![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПо всичко личи, че тази есен Средногорието ще бъде във фокуса на моите вело-приключения. Миналата седмица за пореден път се възползвах от перфектното за сезона време и си направих още една двудневна разходчица в тази зона - този път из Сърнена Средна гора. В центъра на обиколката бе хребетът между Калоферското поле и Свежен - място, наситено както с природна красота, така и с изумителна старинна архитектура.
Маршрутът:
Поредната гара като начална точка на приключението. В случая - жп спирка Калофер от Подбалканската линия. Доста отдалечена от самото градче, но пък в случая - идеално разположена тъкмо в подстъпите към Средногорието.
Маркираната в червено пътека започва веднага след гарата и, след като пресече по мостче жп линията, се отправя плавно на юг, пресичайки обширни полегати полета. В тази си част маршрутът е сравнително лек, а черният път е в доста добро състояние, така че Средна гора бързо се приближава и закрива целия хоризонт.
Въпреки доста сложната плетеница от пътеки и черни коларски пътища, маркировката е в добро състояние и с помощта на навигацията шансовете за объркване на пътя са минимални. Още повече, че на места към традиционната боя по дърветата са добавени и такива странни метални фунийки, които висят от по-видните клони.
Поглед назад ме кара да ахна - Балканът се е проснал докъдето поглед стига на северния хоризонт. Вижда се и старопланинският първенец - Ботев.
След навлизане в същинската планина, чакъленият път бързо се стеснява, за да се превърне в малка криволичеща пътечка, която следва покрити с есенен листак долчинки и дерета.
Откритите сечища се редуват със стръмни урвести склонове, а нападалите дървета ме принуждават час по час да вдигам велосипеда на рамо.
Все пак след два часа бъхтене нагоре се озовавам на билото в местността Черковище. Тук няколко горски разклона водят в различни посоки - ту на запад към язовир Домлян (който ще посетя на следващия ден), ту далеч на изток по билото на Сърнена Средна гора. След кратка среща с един партизански мемориал при самия връх, аз продължавам все на юг в посока хижа Свежен.
Край Букова могила гората става доста гъста и закрива гледките във всички посоки, макар и вече да се намирам на самото било на планината.
По-голямата част от покритата с кафяви и канелени горски почви Сърнена гора е заета от дъбови и букови гори, а някои от дърветата са на възраст над век.
Най-сетне, над Чифлишкото дере, пътеката се извърта на изток, продължавайки нататък по билото, а оттук вече започват да се разкриват първите по-обширни гледки в посока първенеца на този дял от Средногорието - Братан.
На няколко места се срещам очи в очи с цели стада крави, а на една от полянките се натъквам и на полегналия под шарената сянка кравар.
Последен поглед назад към Стара планина. След този завой тя окончателно ще се скрие зад букаците.
В тази си част Средна гора е разклонена на множество успоредни, не особено високи хребети. Освен основното било, където се извисява самият Братан, на юг върви и хребетът Козуколлук, а между двете била е прищипана долината на Свеженската река, към която предстои да се спусна през втората половина от деня.
Последни километри преди връх Чатал дърво, в чието подножие се е сгушила хижа Свежен.
<
Сухият бронзов килим ме приканва да поседна за по-дълго и на няколко момента наистина се изкушавам да пробвам мекотата му, докато похапвам от торбичката със сухоежбина.
<
Разклонът под Чатал дърво - наляво продължава черният път, който се спуска в Александрово, обратно на жп линията София - Бургас. Надясно продължава пътеката за хижа Свежен, местността Правите камъни и връх Братан.
При вида на подобни достолепни букове започвам да разбирам защо близкият връх е назован именно Чатал дърво.
Последен завой преди хижата.
Тук през уикенда кипи от живот - скоро научавам, че всичките 39 места в хижа Свежен са били заети допреди час. Всъщност веселата глъчка от остатъците от шумната компания от съботната вечер все още се чуват надолу по пътеката тъкмо в момента, в който аз с гръм и трясък се задавам с велосипеда надолу по пътеката.
Първият посрещач, разбира се, е четириног.
Самата хижа Свежен представлява масивна двуетажна сграда, с етажни санитарни възли и бани. Водоснабдена и електрифицирана, отоплението е на печки с твърдо гориво. Хижата разполага със столова и паркинг, а до нея откъм село Свежен водят както черен коларски път, подходящ за високопроходими автомобили, така и по-пряка пешеходна пътека, която се изминава за около час и половина.
В столовата е топло и приятно, а любезните домакини предлагат хубава пилешка супа и огромни салати.
И от пръв поглед си личи, че мястото е много популярно сред местните. Проходимите машини пред входа подсказват за шумните гонки на четири или две колела, които често се организират в околността.
Панорамата, която се открива от площадката на ресторанта, е наистина впечатляваща. В южна посока се простира цялата Свеженска долина, а сянката на асмите пред входа е добре дошла в този изненадващо зноен ден.
Изумително е колко малък е светът! Още с първите стъпки към входа на хижата се натъквам на стари познайници от големия град. Сядаме на раздумка на припек, докато аз сладко похапвам от супата, а наоколо се навърта един от многобройните домашни любимци на стопанката. Не изглежда гладен - по-скоро май си търси компания.
Място за отмора на върха на планината. Имам чувството, че ако полегна тук, мога да си откарам цели два дни в съзерцание на тези красоти.
Както е с повечето такива туристически обекти, хижа Свежен е строена в късните години на социализма. Мястото е ключово не само поради панорамата и близостта до едноименното село, но и с кръстопътното положение на билото на Сърнена Средна гора между Калофер и Свежен и между Домлян и Братан. За съжаление, хижата под връх Братан в момента е изоставена и се руши.
<
На излизане от ресторанта срещам поредните моторизирани приключенци, дошли да се подкрепят на обяд.
А ето откъде е дошла и прясната пилешка супичка!
По време на случайната среща с моите приятели научавам, че те са дошли за един ден и бързат да слизат надолу към селото по пешеходната пътека. Аз обаче имам още почти половин ден за обикаляне и затова се насочвам на изток по продължението на червената маркировка, все по билото. Тук горският път предимно се спуска в посока към следващата спирка по маршрута - заслон Хайдута.
Заслон Хайдута представлява едноетажна постойка с капацитет 10 места. Може да се използва за пренощуване при нужда, макар че по това време на годината е заключен (ключ може да се вземе от хижаря в х.Свежен или от ловната дружинка долу в село Свежен). На 150м от заслона има извор. По маршрута х.Братан - х.Свежен това е единственото място, където може да се зареди вода. За жалост това не важи за най-сухия период от годината, в който именно се намираме сега.
Място за бивак и пикник пред заслона. Мога да си представя какви купони се вихрят тук в по-топлите месеци от годината.
Вътре в неголямата постройка има печка на дърва и може да се пренощува и през зимата.
Още следи от партизанската дейност по тези места.
Тук ще напусна основния маршрут за Братан и ще се насоча право надолу към долината на Свеженска река. Спускането е стръмно и на моменти доста "технично".
С напускане на гъстите части от гората все повече зачестяват признаците за завръщащата се цивилизация.
Поглед през рамо към връх Братан (1236 м).
На югоизток Сърнена Средна гора се разсича от няколко дълбоки долини, включително тази на Старата река, където в едно нейно уширение се е проснало най-голямото населено място в тази част на община Брезово - село Розовец.
В най-ниската част от склоновете на планината се простира водното огледало на язовир Свежен. Бреговете му са подходящи за къмпингуване, а в този неделен следобед са огласяни от виковете на рибарските дружинки.
Поредната среща с партизаните.
>Общ поглед на север към основното било на Сърнена Средна гора. Вляво стърчи връх Чатал дърво с белналата се постройка на хижа Свежен.
На километър преди село Свежен, тъкмо над шосето откъм Розовец, се намира неголямото възвишение Лютова могила, осеяна с множество внушителни скални образувания, включително забележителното Яйце на змеицата, застинало от милиони години в южното подножие.
Отвъд плетеницата от върхари се простира Горнотракийската низина.
Тук сред чифлиците и лозовите насаждения местните са започнали да изграждат малък параклис.
<
Ето, че най-сетне шосето ме отвежда до входа на село Свежен. В този момент дори не предполагам какви чудеса ще видя в това наистина уникално място. Но за това ще разкажа в следващата част от пътеписа.
Маршрутът:
Поредната гара като начална точка на приключението. В случая - жп спирка Калофер от Подбалканската линия. Доста отдалечена от самото градче, но пък в случая - идеално разположена тъкмо в подстъпите към Средногорието.
Маркираната в червено пътека започва веднага след гарата и, след като пресече по мостче жп линията, се отправя плавно на юг, пресичайки обширни полегати полета. В тази си част маршрутът е сравнително лек, а черният път е в доста добро състояние, така че Средна гора бързо се приближава и закрива целия хоризонт.
Въпреки доста сложната плетеница от пътеки и черни коларски пътища, маркировката е в добро състояние и с помощта на навигацията шансовете за объркване на пътя са минимални. Още повече, че на места към традиционната боя по дърветата са добавени и такива странни метални фунийки, които висят от по-видните клони.
Поглед назад ме кара да ахна - Балканът се е проснал докъдето поглед стига на северния хоризонт. Вижда се и старопланинският първенец - Ботев.
След навлизане в същинската планина, чакъленият път бързо се стеснява, за да се превърне в малка криволичеща пътечка, която следва покрити с есенен листак долчинки и дерета.
Откритите сечища се редуват със стръмни урвести склонове, а нападалите дървета ме принуждават час по час да вдигам велосипеда на рамо.
Все пак след два часа бъхтене нагоре се озовавам на билото в местността Черковище. Тук няколко горски разклона водят в различни посоки - ту на запад към язовир Домлян (който ще посетя на следващия ден), ту далеч на изток по билото на Сърнена Средна гора. След кратка среща с един партизански мемориал при самия връх, аз продължавам все на юг в посока хижа Свежен.
Край Букова могила гората става доста гъста и закрива гледките във всички посоки, макар и вече да се намирам на самото било на планината.
По-голямата част от покритата с кафяви и канелени горски почви Сърнена гора е заета от дъбови и букови гори, а някои от дърветата са на възраст над век.
Най-сетне, над Чифлишкото дере, пътеката се извърта на изток, продължавайки нататък по билото, а оттук вече започват да се разкриват първите по-обширни гледки в посока първенеца на този дял от Средногорието - Братан.
На няколко места се срещам очи в очи с цели стада крави, а на една от полянките се натъквам и на полегналия под шарената сянка кравар.
Последен поглед назад към Стара планина. След този завой тя окончателно ще се скрие зад букаците.
В тази си част Средна гора е разклонена на множество успоредни, не особено високи хребети. Освен основното било, където се извисява самият Братан, на юг върви и хребетът Козуколлук, а между двете била е прищипана долината на Свеженската река, към която предстои да се спусна през втората половина от деня.
Последни километри преди връх Чатал дърво, в чието подножие се е сгушила хижа Свежен.
<Сухият бронзов килим ме приканва да поседна за по-дълго и на няколко момента наистина се изкушавам да пробвам мекотата му, докато похапвам от торбичката със сухоежбина.
<Разклонът под Чатал дърво - наляво продължава черният път, който се спуска в Александрово, обратно на жп линията София - Бургас. Надясно продължава пътеката за хижа Свежен, местността Правите камъни и връх Братан.
При вида на подобни достолепни букове започвам да разбирам защо близкият връх е назован именно Чатал дърво.
Последен завой преди хижата.
Тук през уикенда кипи от живот - скоро научавам, че всичките 39 места в хижа Свежен са били заети допреди час. Всъщност веселата глъчка от остатъците от шумната компания от съботната вечер все още се чуват надолу по пътеката тъкмо в момента, в който аз с гръм и трясък се задавам с велосипеда надолу по пътеката.
Първият посрещач, разбира се, е четириног.
Самата хижа Свежен представлява масивна двуетажна сграда, с етажни санитарни възли и бани. Водоснабдена и електрифицирана, отоплението е на печки с твърдо гориво. Хижата разполага със столова и паркинг, а до нея откъм село Свежен водят както черен коларски път, подходящ за високопроходими автомобили, така и по-пряка пешеходна пътека, която се изминава за около час и половина.
В столовата е топло и приятно, а любезните домакини предлагат хубава пилешка супа и огромни салати.
И от пръв поглед си личи, че мястото е много популярно сред местните. Проходимите машини пред входа подсказват за шумните гонки на четири или две колела, които често се организират в околността.
Панорамата, която се открива от площадката на ресторанта, е наистина впечатляваща. В южна посока се простира цялата Свеженска долина, а сянката на асмите пред входа е добре дошла в този изненадващо зноен ден.
Изумително е колко малък е светът! Още с първите стъпки към входа на хижата се натъквам на стари познайници от големия град. Сядаме на раздумка на припек, докато аз сладко похапвам от супата, а наоколо се навърта един от многобройните домашни любимци на стопанката. Не изглежда гладен - по-скоро май си търси компания.
Място за отмора на върха на планината. Имам чувството, че ако полегна тук, мога да си откарам цели два дни в съзерцание на тези красоти.
Както е с повечето такива туристически обекти, хижа Свежен е строена в късните години на социализма. Мястото е ключово не само поради панорамата и близостта до едноименното село, но и с кръстопътното положение на билото на Сърнена Средна гора между Калофер и Свежен и между Домлян и Братан. За съжаление, хижата под връх Братан в момента е изоставена и се руши.
<На излизане от ресторанта срещам поредните моторизирани приключенци, дошли да се подкрепят на обяд.
А ето откъде е дошла и прясната пилешка супичка!
По време на случайната среща с моите приятели научавам, че те са дошли за един ден и бързат да слизат надолу към селото по пешеходната пътека. Аз обаче имам още почти половин ден за обикаляне и затова се насочвам на изток по продължението на червената маркировка, все по билото. Тук горският път предимно се спуска в посока към следващата спирка по маршрута - заслон Хайдута.
Заслон Хайдута представлява едноетажна постойка с капацитет 10 места. Може да се използва за пренощуване при нужда, макар че по това време на годината е заключен (ключ може да се вземе от хижаря в х.Свежен или от ловната дружинка долу в село Свежен). На 150м от заслона има извор. По маршрута х.Братан - х.Свежен това е единственото място, където може да се зареди вода. За жалост това не важи за най-сухия период от годината, в който именно се намираме сега.
Място за бивак и пикник пред заслона. Мога да си представя какви купони се вихрят тук в по-топлите месеци от годината.
Вътре в неголямата постройка има печка на дърва и може да се пренощува и през зимата.
Още следи от партизанската дейност по тези места.
Тук ще напусна основния маршрут за Братан и ще се насоча право надолу към долината на Свеженска река. Спускането е стръмно и на моменти доста "технично".
С напускане на гъстите части от гората все повече зачестяват признаците за завръщащата се цивилизация.
Поглед през рамо към връх Братан (1236 м).
На югоизток Сърнена Средна гора се разсича от няколко дълбоки долини, включително тази на Старата река, където в едно нейно уширение се е проснало най-голямото населено място в тази част на община Брезово - село Розовец.
В най-ниската част от склоновете на планината се простира водното огледало на язовир Свежен. Бреговете му са подходящи за къмпингуване, а в този неделен следобед са огласяни от виковете на рибарските дружинки.
Поредната среща с партизаните.
>Общ поглед на север към основното било на Сърнена Средна гора. Вляво стърчи връх Чатал дърво с белналата се постройка на хижа Свежен.
На километър преди село Свежен, тъкмо над шосето откъм Розовец, се намира неголямото възвишение Лютова могила, осеяна с множество внушителни скални образувания, включително забележителното Яйце на змеицата, застинало от милиони години в южното подножие.
Отвъд плетеницата от върхари се простира Горнотракийската низина.
Тук сред чифлиците и лозовите насаждения местните са започнали да изграждат малък параклис.
<Ето, че най-сетне шосето ме отвежда до входа на село Свежен. В този момент дори не предполагам какви чудеса ще видя в това наистина уникално място. Но за това ще разкажа в следващата част от пътеписа.
