Лисабон - ден 2
2 Jul 2018 14:00![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНа втория ден в Лисабон пристъпваме към същинската част - една приятна разходка из централната част на града. Построеният наново след унищожителното земетресение от 1755 г. квартал Байша е доминиран от Търговския площад с Августинската арка и паметника на Жозе I, а наблизо са също Кеят с Колоните, Улица Аугуста и площадите Росиу и Рестаурадориш. Оттук чрез стръмното влакче Глория се качваме в квартал Шиаду, откъдето се откриват чудесни панорамни гледки към целия град. Продължаваме през църквата Сао Роке на път към Високия квартал.
Разходката из Лисабон продължава през облачния следобед на патронния празник на града, Сао Антонио. Байро Алто, или Високият квартал, е надвиснал откъм запад над центъра на града, а по живописната Стълба на Дука се спускаме към нащърбените останки от Конвента Кармо - зловещо наследство от земетресението от 1755 г. Следва един от най-забележителните моменти: изкачване до върха на асансьора Санта Жуста с наблюдателната площадка, изпълнена в Айфелов стил. След поредното прекосяване на главната улица се озоваваме от другата й страна - в подстъпите към старинния квартал Алфама, където, тъкмо преди да се отправим нагоре по кривите калдъръмени улички, ни изненадва парад на ретро-автомобили и масова сватба в Лисабонската катедрала.
Замъкът Сао Жоржи може да се види от почти всяка точка на Лисабон, защото е надвиснал над града - той безспорно е едно от задължителните места за посещение в португалската столица. Части от него датират още отпреди VI в. пр.н.е., а през вековете над първоначалното укрепление са надграждали иберийци, вестготи, маври и накрая - португалските крале. Замъкът носи името на Свети Георги, светецът-пазител на Англия, тъй като през 1371г. се сключва договор за сътрудничество между двете кралства и укреплението е посветено на светеца в чест на тази дружба. Освен бойниците с оръдията, разкопките от старото мавърско селище и разбира се невероятните гледки към целия град, тук правят впечатление многобройните пауни, стръмните калдъръмени улички със сергиите и кафенетата и свежата средиземноморска растителност. След изкачването по стените и задължителните панорамни снимки, следва слизане към колоритния квартал Алфама.
Да уцелиш посещение в Алфама точно навръх патронния празник на Лисабон си е голям късмет. В средата на юни цялата глъчка се е събрала в този колоритен квартал, който е душата на португалската столица и родината на фадото - този очарователен, макар и някак меланхоличен музикален стил. Няма начин човек да не се удиви на потресаващия контраст между тесните, стръмни и криви улички на Алфама, отрупани с празнични гирлянди, задръстени от сергии и любопитни зяпачи от цял свят, на окичените с пране простори между сградите и натрапващата се миризма на печена риба - от една страна - и подредените, почти стерилни градини в горната част на Авенида да Либертаде (където на всичкото отгоре случихме и на огромен книжен базар). Придвижването с метро между двете отдалечени точки е задължително.
Вторият ден в Лисабон приключва с вечерно посещение до Парка на Нациите - местното панаирно градче. Модерната архитектура и обширните пространства на това доста отдалечено от центъра място спрямо старата част на града го прави доста причудлива добавка към цялостната програма. Комплексът от сгради се използва предимно за помещаване на офиси, има голям мол и цял наниз шикозни крайбрежни ресторанти, над които тихо пъплят кабинките на панорамния лифт, а в далечината се мержелее силуетът на огромния мост Вашку да Гама. Тук преди месец се проведе и Евровизията. Вечерта приключва с изобилна морска вечеря.
Разходката из Лисабон продължава през облачния следобед на патронния празник на града, Сао Антонио. Байро Алто, или Високият квартал, е надвиснал откъм запад над центъра на града, а по живописната Стълба на Дука се спускаме към нащърбените останки от Конвента Кармо - зловещо наследство от земетресението от 1755 г. Следва един от най-забележителните моменти: изкачване до върха на асансьора Санта Жуста с наблюдателната площадка, изпълнена в Айфелов стил. След поредното прекосяване на главната улица се озоваваме от другата й страна - в подстъпите към старинния квартал Алфама, където, тъкмо преди да се отправим нагоре по кривите калдъръмени улички, ни изненадва парад на ретро-автомобили и масова сватба в Лисабонската катедрала.
Замъкът Сао Жоржи може да се види от почти всяка точка на Лисабон, защото е надвиснал над града - той безспорно е едно от задължителните места за посещение в португалската столица. Части от него датират още отпреди VI в. пр.н.е., а през вековете над първоначалното укрепление са надграждали иберийци, вестготи, маври и накрая - португалските крале. Замъкът носи името на Свети Георги, светецът-пазител на Англия, тъй като през 1371г. се сключва договор за сътрудничество между двете кралства и укреплението е посветено на светеца в чест на тази дружба. Освен бойниците с оръдията, разкопките от старото мавърско селище и разбира се невероятните гледки към целия град, тук правят впечатление многобройните пауни, стръмните калдъръмени улички със сергиите и кафенетата и свежата средиземноморска растителност. След изкачването по стените и задължителните панорамни снимки, следва слизане към колоритния квартал Алфама.
Да уцелиш посещение в Алфама точно навръх патронния празник на Лисабон си е голям късмет. В средата на юни цялата глъчка се е събрала в този колоритен квартал, който е душата на португалската столица и родината на фадото - този очарователен, макар и някак меланхоличен музикален стил. Няма начин човек да не се удиви на потресаващия контраст между тесните, стръмни и криви улички на Алфама, отрупани с празнични гирлянди, задръстени от сергии и любопитни зяпачи от цял свят, на окичените с пране простори между сградите и натрапващата се миризма на печена риба - от една страна - и подредените, почти стерилни градини в горната част на Авенида да Либертаде (където на всичкото отгоре случихме и на огромен книжен базар). Придвижването с метро между двете отдалечени точки е задължително.
Вторият ден в Лисабон приключва с вечерно посещение до Парка на Нациите - местното панаирно градче. Модерната архитектура и обширните пространства на това доста отдалечено от центъра място спрямо старата част на града го прави доста причудлива добавка към цялостната програма. Комплексът от сгради се използва предимно за помещаване на офиси, има голям мол и цял наниз шикозни крайбрежни ресторанти, над които тихо пъплят кабинките на панорамния лифт, а в далечината се мержелее силуетът на огромния мост Вашку да Гама. Тук преди месец се проведе и Евровизията. Вечерта приключва с изобилна морска вечеря.
