![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПрез слънчевия уикенд направих кратка обиколчица из района, където долината на Стряма разцепва Средна гора на две. Тъкмо при с.Песнопой реката е образувала живописен каньон, който прави широка дъга край едноименния хребет, обрасъл през лятото с уханни лавандулови масиви. Сега крайната ми цел бе слабо известната хижа Воден камък над Хисар.
Маршрутът:
Пътешествието ми започва от гара Песнопой, подобно на мнозина подобни съоръжения - в днешни дни превърната в руина
До 1934 г. село Песнопой се нарича Чукурлий. Това име носи и проходът между Същинска Средна гора и Сърнена Средна гора, образуван от река Стряма.
Още от началото на миналия век тук работи обществена минерална баня. Всъщност Песнопой може да се похвали с три минерални извора с различен дебит, температура и лечебни свойства на водата. Банята работи и до ден днешен, а местните се редят на опашка пред минералните чешми отпред.
През последните години са правени няколко опита да се използват богатите водни ресурси на района, за да се развие балнеолечебният туризъм. За съжаление по ред неблагоприятни стечения на обстоятелствата, досега нито един от проектите за изграждане на хотелски комплекси в околността не е осъществен. Единсвен такъв обект е винарната отвъд моста при Дингиловата могила.
Местността край реката е много живописна и през лятото е подходяща за излети. В началото на есента обаче водата на Стряма е доста отслабнала.
Недалеч от с.Песнопой се намират вилните зони „Светлина“ и „Отдих“, със собствени жп спирки, на линията Пловдив-Карлово. Климатът е благоприятен за растениевъдство, а напоследък се отглежда и маслодайна роза.
Основният недостатък на двете вилни зони е трудната им достъпност. Освен с влака, дотук може да се стигне само с високопроходим автомобил.
Вилна зона "Отдих" е все пак една от най-добрите възможни зони за почивка сред домашна обстановка в Пловдивска област. До нея пътят с влака е малко по-малко от час.
Тук има поне стотина частни вили с най-различни размери, ниво на лукс и архитектурни стилове. Не липсват и оригиналните решения...
Ж.п. спирка Отдих. Оттук до Карлово са само някакви си трийсетина минути с влак.
Най-източният издатък на Същинска Средна гора завършва с поредица невисоки възвишения - Високата могила (473м) и Песнопой (467м) са несъмнено най-открояващите се върхове, а по склоновете им са накацали рояци дребни, по-големи и още по-големи вили и къщурки с китни дворчета.
Отглеждат се предимно лозя, но също и овошки и бостани.
В далечината на север се открояват исполинските чукари на Балкана.
Черният път се изкачва на северозапад към основното шосе Пловдив-Карлово, като подкосява откъм изток Голямата могила, потънала в иглолистна зеленина.
Разклонът за с.Михилци - първото населено място откъм Хисар.
Винарската изба Домейн Трифонов е кацнала на припек на източния склон на хълма Песнопой. През пролетта и лятото целият този скат грее в ярковиолетово, а наоколо витае дъхавият аромат на лавандула.
Избирам да сека напряко през черните коларски пътища от Песнопой до Иван Вазово, вместо да продължавам малко рисковото спускане по главното шосе. Пътят е неравен, но пък гледките си струват.
Поредният грапав етап през полето ме отвежда на северозапад, в посока Черничево. Не след дълго, възвишението Сиврия (491м) се откроява с характерните си каменни грамади. Там, на върха, е кацнала и хижата Воден камък - следваща спирка от пътешествието ми.
С напредване през сокаците, на юг все по-широко се разкрива Горнотракийската низина. При по-ясно време там на хоризонта могат да се забележат и гърбиците на пловдивските тепета.
Непосредствено под върха с хижата се простира едноименната вилна зона.
Не липсват и паметниците, напомнящи за партизанската дейност по тези места.
Хижа Воден камък в миналото е била популярно място за излети и отдих. За съжаление от няколко години тя не работи, въпреки лесния достъп по хубавия асфалтиран път откъм Хисар и отличните условия за настаняване.
Хижата разполага със 70 легла, локално парно отопление, ресторант със 100 места и конферентна зала с 40 места. Има и туристическа кухня със столова. Подходяща е за зелени училища и еко-семинари.
Зад гърба на основната постройка се намира и самата скала Воден камък, от която се открива панорамна гледка на юг към Горнотракийската низина.
Преди 8 години хижата е обект на административен скандал и грандиозна измама, нанесла щета от почти 2 млн. лв на Българския туристически съюз и оттогава е затворена и не функционира. Днес поляната пред нея пустее, а някогашните спортни площадки буренясват.
Следва десеткилометрово спускане по склоновете на Сиврия в посока към Хисар - най-приятната (и заключителна) част от еднодневното ми пътешествие. Далечните грамади на Стара планина примамливо ме приканват, но им обещавам да се срещнем някой друг път.
На входа на кв.Миромир - мостът над Синята река и минералният извор с кръста.
Заключителната част от вело-обиколката е в центъра на Хисаря, където профучавам покрай античната крепост и градския парк на път към ж.п. гарата.
Последна спирка: минералните чешми с горещата вода.
Маршрутът:
Пътешествието ми започва от гара Песнопой, подобно на мнозина подобни съоръжения - в днешни дни превърната в руина
До 1934 г. село Песнопой се нарича Чукурлий. Това име носи и проходът между Същинска Средна гора и Сърнена Средна гора, образуван от река Стряма.
Още от началото на миналия век тук работи обществена минерална баня. Всъщност Песнопой може да се похвали с три минерални извора с различен дебит, температура и лечебни свойства на водата. Банята работи и до ден днешен, а местните се редят на опашка пред минералните чешми отпред.
През последните години са правени няколко опита да се използват богатите водни ресурси на района, за да се развие балнеолечебният туризъм. За съжаление по ред неблагоприятни стечения на обстоятелствата, досега нито един от проектите за изграждане на хотелски комплекси в околността не е осъществен. Единсвен такъв обект е винарната отвъд моста при Дингиловата могила.
Местността край реката е много живописна и през лятото е подходяща за излети. В началото на есента обаче водата на Стряма е доста отслабнала.
Недалеч от с.Песнопой се намират вилните зони „Светлина“ и „Отдих“, със собствени жп спирки, на линията Пловдив-Карлово. Климатът е благоприятен за растениевъдство, а напоследък се отглежда и маслодайна роза.
Основният недостатък на двете вилни зони е трудната им достъпност. Освен с влака, дотук може да се стигне само с високопроходим автомобил.
Вилна зона "Отдих" е все пак една от най-добрите възможни зони за почивка сред домашна обстановка в Пловдивска област. До нея пътят с влака е малко по-малко от час.
Тук има поне стотина частни вили с най-различни размери, ниво на лукс и архитектурни стилове. Не липсват и оригиналните решения...
Ж.п. спирка Отдих. Оттук до Карлово са само някакви си трийсетина минути с влак.
Най-източният издатък на Същинска Средна гора завършва с поредица невисоки възвишения - Високата могила (473м) и Песнопой (467м) са несъмнено най-открояващите се върхове, а по склоновете им са накацали рояци дребни, по-големи и още по-големи вили и къщурки с китни дворчета.
Отглеждат се предимно лозя, но също и овошки и бостани.
В далечината на север се открояват исполинските чукари на Балкана.
Черният път се изкачва на северозапад към основното шосе Пловдив-Карлово, като подкосява откъм изток Голямата могила, потънала в иглолистна зеленина.
Разклонът за с.Михилци - първото населено място откъм Хисар.
Винарската изба Домейн Трифонов е кацнала на припек на източния склон на хълма Песнопой. През пролетта и лятото целият този скат грее в ярковиолетово, а наоколо витае дъхавият аромат на лавандула.
Избирам да сека напряко през черните коларски пътища от Песнопой до Иван Вазово, вместо да продължавам малко рисковото спускане по главното шосе. Пътят е неравен, но пък гледките си струват.
Поредният грапав етап през полето ме отвежда на северозапад, в посока Черничево. Не след дълго, възвишението Сиврия (491м) се откроява с характерните си каменни грамади. Там, на върха, е кацнала и хижата Воден камък - следваща спирка от пътешествието ми.
С напредване през сокаците, на юг все по-широко се разкрива Горнотракийската низина. При по-ясно време там на хоризонта могат да се забележат и гърбиците на пловдивските тепета.
Непосредствено под върха с хижата се простира едноименната вилна зона.
Не липсват и паметниците, напомнящи за партизанската дейност по тези места.
Хижа Воден камък в миналото е била популярно място за излети и отдих. За съжаление от няколко години тя не работи, въпреки лесния достъп по хубавия асфалтиран път откъм Хисар и отличните условия за настаняване.
Хижата разполага със 70 легла, локално парно отопление, ресторант със 100 места и конферентна зала с 40 места. Има и туристическа кухня със столова. Подходяща е за зелени училища и еко-семинари.
Зад гърба на основната постройка се намира и самата скала Воден камък, от която се открива панорамна гледка на юг към Горнотракийската низина.
Преди 8 години хижата е обект на административен скандал и грандиозна измама, нанесла щета от почти 2 млн. лв на Българския туристически съюз и оттогава е затворена и не функционира. Днес поляната пред нея пустее, а някогашните спортни площадки буренясват.
Следва десеткилометрово спускане по склоновете на Сиврия в посока към Хисар - най-приятната (и заключителна) част от еднодневното ми пътешествие. Далечните грамади на Стара планина примамливо ме приканват, но им обещавам да се срещнем някой друг път.
На входа на кв.Миромир - мостът над Синята река и минералният извор с кръста.
Заключителната част от вело-обиколката е в центъра на Хисаря, където профучавам покрай античната крепост и градския парк на път към ж.п. гарата.
Последна спирка: минералните чешми с горещата вода.
