![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПрез уикенда използвах хубавото време, за да направя поредната вело-обиколка из близки и далечни места. В случая - сравнително близки. На само час път с влак от дома е границата между Пловдивското и Старозагорското поле, където Чирпанските възвишения се вдават дълбоко в Горнотракийската низина. Там, в подстъпите към Сърнена Средна гора, има низ от живописни села, които предлагат интересни места за посещение.
Маршрутът:
Пътешествието ми започва от гарата на с.Черна гора - предпоследна спирка преди Чирпан по жп линията Пловдив-Бургас.
Селото е разположено на двата бряга на Омуровска река на 10 км северозападно от гр. Чирпан. Също така тук има завод за тухли, на територията на който се помещава и трудово-поправително общежитие към Старозагорския затвор.
Наблизо (2 км в източна посока) се намира местността Ягъч, или още Чирпанска кория. Прекият черен път от Черна гора минава покрай общирна блатиста местност на име Трапищата.
Занемареният заден вход на резервата Ягъч. Тук пътеката, макар и някога асфалтирана, е едва проходима от прораслия гъсталак.
Чирпанската кория е разположена на площ от 58 ха. Обявена е на 8 декември 1966 г. с цел опазване на вековна дъбова гора.
Тук основните дървесни видове са летен дъб (Quercus robur, Quercus pubescens), полски клен (Acer campestre) и обикновен габър (Carpinus betulus).
Вековните дървета са представители на вида летен дъб. Диаметърът на стволовете на кленовите дървета достига 45 см, а на летния дъб до 122 см.
В сърцето на резервата е разположена хижа Ягъч, която през по-голямата част от годината е затворена, но в определен период от лятото служи за средище на моторджии и рокери.
Околността на хижата предлага отлични условия за отдих сред приятното обкръжение на дивата природа.
Тази дива местност, въпреки своя статут, търпи все повече негативите от незаконната сеч практикувана от ромското население в района.
Памукови поля на изхода на резерват Ягъч.
Първото село по пътя ми на север към полите на Сърнена Средна гора е Партизанин. През него минава река Омуровска, приток на река Марица.
Следва Горно Белево с характерните си каменно-кирпичени къщи.
В далечината на изток на хоризонта се открояват Чирпанските възвишения с най-високата им точка - вр.Китката (650м).
Братя Даскалови е най-голямото в района и съответно - общински център. Селото е създадено през 1956 г. от сливането на двете села на двата бряга на Омуровска река – Гроздово на левия бряг и Войниците или Ръжево на десния. До 1947 Гроздово се е казвало Малко Борисово, а до 1906 година Бурнусус, което е и сегашното име на махалата. Войниците до 1906 г. се е казвало Войник махале. Кръстено е Братя Даскалови на тримата братя Даскалови - участници в Септемврийското въстание 1923 г.
Орумовската река е по-скоро малка вада по това време на годината, но нейното поречие е все тъй тучно и живописно.
В източния край на селото, на склоновете на Чирпанските възвишения, е разположена тракийската гробница Момина могила.
Гробницата е от втората половина на четвърти или началото на трети век преди Христа - ранноелинистическата епоха след Александър Македонски. Изградена е изключително прецизно от големи каменни блокове. Запазена е на височина 2,80м. Състои се от коридор, зазидан още в древността, и от кръгла камера с диаметър 3,20м. Липсват горните каменни редове на коридора и кръглата камера, в това число го няма и ключовия камък на върха на купола.
Единствените намерени сега артефакти са парчета от човешки и животински кости, фрагменти от керамични съдове, пробити за наниз костилки от череша, желязна мотика и голяма кирка с две остриета - по-тясно и по-широко.
Археолозите намират останки от златотъкани одежди, част от ажурна златна диадема и погребален бронзов венец. Подобна диадема не е открита досега в Тракия. Тя е много красива и изящна. Това са първите сведения за наличие на неизвестен досега тракийски династичен център.
Край могилата са открити и останки от тракийско селище. Има отломки от пет къщи, седем пещи за производство на керамични съдове, от голямо светилище, което напомня ритуали, характерни за времето на Одриското царство, останки от амфори и монети, изсечени по времето на Севт III. Открити са и следи от богато погребение.
Гробницата неслучайно е изградена тъкмо на най-високото място в околността, откъдето се откриват великолепни гледки във всички посоки - към Чирпанските възвишения на изток...
Към село Братя Даскалови на запад...
И откъм ръба при Малката Момина могила - към Горнотракийската низина на юг.
На север пък вече доста близо се извисяват хребетите на Средна гора, а отвъд тях - зъберите на Балкана.
След като напускам Братя Даскалови, аз напредвам тъкмо в онази посока. Тук, на границата между Пловдивска и Старозагорска област, пътят е оставен на самотек и вече е в окаяно състояние.
Най-сетне достигам село Православ - последното населено място в тази община, преди преминаването към Брезово. Селото се намира в полите на Средногорието, заобиколено от красива природа. Отстои на около 5 км източно от гр. Брезово и на около 3 км западно от с. Верен.
Вездесъщият кооперативен магазин е сърцето и душата на малкото населено място.
На около километър и половина в западна посока, край пътя за Брезово една висока мраморна колона указва отбивката за Мраморното езеро.
Тази уникална забележителност се намира на мястото на бившата мраморна кариера на източния склон на могилата Байлъка.
Въпреки трудния достъп с автомобил поради разбития черен път, тук в неделния следобед не липсват веселите младежки компании, дошли да разпуснат сред необичайната обстановка.
Водата в езерото е дъждовна. Има условия за практикуване на леководолазни спортове, въпреки че къпането в него е забранено.
Връщането по обратния път е доста по-бързо и лесно, тъй като теренът плавно се спуска откъм Средна гора в посока на Горнотракийската низина. За нула време се озовавам обратно в с.Горно Белево, откъдето се отклонявам по черните пътища към последната забележителност по маршрута ми.
Следобедът вече преваля, затова бързам напред по мекия чернозем, за да стигна още по светло до крайната си цел.
Тук, сред опожарените поля, намирам останките от един доста едър бозайник.
Тракийският керамичен център Халка бунар е бил открит югозападно от село Партизанин, досами горния край на Оризовския язовир. На това място се съединяват землищата на четерите села Горно Белево, Партизанин, Черна гора и Оризово.
Водата от извора се оттича в Оризовския язовир и продължава като река Азмака, която се влива при село Крушево в река Марица.
Последният труден участък се спуска на изток към село Партизанин, за да излезе на главния път за Чирпан.
Привечер достигам град Чирпан, някогашно средище на партизанската дейност в областта.
Старата банка е забележителен паметник на архитектурата в града.
Разбира се, това е и родният град на Пейо Яворов.
Църквата Св.Пророк Илия в парка Теньо Стоилов.
Последна спирка: жп гара Чирпан, откъдето ще хвана вечерния влак обратно за дома.
Маршрутът:
Пътешествието ми започва от гарата на с.Черна гора - предпоследна спирка преди Чирпан по жп линията Пловдив-Бургас.
Селото е разположено на двата бряга на Омуровска река на 10 км северозападно от гр. Чирпан. Също така тук има завод за тухли, на територията на който се помещава и трудово-поправително общежитие към Старозагорския затвор.
Наблизо (2 км в източна посока) се намира местността Ягъч, или още Чирпанска кория. Прекият черен път от Черна гора минава покрай общирна блатиста местност на име Трапищата.
Занемареният заден вход на резервата Ягъч. Тук пътеката, макар и някога асфалтирана, е едва проходима от прораслия гъсталак.
Чирпанската кория е разположена на площ от 58 ха. Обявена е на 8 декември 1966 г. с цел опазване на вековна дъбова гора.
Тук основните дървесни видове са летен дъб (Quercus robur, Quercus pubescens), полски клен (Acer campestre) и обикновен габър (Carpinus betulus).
Вековните дървета са представители на вида летен дъб. Диаметърът на стволовете на кленовите дървета достига 45 см, а на летния дъб до 122 см.
В сърцето на резервата е разположена хижа Ягъч, която през по-голямата част от годината е затворена, но в определен период от лятото служи за средище на моторджии и рокери.
Околността на хижата предлага отлични условия за отдих сред приятното обкръжение на дивата природа.
Тази дива местност, въпреки своя статут, търпи все повече негативите от незаконната сеч практикувана от ромското население в района.
Памукови поля на изхода на резерват Ягъч.
Първото село по пътя ми на север към полите на Сърнена Средна гора е Партизанин. През него минава река Омуровска, приток на река Марица.
Следва Горно Белево с характерните си каменно-кирпичени къщи.
В далечината на изток на хоризонта се открояват Чирпанските възвишения с най-високата им точка - вр.Китката (650м).
Братя Даскалови е най-голямото в района и съответно - общински център. Селото е създадено през 1956 г. от сливането на двете села на двата бряга на Омуровска река – Гроздово на левия бряг и Войниците или Ръжево на десния. До 1947 Гроздово се е казвало Малко Борисово, а до 1906 година Бурнусус, което е и сегашното име на махалата. Войниците до 1906 г. се е казвало Войник махале. Кръстено е Братя Даскалови на тримата братя Даскалови - участници в Септемврийското въстание 1923 г.
Орумовската река е по-скоро малка вада по това време на годината, но нейното поречие е все тъй тучно и живописно.
В източния край на селото, на склоновете на Чирпанските възвишения, е разположена тракийската гробница Момина могила.
Гробницата е от втората половина на четвърти или началото на трети век преди Христа - ранноелинистическата епоха след Александър Македонски. Изградена е изключително прецизно от големи каменни блокове. Запазена е на височина 2,80м. Състои се от коридор, зазидан още в древността, и от кръгла камера с диаметър 3,20м. Липсват горните каменни редове на коридора и кръглата камера, в това число го няма и ключовия камък на върха на купола.
Единствените намерени сега артефакти са парчета от човешки и животински кости, фрагменти от керамични съдове, пробити за наниз костилки от череша, желязна мотика и голяма кирка с две остриета - по-тясно и по-широко.
Археолозите намират останки от златотъкани одежди, част от ажурна златна диадема и погребален бронзов венец. Подобна диадема не е открита досега в Тракия. Тя е много красива и изящна. Това са първите сведения за наличие на неизвестен досега тракийски династичен център.
Край могилата са открити и останки от тракийско селище. Има отломки от пет къщи, седем пещи за производство на керамични съдове, от голямо светилище, което напомня ритуали, характерни за времето на Одриското царство, останки от амфори и монети, изсечени по времето на Севт III. Открити са и следи от богато погребение.
Гробницата неслучайно е изградена тъкмо на най-високото място в околността, откъдето се откриват великолепни гледки във всички посоки - към Чирпанските възвишения на изток...
Към село Братя Даскалови на запад...
И откъм ръба при Малката Момина могила - към Горнотракийската низина на юг.
На север пък вече доста близо се извисяват хребетите на Средна гора, а отвъд тях - зъберите на Балкана.
След като напускам Братя Даскалови, аз напредвам тъкмо в онази посока. Тук, на границата между Пловдивска и Старозагорска област, пътят е оставен на самотек и вече е в окаяно състояние.
Най-сетне достигам село Православ - последното населено място в тази община, преди преминаването към Брезово. Селото се намира в полите на Средногорието, заобиколено от красива природа. Отстои на около 5 км източно от гр. Брезово и на около 3 км западно от с. Верен.
Вездесъщият кооперативен магазин е сърцето и душата на малкото населено място.
На около километър и половина в западна посока, край пътя за Брезово една висока мраморна колона указва отбивката за Мраморното езеро.
Тази уникална забележителност се намира на мястото на бившата мраморна кариера на източния склон на могилата Байлъка.
Въпреки трудния достъп с автомобил поради разбития черен път, тук в неделния следобед не липсват веселите младежки компании, дошли да разпуснат сред необичайната обстановка.
Водата в езерото е дъждовна. Има условия за практикуване на леководолазни спортове, въпреки че къпането в него е забранено.
Връщането по обратния път е доста по-бързо и лесно, тъй като теренът плавно се спуска откъм Средна гора в посока на Горнотракийската низина. За нула време се озовавам обратно в с.Горно Белево, откъдето се отклонявам по черните пътища към последната забележителност по маршрута ми.
Следобедът вече преваля, затова бързам напред по мекия чернозем, за да стигна още по светло до крайната си цел.
Тук, сред опожарените поля, намирам останките от един доста едър бозайник.
Тракийският керамичен център Халка бунар е бил открит югозападно от село Партизанин, досами горния край на Оризовския язовир. На това място се съединяват землищата на четерите села Горно Белево, Партизанин, Черна гора и Оризово.
Водата от извора се оттича в Оризовския язовир и продължава като река Азмака, която се влива при село Крушево в река Марица.
Последният труден участък се спуска на изток към село Партизанин, за да излезе на главния път за Чирпан.
Привечер достигам град Чирпан, някогашно средище на партизанската дейност в областта.
Старата банка е забележителен паметник на архитектурата в града.
Разбира се, това е и родният град на Пейо Яворов.
Църквата Св.Пророк Илия в парка Теньо Стоилов.
Последна спирка: жп гара Чирпан, откъдето ще хвана вечерния влак обратно за дома.
