![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНовак Джокович в момента е номер едно в тениса до голяма степен благодарение на изумителната си способност да обръща основното предимство на противника - сервиса - в свое. Той не само печели 85% от геймовете, в които подава, но и 1/3 от тези, в които опонентът му бие сервис.
Начинът, по който професионалните тенисисти посрещат, постоянно еволюира с годините, а Джокович е олицетворението на модерните тенденции в тази насока.
Стойка на щангист
Джокович използва една от най-широките стойки при посрещането, което, благодарение на мощните му и жилави крака, му позволява да складира огромно количество енергия в тях - подобно на щангист. Тази стойка му помага да включи най-големите мускули на тялото (хълбоците, таза и корема), за да придаде експлозивна скорост на топката.
До не чак толкова отдавна, играчите не използваха толкова широка стойка при посрещането. В началото на кариерата си в края на 90-те, Роджър Федерер също прилагаше доста по-пестелива стойка, отколкото днес.
Налагането на тези промени е резултат от поколение тенисисти, които поставят много голямо ударение върху силовите тренировки. Все пак е необходима доста физическа сила, за да подскочиш бързо от толкова широка стойка - и тези, чиито мускули могат да се справят, постигат забележителни резултати.
Краткият подскок, който Джокович използва в момента на удара на сервиращия противник, му помага да освободи огромната енергия, която е складирал в мощните си крака, докато същевременно за части от секундата разгадава посоката и траекторията на топката. В този момент се отприщва верижна реакция, която накрая завършва със самия момент на посрещането.
Само че този кратък подскок трябва да се направи в перфектния момент. Тъкмо идеалното изпълнение на този иначе наглед простичък елемент от играта е това, което отличава Джокович от останалите професионални тенисисти.
Мигновен анализ на дребните подсказки
Както е видно от горната схема, Джокович избира така момента на подскока, че той да е достигнал връхната си точка точно в мига на контакт между топката и ракетата на опонента по време на сервис. В течение на тези няколко милисекунди, Новак разчита дребни и почти невидими подсказки и сигнали, които противникът му подава, за да предугади посоката на топката.
Всъщност повечето големи посрещачи не реагират директно на поведението на топката, а на позата, поведението и движението на противника, на неговите обичайни навици, както и на подсъзнателно осъзнаване на законите на механиката. Водещите посрещачи винаги имат и най-добрия аналитичен ум.
По време на разбора преди мачовете си, както и в течение на самия мач, Джокович внимателно проучва и анализира обичайните начини на подаване на опонентите си. Той обръща внимание на посоката на подхвърляне на топката, на ъгъла на ракетата при съприкосновението с нея, ъгъла на бедрата и раменете. И за части от секундата си изгражда картина къде е най-вероятно да попадне топката. Той също е наясно къде има най-голяма вероятност противникът да насочи сервиса си в зависимост от резултата в гейма.
Всички тези подсказки му помагат да дешифрира в кои случаи сервисът ще е тежък и плосък към центъра на сервис полето и кога ще е подсечен и насочен извън корта. И всичко това той успява да разгадае за един невероятно кратък период от време - по-кратък от един удар на сърцето. Истински добрите посрещачи в тениса всъщност са наясно какво се случва на терена, преди то още да се е случило.
Бързо достигане до топката
До момента, в който Джокович се е приземил след подскока, той вече знае къде ще попадне сервисът - в горния пример вляво от него. Затова в случая той съответно се приземява с повече натиск върху десния (противоположния) крак, за да се оттласне бързо наляво, продължавайки верижната реакция, започнала с подскока му. Тази верига от действия продължава през отваряне на лявото му бедро, последвано от лявото рамо, след това ръцете и китките също следват тази посока, до самото завършване на посрещащия удар.
Това му позволява да достигне бързо до топката и да постави тялото си в позиция, подходяща за изпълнение на силен и точен посрещащ бекхенд.
Неутрализиране на сервиса
Стремежът на Джокович при посрещането на сервис не е веднага да завърши разиграването. Твърде рисковано е да се целиш в крайната или страничните линии, когато насреща ти идва толкова бърза топка. Вместо това, той неутрализира предимството на подаващия, като бързо връща топката в игра, прицелвайки се в стратегически зони по корта, като знае, че в една продължителна размяна на удари от основната линия, той има превъзходство над повечето си противници.
Както е видно от горните схеми, той е много добър в пренасочването на сервиси предимно към бекхенда на подаващия (вляво от него при десничари и вдясно - при левичари) - особено при по-бавния втори сервис. Ясно се вижда, че той се стреми да праща топката сравнително далеч от рисковите зони край линиите, включително по отношение на дълбочината. Веднъж неутрализирал разиграването, Джокович вече може постепенно да установи контрол и да обърне първоначалното предимство на подаващия в свое.
Начинът, по който професионалните тенисисти посрещат, постоянно еволюира с годините, а Джокович е олицетворението на модерните тенденции в тази насока.
Стойка на щангист
Джокович използва една от най-широките стойки при посрещането, което, благодарение на мощните му и жилави крака, му позволява да складира огромно количество енергия в тях - подобно на щангист. Тази стойка му помага да включи най-големите мускули на тялото (хълбоците, таза и корема), за да придаде експлозивна скорост на топката.
До не чак толкова отдавна, играчите не използваха толкова широка стойка при посрещането. В началото на кариерата си в края на 90-те, Роджър Федерер също прилагаше доста по-пестелива стойка, отколкото днес.
Налагането на тези промени е резултат от поколение тенисисти, които поставят много голямо ударение върху силовите тренировки. Все пак е необходима доста физическа сила, за да подскочиш бързо от толкова широка стойка - и тези, чиито мускули могат да се справят, постигат забележителни резултати.
Краткият подскок, който Джокович използва в момента на удара на сервиращия противник, му помага да освободи огромната енергия, която е складирал в мощните си крака, докато същевременно за части от секундата разгадава посоката и траекторията на топката. В този момент се отприщва верижна реакция, която накрая завършва със самия момент на посрещането.
Само че този кратък подскок трябва да се направи в перфектния момент. Тъкмо идеалното изпълнение на този иначе наглед простичък елемент от играта е това, което отличава Джокович от останалите професионални тенисисти.
Мигновен анализ на дребните подсказки
Както е видно от горната схема, Джокович избира така момента на подскока, че той да е достигнал връхната си точка точно в мига на контакт между топката и ракетата на опонента по време на сервис. В течение на тези няколко милисекунди, Новак разчита дребни и почти невидими подсказки и сигнали, които противникът му подава, за да предугади посоката на топката.
Всъщност повечето големи посрещачи не реагират директно на поведението на топката, а на позата, поведението и движението на противника, на неговите обичайни навици, както и на подсъзнателно осъзнаване на законите на механиката. Водещите посрещачи винаги имат и най-добрия аналитичен ум.
По време на разбора преди мачовете си, както и в течение на самия мач, Джокович внимателно проучва и анализира обичайните начини на подаване на опонентите си. Той обръща внимание на посоката на подхвърляне на топката, на ъгъла на ракетата при съприкосновението с нея, ъгъла на бедрата и раменете. И за части от секундата си изгражда картина къде е най-вероятно да попадне топката. Той също е наясно къде има най-голяма вероятност противникът да насочи сервиса си в зависимост от резултата в гейма.
Всички тези подсказки му помагат да дешифрира в кои случаи сервисът ще е тежък и плосък към центъра на сервис полето и кога ще е подсечен и насочен извън корта. И всичко това той успява да разгадае за един невероятно кратък период от време - по-кратък от един удар на сърцето. Истински добрите посрещачи в тениса всъщност са наясно какво се случва на терена, преди то още да се е случило.
Бързо достигане до топката
До момента, в който Джокович се е приземил след подскока, той вече знае къде ще попадне сервисът - в горния пример вляво от него. Затова в случая той съответно се приземява с повече натиск върху десния (противоположния) крак, за да се оттласне бързо наляво, продължавайки верижната реакция, започнала с подскока му. Тази верига от действия продължава през отваряне на лявото му бедро, последвано от лявото рамо, след това ръцете и китките също следват тази посока, до самото завършване на посрещащия удар.
Това му позволява да достигне бързо до топката и да постави тялото си в позиция, подходяща за изпълнение на силен и точен посрещащ бекхенд.
Неутрализиране на сервиса
Стремежът на Джокович при посрещането на сервис не е веднага да завърши разиграването. Твърде рисковано е да се целиш в крайната или страничните линии, когато насреща ти идва толкова бърза топка. Вместо това, той неутрализира предимството на подаващия, като бързо връща топката в игра, прицелвайки се в стратегически зони по корта, като знае, че в една продължителна размяна на удари от основната линия, той има превъзходство над повечето си противници.
Както е видно от горните схеми, той е много добър в пренасочването на сервиси предимно към бекхенда на подаващия (вляво от него при десничари и вдясно - при левичари) - особено при по-бавния втори сервис. Ясно се вижда, че той се стреми да праща топката сравнително далеч от рисковите зони край линиите, включително по отношение на дълбочината. Веднъж неутрализирал разиграването, Джокович вече може постепенно да установи контрол и да обърне първоначалното предимство на подаващия в свое.
