![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМоже и да звучи смешно и елементарно, нали? Все пак основната цел в тениса е да удариш топката с ракетата и да я вкараш в отсрещното поле. Само дето всъщност има много възможни начини топката да се удари с ракетата, при което повечето от тях изобщо не са добри.
Под "недобър" начин на удряне разбираме да не се постига добър контрол над топката, или да не се пренася достатъчно добре енергията при удар върху нея, или да няма топспин и така значително да се стеснява възможността за грешки.
Техниката (или формата) в тениса, т.е. това как се подготвяме за удара, как замахваме, как разтягаме ръката, как продължаваме движението по посока на целта след удара, както и всякакви други технически детайли, са широко дискутирани във всевъзможни наръчници, онлайн курсове, видеоклипове и къде ли още не. Но нищо от това не се отнася до случващото се през онези 3-5 хилядни от секундата, в които всъщност топката е в контакт с кордажа на ракетата.
Ето това е моментът на контакта - ще се учудите колко мимолетен е той и колко малко неща могат да се случат, докато той трае:
В тези 3-5 хилядни от секундата, ВСИЧКО се определя от полета на топката. Така че да оставим за миг настрана всички обяснения за техника, подготовка и т.н. и да се фокусираме върху този най-важен миг в тениса.
https://www.youtube.com/watch?v=9jYK1qKyOFI
В това видео надълго и нашироко се обяснява защо за да ударим топката "правилно", първо трябва да си представим (или да ПОЧУВСТВАМЕ) в съзнанието си, че натискаме ("мачкаме") топката с кордажа, а след това я търкаляме напред.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ТЪРКАЛЯМЕ ТОПКАТА?
Има доста причини защо трябва да си изградим представа, че "търкаляме" топката, вместо да я "четкаме", или което е още по-лошо - "налагаме".
Всъщност в действителност ние не можем наистина да я търкаляме, тъй като контактът е много кратък, но ако имаме правилната мисловна нагласа, подходът към удара също ще е правилен. Така че тук не става просто въпрос за семантика - различните понятия извикват различни асоциации в съзнанието, а оттам се пораждат и различни двигателни действия в мускулите. Всичко това се случва подсъзнателно, затова е много важно да си изградим правилната представа, иначе колкото и добра техника да имаме, ако не подходим правилно към удара, самият контакт на ракетата с топката ще е грешен и няма да извлечем максималното от него.
Нека първо видим защо "бъхтенето" или "четкането" на топката не са подходящи мисловни модели при подготовката на удара.
ЗАЩО ДА НЕ УДРЯМЕ ПО ТОПКАТА
Думата "удрям" ("налагам", "бъхтя", "халосвам") подсказва, че има предварително замахване със засилка, в която участва някаква тежест. Например при бейзбола:
При скуоша и бадминтона също имаме удряне по перото или топката. В тези случаи играчът засилва тежестта на бухалката или ракетата, за да използва нейния момент, който след това се предава директно на топката или перото. Макар и да изглежда, сякаш тенисистите също използват ракетата като махало, това съвсем НЕ Е така (освен в някои редки случаи).
Ако ударим една твърда топка със засилена като махало еластична ракета, топката би прелетяла разстояние от поне 2-3 тенис корта, особено ако и ракетата е достатъчно отворена и така е зададена възходяща траектория. Модерните тенис ракети са твърде "отскокливи" (еластични), че да позволяват подобно замахване по топката. А тенисът все пак разчита предимно на постоянство и контрол, не на единични удари.
Контрол и постоянство не се постигат чрез висока скорост на главата на ракетата. Всъщност най-важното в тениса е УСКОРЕНИЕТО. Т.е. прилагането на значително увеличение на силата в последния момент, за да се постигне бързо повишаване на скоростта в момента на контакта спрямо момента на първоначалното замахване.
Както е известно от Втория закон на Нютон, силата е равна на масата по ускорението (F = M * a).
Както е видно, тук скоростта изобщо не присъства като фактор (макар че ускорението е нейно производно). В крайна сметка не ни трябва толкова висока скорост, за да придадем необходимата енергия на топката. Трябва ни само УСКОРЕНИЕ.
Повечето хора считат (почти подсъзнателно), че в тениса е нужно да се удря силно по топката, понеже професионалистите изглежда така правят. Всъщност това изобщо не е вярно (поне не и при ударите от основната линия):
https://www.youtube.com/watch?v=QvZ7prb43Lk
По-нататък ще разберем какво всъщност правят големите играчи и защо става въпрос за "търкаляне" на топката.
ЗАЩО ДА НЕ ЧЕТКАМЕ ТОПКАТА
"Бърсането" или "четкането" на топката са малко по-верни асоциации, когато става въпрос за правилен подход към тенис удара, но те все още не са достатъчно добри (освен ако не говорим за мини тенис).
"Четкането" на топката предполага, че прилагаме сила предимно около топката, т.е. ракетата едва докосва топката, а при контакта се получава триене между топката и кордажа, което кара топката да се върти в определена посока, докато лети напред. Това много често се наблюдава при децата, особено при момичетата. Треньорите често наричат това удряне "покрай топката".
Ако имате в съзнанието си образа, че четкате топката, много е вероятно да приложите сила върху нея под погрешен ъгъл, което може и да й придаде добро въртене, но не и достатъчно скорост. Така се получава един техничен, но немощен удар, който предоставя на противника отлична възможност да контраатакува.
Ето как изглежда един тенисист, ако трябва да сравним пътя на ракетата при удара на аматьор и на професионалист:
Както е видно, аматьорът вляво извършва далеч по-стръмна траектория с ракетата. Професионалистът вдясно знае как точно да удря топката, за да приложи правилното въртене. Това е защото той има различна мисловна картина при контакта с топката: той не се стреми да я "четка", а да я "търкаля". Тук не става въпрос просто да кажем на играча да извърши по-ниска траектория с ракетата - това няма да свърши работа, ако той все още няма правилната нагласа към контакта с топката. Т.е. траекторията на ракетата е ПОСЛЕДСТВИЕ от правилния или неправилния мисловен образ или идея за контакта с топката, а не предпоставка за него.
КАК ДА СИ ИЗГРАДИМ УСЕЩАНЕ ЗА МАЧКАНЕ И ТЪРКАЛЯНЕ
Не е достатъчно просто да натискаме и търкаляме топката с ракетата по една пейка или маса, както е показано в началото на горното видео. Пренасянето на това действие в триизмерния свят на тениса не става автоматично. Необходимо е това усещане да се развива постепенно и постоянно - както чрез фитнес се развива мускулатура.
Ето няколко идеи как може да стане това:
1. Първо поставете топката върху пейка или маса, оставете ракетата настрана и използвайте дланта си. В продължение на 2 минути притискайте топката към масата и след това я търкаляйте напред - 1 мин. с дланта (за форхенд) и 1 мин. с опакото на ръката (за бекхенд).
2. Сега вземете ракетата, хванете я по средата на дръжката и използвайте кордажа по същия начин - пак 1 мин. за форхенд и 1 мин. за бекхенд.
3. Поиграйте с партньор няколко минути мини тенис (използвайки само малките полета за сервис), като се опитвате през цялото време да натискате и търкаляте напред топката, без да забравяте да вкарвате в действие големите мускули по тялото си, за да се оттласнете от земята при всеки удар (от прасците през коленете, през бедрата, през корема и торса, та чак до гърдите и раменете).
4. Направете няколко разигравания с партньор по целия корт, като използвате същата последователност от натоварвания на големите мускули на тялото, вече прилагайки мисловния образ, че "мачкате" и "търкаляте" напред топката. Ще усетите как участието на цялото тяло придава усещане за "плавно" натрупване и преминаване на породената от мускулите енергия като през верига и как тя "изтича" в мястото на контакта с топката. Идеята, че се стремите да натиснете и търколите топката напред, ще ви принуди да извършите правилната траектория с ракетата и да й придадете нужното ускорение в момента на контакта. Ще се удивите колко лесен изглежда сега контролът върху топката и как тя ви се подчинява, сякаш сте я дресирали!
Под "недобър" начин на удряне разбираме да не се постига добър контрол над топката, или да не се пренася достатъчно добре енергията при удар върху нея, или да няма топспин и така значително да се стеснява възможността за грешки.
Техниката (или формата) в тениса, т.е. това как се подготвяме за удара, как замахваме, как разтягаме ръката, как продължаваме движението по посока на целта след удара, както и всякакви други технически детайли, са широко дискутирани във всевъзможни наръчници, онлайн курсове, видеоклипове и къде ли още не. Но нищо от това не се отнася до случващото се през онези 3-5 хилядни от секундата, в които всъщност топката е в контакт с кордажа на ракетата.
Ето това е моментът на контакта - ще се учудите колко мимолетен е той и колко малко неща могат да се случат, докато той трае:
В тези 3-5 хилядни от секундата, ВСИЧКО се определя от полета на топката. Така че да оставим за миг настрана всички обяснения за техника, подготовка и т.н. и да се фокусираме върху този най-важен миг в тениса.
https://www.youtube.com/watch?v=9jYK1qKyOFI
В това видео надълго и нашироко се обяснява защо за да ударим топката "правилно", първо трябва да си представим (или да ПОЧУВСТВАМЕ) в съзнанието си, че натискаме ("мачкаме") топката с кордажа, а след това я търкаляме напред.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА ТЪРКАЛЯМЕ ТОПКАТА?
Има доста причини защо трябва да си изградим представа, че "търкаляме" топката, вместо да я "четкаме", или което е още по-лошо - "налагаме".
Всъщност в действителност ние не можем наистина да я търкаляме, тъй като контактът е много кратък, но ако имаме правилната мисловна нагласа, подходът към удара също ще е правилен. Така че тук не става просто въпрос за семантика - различните понятия извикват различни асоциации в съзнанието, а оттам се пораждат и различни двигателни действия в мускулите. Всичко това се случва подсъзнателно, затова е много важно да си изградим правилната представа, иначе колкото и добра техника да имаме, ако не подходим правилно към удара, самият контакт на ракетата с топката ще е грешен и няма да извлечем максималното от него.
Нека първо видим защо "бъхтенето" или "четкането" на топката не са подходящи мисловни модели при подготовката на удара.
ЗАЩО ДА НЕ УДРЯМЕ ПО ТОПКАТА
Думата "удрям" ("налагам", "бъхтя", "халосвам") подсказва, че има предварително замахване със засилка, в която участва някаква тежест. Например при бейзбола:
При скуоша и бадминтона също имаме удряне по перото или топката. В тези случаи играчът засилва тежестта на бухалката или ракетата, за да използва нейния момент, който след това се предава директно на топката или перото. Макар и да изглежда, сякаш тенисистите също използват ракетата като махало, това съвсем НЕ Е така (освен в някои редки случаи).
Ако ударим една твърда топка със засилена като махало еластична ракета, топката би прелетяла разстояние от поне 2-3 тенис корта, особено ако и ракетата е достатъчно отворена и така е зададена възходяща траектория. Модерните тенис ракети са твърде "отскокливи" (еластични), че да позволяват подобно замахване по топката. А тенисът все пак разчита предимно на постоянство и контрол, не на единични удари.
Контрол и постоянство не се постигат чрез висока скорост на главата на ракетата. Всъщност най-важното в тениса е УСКОРЕНИЕТО. Т.е. прилагането на значително увеличение на силата в последния момент, за да се постигне бързо повишаване на скоростта в момента на контакта спрямо момента на първоначалното замахване.
Както е известно от Втория закон на Нютон, силата е равна на масата по ускорението (F = M * a).
Както е видно, тук скоростта изобщо не присъства като фактор (макар че ускорението е нейно производно). В крайна сметка не ни трябва толкова висока скорост, за да придадем необходимата енергия на топката. Трябва ни само УСКОРЕНИЕ.
Повечето хора считат (почти подсъзнателно), че в тениса е нужно да се удря силно по топката, понеже професионалистите изглежда така правят. Всъщност това изобщо не е вярно (поне не и при ударите от основната линия):
https://www.youtube.com/watch?v=QvZ7prb43Lk
По-нататък ще разберем какво всъщност правят големите играчи и защо става въпрос за "търкаляне" на топката.
ЗАЩО ДА НЕ ЧЕТКАМЕ ТОПКАТА
"Бърсането" или "четкането" на топката са малко по-верни асоциации, когато става въпрос за правилен подход към тенис удара, но те все още не са достатъчно добри (освен ако не говорим за мини тенис).
"Четкането" на топката предполага, че прилагаме сила предимно около топката, т.е. ракетата едва докосва топката, а при контакта се получава триене между топката и кордажа, което кара топката да се върти в определена посока, докато лети напред. Това много често се наблюдава при децата, особено при момичетата. Треньорите често наричат това удряне "покрай топката".
Ако имате в съзнанието си образа, че четкате топката, много е вероятно да приложите сила върху нея под погрешен ъгъл, което може и да й придаде добро въртене, но не и достатъчно скорост. Така се получава един техничен, но немощен удар, който предоставя на противника отлична възможност да контраатакува.
Ето как изглежда един тенисист, ако трябва да сравним пътя на ракетата при удара на аматьор и на професионалист:
Както е видно, аматьорът вляво извършва далеч по-стръмна траектория с ракетата. Професионалистът вдясно знае как точно да удря топката, за да приложи правилното въртене. Това е защото той има различна мисловна картина при контакта с топката: той не се стреми да я "четка", а да я "търкаля". Тук не става въпрос просто да кажем на играча да извърши по-ниска траектория с ракетата - това няма да свърши работа, ако той все още няма правилната нагласа към контакта с топката. Т.е. траекторията на ракетата е ПОСЛЕДСТВИЕ от правилния или неправилния мисловен образ или идея за контакта с топката, а не предпоставка за него.
КАК ДА СИ ИЗГРАДИМ УСЕЩАНЕ ЗА МАЧКАНЕ И ТЪРКАЛЯНЕ
Не е достатъчно просто да натискаме и търкаляме топката с ракетата по една пейка или маса, както е показано в началото на горното видео. Пренасянето на това действие в триизмерния свят на тениса не става автоматично. Необходимо е това усещане да се развива постепенно и постоянно - както чрез фитнес се развива мускулатура.
Ето няколко идеи как може да стане това:
1. Първо поставете топката върху пейка или маса, оставете ракетата настрана и използвайте дланта си. В продължение на 2 минути притискайте топката към масата и след това я търкаляйте напред - 1 мин. с дланта (за форхенд) и 1 мин. с опакото на ръката (за бекхенд).
2. Сега вземете ракетата, хванете я по средата на дръжката и използвайте кордажа по същия начин - пак 1 мин. за форхенд и 1 мин. за бекхенд.
3. Поиграйте с партньор няколко минути мини тенис (използвайки само малките полета за сервис), като се опитвате през цялото време да натискате и търкаляте напред топката, без да забравяте да вкарвате в действие големите мускули по тялото си, за да се оттласнете от земята при всеки удар (от прасците през коленете, през бедрата, през корема и торса, та чак до гърдите и раменете).
4. Направете няколко разигравания с партньор по целия корт, като използвате същата последователност от натоварвания на големите мускули на тялото, вече прилагайки мисловния образ, че "мачкате" и "търкаляте" напред топката. Ще усетите как участието на цялото тяло придава усещане за "плавно" натрупване и преминаване на породената от мускулите енергия като през верига и как тя "изтича" в мястото на контакта с топката. Идеята, че се стремите да натиснете и търколите топката напред, ще ви принуди да извършите правилната траектория с ракетата и да й придадете нужното ускорение в момента на контакта. Ще се удивите колко лесен изглежда сега контролът върху топката и как тя ви се подчинява, сякаш сте я дресирали!
