![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПърво, що е то димукрация?
Димукрацията е начин на управление, пръкнал се някъде на Запад, където мнозинството е господ и където 51 души могат да решат да отнемат всичко от други 49 души, включително кинтите им, жената им, децата им, любимите им играчки и техните домашни животни, барабар с кучешката храна. Демек за 49 от всеки 100 човека, димукрацията много, ама наистина много смърди. В един момент може да се окаже, че на тези 49 души не им е останало нищичко и те са много огладнели, а понеже на останалите 51 им е скучно, те ще намерят някой друг проблем, по който да постигнат ново разделение и цялата хава започва пак отначало. В една димукрация постоянно се съставят едни или други мнозинства, които да отнемат всичко от едни или други малцинства, така че много от сегашните членове на някое малцинство в един или друг момент са били част от някое мнозинство - и така се постига едно постоянно менящо се равновесие.
От всички видове димукрация, този на х'американците май е най-извратеният на планетата Земя, тъй като през повечето време тя служи за параван на иначе тежко потисничество, подобно на "Димукратична" република Северна Корея. Този вид димукрация можете да го познаете по извънредно голямото количество споменавания на фразата "ний сме димукрация!" по медиите и в официалните държавнически изявления и постановления.
Крайният стадий на димукрацията е така наречената Полицейска държава, която е вид димукрация, минала далеч отвъд волята на народа и управлявана от особена висша раса полубогове и полуимператори, наричащи себе си "Полиция" (да не се бърка с полюция).
Ей таквиз хубавци са заети с поддържането на димукрацията - освен когато не са заети с разглобяването й
Второ, откъде се взе цялата тая димукрация?
Ами общо взето от древна Атина. Бидейки умни хора, атиняните са били робовладелско общество, така че повечето от тях са имали прекалено много свободно време и достатъчно храна. По онова време 3/4 от населението на Атина се е състояло от философи, математици, изобретатели и общо взето хора, които са проявявали нездравословна склонност да разказват странни истории за животни с цел метафорично да предадат иначе сложни идеи в едно изречение. За да си запълнят времето, атиняните се занимавали със събирания из хладни мраморни зали, дървено философстване и гласуване по разни въпроси от важно значение за "полиса" (демек града-държава). Оттам идват и думички като политик, полиция и т.н. (за политика като особен животински вид ще стане дума по-надолу). Като цяло, политиците били тези, които измисляли разни правила, с които да се съобразяват хората, а полицията следяла за спазването им и наказвала онези, които ги нарушат (за награди за спазващите ги не се споменава в аналите).
И така, древноатинската система на димукрация продължила да си съществува безметежно, докато отнякъде не се появили спартанците - свирепи и жестоки воини, чиито убийствени навици включвали многократно вряскане на бойни викове от сорта на "Това! Е!! Спарта!!!" и "Днес! Е!! Петък!!!" в лицето на врага далеч, след като това вече е престанало да бъде забавно. Атиняните не били в състояние да устоят на това брутално нашествие, тъй като политическата им система предимно се основавала на седене в хладни мраморни зали и обвиняване един друг за проблемите си.
Димукрацията претърпяла внезапно развитие по-късно в средновековна Англия, когато охранените големци решили, че крал Джон Някой-си вече не ги кефи и трябва да бъде сменен. Те го заставили да основе Събрание, където те да могат да си седят в една хладна дървена зала и да обсъждат разни въпроси, да играят покер и да пощипват фусти по задните части. От дума на дума те решили, че хората трябва да избират свои Представители и да ги пращат на това място да спорят и да играят покер от тяхно име. Разбира се, важното условие било, че трябвало да бъдеш богат и образован и със синя кръв, за да попаднеш на това място. След това големците доволно се разотишли по родните си имения, но не и преди съвсем ясно да заплашат населението, че ще отрежат краката на всеки, който дръзне да гласува против тях. Оттогава това се е превърнало в една от основните особености на димукрацията.
Това! Е!! Спарта!!! А Ти си дотук!!!! Някой да ми спре удивителните!!!!!
И все пак за какво става въпрос в димукрацията?
На теория, димукрацията се предполага да дава възможност на всеки мъж да има глас в определянето бъднините на неговата държава (за жени първоначално не се е споменавало). За жалост, с постепенния преход от общество, предимно състоящо се от играещи покер плешиви мъже с брада, които носели бели перуки да прикрият липсата си на коса и бели тоги (да прикрият тлъстините си), към съвременното общество на прелистващи жълти клюкарски списания, хилави, дрипави, миризливи клошари без връзка между единствените две сиви клетки в кратуната им, цялата система на димукрацията се е изродила дотам, че поредният редови льольо от битака има също толкова тежест в определянето на бъднините, колкото и носителят на Нобелова награда.
Разбира се, димукратичните общества са взели мерки да противодействат на цялото това затъпяване на димукрацията, използвайки най-различни методи. Първо се появили усилията да се забрани на грешните хора да гласуват (като под "грешен" човек се разбирало всеки, който е луд, беден, черен/мургав, бездомен или е жена). Но понеже това взривило недоволството на несресаните, немити студентски маси, димукратичните правителства минали към опити да отвратят хората от гласуването. Това усилие се оказало дотолкова успешно, че днес едно телевизионно риалити шоу, в което позабравени знаменитости се размотават из хола по долни гащи и ядат живи скакалци и хлебарки в джунглата, получава повече есемеси и обаждания от едни парламентарни избори. Тактиката е толкова успешна, че хората иначе много мрънкат, когато някой се опита да им ореже политическите права, ама пък и твърде ги мързи да си вдигнат дебелия задник от дивана, за да направят нещо по въпроса. Ако им размахаш под носа достатъчно голямо тесте лотарийни талончета за търкане, скоро се кротват и спира да им пука за поредната приумица, която политиците са изобретили с цел онези 51 души да отнемат всичко на другите 49 души.
Тайната на гласуването няма как да се спази в случая, при положение, че тоз чиляк толкова стърчи над тъмната стаичка.
Добре, обаче каква е хавата с цялото това гласуване?
В днешно време, димукрацията е горе-долу същото като тълпа на линчуване. То е като едно време на село, когато от 100 селяни, 99 гласуват да се заколи/застреля/изгори вещицата/циганинът/комунягата, а останалият 1 (обикновено някоя вещица/циганин/комуняга) гласува "да се пощади, не да се екзекутира" (тук мястото на запетаята е от жизнено значение). Веднъж като премине гласуването, тълпата за линчуване вече не е тълпа, а гражданско общество и вече може да се каже, че имаме димукрация, тъй като всички са "упражнили димукратичното си право".
Естествено, това е предимно на местно, селско ниво. На общонационално ниво имаме възможност да създаваме и отменяме онези правила, чрез които 51 души ще вземат всичко на другите 49 (вече стана дума за това). Наричат го "закони". И тъй като твоят глас представлява една петмилионна част от населението, можеш да си сигурен, че на онези горе ужасно много им пука за Теб!
На национално ниво можем да гласуваме за народни Представители и градоначалници. Това са две сродни животински породи, които са толкова добри в това да не ти обръщат внимание, че повечето хора са се научили да им отвръщат с абсолютно същото и съответно да не им помнят имената и как изглеждат. Това е добре за Представителите, тъй като ако всички на улицата можеха да разпознаят един политик, той нямаше да може да стигне до вкъщи от постоянно спиране за автографи и ежедневието му щеше да бъде безнадеждно блокирано от всенародната любов.
На най-висше ниво, изборът може да бъде и за Президент. Неговата роля е да се усмихва по телевизията и да поздравява всички с настъпването на Новата година. Има теория, че без това приветствено слово, Новата година не би настъпила и щяхме да си останем застопорени в старата. А никой не иска това, нали? Старата година поначало е гадна. Нямаме търпение да дойде Новата! Затова и никой никога не си е правил експеримента да попречи на Президента да се изказва на Нова година.
А ТИ гласува ли? Избирай ти, да не избереме ние!
Малко повече за изборите...
Изборите са в основата на димукратичната процедура. В тях хората избират първоначално изгладнели Бездушни Платени Курви (БПК), накратко наричани Политици. Цялата философия се заключава в това да избереш този кандидат, който умее най-добре да омайва и да разказва глупости. След затварянето на урните и преброяването на хартията в тях, хората узнават кой се е оказал най-добрият разказвач на глупости. След това избраникът заема съответния пост, където започва да изпълнява основното си задължение - да представлява интересите на най-богатите и корумпираните, докато не дойде време за следващия такъв избор.
Най-забавната част от изборите разбира се са изборните кампании. В тях всички БПК не спират да бълват глупости, да дават обещания, кое от кое по-налудничаво, и най-общо казано да се правят на маймуни, само и само да привлекат повече поддръжници. От своя страна, сред поддръжниците се подбират тези, които умеят най-шумно да пляскат с ръце и най-гръмогласно и почти членоразделно да повтарят като папагали спуснатите им от съответния БПК лозунги, които те чинно и прилежно са наизустили. Тук се намесват най-различни допълнителни похвати като "екзит-полове" (противно на начина, по който звучи думата, както и на поведението на провеждащите ги, това не е трети пол, макар че науката още не се е произнесла окончателно по въпроса). Кандидатите за народната любов също така обикалят места, които при нормални обстоятелства не биха и помислили да посетят; разговарят с хора, за които изобщо не ги е еня; раздават автографи на хора, които се преструват, че ги обичат; правят си снимки с несресани, немити младежи, циврещи наакани пеленачета и беззъби старици със сенки под очите... и общо взето вършат ред неприятни и неприлични неща с едничката цел накрая урната да е пълна с техни хартийки, а не с тези на опонентите им.
Чудите се кой плаща за всичко това? Не ги слушайте, когато се кълнат, че всичко идва от членски внос. Всъщност БПК се спонсорират от едни плешиви дебели чичковци (които в днешни дни не носят вече бели перуки, но иначе са си все същите трътлести дебелаци като едно време). После, след като бъдат избрани, БПК първо отиват при тези чичковци да получат потупване по рамото, както и напомняне, че са дали някои обещания, преди да бъдат избрани.
Вглъбени в следене на телевизионните риалити шоута с долните гащи, скакалците и хлебарките и в търкане на лотарийни талончета, хората отделят само по няколко минути на ден в следене кой политик какво е обещал по време на кампанията и кой кандидат се е сдърпал с опонент и е направил доволен сеир в някое студио. Вследствие на това, по-опитните БПК са си съставили речник от най-често използвани фразички, към които удобно прибягват, когато са на зор или ги мързи. Като например "кой ще понесе политическата отговорност?" и "това е долна инсинуация!"
Накрая най-умелите в говоренето на глупости и най-щедрите в даването на налудничави обещания БПК биват избрани на постове, получават дежурното потупване по рамото от дебелите чичковци, сядат на стола и почват да получават заплата. Това продължава за период от няколко години, в края на който те получават оценка колко добре са седели на стола и колко много са слушкали - и ако всичко е наред, получават ново куфарче от чичковците и нови няколко години да продължат да седят на стола. Ако ли не - друг изгладнял БПК бива настанен на тяхно място и всичко се повтаря отначало, докато той не се охрани достатъчно и не стане за смяна. И voila, ето ти димукрация!
Димукрацията е начин на управление, пръкнал се някъде на Запад, където мнозинството е господ и където 51 души могат да решат да отнемат всичко от други 49 души, включително кинтите им, жената им, децата им, любимите им играчки и техните домашни животни, барабар с кучешката храна. Демек за 49 от всеки 100 човека, димукрацията много, ама наистина много смърди. В един момент може да се окаже, че на тези 49 души не им е останало нищичко и те са много огладнели, а понеже на останалите 51 им е скучно, те ще намерят някой друг проблем, по който да постигнат ново разделение и цялата хава започва пак отначало. В една димукрация постоянно се съставят едни или други мнозинства, които да отнемат всичко от едни или други малцинства, така че много от сегашните членове на някое малцинство в един или друг момент са били част от някое мнозинство - и така се постига едно постоянно менящо се равновесие.
От всички видове димукрация, този на х'американците май е най-извратеният на планетата Земя, тъй като през повечето време тя служи за параван на иначе тежко потисничество, подобно на "Димукратична" република Северна Корея. Този вид димукрация можете да го познаете по извънредно голямото количество споменавания на фразата "ний сме димукрация!" по медиите и в официалните държавнически изявления и постановления.
Крайният стадий на димукрацията е така наречената Полицейска държава, която е вид димукрация, минала далеч отвъд волята на народа и управлявана от особена висша раса полубогове и полуимператори, наричащи себе си "Полиция" (да не се бърка с полюция).
Ей таквиз хубавци са заети с поддържането на димукрацията - освен когато не са заети с разглобяването й
Второ, откъде се взе цялата тая димукрация?
Ами общо взето от древна Атина. Бидейки умни хора, атиняните са били робовладелско общество, така че повечето от тях са имали прекалено много свободно време и достатъчно храна. По онова време 3/4 от населението на Атина се е състояло от философи, математици, изобретатели и общо взето хора, които са проявявали нездравословна склонност да разказват странни истории за животни с цел метафорично да предадат иначе сложни идеи в едно изречение. За да си запълнят времето, атиняните се занимавали със събирания из хладни мраморни зали, дървено философстване и гласуване по разни въпроси от важно значение за "полиса" (демек града-държава). Оттам идват и думички като политик, полиция и т.н. (за политика като особен животински вид ще стане дума по-надолу). Като цяло, политиците били тези, които измисляли разни правила, с които да се съобразяват хората, а полицията следяла за спазването им и наказвала онези, които ги нарушат (за награди за спазващите ги не се споменава в аналите).
И така, древноатинската система на димукрация продължила да си съществува безметежно, докато отнякъде не се появили спартанците - свирепи и жестоки воини, чиито убийствени навици включвали многократно вряскане на бойни викове от сорта на "Това! Е!! Спарта!!!" и "Днес! Е!! Петък!!!" в лицето на врага далеч, след като това вече е престанало да бъде забавно. Атиняните не били в състояние да устоят на това брутално нашествие, тъй като политическата им система предимно се основавала на седене в хладни мраморни зали и обвиняване един друг за проблемите си.
Димукрацията претърпяла внезапно развитие по-късно в средновековна Англия, когато охранените големци решили, че крал Джон Някой-си вече не ги кефи и трябва да бъде сменен. Те го заставили да основе Събрание, където те да могат да си седят в една хладна дървена зала и да обсъждат разни въпроси, да играят покер и да пощипват фусти по задните части. От дума на дума те решили, че хората трябва да избират свои Представители и да ги пращат на това място да спорят и да играят покер от тяхно име. Разбира се, важното условие било, че трябвало да бъдеш богат и образован и със синя кръв, за да попаднеш на това място. След това големците доволно се разотишли по родните си имения, но не и преди съвсем ясно да заплашат населението, че ще отрежат краката на всеки, който дръзне да гласува против тях. Оттогава това се е превърнало в една от основните особености на димукрацията.
Това! Е!! Спарта!!! А Ти си дотук!!!! Някой да ми спре удивителните!!!!!
И все пак за какво става въпрос в димукрацията?
На теория, димукрацията се предполага да дава възможност на всеки мъж да има глас в определянето бъднините на неговата държава (за жени първоначално не се е споменавало). За жалост, с постепенния преход от общество, предимно състоящо се от играещи покер плешиви мъже с брада, които носели бели перуки да прикрият липсата си на коса и бели тоги (да прикрият тлъстините си), към съвременното общество на прелистващи жълти клюкарски списания, хилави, дрипави, миризливи клошари без връзка между единствените две сиви клетки в кратуната им, цялата система на димукрацията се е изродила дотам, че поредният редови льольо от битака има също толкова тежест в определянето на бъднините, колкото и носителят на Нобелова награда.
Разбира се, димукратичните общества са взели мерки да противодействат на цялото това затъпяване на димукрацията, използвайки най-различни методи. Първо се появили усилията да се забрани на грешните хора да гласуват (като под "грешен" човек се разбирало всеки, който е луд, беден, черен/мургав, бездомен или е жена). Но понеже това взривило недоволството на несресаните, немити студентски маси, димукратичните правителства минали към опити да отвратят хората от гласуването. Това усилие се оказало дотолкова успешно, че днес едно телевизионно риалити шоу, в което позабравени знаменитости се размотават из хола по долни гащи и ядат живи скакалци и хлебарки в джунглата, получава повече есемеси и обаждания от едни парламентарни избори. Тактиката е толкова успешна, че хората иначе много мрънкат, когато някой се опита да им ореже политическите права, ама пък и твърде ги мързи да си вдигнат дебелия задник от дивана, за да направят нещо по въпроса. Ако им размахаш под носа достатъчно голямо тесте лотарийни талончета за търкане, скоро се кротват и спира да им пука за поредната приумица, която политиците са изобретили с цел онези 51 души да отнемат всичко на другите 49 души.
Тайната на гласуването няма как да се спази в случая, при положение, че тоз чиляк толкова стърчи над тъмната стаичка.
Добре, обаче каква е хавата с цялото това гласуване?
В днешно време, димукрацията е горе-долу същото като тълпа на линчуване. То е като едно време на село, когато от 100 селяни, 99 гласуват да се заколи/застреля/изгори вещицата/циганинът/комунягата, а останалият 1 (обикновено някоя вещица/циганин/комуняга) гласува "да се пощади, не да се екзекутира" (тук мястото на запетаята е от жизнено значение). Веднъж като премине гласуването, тълпата за линчуване вече не е тълпа, а гражданско общество и вече може да се каже, че имаме димукрация, тъй като всички са "упражнили димукратичното си право".
Естествено, това е предимно на местно, селско ниво. На общонационално ниво имаме възможност да създаваме и отменяме онези правила, чрез които 51 души ще вземат всичко на другите 49 (вече стана дума за това). Наричат го "закони". И тъй като твоят глас представлява една петмилионна част от населението, можеш да си сигурен, че на онези горе ужасно много им пука за Теб!
На национално ниво можем да гласуваме за народни Представители и градоначалници. Това са две сродни животински породи, които са толкова добри в това да не ти обръщат внимание, че повечето хора са се научили да им отвръщат с абсолютно същото и съответно да не им помнят имената и как изглеждат. Това е добре за Представителите, тъй като ако всички на улицата можеха да разпознаят един политик, той нямаше да може да стигне до вкъщи от постоянно спиране за автографи и ежедневието му щеше да бъде безнадеждно блокирано от всенародната любов.
На най-висше ниво, изборът може да бъде и за Президент. Неговата роля е да се усмихва по телевизията и да поздравява всички с настъпването на Новата година. Има теория, че без това приветствено слово, Новата година не би настъпила и щяхме да си останем застопорени в старата. А никой не иска това, нали? Старата година поначало е гадна. Нямаме търпение да дойде Новата! Затова и никой никога не си е правил експеримента да попречи на Президента да се изказва на Нова година.
А ТИ гласува ли? Избирай ти, да не избереме ние!
Малко повече за изборите...
Изборите са в основата на димукратичната процедура. В тях хората избират първоначално изгладнели Бездушни Платени Курви (БПК), накратко наричани Политици. Цялата философия се заключава в това да избереш този кандидат, който умее най-добре да омайва и да разказва глупости. След затварянето на урните и преброяването на хартията в тях, хората узнават кой се е оказал най-добрият разказвач на глупости. След това избраникът заема съответния пост, където започва да изпълнява основното си задължение - да представлява интересите на най-богатите и корумпираните, докато не дойде време за следващия такъв избор.
Най-забавната част от изборите разбира се са изборните кампании. В тях всички БПК не спират да бълват глупости, да дават обещания, кое от кое по-налудничаво, и най-общо казано да се правят на маймуни, само и само да привлекат повече поддръжници. От своя страна, сред поддръжниците се подбират тези, които умеят най-шумно да пляскат с ръце и най-гръмогласно и почти членоразделно да повтарят като папагали спуснатите им от съответния БПК лозунги, които те чинно и прилежно са наизустили. Тук се намесват най-различни допълнителни похвати като "екзит-полове" (противно на начина, по който звучи думата, както и на поведението на провеждащите ги, това не е трети пол, макар че науката още не се е произнесла окончателно по въпроса). Кандидатите за народната любов също така обикалят места, които при нормални обстоятелства не биха и помислили да посетят; разговарят с хора, за които изобщо не ги е еня; раздават автографи на хора, които се преструват, че ги обичат; правят си снимки с несресани, немити младежи, циврещи наакани пеленачета и беззъби старици със сенки под очите... и общо взето вършат ред неприятни и неприлични неща с едничката цел накрая урната да е пълна с техни хартийки, а не с тези на опонентите им.
Чудите се кой плаща за всичко това? Не ги слушайте, когато се кълнат, че всичко идва от членски внос. Всъщност БПК се спонсорират от едни плешиви дебели чичковци (които в днешни дни не носят вече бели перуки, но иначе са си все същите трътлести дебелаци като едно време). После, след като бъдат избрани, БПК първо отиват при тези чичковци да получат потупване по рамото, както и напомняне, че са дали някои обещания, преди да бъдат избрани.
Вглъбени в следене на телевизионните риалити шоута с долните гащи, скакалците и хлебарките и в търкане на лотарийни талончета, хората отделят само по няколко минути на ден в следене кой политик какво е обещал по време на кампанията и кой кандидат се е сдърпал с опонент и е направил доволен сеир в някое студио. Вследствие на това, по-опитните БПК са си съставили речник от най-често използвани фразички, към които удобно прибягват, когато са на зор или ги мързи. Като например "кой ще понесе политическата отговорност?" и "това е долна инсинуация!"
Накрая най-умелите в говоренето на глупости и най-щедрите в даването на налудничави обещания БПК биват избрани на постове, получават дежурното потупване по рамото от дебелите чичковци, сядат на стола и почват да получават заплата. Това продължава за период от няколко години, в края на който те получават оценка колко добре са седели на стола и колко много са слушкали - и ако всичко е наред, получават ново куфарче от чичковците и нови няколко години да продължат да седят на стола. Ако ли не - друг изгладнял БПК бива настанен на тяхно място и всичко се повтаря отначало, докато той не се охрани достатъчно и не стане за смяна. И voila, ето ти димукрация!
