![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlРазбира се, Пиринският край не е единствено забележителен с прекрасната си природа и уникалните планински маршрути, но и с богатото си историческо и културно наследство. Банско и Разлог, Добринище и Белица, Добърско и Гоце Делчев са все места, които имат много да предложат и на почитателите на културно-опознавателния туризъм.
Еднакво атрактивен и през четирите сезона на година, град Банско предлага разнообразни условия за почивка, отдих и спорт. Тук е съхранено равновесието между екология, флора, фауна и национален колорит. Популярността на Банско във и извън страната се дължи на прекрасните условия за ски туризъм в съчетание със самобитен фолклор и старобългарска архитектура.
Градът е културен център с национално значение. Старата част на Банско, където се намира и къща Дедо Пене, е пропит от атмосферата на традиционните за българското Възраждане - калдъръмени улички с типичните къщи с дървен чардак, закътани зад тежки порти. Много постройки са запазени от XVIII и XIX в. с автентчната си украса.
Един от символите на Банско – църквата „Св. Троица” заедно с часовниковата кула и уникалния звън на камбаните – се издига в центъра на града. Строежът й е започнат около 1810 г. с дарения на банскалии. Петнайсет години по-късно е издигната и 30-метровата кула с часовник, който и до днес работи безупречно. Църквата е запазена през вековете благодарение на жителите на града, въпреки препятствията по време на османското владичество. Днес тя е действаща църква със собствен хор, извършваща редовни и празнични литургии.
Голяма част от паметниците на културата са групирани в така наречените културно-исторически ансамбли и комплекси. Най-характерните от тях са: Ансамбълът около църквата “Света Троица”, Ансамбъл “Гечкова разкръстица”, Ансамбъл по улица “Пирин”, Ансамбъл “Джиджеви къщи” и други. Банско има запазена уникална архитектура от типа на банска укрепена къща. Банската възрожденска къща е изцяло от масивен градеж, с едно или няколко скривалища, солидно обковани врати, бойници и декоративно украсена фасада. Някои от къщите като Веляновата, Шарената и Хаджирусковата къщи са изографисани и имат висока художествена стойност като произведения на изкуството.
Дори в края на август, привечер в планинското градче става доста хладно. Свежият въздух се спуска от планинските върхове, щипе бузите и кара минувачите да вдишат дълбоко под ококорения взор на звездите.
Призори пък видът на блесналия Пирин действа ободряващо и подканва към нови приключения.
Кратка утринна разходка по все още пустия паваж на новата централна алея край канала с тепавицата.
Централният площад пред читалището е винаги готов да посрещне тълпите почитатели на музикалното и сценично изкуство.
Последно отбиване до църквата "Св. Троица", преди да напуснем Банско. Тук отдаваме почит пред барелефа на легендарния просветител Неофит Рилски.
Следващата спирка по пътя обратно към дома е Белица. Паркът за реадаптация на танцуващи мечки е разположен в Южна Рила в местността Андрианов чарк на 12 км. над гр.Белица. Простира се на 120 000 кв.м. и на надморска височина от 1200 до 1345 м. Основна заслуга за изграждането му имат фондациите "Четири лапи" и "Бриджит Бардо", както и Община Белица.
Паркът е изграден с помощта на световно признати експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. Той предлага на своите обитатели гъсти гори и хълмове за разходка и уединение, поляни и специално изградени слънчеви места за почивка. Изградени са и различни по размер и форма езера за къпане и бърлоги за сън. По този начин на танцуващите мечки се осигурява естествена среда и защитено място за спокоен живот, близки до нормалните за техния вид. На това място мечките за първи път могат да почустват и демонстрират своите диви инстинкти и вродено поведение, потискани по време на тяхното робство.
През 2000 г. са освободени първите танцуващи мечки Марияна, Стефан и Калинка и са настанени в парка. Женската мечка Станка пристига през март 2001 г. в тежко състояние, а впоследствие на 11 юни 2001 г. са доведени най-известната танцуваща мечка Гошо и неговият брат по съдба Боби. След приютяването на Марияна, Стефан, Калинка, Станка, Гошо и Боби в България са останали деветнайсет мечки, които не са свободни. До момента фондация "Четири лапи" е успяла да спаси всички 25 регистрирани танцуващи мечки в България, а и още 3 от Сърбия. Всички заедно делят общия си дом в Парка над Белица.
Целта на парка е да приюти всички танцуващи мечки от територията на България и да им предостави условия, близки до дивата природа. От създадените алеи може спокойно да се наблюдават мечките в естествената им среда. В информационния център може да се получи информация какво точно представлява "танцуваща" мечка, за дивите мечки, за мечото семейство по света. За посетителите е монтиран голям монитор с тъч скрийн, на който се показват снимки и клипове за обитателите на парка. За децата е изграден и детски кът.
Пътят от града до мечия парк е напълно ремонтиран. Направен е паркинг за 40 леки автомобила близо до информационния център. На около 2 км. преди Парка се намира друга интересна атракция - Рила Фън Парк - планински увеселителен парк, предлагащ екстремно, забавно и безопасно спускане с колички. Количката е двуместна, подобна на шейна и се движи по тръбни релси, разположени на хълм. Тя има регулирана скорост, която пречи на водача да премине над 40 км/ч. Водачът има способността да контролира скоростта й със спирачна система. Паркът е с обща дължина 1400м, от които 1000м са със свободно контролирано от возещия се спускане. Съоръжението в Рила Фън Парк е подходящо за деца над 3-годишна възраст, като деца на възраст между 3 и 8 години могат да го използват само с възрастен придружител. Деца над 8 години (с ръст над 135см) могат да ползват съоръжението самостоятелно.
По-надолу по пътя към Белица пък се натъквамена чудесно местенце за похапване. Местният специалитет е прясна пъстърва на скара, която домакините развъждат в специално подготвения за целта рибарник.
Пътят ни отвежда все по-близо до дома, но не и преди да сме направили едно последно сериозно отклонение - към язовир Белмекен. Уникалната природа на Източна Рила завладява всички сетива.
Белмекен е язовир, разположен на 1923 м надморска височина по течението на Сестримска река в Рила планина и е част от каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“. Той е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров. Името на язовира означава „Известно място“. Той е най-високопланинското водохранилище в Източна Рила. Изходен пункт за язовира е село Сестримо, както и местността Юндола.
Освен за къмпингуване, бреговете на огромния водоем са подходящи и за любителите на риболова. Изключително чистият въздух и значителната надморска височина са благоприятствали избора на това място за изграждането на основната спортно-тренировъчна база в България, където се провежда подготовката на голяма част от водещите спортисти у нас.
Съоръженията на каскада „Белмекен-Сестримо“ са разположени в североизточните склонове на Рила планина, като улавят водите от рилската част на поречията на реките Марица, Места и Струма. Каскадата е съставена от два пояса събирателни деривации: единият на кота 1900 м и другият на кота 1200 м. Водите от горния пояс се вливат в язовир „Белмекен“, а тези от долния – в дневния изравнител „Станкови бараки“.
Както може да се очаква от такова високопланинско място, тук времето се променя много бързо. По-малко от час след пристигането ни по тези брегове осъзнаваме, че яркото слънце се е сменило със заплашително надвисващи оловносиви облаци. Дъждовната буря също има своето очарование, но ние все пак бързаме да се изнесем, преди да ни е настигнала.
Последна по-продължителна спирка при Мечата чешма, преди да се спуснем обратно към низината, където ни очаква обичайното градско ежедневие.
Тридневното странстване из сърцето на Пирина бе незабравимо с голямото разнообразие от интересни места за посещение. А и кой би предположил, че само няколко седмици по-късно щях отново да се върна по същите места, за да затвърдя веднъж завинаги впечатлението си, че това е едно наистина райско кътче на България! Но това е една друга история, която ще разкажа някой друг път.
Еднакво атрактивен и през четирите сезона на година, град Банско предлага разнообразни условия за почивка, отдих и спорт. Тук е съхранено равновесието между екология, флора, фауна и национален колорит. Популярността на Банско във и извън страната се дължи на прекрасните условия за ски туризъм в съчетание със самобитен фолклор и старобългарска архитектура.
Градът е културен център с национално значение. Старата част на Банско, където се намира и къща Дедо Пене, е пропит от атмосферата на традиционните за българското Възраждане - калдъръмени улички с типичните къщи с дървен чардак, закътани зад тежки порти. Много постройки са запазени от XVIII и XIX в. с автентчната си украса.
Един от символите на Банско – църквата „Св. Троица” заедно с часовниковата кула и уникалния звън на камбаните – се издига в центъра на града. Строежът й е започнат около 1810 г. с дарения на банскалии. Петнайсет години по-късно е издигната и 30-метровата кула с часовник, който и до днес работи безупречно. Църквата е запазена през вековете благодарение на жителите на града, въпреки препятствията по време на османското владичество. Днес тя е действаща църква със собствен хор, извършваща редовни и празнични литургии.
Голяма част от паметниците на културата са групирани в така наречените културно-исторически ансамбли и комплекси. Най-характерните от тях са: Ансамбълът около църквата “Света Троица”, Ансамбъл “Гечкова разкръстица”, Ансамбъл по улица “Пирин”, Ансамбъл “Джиджеви къщи” и други. Банско има запазена уникална архитектура от типа на банска укрепена къща. Банската възрожденска къща е изцяло от масивен градеж, с едно или няколко скривалища, солидно обковани врати, бойници и декоративно украсена фасада. Някои от къщите като Веляновата, Шарената и Хаджирусковата къщи са изографисани и имат висока художествена стойност като произведения на изкуството.
Дори в края на август, привечер в планинското градче става доста хладно. Свежият въздух се спуска от планинските върхове, щипе бузите и кара минувачите да вдишат дълбоко под ококорения взор на звездите.
Призори пък видът на блесналия Пирин действа ободряващо и подканва към нови приключения.
Кратка утринна разходка по все още пустия паваж на новата централна алея край канала с тепавицата.
Централният площад пред читалището е винаги готов да посрещне тълпите почитатели на музикалното и сценично изкуство.
Последно отбиване до църквата "Св. Троица", преди да напуснем Банско. Тук отдаваме почит пред барелефа на легендарния просветител Неофит Рилски.
Следващата спирка по пътя обратно към дома е Белица. Паркът за реадаптация на танцуващи мечки е разположен в Южна Рила в местността Андрианов чарк на 12 км. над гр.Белица. Простира се на 120 000 кв.м. и на надморска височина от 1200 до 1345 м. Основна заслуга за изграждането му имат фондациите "Четири лапи" и "Бриджит Бардо", както и Община Белица.
Паркът е изграден с помощта на световно признати експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. Той предлага на своите обитатели гъсти гори и хълмове за разходка и уединение, поляни и специално изградени слънчеви места за почивка. Изградени са и различни по размер и форма езера за къпане и бърлоги за сън. По този начин на танцуващите мечки се осигурява естествена среда и защитено място за спокоен живот, близки до нормалните за техния вид. На това място мечките за първи път могат да почустват и демонстрират своите диви инстинкти и вродено поведение, потискани по време на тяхното робство.
През 2000 г. са освободени първите танцуващи мечки Марияна, Стефан и Калинка и са настанени в парка. Женската мечка Станка пристига през март 2001 г. в тежко състояние, а впоследствие на 11 юни 2001 г. са доведени най-известната танцуваща мечка Гошо и неговият брат по съдба Боби. След приютяването на Марияна, Стефан, Калинка, Станка, Гошо и Боби в България са останали деветнайсет мечки, които не са свободни. До момента фондация "Четири лапи" е успяла да спаси всички 25 регистрирани танцуващи мечки в България, а и още 3 от Сърбия. Всички заедно делят общия си дом в Парка над Белица.
Целта на парка е да приюти всички танцуващи мечки от територията на България и да им предостави условия, близки до дивата природа. От създадените алеи може спокойно да се наблюдават мечките в естествената им среда. В информационния център може да се получи информация какво точно представлява "танцуваща" мечка, за дивите мечки, за мечото семейство по света. За посетителите е монтиран голям монитор с тъч скрийн, на който се показват снимки и клипове за обитателите на парка. За децата е изграден и детски кът.
Пътят от града до мечия парк е напълно ремонтиран. Направен е паркинг за 40 леки автомобила близо до информационния център. На около 2 км. преди Парка се намира друга интересна атракция - Рила Фън Парк - планински увеселителен парк, предлагащ екстремно, забавно и безопасно спускане с колички. Количката е двуместна, подобна на шейна и се движи по тръбни релси, разположени на хълм. Тя има регулирана скорост, която пречи на водача да премине над 40 км/ч. Водачът има способността да контролира скоростта й със спирачна система. Паркът е с обща дължина 1400м, от които 1000м са със свободно контролирано от возещия се спускане. Съоръжението в Рила Фън Парк е подходящо за деца над 3-годишна възраст, като деца на възраст между 3 и 8 години могат да го използват само с възрастен придружител. Деца над 8 години (с ръст над 135см) могат да ползват съоръжението самостоятелно.
По-надолу по пътя към Белица пък се натъквамена чудесно местенце за похапване. Местният специалитет е прясна пъстърва на скара, която домакините развъждат в специално подготвения за целта рибарник.
Пътят ни отвежда все по-близо до дома, но не и преди да сме направили едно последно сериозно отклонение - към язовир Белмекен. Уникалната природа на Източна Рила завладява всички сетива.
Белмекен е язовир, разположен на 1923 м надморска височина по течението на Сестримска река в Рила планина и е част от каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“. Той е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров. Името на язовира означава „Известно място“. Той е най-високопланинското водохранилище в Източна Рила. Изходен пункт за язовира е село Сестримо, както и местността Юндола.
Освен за къмпингуване, бреговете на огромния водоем са подходящи и за любителите на риболова. Изключително чистият въздух и значителната надморска височина са благоприятствали избора на това място за изграждането на основната спортно-тренировъчна база в България, където се провежда подготовката на голяма част от водещите спортисти у нас.
Съоръженията на каскада „Белмекен-Сестримо“ са разположени в североизточните склонове на Рила планина, като улавят водите от рилската част на поречията на реките Марица, Места и Струма. Каскадата е съставена от два пояса събирателни деривации: единият на кота 1900 м и другият на кота 1200 м. Водите от горния пояс се вливат в язовир „Белмекен“, а тези от долния – в дневния изравнител „Станкови бараки“.
Както може да се очаква от такова високопланинско място, тук времето се променя много бързо. По-малко от час след пристигането ни по тези брегове осъзнаваме, че яркото слънце се е сменило със заплашително надвисващи оловносиви облаци. Дъждовната буря също има своето очарование, но ние все пак бързаме да се изнесем, преди да ни е настигнала.
Последна по-продължителна спирка при Мечата чешма, преди да се спуснем обратно към низината, където ни очаква обичайното градско ежедневие.
Тридневното странстване из сърцето на Пирина бе незабравимо с голямото разнообразие от интересни места за посещение. А и кой би предположил, че само няколко седмици по-късно щях отново да се върна по същите места, за да затвърдя веднъж завинаги впечатлението си, че това е едно наистина райско кътче на България! Но това е една друга история, която ще разкажа някой друг път.
