asthfghl | Из Лозенска планина (Reply)

През уикенда се поразходих на поредния вело-поход, този път из част от Софийската Света гора. Това бе първото ми посещение на Лозенска планина с едноименния манастир и връх Половрак. Тук е оформена удобна екопътека, която, освен че предоставя невероятни гледки във всички посоки, има и образователен елемент, тъй като минава през два мемориала - на незнайния четник на Бенковски и на кап. Димитър Списаревски.

Маршрутът:

Вело-походът ми започва от гара Верила, където пътническият влак Пловдив-Банкя удобно ме стоварва.

Първата спирка по пътя е девическият манастир Св. ап. Петър и Павел, който се намира под самата магистрала Тракия, в близост до разклона за гара Верила.

Манастирът се намира в землището на Долни Лозен и винаги е бил духовно свързан с християните от селото, както и с другия лозенски манастир „Възнесение Господне”, който ще посетя малко по-късно.

Сегашната църква, посветена на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, е построена по благословението и под ръководството на Пловдивския митрополит Николай, който от 2001 до 2007 г. е викарий на Софийския митрополит. Храмът е осветен на Петровден 2005 година от Българския патриарх Максим.

Откъм магистралата се открива чудесна гледка към Лозенската планина и Витоша. Лозенската планина е малка, но изключително красива и обзорна планина, в непосредствена близост до столицата. Тя е част от Средногорието и се характеризира със сравнителни меки форми на релефа, което е добре дошло за кръстостване по многобройните пътеки.

Зад гърба ми се открива гледка през цялото Софийско поле и към отсрещните чукари на Западна Стара планина.

През 2010 година по проекта „Зелена пътека за Европа”, който се изпълнява от Асоциация ЕИКИ, финансиран по програма „Европа” на Столична община в сътрудничество с район „Панчарево“, е открита нова екопътека, наречена „Лозенска планина“. За облагородяването на обектите са се включили и много младежи доброволци. Трасето на екопътеката почти изцяло съвпада с това на старата маркирана пътека от Лозен за Долни Пасарел“.

Маршрутът, който започва в с. Лозен и завършва в дефилето при Пасарел запознава посетителите както с природните забележителности на района, така и с културно-историческите местности в планината. Постепенно над село Долни Лозен пътеката преминава през вековна букова гора, докато след около час достигне Лозенския манастир.

Ловджийската чешма - тук трябва да внимавате за отклонението към Лозенския манастир, което следва естественото продължение на черния горски път (трябва да се следва червената и жълтата маркировка). Вдясно пък е пряката пътека към билото при връх Половрак.

По целия маршрут с дължина 12 км са изградени 10 пейки, 2 входно-изходни арки, пикник зони и информационни табели. Маршрутът е удобен за ученически образователни дейности, поклоннически пътувания, както и за планинско колоездене.

Манастир Св. Спас е малък, но изключително добре подреден и поддържан. Предполага се, че е построен по време на Второто Българско царство като част от голям манастирски комплекс, наречен Софийска Мала Света Гора. Разрушен е в края на 14-ти век при падането на България под турско робство. Възстановен е през 17-ти век, но през 18-ти век бил отново опустошен от османлиите в отговор на въстанието на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България в 1737 г. Лозенският манастир по това време бил център на заверата.

Непременно си направете почивка на манастира, за да разгледате красивата му църква и да се насладите на панорамните гледки към Софийското равно поле и Стара планина в далечината. Пред портите на светата обител има добро място за пикник.

Църквата, съвсем естествено, заема основна част от манастира. Много е интересна поради трите си купола и красивите си стари стенописи. От двора на манастир Св. Спас се открива много хубава панорамна гледка към Софийското равно поле.

Засега манастирът не предлага спане и храна, но след завършването на започналия ремонт ще се посрещат гости.

Сегашната църква “Св. Спас” е трикуполна и е построена през 1821г от майстор Цвятко Тодоров. През 1868г. църквата е изрисувана със стенописи, които са добре запазени и до днес. Те са дело на самоковеца Никола Образописов с помощници Христаки Захариев и Димитър Дупничанин. Много са евангелските сцени, но с особено голяма любов са рисувани първоучителите Кирил и Методий, Иван Рилски, Патриарх Евтимий, книжовници и просветители. В образите се разпознават и канонизирани софиянци - Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Константин Софийски. Манастирът е женски и действащ.

Пътеката за връх Половрак се отделя вдясно преди манастира. След малко се стига до пейка, малко след която пътеката се разделя – за върха трябва да хванете левия ръкав. В този етап има на места няколко по-големи наклона за преодоляване, но нищо сериозно.

Десетина минути след пейката се стига до място с панорамна гледка и нагоре от него – поляна, удобна за пикник.

После пътеката навлиза в гората, върви се около 10-15 минути. Следва остър завой надясно. Има си табелки и пейка. Малко след това се открива много красива панорамна гледка към Рила и язовир Искър.

Още малко ходене и се стига до паметник на незнаен боец от Хвърковатата чета на Бенковски.

Стотина метра по-нагоре се пада връх Половрак. Там горе панорамите също са много впечатляващи. Виждат се (обратно на часовниковата стрелка) Софийското поле и София, Витоша, Плана, Рила и връх Мусала, язовир Искър.

Според една от информационните табели, връх Половрак е висок 1182 метра и е трети по височина в Лозенската планина. Името му идва още от траките и означава Орлов поглед. На друга информационна табела името на върха е записано с „г“ на края – връх Половраг.

От връх Половрак може да се върнете по обратния маршрут, може да слезете до Долни Пасарел, а може и да направите кръгов маршрут до Лозен. Аз избрах втория вариант и не съжалих. След първоначалното мъкнене на велосипеда по западната урва на върха, слизането се превърна в приятно спускане по интересни пътечки и горски пътища, които редуваха сенчестия гъсталак с обширни открити поляни.

Следва кратка почивка при заслон Половрак, където има сравнително прилични условия за нощуване.

Пътищата по това време на годината са изровени и запълнени с кални локви след обилните пролетни дъждове, затова преминавам нататък с повишено внимание.

Оттук се откриват чудесни гледки към лъсналите заснежени върхове на Витоша и зелените била на Плана, а иззад долините при язовир Искър и Палакария се чумерят исполинските върхари на Рила.

Гъстата плетеница от пътища може да обърка неподготвения пътник, затова е важно стриктно да се следва маркировката. Червената маркировка ще ме отведе до вилна зона Долни Пасарел, затова не се подвеждам по подканващия склон с жълтата маркировка, която се отклонява надясно, тъкмо преди да достигна до навеса при Матеината чешма. Тук пътят се отклонява рязко наляво и на юг.

Екопътека „Лозенска планина“ далеч не свършва с връх Половрак. Той всъщност се намира на половината от нейната дължина. Пътеката в крайна сметка стига до Долни Пасарел, а преходът по цялата пътека продължава около 4 часа. По маршрута има много информационни табла и добре обозначена маркировка, а пейките и подслоните, както и обособените места за пикник, следват буквално на всеки няколкостотин метра.

С приближаването на Долни Пасарел все по-често се натъквам на любопитни вили, тучни ливади и импровизирани биваци като това свърталище на планинари-хипари.

Последната част от маршрута преминава успоредно на река Стражански дол, като пътеката се стеснява и пресича потока многократно, преди накрая да се спусне до мемориала на кап. Димитър Списаревски.

Капитан Димитър Списаревски (1916 - 1943) е български герой - пилот, загинал през 1943г, бранейки София от англо-американските бомбардировачи. Самолетът му е улучен и повреден, но вместо да се опита да се спаси, той умишлено се врязва на таран във вражески бомбардировач, унищожавайки още един враг. За героизма му се знае сравнително малко, понеже по време на комунизма е забравен и дори обявен за фашист (1943г България е в съюз с Германия и във война със САЩ и Англия). Паметната плоча в негова чест е издигната близо до мястото, където са намерени останките от самолета му.

Тук наблизо е и краят (или началото) на екопътека "Лозенска планина".

Вилна зона Пасарел се разраства с всяка изминала година по източните брегове на едноименния язовир, макар и до голяма част от нея достъпът да е осъществим само с високопроходими автомобили.

Пасарел е малък язовир, разположен на изключително красиво място в Панчаревския пролом на река Искър, между Лозенска планина и Плана, в землището на село Долни Пасарел. Водите му се използват за силодобиване и питейно-битово водоснабдяване на София. Самото езеро е вододайна зона и риболовът, както и къпането са забранени, но е едно чудесно място за разходка.

Пътеката плавно се спуска покрай бреговете на язовира, за да достигне до живописния въжен мост, прехвърлен през тясната му горна част.

Оттук до София следват двайсетина километра спускане по Самоковското шосе, с кратка спирка при ресторант Златната рибка...

...както и на чешмата при Паметника на трудовака.

За жалост няма да ми остане време да посетя и близкия Кокалянски манастир, до който води стръмна пътека - но все пак успявам да се насладя на Дяволския мост над река Ведена, който е разположен точно срещу надвисналата отгоре крепост Урвич.