![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПреди няколко седмици се поразходих на разузнаване из чукарите на връх Бузлуджа - колкото и учудващо да звучи, това бе първото ми посещение на прочутата "летяща чиния". Случих на чудесно време, а гледките бяха великолепни.
Монументалното социалистическо изкуство посреща пристигащите на върха пътници още след последния завой при големия паркинг.
Панорамата на юг към Казанлъшката котловина е уникална.
Чинията на Бузлуджански конгрес се извисява достолепно над обрулените от ветровете върхари.
Останки от някогашна обществена тоалетна, послужила на не един млад социалист в нужда. Покривът й представлява голяма заравнена площадка, откъдето се разкрива широка гледка във всички посоки.
Бузлуджанските поляни се простират докъдето поглед стига. Всяка година в първата неделя на август (с редки изключения в края на юли) Българската социалистическа партия организира в местността Историческа поляна партиен събор, на който присъстват нейни симпатизанти. Празненствата включват младежка дискотека вечерта преди официалните тържества, официален митинг на социалистите с празнична програма на следващия ден. Митингът винаги започва с изпълнение на Химна на Република България и „Интернационалът“.
По пътя към хижа Бузлуджа се отбивам да разгледам няколко изоставени почивни станции.
Тук дори има оцеляла стара камина, а мястото изглежда подходящо за подслон при малко по-урбекс настроените къмпингари.
Интериорът естествено представлява печална руина.
От някогашната голяма станция не е останало почти нищо. Дори дограмата е изнесена в незнайна посока.
Някогашната станция на Катекс, погледната отвън.
И колните обрасли полянки, сред които се крият още безименни руини.
Тук има дори малка чешма, която е образувала заблатено езерце сред гората.
Тази част от Балкана е не особено висока (около 1400 м. н.в.) и гората е предимно широколистна.
Обиколката на околните руини продължава със станция Бузлуджа - също затворена.
Гъсталакът е превзел отвсякъде някогашните спортни площадки и места за отдих.
Най-сетне достигам площадчето пред работещата вече стара хижа Бузлуджа. Поредицата монументи от социалистическата епоха продължава.
За разлика от така наречената "нова", старата хижа Бузлуджа работи на пълни обороти. Сградата е неголяма, но уютна, а хижарят предлага топла супа и голяма доза приветливо гостоприемство. Мястото е особено популярна спирка за планинските велосипедисти.
С изкачване нагоре към връх Хаджи Димитър, гледката във всички посоки става все по-широка. На самия хребет тя става 360-градуса, а в далечината на север се белее и град Габрово.
Ето я и крайната цел - паметникът на Бузлуджанския конгрес. Порутен и унил, но все така впечатляващо грандиозен!
Поглед на югозапад към долината при град Шипка и с. Шейново.
На юг се мержелее блестящата синкава ивица на язовир Копринка, а недалеч вляво от него - град Казанлък.
На изток, по склоновете на Атовото падало, подобно на гигантски морски чайки, са накацали ято модерни ветрогенератори. Ветровете, които превалят билото на Стара планина, винаги са силни.
Поглед на запад по протежение снагата на Балкана - при по-внимателно взиране може да се забележи паметникът на връх Шипка.
Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом паметник на БКП) е популярното име на най-големия идеологически монумент на комунистическия режим у нас. Обектът е включен в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който е обявен за исторически и архитектурен резерват през 1978 г.
В днешни дни, поради опасността за сигурността на посетителите, вътрешността на гигантския монумент не е достъпна.
Стръмната поляна представлява широк хребет, чийто ръб е вдаден дълбоко надолу сред стръмно спускащите се склонове на Балкана.
"Чинията" е издигната през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото му име (до 1942 г.) Бузлуджа, в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. На конгреса е учредена Българската социалдемократическа партия, за чийто наследнички се считат БКП и нейната приемничка БСП. Връх Бузлуджа и Паметникът са светиня за българските комунисти до 1989 г., а сега - и за техните приемници социалисти.
Същинският връх Хаджи Димитър се намира на около 400 м от паметника.
В петолъчката на върха на пилона са били монтирани осветителни тела с мощност 150 КW, като по проект светлината от тях е можела да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия.
Архитектурата на паметника всъщност е описвана като жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия. Дом-паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона от широките му страни са монтирани 2 неправилни петолъчки (външно изглеждащи като обща петолъчка) с размери 6,5 х 12 м. Тържествената зала в сградата е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв.м. Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. Залата е опасана от коридор, по който има 14 композиции, отразяващи мирния труд.
След политическите промени в България от 10 ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена. Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.
Еднодневната ми разходка край Бузлуджа приключва с кратко отбиване до ловна хижа Диана, след което следва спускане обратно към равнината.
Монументалното социалистическо изкуство посреща пристигащите на върха пътници още след последния завой при големия паркинг.
Панорамата на юг към Казанлъшката котловина е уникална.
Чинията на Бузлуджански конгрес се извисява достолепно над обрулените от ветровете върхари.
Останки от някогашна обществена тоалетна, послужила на не един млад социалист в нужда. Покривът й представлява голяма заравнена площадка, откъдето се разкрива широка гледка във всички посоки.
Бузлуджанските поляни се простират докъдето поглед стига. Всяка година в първата неделя на август (с редки изключения в края на юли) Българската социалистическа партия организира в местността Историческа поляна партиен събор, на който присъстват нейни симпатизанти. Празненствата включват младежка дискотека вечерта преди официалните тържества, официален митинг на социалистите с празнична програма на следващия ден. Митингът винаги започва с изпълнение на Химна на Република България и „Интернационалът“.
По пътя към хижа Бузлуджа се отбивам да разгледам няколко изоставени почивни станции.
Тук дори има оцеляла стара камина, а мястото изглежда подходящо за подслон при малко по-урбекс настроените къмпингари.
Интериорът естествено представлява печална руина.
От някогашната голяма станция не е останало почти нищо. Дори дограмата е изнесена в незнайна посока.
Някогашната станция на Катекс, погледната отвън.
И колните обрасли полянки, сред които се крият още безименни руини.
Тук има дори малка чешма, която е образувала заблатено езерце сред гората.
Тази част от Балкана е не особено висока (около 1400 м. н.в.) и гората е предимно широколистна.
Обиколката на околните руини продължава със станция Бузлуджа - също затворена.
Гъсталакът е превзел отвсякъде някогашните спортни площадки и места за отдих.
Най-сетне достигам площадчето пред работещата вече стара хижа Бузлуджа. Поредицата монументи от социалистическата епоха продължава.
За разлика от така наречената "нова", старата хижа Бузлуджа работи на пълни обороти. Сградата е неголяма, но уютна, а хижарят предлага топла супа и голяма доза приветливо гостоприемство. Мястото е особено популярна спирка за планинските велосипедисти.
С изкачване нагоре към връх Хаджи Димитър, гледката във всички посоки става все по-широка. На самия хребет тя става 360-градуса, а в далечината на север се белее и град Габрово.
Ето я и крайната цел - паметникът на Бузлуджанския конгрес. Порутен и унил, но все така впечатляващо грандиозен!
Поглед на югозапад към долината при град Шипка и с. Шейново.
На юг се мержелее блестящата синкава ивица на язовир Копринка, а недалеч вляво от него - град Казанлък.
На изток, по склоновете на Атовото падало, подобно на гигантски морски чайки, са накацали ято модерни ветрогенератори. Ветровете, които превалят билото на Стара планина, винаги са силни.
Поглед на запад по протежение снагата на Балкана - при по-внимателно взиране може да се забележи паметникът на връх Шипка.
Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом паметник на БКП) е популярното име на най-големия идеологически монумент на комунистическия режим у нас. Обектът е включен в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който е обявен за исторически и архитектурен резерват през 1978 г.
В днешни дни, поради опасността за сигурността на посетителите, вътрешността на гигантския монумент не е достъпна.
Стръмната поляна представлява широк хребет, чийто ръб е вдаден дълбоко надолу сред стръмно спускащите се склонове на Балкана.
"Чинията" е издигната през 1981 г. на връх Хаджи Димитър, повече известен със старото му име (до 1942 г.) Бузлуджа, в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на същото място през 1891 г. На конгреса е учредена Българската социалдемократическа партия, за чийто наследнички се считат БКП и нейната приемничка БСП. Връх Бузлуджа и Паметникът са светиня за българските комунисти до 1989 г., а сега - и за техните приемници социалисти.
Същинският връх Хаджи Димитър се намира на около 400 м от паметника.
В петолъчката на върха на пилона са били монтирани осветителни тела с мощност 150 КW, като по проект светлината от тях е можела да се види от румънския бряг на река Дунав, а през нощта и в ясно време – от брега на Бяло море в Беломорска Тракия.
Архитектурата на паметника всъщност е описвана като жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия. Дом-паметникът се състои от куполна сграда и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона от широките му страни са монтирани 2 неправилни петолъчки (външно изглеждащи като обща петолъчка) с размери 6,5 х 12 м. Тържествената зала в сградата е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв.м. Мозайките пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическо общество. Залата е опасана от коридор, по който има 14 композиции, отразяващи мирния труд.
След политическите промени в България от 10 ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена. Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.
Еднодневната ми разходка край Бузлуджа приключва с кратко отбиване до ловна хижа Диана, след което следва спускане обратно към равнината.
