![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСело Лиляче се намира на 14 км северно от Враца. Природата тук е изваяла фантастичен свят, изпълнен с невероятни скални форми и населен с потайни колонии от прилепи. Преданията разказват за съществувалите на това място през вековете ритуали, а археолозите - за откритите следи от човешка култура от края на старокаменната епоха.
Приключението започва буквално след последните къщи на Лиляче. Еднообразният хълмист релеф, характерен за околността край селото, изведнъж се преобразява в причудлив пейзаж, с езерца, обрасли в папур и папрат, извори, променящи цвета на иначе зелената речна вода, скални образувания и безброй пещери. Тук, на около 400 квадратни метра, природата е оформила удивителна плетеница от галерии, пещери, пропасти и скални мостове, а човек се чуди къде свършва земята и откъде започва небето. Усещането е за един много различен, нереален свят, който задължително трябва да се види.
Лиляче е разположено сред своеобразен карстов район, който е неповторим в геоморфологично отношение. Сред селото блика голям минерален извор. А в района му са образувани интересни пещери, пропасти, въртопи, Каньони, понори и много карстови извори. През карстов терен тече и селската рекичка Лиляшка бара, която с времето е издълбала самотворен скален мост, наречен Божия мост, който е едно от редките чудеса на природата.
Землището на село Лиляче се простира на площ от 30 925 дка. Граничи на изток с Чирен, на юг — с Враца, на югозапад — с Власатица, на запад — с Криводол, и на север — с Осен. Чрез археологически разкопки в пещерата Пешкето са разкрити останки на човешка култура от края на старокаменната епоха — късния палеолит. Заедно с това са изяснени и редица геологически промени, настъпили през кватернера и началото на холоцена.
Върху терасата над Изво̀ро са намерени останки на праисторическо селище, което датира от средния период на новокаменната епоха.
След около 2 км по черен път в източна посока от селото се стига до скалния феномен Божия мост, намиращ се на около 2 км преди село Чирен.
Полският път достига пред защитната стена на крепостта Градище, изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха и по времето на българското средновековие. От крепоста се открива идеална видимост към равнината и Врачанския балкан на юг. Състои се от крепостна стена с три квадратни кули и два входа, гледащи на юг. От запад и изток стена няма, тъй като теренът става скалист и трудно проходим. От север са отвесните скали на Жабокрек (Божи мост).
Околностите на днешното село Лиляче са обитавани продължително време от тракийски общества през бронзовата и през желязната епоха. От траките са останали в района няколко надгробни могили. В местността Кадин вир са развалините на голямо тракийско светилище, което е било посветено на бога Силван, бог на горите и дивата природа, почитан от плебеите и от робите. Светилището е почитано в предримската и през римската епоха. Археологическите разкопки на крепостта Градището при Божия мост са проведени във връзка с реставрацията на южната крепостна стена. Проучванията показват, че крепостта е изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха и през времето на ранното българско средновековие. Намерени са римски медни монети от IV в., юзди за коне от Първата българска държава и желязно въоръжение.
Лиляче е старо средновековно селище. Окончанието на името му е също старо, така както са стари окончанията на Галиче, Паволче, Сениче, Сохаче и др. Името Лиляче е прилагателно от лиляк, растението люляк. По време на турското иго селото се е местило при Конов кладенец, в Кошевски дол, в Дълбоката обръшина и накрая пак си е дошло на сегашното място около минералния извор.
След не повече от 300-400м. пътеката се спуска до основната забележителност в района - вир Тигана и карстов извор Жабокрек. Тук Лиляшка бара си е проправила път между тесните скали, образувайки на места красиви вирове с изваяни от водната стихия гладки, обли скали.
Тук подземната пещера Понора има връзка с горния свят през сифона, излизащ във вира Тигана, още познат като карстов извод Жабокрек. Поразгледахме обстойно скалите и двата вира.
Тук разбрахме и защо местните наричат местността Жабокрек – край мястото за отдих станахме свидетели на жабешки концерт, идващ от малката река Лиляшка бара.
Предполага се, че някога на това място е имало огромна пещера, като сега част от стените са разрушени от катастрофално природно явление – наводнение или земестресение. Тук могат да се открият множество дупки и малки пещери, намиращи се по сводовете на Божия мост.
Заставайки под Божия мост, човек непременно усеща колко е малък и незначителен. Красотата на това място е просто навсякъде.
Дори снимките трудно могат да пресъздадат атмосферата на това магично място. При моста направихме обяд и почивка.
На връщане при полето впечатление прави внушителната снага на Врачанския балкан, която чернее на южния хоризонт.
Втората цел за деня след прекрасната разходка по река Лиляшка бара и посещението на Божи мост, е почти неизвестният природен феномен Пешкето, който се намира в северните покрайнини на село Лиляче. До него води кратка и доста приятна пътечка, която следва и в крайна сметка пресича коритото на реката.
Скалният лабиринт Пешкето идеално се съчетава с по-ранното посещение до Божия мост.
Тук туристи и местни очевидно не идват често.
За да се открие входът на скалния лабиринт, трябва или късмет, или помощта на някой местен. Входът е препречен от избуял храст на бъзак, а за капак, достъпът до него е осеян с коприва.
За да се открият чудесата на природата трябва да се провре човек през един отвор в скалата от ляво, висок от порядъка на 60-70 см. По-трудният, но сигурен начин да се проникне в дълбините на лабиринта, е да се изкатери трънливият скат и да се мине в гръб.
Само няколко крачки по-нататък се окрива един свят, приличащ на Джурасик парк, но без динозаврите!
Във всички посоки се виждат възможно най-причудливи скални мостове, продупчени като швейцарско сирене.
Не е трудно да си представи човек как в дълбока древност тук може би са живели първобитни хора.
На моменти гледката може да се окаже дори зловеща.
Скалният лабиринт Пешкето е едно уникално местенце, сътворено от безкрайната фантазия на майката Природа. На площ само от около 2 декара, човек потъва в един свят, познат ни само от приказките. Дано успеем да съхраним това кътче, така както е създадено, за да можем да се наслаждаваме на тайнствената му красота и неподправеност още дълго време.
Заради множеството карстови форми в района, Българската асоциация по селски и екологичен туризъм работи заедно с местните власти за обособяването на своебразен ландшафтен парк „Понора” – по името на най-голямата водна пещера у нас, която също се намира в района.
Следва: част 9 - Ботуня.
Приключението започва буквално след последните къщи на Лиляче. Еднообразният хълмист релеф, характерен за околността край селото, изведнъж се преобразява в причудлив пейзаж, с езерца, обрасли в папур и папрат, извори, променящи цвета на иначе зелената речна вода, скални образувания и безброй пещери. Тук, на около 400 квадратни метра, природата е оформила удивителна плетеница от галерии, пещери, пропасти и скални мостове, а човек се чуди къде свършва земята и откъде започва небето. Усещането е за един много различен, нереален свят, който задължително трябва да се види.
Лиляче е разположено сред своеобразен карстов район, който е неповторим в геоморфологично отношение. Сред селото блика голям минерален извор. А в района му са образувани интересни пещери, пропасти, въртопи, Каньони, понори и много карстови извори. През карстов терен тече и селската рекичка Лиляшка бара, която с времето е издълбала самотворен скален мост, наречен Божия мост, който е едно от редките чудеса на природата.
Землището на село Лиляче се простира на площ от 30 925 дка. Граничи на изток с Чирен, на юг — с Враца, на югозапад — с Власатица, на запад — с Криводол, и на север — с Осен. Чрез археологически разкопки в пещерата Пешкето са разкрити останки на човешка култура от края на старокаменната епоха — късния палеолит. Заедно с това са изяснени и редица геологически промени, настъпили през кватернера и началото на холоцена.
Върху терасата над Изво̀ро са намерени останки на праисторическо селище, което датира от средния период на новокаменната епоха.
След около 2 км по черен път в източна посока от селото се стига до скалния феномен Божия мост, намиращ се на около 2 км преди село Чирен.
Полският път достига пред защитната стена на крепостта Градище, изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха и по времето на българското средновековие. От крепоста се открива идеална видимост към равнината и Врачанския балкан на юг. Състои се от крепостна стена с три квадратни кули и два входа, гледащи на юг. От запад и изток стена няма, тъй като теренът става скалист и трудно проходим. От север са отвесните скали на Жабокрек (Божи мост).
Околностите на днешното село Лиляче са обитавани продължително време от тракийски общества през бронзовата и през желязната епоха. От траките са останали в района няколко надгробни могили. В местността Кадин вир са развалините на голямо тракийско светилище, което е било посветено на бога Силван, бог на горите и дивата природа, почитан от плебеите и от робите. Светилището е почитано в предримската и през римската епоха. Археологическите разкопки на крепостта Градището при Божия мост са проведени във връзка с реставрацията на южната крепостна стена. Проучванията показват, че крепостта е изпълнявала стражеви функции през късноримската епоха и през времето на ранното българско средновековие. Намерени са римски медни монети от IV в., юзди за коне от Първата българска държава и желязно въоръжение.
Лиляче е старо средновековно селище. Окончанието на името му е също старо, така както са стари окончанията на Галиче, Паволче, Сениче, Сохаче и др. Името Лиляче е прилагателно от лиляк, растението люляк. По време на турското иго селото се е местило при Конов кладенец, в Кошевски дол, в Дълбоката обръшина и накрая пак си е дошло на сегашното място около минералния извор.
След не повече от 300-400м. пътеката се спуска до основната забележителност в района - вир Тигана и карстов извор Жабокрек. Тук Лиляшка бара си е проправила път между тесните скали, образувайки на места красиви вирове с изваяни от водната стихия гладки, обли скали.
Тук подземната пещера Понора има връзка с горния свят през сифона, излизащ във вира Тигана, още познат като карстов извод Жабокрек. Поразгледахме обстойно скалите и двата вира.
Тук разбрахме и защо местните наричат местността Жабокрек – край мястото за отдих станахме свидетели на жабешки концерт, идващ от малката река Лиляшка бара.
Предполага се, че някога на това място е имало огромна пещера, като сега част от стените са разрушени от катастрофално природно явление – наводнение или земестресение. Тук могат да се открият множество дупки и малки пещери, намиращи се по сводовете на Божия мост.
Заставайки под Божия мост, човек непременно усеща колко е малък и незначителен. Красотата на това място е просто навсякъде.
Дори снимките трудно могат да пресъздадат атмосферата на това магично място. При моста направихме обяд и почивка.
На връщане при полето впечатление прави внушителната снага на Врачанския балкан, която чернее на южния хоризонт.
Втората цел за деня след прекрасната разходка по река Лиляшка бара и посещението на Божи мост, е почти неизвестният природен феномен Пешкето, който се намира в северните покрайнини на село Лиляче. До него води кратка и доста приятна пътечка, която следва и в крайна сметка пресича коритото на реката.
Скалният лабиринт Пешкето идеално се съчетава с по-ранното посещение до Божия мост.
Тук туристи и местни очевидно не идват често.
За да се открие входът на скалния лабиринт, трябва или късмет, или помощта на някой местен. Входът е препречен от избуял храст на бъзак, а за капак, достъпът до него е осеян с коприва.
За да се открият чудесата на природата трябва да се провре човек през един отвор в скалата от ляво, висок от порядъка на 60-70 см. По-трудният, но сигурен начин да се проникне в дълбините на лабиринта, е да се изкатери трънливият скат и да се мине в гръб.
Само няколко крачки по-нататък се окрива един свят, приличащ на Джурасик парк, но без динозаврите!
Във всички посоки се виждат възможно най-причудливи скални мостове, продупчени като швейцарско сирене.
Не е трудно да си представи човек как в дълбока древност тук може би са живели първобитни хора.
На моменти гледката може да се окаже дори зловеща.
Скалният лабиринт Пешкето е едно уникално местенце, сътворено от безкрайната фантазия на майката Природа. На площ само от около 2 декара, човек потъва в един свят, познат ни само от приказките. Дано успеем да съхраним това кътче, така както е създадено, за да можем да се наслаждаваме на тайнствената му красота и неподправеност още дълго време.
Заради множеството карстови форми в района, Българската асоциация по селски и екологичен туризъм работи заедно с местните власти за обособяването на своебразен ландшафтен парк „Понора” – по името на най-голямата водна пещера у нас, която също се намира в района.
Следва: част 9 - Ботуня.
