![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlОтдавна бях планувал да направя този преход в сърцето на Балкана и ето, че най-накрая в средата на лятото се наканих. Тридневното скитосване из Централна Стара планина остави в мен множество чувства: удовлетворение от изпълнената цел, благоговение пред несравнимата природа на родния Балкан и може би мъничко копнеж някога в бъдеще да намеря време и сили да изпълня целия епичен маршрут Ком-Емине. Засега обаче се задоволих с тридневно пътешествие от Тъжа през Ботев до Калофер.
Маршрутът:
На този етап, струва ми се, не е нужно да споменавам, че едно такова странстване по правило започва с местната жп гара като изходна точка. За втори път това лято, тя се оказва гара Тъжа.
Всъщност това бе третото ми посещение до Тъжа в рамките на по-малко от месец. И въпреки това, спретнатото подбалканско селце все така успяваше да ме накара да поспра на всеки стотина метра и да се полюбувам на чудната старинна архитектура, съхранила духа на отминалите векове и поколения местна история.
От село Тъжа се тръгва на север по планинско шосе. Преминава се между пасища, малки овощни градини и лозя. В подножието на планината то завива на запад. Подминава борова гора, а при втора борова гора се поема надясно и на северозапад. Може да се използва и добре очертана и маркирана пътека, която напряко изкачва стръмните южни склонове на планината.
Не са редки и срещите с местните скотовъди, запътили се нагоре към краварниците. Добитъкът иска много грижа, а и, доколкото разбирам от човека на кон, зорка охрана от горските зверове. Не е тайна, че тази част от Балкана е често навестявана от рунтави и доста поизгладнели мечоци!
В първата си част маршрутът бързо се отклонява от чернияколарски път, който се вие по поредица от остри серпентини, за да преодолее първоначалния предпланински скат. Туристическата пътека е маркирана в синьо и пресича многократно този път, за да спести време на пешеходеца.
Много хора питат дали пътят става да се премине с лека кола и моето мнение е, че не е невъзможно. Има някои по-трудни и каменисти участъци и като цяло, ако колата е ниска, трябва да се пази доста от камъните, което пък изисква по-бавно каране и много внимание. За високопроходим автомобил Русалийският проход от южната страна на старопланинското било не е нищо особено, като изключим постоянното друсане по камъните.
След около 2 часа умерено бързо ходене, вече съм в подстъпите към първия пункт по маршрута - хижа Русалка.
Хижата се намира в Южното подножие на масива Триглав, в м.Средочето. Представлява масивна двуетажна сграда с тавански помещения, с капацитет 40 места с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от ВЕЦ, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня и столова.
Време е за обяд. Любезната домакиня ми предлага голямо разнообразие от гозби. Избирам да напълня търбуха с топла пилешка супичка и обилна салата, докато компания ми прави местният четирикрак пазач.
След като отпочивам за около половин час, е време да се отправя на следващия етап от катеренето. Почти веднага след хижа Русалка, коларският път преминава през парадния вход на национален парк Централен Балкан. Предупредителната табела с информацията за мечките е недвусмислена - тук трябва много да се внимава! Препоръчително е всеки да прочете подробно упътването за действие при среща с тях, преди да продължи нататък.
При разклона за близко разположената чешма "Спасение" си припомням за неотдавнашното ми предишно посещение на каньона на река Тъжа - именно тази пътека се спуска към скалата Паунов камък, ВЕЦ "Тъжа" и симпатичния райски кът, който местните са устроили при Аязмото.
Кантон Сладката вода - добре дошъл сгоден случай за кратка отмора край бариерата при КПП-то и постоянно течащата чешма.
С изкачване все по-нагоре към билото, панорамните гледки на запад към Тъжанското ждрело и сърцето на Стара планина се разкриват все по-нашироко и карат пътника все по-често да поспре, замаян от красотата на тази част на родината.
Пореден живителен чучур насред пустошта - този път увенчан с поучително послание към пътешественика.
Поглед през рамо напомня откъде съм тръгнал - там долу се мержелеят по-ниските хребети на Средна гора и осеяното с малки селца Казанлъшко поле.
С всяка крачка усещам все по-осезаемо дивата прелест на Балкана. Тук въздухът е по-хладен и остър, а ромонът на горските потоци - все по-звънлив.
Едно възпоменание за партизанската дейност по тези места по време на Втората световна война.
Отсрещният хребет, надвиснал почти отвесно откъм запад над Тъжанското ждрело, заслужава специално внимание. Тук, отвъд най-близките върхове Малка Козя стена, Пенчов пояс, Голямата дюза и Русалиите, се извисява билото в най-високата част на Балкана, което предстои да щурмувам на следващия ден.
Пътят продължава все нагоре през Русалийския проход, но отбивката до хижа Триглав изобщо не е за изпускане. Под възвишението Голяма Равна трябва много да се внимава да не се изпусне отклонението, тъй като хижата е разположена малко встрани (вдясно) от основния път.
В следващия половин километър пътеката преминава през шарена сянка, докато се вие нагоре покрай причудливи, обрасли в зелен мъх и папрати скални образувания.
Ето я и нея - прекрасната хижа Триглав! Намира се в подножието на вр.Триглав /2276м./. Представлява комплекс от две сгради и 2-3 бунгала с общ капацитет 50 места. Има туристическа столова.
Условията тук са повече от добри, а хижарите се славят с чудесното си и много гостоприемно отношение към гостите. По всичко личи колко много старание и любов са вложени в обновлението и поддръжката на това място, тъй подходящо дори за дълъг, многодневен престой сред спокойствието на планинската природа.
Хижа Триглав разполага с две тухлени постройки и три бунгала – две малки и едно голямо. Малките бунгала са за 2-4 човека, а голямото бунгало е с четири стаи, всяка за по 4 човека. В тухлените постройки видимо има около 48-50 легла, разположени в 8 стаи с по 6 легла. Хижата разполага с вътрешни мивки, баня и тоалетна, а всички помещения са отлично поддържани и много чисти.
Домакините предлагат традиционните за подобно място храни: супа топчета, боб, леща, както и скара – кюфте, кебапче, наденица на тиган и скара, салати, вафли, безалкохолни напитки, бира – няколко вида. По предварителна заявка се приготвят и доста други ястия.
В общи линии, това е една хижа с отлични условия, страхотна боб яхния и ледена бира. Несъмнено някога бих се върнал отново на това място, за да изкарам 2-3 дни, просто за да се намързелувам в планината.
Сега обаче не разполагам с твърде много време за маене. Пътеката ме зове да продължа нататък през зеления гъсталак, все по-нагоре към дебрите на Балкана.
Отклонението към хижа Триглав определено си струваше. Пътеката описва няколко завоя ниско под местността Голяма равна, прекосява скалисти чукари, извива през дола Калния поток и прави остър завой надясно през просека в скалите. След около 300 м се стига до стар горски пункт, където се връща към чакълестото шосе.
След около 300 м се стига до стар горски пункт. Шосето преминава през букова гора и следва дол със студен извор и поредица звънливи малки каскади, които сякаш извират направо изпод горския мъх. До следващата голяма забележителност по този маршрут вече остава съвсем малко.
Близо до устроеното място за бивак имам кратка среща с един от редките посетители на този район - Русалийският проход е достъпен без особени усилия за високопроходими автомобили. Това е най-прекият път между Казанлък и Троян.
След предния остър завой внезапно спирам, затаил дъх. На североизток се разкрива внушителна панорама към Кадемлийското пръскало.
Дори в този зноен летен ден, водопадът е доста пълноводен. Кадемлийско пръскало е един от най-красивите и добре видими водопади, които изобщо съм посещавал. Със своите 70 метра височина той е един от първенците на Балкана. Обявен е за природна забележителност през 1965 г. Името му идва от старо наименование на връх Триглав, наричан някога Кадемлия. Изключително леснодостъпен е и очевидно - пълноводен през цялата година.
При достигане до водопада, встрани от пътя има пейка и информационни табели. Ако искате да стигнете съвсем близо до водата, дори да разхладите крака в нея, след преминаване на моста над реката, ще видите малка пътечка вдясно, която се изкачва до самото подножие, където можете да усетите устрема, с който водата се хвърля надолу към пропастта.
Гледката към моста и към отсрещния хребет отвъд Тъжанското ждрело е не по-малко впечатляваща. Изобщо, това място си заслужава един по-дълъг престой, за да усетите страхотната хладина и дух на това място.
Оттук нататък ждрелото навлиза в най-високата си част, а пътят плътно следва дерето на река Тъжа. Почти по хоризонтал и все на север шосето се изкачва по източния склон на долината на реката.
През отвесните канари на местността Ганьов камък, през опожарените останки на Калоферските стружни се излиза на просторната местност Смесите.
Това е ключово място за много маршрути, които пресичат Балкана или следват билото му, включително легендарният маршрут Ком-Емине. На изток се отделя пътеката по билото към хижа Мазалат, на североизток е потокът Кръвенишко дере, а на север е Пожардере. На това удобно място са изградени и няколко нови почивни станции, като например почивният дом на МВР.
Маршрутът към хижа Тъжа върви по червената маркировка в западна посока. Широката пътека следва северния бряг на река Тъжа, преминава през местността Варницата, пресича Татарско дере и навлиза във все по-стесняваща се долина, която се губи до безкрай в западна посока. Поглед назад ме изправя лице в лице с връх Кадемлия, докато си проправям път между стада коне, пуснати на свободна паша из планината.
На 800 метра преди крайната цел на деня правя последна спирка при хижа Мандрата. За съжаление в делничен ден тя е затворена, освен ако не е направена предварителна заявка за големи групи.
Хижа Мандрата представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 22 места, като всяка стая има собствен санитарен възел и баня. Сградата е водоснабдена и електрефицирана от агрегат. Отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня и столова.
Липсата на човешко присъствие край хижата ме кара да не се задържам твърде дълго. Слънцето вече преваля и ми предстоят последни двайсетина минути катерене, докато достигна крайната точка за първия ден от това пътешествие.
В последните стотина метра пътеката се отклонява от долината и преодолява стръмен сипей. Това последно катерене е като черешката на тортата, но все пак в крайна сметка, запъхтян и плувнал в пот, с облекчение достигам до бялата постройка на хижа Тъжа. Предстои многозвездна вечер в компанията на голяма тайфа колеги баир-будали, които, подобно на всеки друг планинар, са дошли на място, където нямат работа, избирайки най-трудния възможен път дотам. ;-)
Хижа тъжа се намира непосредствено под вр.Русалка. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 100 места с вътрешни умивални и баня и външни санитарни възли. Столовата е много уютна, а сърцатият домакин предлага голямо разнообразие от гозби. Вътре в помещенията е винаги топло, чисто и спретнато, а компанията неизменно е весела и благоразположена към всеки планински ентусиаст.
Сградата е водоснабдена, електрифицирана от агрегат, отоплението е с печки на твърдо гориво. Подобно на повечето съвременни хижи в района, тя е отлично обезбечена с всякакъв вид комуникации - тук има телевизия, безплатен интернет и отличен мобилен обхват.
Панорамната площадка пред входа предлага незабравими гледки, докато гостите разпускат след дългия преход насред полянката с дървените маси. Близко разположеният луксозен хотелски комплекс Табите Максим е една възможност за кратка вечерна разходка преди мръкване.
Мързелът обаче надделява в този случай и аз напълно му се отдавам, като гладно се нахвърлям върху горещата манджа и биричката.
Вечер се спуска над Балкана, а небесното осветление постепенно се включва, за да обгърне с тихата си магия това приказно място, застинало в тих, достолепен покой.
Следва част 2: Атака към връх Ботев.
Маршрутът:
На този етап, струва ми се, не е нужно да споменавам, че едно такова странстване по правило започва с местната жп гара като изходна точка. За втори път това лято, тя се оказва гара Тъжа.
Всъщност това бе третото ми посещение до Тъжа в рамките на по-малко от месец. И въпреки това, спретнатото подбалканско селце все така успяваше да ме накара да поспра на всеки стотина метра и да се полюбувам на чудната старинна архитектура, съхранила духа на отминалите векове и поколения местна история.
От село Тъжа се тръгва на север по планинско шосе. Преминава се между пасища, малки овощни градини и лозя. В подножието на планината то завива на запад. Подминава борова гора, а при втора борова гора се поема надясно и на северозапад. Може да се използва и добре очертана и маркирана пътека, която напряко изкачва стръмните южни склонове на планината.
Не са редки и срещите с местните скотовъди, запътили се нагоре към краварниците. Добитъкът иска много грижа, а и, доколкото разбирам от човека на кон, зорка охрана от горските зверове. Не е тайна, че тази част от Балкана е често навестявана от рунтави и доста поизгладнели мечоци!
В първата си част маршрутът бързо се отклонява от чернияколарски път, който се вие по поредица от остри серпентини, за да преодолее първоначалния предпланински скат. Туристическата пътека е маркирана в синьо и пресича многократно този път, за да спести време на пешеходеца.
Много хора питат дали пътят става да се премине с лека кола и моето мнение е, че не е невъзможно. Има някои по-трудни и каменисти участъци и като цяло, ако колата е ниска, трябва да се пази доста от камъните, което пък изисква по-бавно каране и много внимание. За високопроходим автомобил Русалийският проход от южната страна на старопланинското било не е нищо особено, като изключим постоянното друсане по камъните.
След около 2 часа умерено бързо ходене, вече съм в подстъпите към първия пункт по маршрута - хижа Русалка.
Хижата се намира в Южното подножие на масива Триглав, в м.Средочето. Представлява масивна двуетажна сграда с тавански помещения, с капацитет 40 места с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена, електрифицирана от ВЕЦ, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня и столова.
Време е за обяд. Любезната домакиня ми предлага голямо разнообразие от гозби. Избирам да напълня търбуха с топла пилешка супичка и обилна салата, докато компания ми прави местният четирикрак пазач.
След като отпочивам за около половин час, е време да се отправя на следващия етап от катеренето. Почти веднага след хижа Русалка, коларският път преминава през парадния вход на национален парк Централен Балкан. Предупредителната табела с информацията за мечките е недвусмислена - тук трябва много да се внимава! Препоръчително е всеки да прочете подробно упътването за действие при среща с тях, преди да продължи нататък.
При разклона за близко разположената чешма "Спасение" си припомням за неотдавнашното ми предишно посещение на каньона на река Тъжа - именно тази пътека се спуска към скалата Паунов камък, ВЕЦ "Тъжа" и симпатичния райски кът, който местните са устроили при Аязмото.
Кантон Сладката вода - добре дошъл сгоден случай за кратка отмора край бариерата при КПП-то и постоянно течащата чешма.
С изкачване все по-нагоре към билото, панорамните гледки на запад към Тъжанското ждрело и сърцето на Стара планина се разкриват все по-нашироко и карат пътника все по-често да поспре, замаян от красотата на тази част на родината.
Пореден живителен чучур насред пустошта - този път увенчан с поучително послание към пътешественика.
Поглед през рамо напомня откъде съм тръгнал - там долу се мержелеят по-ниските хребети на Средна гора и осеяното с малки селца Казанлъшко поле.
С всяка крачка усещам все по-осезаемо дивата прелест на Балкана. Тук въздухът е по-хладен и остър, а ромонът на горските потоци - все по-звънлив.
Едно възпоменание за партизанската дейност по тези места по време на Втората световна война.
Отсрещният хребет, надвиснал почти отвесно откъм запад над Тъжанското ждрело, заслужава специално внимание. Тук, отвъд най-близките върхове Малка Козя стена, Пенчов пояс, Голямата дюза и Русалиите, се извисява билото в най-високата част на Балкана, което предстои да щурмувам на следващия ден.
Пътят продължава все нагоре през Русалийския проход, но отбивката до хижа Триглав изобщо не е за изпускане. Под възвишението Голяма Равна трябва много да се внимава да не се изпусне отклонението, тъй като хижата е разположена малко встрани (вдясно) от основния път.
В следващия половин километър пътеката преминава през шарена сянка, докато се вие нагоре покрай причудливи, обрасли в зелен мъх и папрати скални образувания.
Ето я и нея - прекрасната хижа Триглав! Намира се в подножието на вр.Триглав /2276м./. Представлява комплекс от две сгради и 2-3 бунгала с общ капацитет 50 места. Има туристическа столова.
Условията тук са повече от добри, а хижарите се славят с чудесното си и много гостоприемно отношение към гостите. По всичко личи колко много старание и любов са вложени в обновлението и поддръжката на това място, тъй подходящо дори за дълъг, многодневен престой сред спокойствието на планинската природа.
Хижа Триглав разполага с две тухлени постройки и три бунгала – две малки и едно голямо. Малките бунгала са за 2-4 човека, а голямото бунгало е с четири стаи, всяка за по 4 човека. В тухлените постройки видимо има около 48-50 легла, разположени в 8 стаи с по 6 легла. Хижата разполага с вътрешни мивки, баня и тоалетна, а всички помещения са отлично поддържани и много чисти.
Домакините предлагат традиционните за подобно място храни: супа топчета, боб, леща, както и скара – кюфте, кебапче, наденица на тиган и скара, салати, вафли, безалкохолни напитки, бира – няколко вида. По предварителна заявка се приготвят и доста други ястия.
В общи линии, това е една хижа с отлични условия, страхотна боб яхния и ледена бира. Несъмнено някога бих се върнал отново на това място, за да изкарам 2-3 дни, просто за да се намързелувам в планината.
Сега обаче не разполагам с твърде много време за маене. Пътеката ме зове да продължа нататък през зеления гъсталак, все по-нагоре към дебрите на Балкана.
Отклонението към хижа Триглав определено си струваше. Пътеката описва няколко завоя ниско под местността Голяма равна, прекосява скалисти чукари, извива през дола Калния поток и прави остър завой надясно през просека в скалите. След около 300 м се стига до стар горски пункт, където се връща към чакълестото шосе.
След около 300 м се стига до стар горски пункт. Шосето преминава през букова гора и следва дол със студен извор и поредица звънливи малки каскади, които сякаш извират направо изпод горския мъх. До следващата голяма забележителност по този маршрут вече остава съвсем малко.
Близо до устроеното място за бивак имам кратка среща с един от редките посетители на този район - Русалийският проход е достъпен без особени усилия за високопроходими автомобили. Това е най-прекият път между Казанлък и Троян.
След предния остър завой внезапно спирам, затаил дъх. На североизток се разкрива внушителна панорама към Кадемлийското пръскало.
Дори в този зноен летен ден, водопадът е доста пълноводен. Кадемлийско пръскало е един от най-красивите и добре видими водопади, които изобщо съм посещавал. Със своите 70 метра височина той е един от първенците на Балкана. Обявен е за природна забележителност през 1965 г. Името му идва от старо наименование на връх Триглав, наричан някога Кадемлия. Изключително леснодостъпен е и очевидно - пълноводен през цялата година.
При достигане до водопада, встрани от пътя има пейка и информационни табели. Ако искате да стигнете съвсем близо до водата, дори да разхладите крака в нея, след преминаване на моста над реката, ще видите малка пътечка вдясно, която се изкачва до самото подножие, където можете да усетите устрема, с който водата се хвърля надолу към пропастта.
Гледката към моста и към отсрещния хребет отвъд Тъжанското ждрело е не по-малко впечатляваща. Изобщо, това място си заслужава един по-дълъг престой, за да усетите страхотната хладина и дух на това място.
Оттук нататък ждрелото навлиза в най-високата си част, а пътят плътно следва дерето на река Тъжа. Почти по хоризонтал и все на север шосето се изкачва по източния склон на долината на реката.
През отвесните канари на местността Ганьов камък, през опожарените останки на Калоферските стружни се излиза на просторната местност Смесите.
Това е ключово място за много маршрути, които пресичат Балкана или следват билото му, включително легендарният маршрут Ком-Емине. На изток се отделя пътеката по билото към хижа Мазалат, на североизток е потокът Кръвенишко дере, а на север е Пожардере. На това удобно място са изградени и няколко нови почивни станции, като например почивният дом на МВР.
Маршрутът към хижа Тъжа върви по червената маркировка в западна посока. Широката пътека следва северния бряг на река Тъжа, преминава през местността Варницата, пресича Татарско дере и навлиза във все по-стесняваща се долина, която се губи до безкрай в западна посока. Поглед назад ме изправя лице в лице с връх Кадемлия, докато си проправям път между стада коне, пуснати на свободна паша из планината.
На 800 метра преди крайната цел на деня правя последна спирка при хижа Мандрата. За съжаление в делничен ден тя е затворена, освен ако не е направена предварителна заявка за големи групи.
Хижа Мандрата представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 22 места, като всяка стая има собствен санитарен възел и баня. Сградата е водоснабдена и електрефицирана от агрегат. Отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня и столова.
Липсата на човешко присъствие край хижата ме кара да не се задържам твърде дълго. Слънцето вече преваля и ми предстоят последни двайсетина минути катерене, докато достигна крайната точка за първия ден от това пътешествие.
В последните стотина метра пътеката се отклонява от долината и преодолява стръмен сипей. Това последно катерене е като черешката на тортата, но все пак в крайна сметка, запъхтян и плувнал в пот, с облекчение достигам до бялата постройка на хижа Тъжа. Предстои многозвездна вечер в компанията на голяма тайфа колеги баир-будали, които, подобно на всеки друг планинар, са дошли на място, където нямат работа, избирайки най-трудния възможен път дотам. ;-)
Хижа тъжа се намира непосредствено под вр.Русалка. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 100 места с вътрешни умивални и баня и външни санитарни възли. Столовата е много уютна, а сърцатият домакин предлага голямо разнообразие от гозби. Вътре в помещенията е винаги топло, чисто и спретнато, а компанията неизменно е весела и благоразположена към всеки планински ентусиаст.
Сградата е водоснабдена, електрифицирана от агрегат, отоплението е с печки на твърдо гориво. Подобно на повечето съвременни хижи в района, тя е отлично обезбечена с всякакъв вид комуникации - тук има телевизия, безплатен интернет и отличен мобилен обхват.
Панорамната площадка пред входа предлага незабравими гледки, докато гостите разпускат след дългия преход насред полянката с дървените маси. Близко разположеният луксозен хотелски комплекс Табите Максим е една възможност за кратка вечерна разходка преди мръкване.
Мързелът обаче надделява в този случай и аз напълно му се отдавам, като гладно се нахвърлям върху горещата манджа и биричката.
Вечер се спуска над Балкана, а небесното осветление постепенно се включва, за да обгърне с тихата си магия това приказно място, застинало в тих, достолепен покой.
Следва част 2: Атака към връх Ботев.
