![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlОказва се, че постоянството и точността на ударите в тениса са много по-важни от силата и скоростта на топката. Но как наистина да постигнем постоянство? Как да направим така, че удар след удар да обработваме топката точно както искаме, като сведем техническите грешки до минимум? Ключът е в точното напасване на времето за посрещане на топката и подготовка за удара. А на свой ред това се постига, като дадем достатъчно време на тялото си да се извърти, за да бъде готово за извършване на контакта в точния момент.
Когато става въпрос за "извъртане на тялото", целта на цялото движение е да не позволим да се използва само силата на ръката при връщането на ракетата назад и последващото замахване напред, тъй като така не се генерира достатъчно сила, а и липсва контрол. Макар и да "извъртиш тялото" да звучи доста просто на пръв поглед, мнозина играчи го разбират погрешно и не изпълняват достатъчно ефективно повечето си удари.
ДВЕТЕ ОСНОВНИ ГРЕШКИ ПРИ ИЗВЪРТАНЕТО
Грешка №1. Отстъпването назад
Най-честата грешка при извъртането на тялото е да извъртиш цялото тяло, от глава до пети. Това произлиза от погрешното схващане, че под "тяло" се има предвид наистина цялото тяло:
В резултат на това, играчът прави крачка назад с десния крак (ако е десничар) точно преди удара. Но това веднага предава натрупаната до този момент енергия назад чрез промяната в центъра на тежестта. А това не е никак добре, защото само след миг ще се наложи да я прехвърляме обратно напред, а това изисква много усилие и съответно загуба на контрол! Получава се накъсано, почти хаотично движение на отделните части от тялото, а цялото движение на ракетата не се усеща никак гладко и естествено.
На горната снимка се вижда как играчът погрешно прави крачка назад преди удара и това отнема енергия и ценно време.
Забележка: Естествено, тук говорим за изпълнение на удари при подходящи условия - когато топката е лесна за обработка и удобна за атакуване. В този случай можем да изпълним класически удар от основната линия, при който тежестта се предава напред, играчът минава "през" топката, след като я е атакувал от неутрална поза и изобщо целта е придаване на скорост и дълбочина. Ако сме в защитна позиция (така наречената "червена топка") и се налага да отстъпваме назад за посрещане на дълбока и бърза топка, тогава естествено ще направим крачка назад при извъртането на тялото. Горната грешка обаче е твърде често срещана при аматьорите именно в ситуации, в които те имат достатъчно време и пространство, за да изпълнят пълно класическо извъртане на тялото, но не го правят.
Решението на проблема е да пристъпим с левия (водещия) крак напред при извъртането на тялото. Това ще пренесе тежестта именно напред и ще позволи да минем "през" топката при удара, като така ще имаме контрол и ще използваме вече натрупаната при извъртането енергия. Това важи както за форхенда, така и за бекхенда (с една или с две ръце).
Целият проблем произлиза от погрешното тълкуване на това какво разбираме под "тяло" в случая. Правилното тълкуване е, че става въпрос не за цялото тяло (от глава до пети), а само от кръста до раменете:
Така че когато говорим за "извъртане на тялото", трябва да се фокусираме върху извъртането само на маркираната част - от врата до кръста. Тази част от тялото трябва да се извърти на около 90' (при това извъртането трябва да се случи достатъчно рано - всъщност още преди топката да е топнала в нашия корт). Оттук следва всичко останало.
Значи, когато започваме подготовката за удара (бил той форхенд или бекхенд), трябва да се концентрираме върху извъртането на торса и да не бързаме да извъртаме и краката заедно с него. Главата също трябва да остане напълно неподвижна и изправена напред; погледът - фокусиран и с двете очи върху топката.
Следва крачка напред, пренасяне тежестта на левия крак (при десничарите) и извъртане на торса обратно наляво. Раменете водят, торсът следва, а ръката завършва движението, подобно на камшик. Това важи за всички удари, независимо дали изпълняваме удар пред себе си или се налага да се движим странично, за да достигнем далечна топка.
2. Грешка №2. Извъртане и накланяне на главата
Втората най-често срещана грешка при извъртането на тялото е да позволим извъртащите се рамене да повлекат след себе си и главата и тя да се извърти заедно с торса. Това отклонява фокуса от топката и има за резултат неточен контакт с нея и в крайна сметка - много сбъркани удари.
Когато главата е извъртяна встрани (а и наклонена), двете очи не са на еднакво разстояние от топката. Това премахва триизмерната ориентация и вследствие на това не можем да преценим как идва топката. Едното око я вижда добре, а другото - не. В крайна сметка не успяваме да напаснем замахването с желаната траектория на ракетата и накрая не уцелваме топката точно.
Наклонената глава също така нарушава баланса ни, тъй като вътрешното ухо, разположено в черепа, силно се влияе от положението на главата спрямо повърхността. Всяко нейно наклоняване задейства серия от мускули, чиято задача е възстановяването на баланса, а това обърква цялостното движение и прави удара несигурен и неточен.
Наклонената глава пречи и на доброто извъртане на торса и на пренасянето на тежестта "през" топката. В резултат губим усещане за правилната ос на завъртане. Тъй като при всички удари (без волето) е необходимо да извъртаме бедрата и раменете през зоната на удара, за да получим ефикасен резултат, наклонената глава често води до разпокъсано движение и нарушаване цялостта на въображаемата окръжност, по която изпълняваме извъртането.
Ако погледнем професионалистите и тяхното разположение на тялото и главата спрямо раменете, ще се убедим колко гъвкави са те във врата. Всъщност при много от ударите те са способни да оставят главата неподвижна напред дори при цялостно извъртане на тялото на повече от 90'!
Най-добрият начин да упражняваме разположението на главата и фокуса на погледа е, като застанем вкъщи пред огледалото. Застанете с лице пред огледалото, установете зрителен контакт със себе си и започнете да извъртате торса на 90' вдясно (за десничари), докато се стремите главата да остане напълно неподвижна. Ще усетите как главата неистово "иска" да последва извъртащите се рамене, затова ще се наложи да я "насилите" да се "отдели" от тях доколкото е възможно и да остане независима от останалата част от тялото.
Тялото трябва да се извърти, но главата - не. Защото е нужно и двете очи да са твърдо фокусирани върху идващата топка. Едва когато тя дойде съвсем близо до вас, главата може леко да се извърти в нейна посока и да се наклони така, че да продължите да следите топката с двете очи.
Като цяло, при лесните за атакуване топки, когато имаме време и пространство да изпълним цялото класическо извъртане на тялото, трябва да мислим за тялото си като за състоящо се от три части: първата - от петите до кръста, втората - от кръста до врата и третата - от врата до темето. И да извъртаме само средната част. Едва след пълното извъртане на торса следва пристъпването с водещия крак напред, за да предадем тежестта към зоната на контакт и да минем "през" топката.
Важно! Ранното извъртане на торса (още преди топката да е топнала в нашето поле) е от ключово значение за това да си дадем достатъчно време да напаснем подготовката и изпълнението на замаха към удара! Ако започнем извъртането, след като топката е пристигнала в нашата половина, вече е твърде късно!
В КАКВО СЕ СЪСТОИ ТЕХНИКАТА НА ИЗВЪРТАНЕТО
Замахването при тенис удара не е едно-единствено и непрекъснато движение. То всъщност се състои от две отделни части. Първата част е именно извъртането на тялото. При него торсът и ракетата действат като едно цяло, при което заемат добра начална позиция, готова за замахване, още преди топката да е пристигнала в нашето поле. Движението на торса и ракетата заедно в унисон е най-важният фактор за доброто изпълнение на удара. Ако не се изпълни точно се получава нарушаване на синхрона и ударът е неточен и некачествен. Сгрешим ли този елемент, после е твърде трудно, почти невъзможно да поправим нещата и да коригираме замаха.
Извъртането на тялото НЕ Е замахване назад! Макар и да изглежда така, тъй като ракетата наистина отива назад, зад тялото, преди да я засилим напред за удара. Ако направим реално замахване с ракетата назад, това би означавало, че движението предимно се извършва от ръката, а не от тялото, а така прахосваме натрупаната в тялото енергия и губим контрол. Изолирането на ръката от тялото би нарушило синхрона между тях, тъй като сега те ще се движат с различна скорост и в различни посоки и в резултат ще се получи твърде немощен и неточен замах. Това също ще означава, че основните мускули, които вършат цялата работа, са тези на ръката - а те далеч не са най-мощните мускули в човешкото тяло (само ги сравнете с огромните мускули на торса и краката!) Извъртането и "намотаването" на хълбоците и раменете помага за натрупването в тях на много голямо количество енергия, което по-късно ще бъде използвано при замаха напред и ще придаде сила и скорост на удара. Ето защо е най-добре да използваме цялото тяло за замаха, а не само ръката.
Движението се нарича "извъртане на тялото", защото правим именно това - завъртаме цялото тяло (говорим само за торса!), заедно с ръката с ракетата в нея. Дори не е нужно да мърдаме ракетата от първоначалната очаквателна позиция (т.е. хваната в две ръце пред тялото, с вдигната нагоре глава). Самото извъртане на хълбоците и раменете ще свърши тази работа.
Правилното извъртане на торса заедно с ръката и ракетата дава баланс, добра позиция за достигане на топката и подготовка за изпълнение на правилната траектория на замаха (т.е. ракетата да остане отдясно на тялото, докато извършва движение отзад напред и едновременно с това отдолу нагоре и отдясно наляво). Съвсем нормално е в тази поза да можем да се придвижваме настрани много по-лесно и бързо, отколкото ако стояхме с тяло и лице към мрежата и се налагаше да покриваме терена чрез странични подскоци. Така че тялото трябва да е застанало перпендикулярно на мрежата, докато гоним настрани топката.
При играчи, които обикновено замахват само с ръка назад, вместо да извъртат цялото тяло, ракетата често е насочена или перпендикулярно на мрежата, или дори съвсем назад, докато те гонят топката. Това не е ефективен начин на придвижване. При бягането на щафета например, държащият палката състезател бяга с палка, разположена встрани от тялото и сочеща успоредно на посоката на бягане, а не перпендикулярно на нея. И за това си има много основателна причина.
Един доста по-подробен разбор на отделните компоненти на движението на извъртане на тялото, с доста снимков материал, можете да разгледате на следните линкове:
http://ftptennis.net/ftp-tennis-college/ftp-tennis-college-courses/technical-tennis/the-forehand/section-04-the-forehand-unit-turn/section-01-the-forehand-unit-turn-explained/
http://ftptennis.net/ftp-tennis-college/ftp-tennis-college-courses/technical-tennis/the-forehand/section-04-the-forehand-unit-turn/section-02-the-forehand-unit-turn-key-points/
