![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНа 12 км над Брацигово нагоре по северния склон на Родопите се намира местността Розовски вриз. Нарича се така поради факта, че там извират и се събират много води, които се отвеждат до микроязовир над селото. Това е предпочитано място за отдих от много хора заради кристално чистите въздух и вода и девствената природа.
Маршрутът:
Разбира се, едно посещение на района няма как да не включи прекрасното историческо градче Брацигово. Старинната архитектура наднича иззад всеки ъгъл, като се започне от централния площад с впечатляващата сграда на читалището "Васил Петлешков" и Младежкия дом.
Малко по-нагоре, в отсрещния край на любопитно устроената главна улица, се намира СОУ "Народни будители", а из околните павирани улички на стария квартал лъха на автентична възрожденска атмосфера.
Градът се слави с най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в църквата „Св. Йоан Предтеча“. Построена е през 1884–1886 г. от майстор Иван Драгов и е с височина 35 метра.
Като обща архитектурна композиция камбанарията е възрожденска, но в детайлите и в украсата има влияния от навлезлите в страната след 1878 г. западноевропейска и руска архитектура.
Строителството на църквата започва в 1832 г., а строежът е завършен през 1833 г. Строител на храма е видният костурски майстор Атанас Мечкарин (Насе Гърнето).
И в екстериора, и в интериора украсата е оскъдна. Характерна е западната фасада на храма, на която каменната зидария действа като декоративен елемент. Тя има типичната за Брациговската школа кобилична извивка.
Дамовата къща е паметник на културата и туристически комплекс.
Горната махала се е проснала на двата бряга на реката.
На 3 май (21 април – стар стил) 1876 г. Васил Петлешков обявява начало на Априлското въстание в Брацигово. Сражението по тези места е едно от най-кръвопролитните, но въстанието е потушено, а Васил Петлешков е заловен жив и измъчван до смърт.
В 1895 г. в града се създава комитет на Македонската организация, начело с Иван Гачев. През юли 1895 г. Гачев информира Македонския комитет, че в града има 200 доброволци за четите. Тяхната революционна дейност също е увековечена с мемориал.
Днес в малкото градче се развиват шивашка, дървообработваща, хранително-вкусова, добивна, строителна и занаятчийска промишленост.
Пътят скоро се изкачва по първите височини над Брацигово и ме отвежда до изумителна панорамна площадка, на която местните жители са изградили беседка и място за отдих.
Надморската височина все още не е твърде голяма - около 500 м - но планинската прохлада започва да се усеща още след първия голям завой над града. А ширналата се гледка към Брацигово и низината спира дъха.
Не след дълго достигам параклиса Св. Петър, който е кацнал на една бърчинка над шосето.
Оттук следва половинчасово провиране по тесни пътечки надолу към обраслото дере на река Паличерица, където ме чака интересна историческа забележителност.
От тези предпланински склонове започват да се откриват първите широки гледки нагоре към Равногорския рид на Родопите.
Ето го и него - Римският мост под село Розово! Промъкването през шубраците е мъчително, но си струва. Всъщност това е първият и най-достъпен от поредица римски мостове в околността.
Римските мостови съоръжения в подножието на село Розово в неговите източни и западни склонове са силно увредени от ерозията, водния режим на реките, върху които са построени, както и от немарливото отношение на гражданите и незаконната дейност на иманяри, провеждали разкопки върху самите мостове и техните околности. Днес те имат нужда от спешна реставрация.
Не след дълго се връщам обратно на пътя за Розово и Равногор. В края на лятото, чешмите в по-ниската част на Родопите са почти пресъхнали.
Районът край китното планинско село Розово е известен със своите насаждения от маслодайна роза с най-висока степен на масленост. Оттук идва и името на селото.
И досега на входа на селото съществуват старите розови насаждения, които посрещат всички с неповторимия си аромат. В последните години розопроизводството се възражда.
В долната част на Розово се намира социално-педагогическият интернат "Г. Бенковски".
Тук също могат да се видят старинни къщи отпреди повече от век и половина.
Годишният събор на с. Розово се провежда през третата неделя на месец юли именно в местността Розовски вриз. Празнува се "Денят на ягодата". Тържествата са по случай прибирането на реколтата от ягоди - също традиционен поминък за селото.
От горната махала на Розово се разкрива гледка към Бесапарските ридове и ширналата се отвъд тях необят на Горнотракийската низина.
Сивите облаци постепенно се сгъстяват над Равногорските хребети. Очертава се валежен следобед, но аз не се отказвам от крайната цел.
Ето, че достигам Розовски вриз. Местността е обявена за летовище през 1971 г. Това е предпочитано място за отдих от много хора заради кристално чистите въздух и вода и девствената природа.
Летовището се намира на 1200 м надморска височина и разполага със 112 вилни сгради с общ капацитет 1000 души. Постоянно живеещите хора тук се броят на пръсти - разбира се пазачите, които първи ви посрещат при пристигане, са целогодишно на своя пост.
Извън сезона, всеки идващ в летовището трябва да си носи храна, защото магазин за най-необходимите продукти работи само през летните месеци.
Летовището е напълно електрифицирано и водоснабдено, а местната благодат - многото извори - са "хванати" и направени на чешми.
Вилната зона се оказва доста голяма и добре уредена.
Собствениците на вилни имоти са се организирали чрез Общи събрания, дори са уредили постоянна целогодишна охрана, а през летните месеци шарената сянка из околните поляни е огласяна от весели детски викове.
Настаняването на гости, желаещи да посетят летовището, става в два хотела и в почивната станция на "Автомагистрали", където се предлагат бунгала на хотелски условия. Големият хотел се намира на централната поляна.
Почивната станция на "Автомагистрали" пък е в самото начало на летовището.
Вторият хотел се намира в страничната "Бук махала"
На основната поляна през летните месеци работи малък ресторант, който предлага супи, салати, скара и напитки.
Мястото е много подходящо и за къмпингуване. През лятото има почти постоянно присъствие на палатки и каравани.
Освен кратките разходки из местността около летовището, като тази до язовир Чорбаново-Гювеча по пътеката през гората или просто по пътя, има няколко интересни маршрута за еднодневен туризъм, които могат да се съчетаят според предпочитанията и възможностите на туристите.
Един от тези маршрути се изкачва до Гарвановата скала.
Пътеката е отлично маркирана, като дори дърветата са номерирани от местните ентусиасти.
На Гарвановата скала над Розовски вриз е изграден нов параклис "Свети Стефан".
В слънчев ден оттук се открива изумителна гледка към цялата Горнотракийска низина, но за съжаление днес нямам късмет.
Все пак запалвам свещичка в параклиса, преди да се отправя по обратния път.
Пътеката плавно слиза обратно до голямата поляна при летовището.
Шосето надолу към Розово минава покрай няколко големи чешми - отмората и прохладата на ледената планинска вода са добре дошли след дългия път.
Някъде там горе, отвъд хребета под село Равногор, се намират и прочутите Бекови скали.
На 2 км под летовището се намира язовир Чорбаново, който през лятото кани рибарите да го посетят. Тук край пътя са устроени няколко зони за бивакуване.
Копнеещите за отдих, търсещи тишина, прохлада и спокойствие, със сигурност ще ги открият тъкмо край тези спокойни води.
Язовирът предлага отлични условия за риболов, а освен това край параклиса "Св. Козма и Дамян" има изградени чешма и беседка с условия за пикник и барбекю.
Наблизо се намира и малка ловна хижа с хубава чешма и камина.
Около язовира се е оформила неголяма вилна зона, а тучните полянки приканват да поседнеш за миг и да се полюбуваш на чудесната гледка.
На мен обаче ми предстои дълго спускане обратно през Розово, затова поемам отново по шосето, като на места не пропускам да поспра за миг и да се насладя на панорамата.
Нова среща с Розово.
И отново - панорамната площадка над Брацигово. За ирония, в късния следобед времето просветлява.
Последни минути из павираните улички на старинния град.
Площад "23-ти септември" с мемориала на Априлското въстание.
Младежкият дом пази спомени от неотдавнашния втори разцвет на градчето.
Централната алея ме изпраща със забавна арт инсталация. Брацигово ме зареди с положителна енергия и ме накара да дам обещание скоро пак да се завърна по тези прекрасни места!
Маршрутът:
Разбира се, едно посещение на района няма как да не включи прекрасното историческо градче Брацигово. Старинната архитектура наднича иззад всеки ъгъл, като се започне от централния площад с впечатляващата сграда на читалището "Васил Петлешков" и Младежкия дом.
Малко по-нагоре, в отсрещния край на любопитно устроената главна улица, се намира СОУ "Народни будители", а из околните павирани улички на стария квартал лъха на автентична възрожденска атмосфера.
Градът се слави с най-високата православна камбанария на Балканския полуостров, която се намира в църквата „Св. Йоан Предтеча“. Построена е през 1884–1886 г. от майстор Иван Драгов и е с височина 35 метра.
Като обща архитектурна композиция камбанарията е възрожденска, но в детайлите и в украсата има влияния от навлезлите в страната след 1878 г. западноевропейска и руска архитектура.
Строителството на църквата започва в 1832 г., а строежът е завършен през 1833 г. Строител на храма е видният костурски майстор Атанас Мечкарин (Насе Гърнето).
И в екстериора, и в интериора украсата е оскъдна. Характерна е западната фасада на храма, на която каменната зидария действа като декоративен елемент. Тя има типичната за Брациговската школа кобилична извивка.
Дамовата къща е паметник на културата и туристически комплекс.
Горната махала се е проснала на двата бряга на реката.
На 3 май (21 април – стар стил) 1876 г. Васил Петлешков обявява начало на Априлското въстание в Брацигово. Сражението по тези места е едно от най-кръвопролитните, но въстанието е потушено, а Васил Петлешков е заловен жив и измъчван до смърт.
В 1895 г. в града се създава комитет на Македонската организация, начело с Иван Гачев. През юли 1895 г. Гачев информира Македонския комитет, че в града има 200 доброволци за четите. Тяхната революционна дейност също е увековечена с мемориал.
Днес в малкото градче се развиват шивашка, дървообработваща, хранително-вкусова, добивна, строителна и занаятчийска промишленост.
Пътят скоро се изкачва по първите височини над Брацигово и ме отвежда до изумителна панорамна площадка, на която местните жители са изградили беседка и място за отдих.
Надморската височина все още не е твърде голяма - около 500 м - но планинската прохлада започва да се усеща още след първия голям завой над града. А ширналата се гледка към Брацигово и низината спира дъха.
Не след дълго достигам параклиса Св. Петър, който е кацнал на една бърчинка над шосето.
Оттук следва половинчасово провиране по тесни пътечки надолу към обраслото дере на река Паличерица, където ме чака интересна историческа забележителност.
От тези предпланински склонове започват да се откриват първите широки гледки нагоре към Равногорския рид на Родопите.
Ето го и него - Римският мост под село Розово! Промъкването през шубраците е мъчително, но си струва. Всъщност това е първият и най-достъпен от поредица римски мостове в околността.
Римските мостови съоръжения в подножието на село Розово в неговите източни и западни склонове са силно увредени от ерозията, водния режим на реките, върху които са построени, както и от немарливото отношение на гражданите и незаконната дейност на иманяри, провеждали разкопки върху самите мостове и техните околности. Днес те имат нужда от спешна реставрация.
Не след дълго се връщам обратно на пътя за Розово и Равногор. В края на лятото, чешмите в по-ниската част на Родопите са почти пресъхнали.
Районът край китното планинско село Розово е известен със своите насаждения от маслодайна роза с най-висока степен на масленост. Оттук идва и името на селото.
И досега на входа на селото съществуват старите розови насаждения, които посрещат всички с неповторимия си аромат. В последните години розопроизводството се възражда.
В долната част на Розово се намира социално-педагогическият интернат "Г. Бенковски".
Тук също могат да се видят старинни къщи отпреди повече от век и половина.
Годишният събор на с. Розово се провежда през третата неделя на месец юли именно в местността Розовски вриз. Празнува се "Денят на ягодата". Тържествата са по случай прибирането на реколтата от ягоди - също традиционен поминък за селото.
От горната махала на Розово се разкрива гледка към Бесапарските ридове и ширналата се отвъд тях необят на Горнотракийската низина.
Сивите облаци постепенно се сгъстяват над Равногорските хребети. Очертава се валежен следобед, но аз не се отказвам от крайната цел.
Ето, че достигам Розовски вриз. Местността е обявена за летовище през 1971 г. Това е предпочитано място за отдих от много хора заради кристално чистите въздух и вода и девствената природа.
Летовището се намира на 1200 м надморска височина и разполага със 112 вилни сгради с общ капацитет 1000 души. Постоянно живеещите хора тук се броят на пръсти - разбира се пазачите, които първи ви посрещат при пристигане, са целогодишно на своя пост.
Извън сезона, всеки идващ в летовището трябва да си носи храна, защото магазин за най-необходимите продукти работи само през летните месеци.
Летовището е напълно електрифицирано и водоснабдено, а местната благодат - многото извори - са "хванати" и направени на чешми.
Вилната зона се оказва доста голяма и добре уредена.
Собствениците на вилни имоти са се организирали чрез Общи събрания, дори са уредили постоянна целогодишна охрана, а през летните месеци шарената сянка из околните поляни е огласяна от весели детски викове.
Настаняването на гости, желаещи да посетят летовището, става в два хотела и в почивната станция на "Автомагистрали", където се предлагат бунгала на хотелски условия. Големият хотел се намира на централната поляна.
Почивната станция на "Автомагистрали" пък е в самото начало на летовището.
Вторият хотел се намира в страничната "Бук махала"
На основната поляна през летните месеци работи малък ресторант, който предлага супи, салати, скара и напитки.
Мястото е много подходящо и за къмпингуване. През лятото има почти постоянно присъствие на палатки и каравани.
Освен кратките разходки из местността около летовището, като тази до язовир Чорбаново-Гювеча по пътеката през гората или просто по пътя, има няколко интересни маршрута за еднодневен туризъм, които могат да се съчетаят според предпочитанията и възможностите на туристите.
Един от тези маршрути се изкачва до Гарвановата скала.
Пътеката е отлично маркирана, като дори дърветата са номерирани от местните ентусиасти.
На Гарвановата скала над Розовски вриз е изграден нов параклис "Свети Стефан".
В слънчев ден оттук се открива изумителна гледка към цялата Горнотракийска низина, но за съжаление днес нямам късмет.
Все пак запалвам свещичка в параклиса, преди да се отправя по обратния път.
Пътеката плавно слиза обратно до голямата поляна при летовището.
Шосето надолу към Розово минава покрай няколко големи чешми - отмората и прохладата на ледената планинска вода са добре дошли след дългия път.
Някъде там горе, отвъд хребета под село Равногор, се намират и прочутите Бекови скали.
На 2 км под летовището се намира язовир Чорбаново, който през лятото кани рибарите да го посетят. Тук край пътя са устроени няколко зони за бивакуване.
Копнеещите за отдих, търсещи тишина, прохлада и спокойствие, със сигурност ще ги открият тъкмо край тези спокойни води.
Язовирът предлага отлични условия за риболов, а освен това край параклиса "Св. Козма и Дамян" има изградени чешма и беседка с условия за пикник и барбекю.
Наблизо се намира и малка ловна хижа с хубава чешма и камина.
Около язовира се е оформила неголяма вилна зона, а тучните полянки приканват да поседнеш за миг и да се полюбуваш на чудесната гледка.
На мен обаче ми предстои дълго спускане обратно през Розово, затова поемам отново по шосето, като на места не пропускам да поспра за миг и да се насладя на панорамата.
Нова среща с Розово.
И отново - панорамната площадка над Брацигово. За ирония, в късния следобед времето просветлява.
Последни минути из павираните улички на старинния град.
Площад "23-ти септември" с мемориала на Априлското въстание.
Младежкият дом пази спомени от неотдавнашния втори разцвет на градчето.
Централната алея ме изпраща със забавна арт инсталация. Брацигово ме зареди с положителна енергия и ме накара да дам обещание скоро пак да се завърна по тези прекрасни места!
