемврийското въстание, е този любопитен влак, който се намира в стъклен павилион точно до жп гара Монтана. Състои се от парен локомотив, открит вагон и артилерийско оръдие върху него. С тях прословутият поп Андрей и неговата дружина от с. Медковец води бой с врага между Мало Марчево и Медковец на 27 септември 1923г.
"Огоста" е четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана, на 60 метра над нивото на града. Водосборният басейн е с площ 948 км2, а самият язовир заема площ от 23,6 км2.
Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 г. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица — село Живовци, където са родени писателят и художник Иван Давидков и поетът, писател и журналист Анастас Стоянов; както и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков.
Следва: част 11 - Лопушански манастир.
Крепостта Кастра ад Монтанезиум, се намира в северозападния край на града, на хълма Калето. Той е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на град Монтана. Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс - планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена. Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха. Местността, която по-късно е наречена Монтана, е избрана като подходящо място за живот от древните хора заради плодородните почви и възможността за защита. По-късно тракийското племе трибали населява хълма до около І в пр.н.е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър. Римляните се заселват в района в края на І в от н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части.
По времето на Римската империя градът процъфтява. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи Монтана с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, основни поминъци по това време са земеделието и занаятчийството. През ІІІ в от н.е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е построена крепостта Кастра ад Монтанезиум, върху основите на древната тракийска крепост на хълма Калето. Изградени са казармени помещения, базилика, както и дебели крепостни стени, имащи за цел да устояват на атаките на нашествениците. Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище. То придобива голяма популярност по време на Римската империя. Главни богове на това светилище са Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Около светилището се образувало селище с вили. Светилището и сградите около него са разрушени при някое от готските нашествия през IV век. Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес. В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог – бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в).
Слънчевата градина е създадена през 1952 година. Първоначално е била озеленена с едроразмерни широколистни декоративни видове. Впоследствие е засадена и иглолистна растителност.
Част от историята, свързана със Септемврийското въстание, е този любопитен влак, който се намира в стъклен павилион точно до жп гара Монтана. Състои се от парен локомотив, открит вагон и артилерийско оръдие върху него. С тях прословутият поп Андрей и неговата дружина от с. Медковец води бой с врага между Мало Марчево и Медковец на 27 септември 1923г.
"Огоста" е четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите на реките Огоста, Бързия и Златица и се намира на 600 метра югозападно от крайните квартали на Монтана, на 60 метра над нивото на града. Водосборният басейн е с площ 948 км2, а самият язовир заема площ от 23,6 км2.
Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 г. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица — село Живовци, където са родени писателят и художник Иван Давидков и поетът, писател и журналист Анастас Стоянов; както и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков.
Следва: част 11 - Лопушански манастир.
