![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНа около час и половина ходене над хижа Академик, сред шарените сенки на смесената гора, на ръба на един от безкрайните хребети на Родопите се е разположила вилна зона Бряновщица. Пътят до нея откъм село Брестовица е 12 км и дава доста удобен достъп за хората от региона, много от които предпочитат да прекарват почивните дни сред прохладата на планината. Тъкмо натам бе насочен вторият етап от вело-пътешествието ми над Храбрино.
В началото си пътеката от хижа Академик изглежда някак измамно лека.
Маркировката по този маршрут е червена и се забелязва начесто.
Още след първите няколкостотин метра наклонът бързо нараства, а теренът става доста неравен. Тук има няколко варианта за избор на пътека, като единият върви по самата просека със стълбовете на електропровода. Аз поне в началото избирам сравнително по-лекия и сенчест вариант.
Не след дълго обаче така или иначе се принуждавам да се върна към просеката и да започна стръмно катерене право нагоре. Слънцето напича, а колелото ми се струва два пъти по-тежко от обичайното, но пък гледките надолу към низината и честата среща с любопитните рисунки по плоските скали поддържат духа висок.
В далечината, отвъд отсамните ридове, се мръщи връх Модър. Там някъде са и Персенците.
След около час бъхтене нагоре по стръмния склон, с облекчение излизам на мястото, където пътеката свършва в асфалтовото шосе за Брестовица.
Първи срещи с вече добре познатата вилна зона Бряновщица.
Ето я и нея: старата едноименна хижа. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 54 места с вътрешни санитарни възли и умивални. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня и столова. А поляната отпред е много просторна.
Голямата чешма пред входа на хижата предоставя добра възможност за кратък момент на отмора.
Не след дълго достигам до самия център на вилното селище, където на кръстовището при параклиса Св.св. Апостоли Петър и Павел си припомням за едно не особено отдавнашно лагеруване на тучната полянка при зоната за пикник.
Мястото е доста подходящо за бивак, предвид близостта на чешмата и обособената зона за барбекю и закуска - разбира се, ако нямате нищо против факта, че се намирате насред центъра на вилна зона.
Ваканционното селище е дълго почти 2 км и е гъсто застроено с интересни вили, къщички и бунгала.
Летният сезон е в разгара си и летовниците се множат с всеки изминал ден.
Не мога да откъсна поглед от някои от малките спретнати вили. Характерното тук е, че почти липсват огражденията и дворовете. От входа на всяка къща се излиза направо на моравата, което придава самобитен чар на това място.
В източния край на зона Бряновщица, склонът преминава в отвесни скали, а последните вили буквално висят над пропастта. Гледката към каньона на Тъмръшка река спира дъха.
Тъкмо там долу на едно място се срещат три основни рида на Родопите: Върховръх, Пангарлийца и Равнища. По-зоркото око може да забележи вилната зона на Бойково по ръба на отсрещния хребет.
Тук е моментът да си пожелая благополучно спускане. Дотук придвижването ми представляваше предимно бутане на велосипеда, но сега предстои наистина да пробвам възможностите му при висока скорост.
Няма как да не хвърля още няколко завистливи погледа към чудесните вили в горната част на Бряновщица.
Дори импровизирани бунгала като този семпъл фургон някак хващат окото.
Спомените внезапно нахлуват отново при неочакваната среща със Сузи - местната улична кучка, с която се бях запознал при последното си посещение. Открай време си е харесала за домакиня очарователната възрастна собственица на една от постоянно обитаваните вили тук и сега май се е запътила тъкмо натам. Някои неща явно никога не се променят!
Не след дълго започвам спускане по хубавия асфалтов път към Брестовица. Знам, че връщането ще е доста по-бързо от изкачването, затова съм решен да се възползвам от всяка възможност да разглеждам интересните отбивки край пътя. Първата от тях е още при втория завой надолу.
Няколко километра по-нататък гората отстъпва пред разлетите ливади на местността Лещенско. Следва леко изкачване, докато пътят подсече откъм изток невисокия Черни връх.
След няколко завоя се натъквам на чисто нов кът за лагеруване - навярно изграден от местните авджии, за да могат да прекарват знойните следобеди на сянка и в сладки раздумки.
Мога да си представя колко ракия се е разляла на това място и колко пържоли са били унищожени, колко невероятни ловджийски истории са били разказани и колко хиляди пъти заровете са изтракали върху дървената табла.
Ново кратко изкачване в подстъпите на Бабин камък.
В местността Чучура встрани от пътя започват да надничат и първите гледки към град Пловдив.
А откъм западния склон на Бабин камък погледът обхваща цялата долина на Перущица, с Бесапарските ридове вдясно и Равногорския дял от Родопите на хоризонта.
Повече изкачвания оттук нататък няма да има. Предстои само главоломно спускане надолу към Горнотракийската низина.
Брестовица, едно от най-забележителните села от небезизвестната Родопска яка, е притихнало на припек между два съседни израстъка на планината.
В последната си част преди да влезе в селото, пътят става калдъръмен. Принуждавам се значително да намаля скоростта, за да не ми изпопадат пломбите.
Голямата каменна чешма бележи същинското начало на горната махала.
Обновеният център на Брестовица с църквата Св.Тодор.
Читалище "Съзнание - 1873".
Следват последни дузина километра по равното шосе през Златитрап и обратно към дома. Това е прочут лозарски район, а до гроздобера остават още няколко месеца.
Последен поглед и временно сбогуване с Родопите. Притегателната им сила със сигурност ще продължава да ме привлича отново и отново обратно към хладната прегръдка на най-прекрасната измежду българските планини.
В началото си пътеката от хижа Академик изглежда някак измамно лека.
Маркировката по този маршрут е червена и се забелязва начесто.
Още след първите няколкостотин метра наклонът бързо нараства, а теренът става доста неравен. Тук има няколко варианта за избор на пътека, като единият върви по самата просека със стълбовете на електропровода. Аз поне в началото избирам сравнително по-лекия и сенчест вариант.
Не след дълго обаче така или иначе се принуждавам да се върна към просеката и да започна стръмно катерене право нагоре. Слънцето напича, а колелото ми се струва два пъти по-тежко от обичайното, но пък гледките надолу към низината и честата среща с любопитните рисунки по плоските скали поддържат духа висок.
В далечината, отвъд отсамните ридове, се мръщи връх Модър. Там някъде са и Персенците.
След около час бъхтене нагоре по стръмния склон, с облекчение излизам на мястото, където пътеката свършва в асфалтовото шосе за Брестовица.
Първи срещи с вече добре познатата вилна зона Бряновщица.
Ето я и нея: старата едноименна хижа. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 54 места с вътрешни санитарни възли и умивални. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, отоплението е с печки на твърдо гориво. Разполага с туристическа кухня и столова. А поляната отпред е много просторна.
Голямата чешма пред входа на хижата предоставя добра възможност за кратък момент на отмора.
Не след дълго достигам до самия център на вилното селище, където на кръстовището при параклиса Св.св. Апостоли Петър и Павел си припомням за едно не особено отдавнашно лагеруване на тучната полянка при зоната за пикник.
Мястото е доста подходящо за бивак, предвид близостта на чешмата и обособената зона за барбекю и закуска - разбира се, ако нямате нищо против факта, че се намирате насред центъра на вилна зона.
Ваканционното селище е дълго почти 2 км и е гъсто застроено с интересни вили, къщички и бунгала.
Летният сезон е в разгара си и летовниците се множат с всеки изминал ден.
Не мога да откъсна поглед от някои от малките спретнати вили. Характерното тук е, че почти липсват огражденията и дворовете. От входа на всяка къща се излиза направо на моравата, което придава самобитен чар на това място.
В източния край на зона Бряновщица, склонът преминава в отвесни скали, а последните вили буквално висят над пропастта. Гледката към каньона на Тъмръшка река спира дъха.
Тъкмо там долу на едно място се срещат три основни рида на Родопите: Върховръх, Пангарлийца и Равнища. По-зоркото око може да забележи вилната зона на Бойково по ръба на отсрещния хребет.
Тук е моментът да си пожелая благополучно спускане. Дотук придвижването ми представляваше предимно бутане на велосипеда, но сега предстои наистина да пробвам възможностите му при висока скорост.
Няма как да не хвърля още няколко завистливи погледа към чудесните вили в горната част на Бряновщица.
Дори импровизирани бунгала като този семпъл фургон някак хващат окото.
Спомените внезапно нахлуват отново при неочакваната среща със Сузи - местната улична кучка, с която се бях запознал при последното си посещение. Открай време си е харесала за домакиня очарователната възрастна собственица на една от постоянно обитаваните вили тук и сега май се е запътила тъкмо натам. Някои неща явно никога не се променят!
Не след дълго започвам спускане по хубавия асфалтов път към Брестовица. Знам, че връщането ще е доста по-бързо от изкачването, затова съм решен да се възползвам от всяка възможност да разглеждам интересните отбивки край пътя. Първата от тях е още при втория завой надолу.
Няколко километра по-нататък гората отстъпва пред разлетите ливади на местността Лещенско. Следва леко изкачване, докато пътят подсече откъм изток невисокия Черни връх.
След няколко завоя се натъквам на чисто нов кът за лагеруване - навярно изграден от местните авджии, за да могат да прекарват знойните следобеди на сянка и в сладки раздумки.
Мога да си представя колко ракия се е разляла на това място и колко пържоли са били унищожени, колко невероятни ловджийски истории са били разказани и колко хиляди пъти заровете са изтракали върху дървената табла.
Ново кратко изкачване в подстъпите на Бабин камък.
В местността Чучура встрани от пътя започват да надничат и първите гледки към град Пловдив.
А откъм западния склон на Бабин камък погледът обхваща цялата долина на Перущица, с Бесапарските ридове вдясно и Равногорския дял от Родопите на хоризонта.
Повече изкачвания оттук нататък няма да има. Предстои само главоломно спускане надолу към Горнотракийската низина.
Брестовица, едно от най-забележителните села от небезизвестната Родопска яка, е притихнало на припек между два съседни израстъка на планината.
В последната си част преди да влезе в селото, пътят става калдъръмен. Принуждавам се значително да намаля скоростта, за да не ми изпопадат пломбите.
Голямата каменна чешма бележи същинското начало на горната махала.
Обновеният център на Брестовица с църквата Св.Тодор.
Читалище "Съзнание - 1873".
Следват последни дузина километра по равното шосе през Златитрап и обратно към дома. Това е прочут лозарски район, а до гроздобера остават още няколко месеца.
Последен поглед и временно сбогуване с Родопите. Притегателната им сила със сигурност ще продължава да ме привлича отново и отново обратно към хладната прегръдка на най-прекрасната измежду българските планини.
