![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlИзглежда това място постепенно започва да се превръща в едно от любимите ми кътчета за отдих. А е само на някакви си 20 км от дома! Става въпрос за Тъмръшката река, или по-точно - мястото, където Ситовска река се влива в нея. Едно чудесно местенце за пикник. Този уикенд врътнах педалите нататък, за да разузная как е пътят.
Основните точки по маршрута:
Китното село Храбрино, сгушено между няколко склона на Родопите, винаги е било притегателно място за мен. Оттук тръгват множество интересни туристически пътеки.
Околността е не по-малко впечатляваща откъм природни феномени. При по-внимателно взиране, в далечината, на отсрещния скат, може да се забележи хижа Академик (бивша Родопски партизани).
Чешмата тъкмо преди разклона за тъмръшкото ловно стопанство предлага добре дошла разхлада.
Самият разклон се намира на 6.5 км над Храбрино по пътя към Ситово и Лилково. Ако случайно стигнете до разклона за Бойково, значи вече сте го пропуснали и ще се наложи да се върнете няколкостотин метра назад.
Отначало пътят изглежда обещаващо...
...скоро обаче асфалтът отстъпва на чакълената настилка. Все пак, макар и черен, очевидно той е доста заравнен и сравнително добре поддържан - вероятно поради активното използване на ловното стопанство, пътеката за достъп до алпинисткия подслон под Бряновщица, както и рибарниците нагоре по реката.
Видно е, че мястото е достъпно за всякакви видове превозни средства - алпинистите използват банкета за паркинг, докато се бъхтят нагоре по отвесните скали, надвиснали отсреща.
В слънчев ден като този, уникалният фургон, забит в скалите под Бряновщица, е огласян от екота на веселите катерачи.
Самият труден участък всъщност представлява около 1000 м умерено спускане към дъното на долината на Тъмръшка река. Наскорошните обилни дъждове хубаво са напоили земята, а по чакъла тук-там към небето се блещят кални локви.
Кучешки лай ме посреща при рибарниците на входа на защитената зона на ловното стопанство.
Оттук следва около половин километър равен път, който плътно следва разпенената река.
Най-сетне достигам до най-ниската и крайна точка от пътя - там, където Ситовска река с бучене се влива в Тъмръшка. Мястото е спокойно, като не броим двамината рибари, които лежерно обикалят с въдиците си покрай брега в търсене на удобна скала, откъдето да издебнат пъргавите пъстърви.
Полянката е на няколко нива - има 3-4 оформени места за пикник с огнища, даже и някой е завещал на идните туристи една скара, която по мои спомени бяхме използвали още преди година.
Мостът над Ситовска река, тъкмо преди тя да се влее в по-голямата Тъмръшка (или още Първенешка).
Водата е леденостудена и доста мътна след пороите от последните седмици.
Време е за обяд сред шарените сенки на букаците.
Отсрещният бряг е почти отвесен - точно там горе, над всичките тези шеметни висоти, е сгушено вилно селище Бряновщица, достъпно само откъм село Брестовица.
Скоро забелязвам и второ, че и трето удобно място за пикник, досами звънливата вода.
Живописните каскади подскачат от камък на камък, а между скалите са се оформили подобни на басейни вирчета и не едно естествено джакузи. От опит знам, че в най-знойната част от лятото това място е истинска благодат!
Основната поляна с кръглото огнище е идеална за отдих сред голяма компания, че защо не и за по-траен бивак.
А по-надолу следват най-любопитните водоскоци. Водата настоятелно ме подканя да нагазя в нея.
Пътят е точно над поляната, а тъкмо там, преди моста, има няколко подходящи за паркиране разширения.
На няма и двайсетина метра след моста ромолят два тънки чучура - водата е ледена и божествено вкусна.
А на още стотина метра по-нататък откривам и втора поляна за пикник, край самото място, където двете реки се сливат.
Тук мястото изглежда някак по-диво - може би заради страховитите чукари, надвиснали отгоре.
За тези, които не ги мързи след обяда, на 400 метра нататък е може би най-интересното място в околността - подобната на врящ котел теснина между скалите, през която бясно фучат мътните води на Тъмръшката река.
Един красив горски обитател ме поздравява на изпроводяк, тъкмо докато се подготвям да си кажа временно сбогом с любимото ми кътче по тези места. Разузнавателният ми поход е към края си и вече знам, че се очертава съвсем скорошно повторно посещение - този път в компанията на голяма весела тайфа.
Основните точки по маршрута:
Китното село Храбрино, сгушено между няколко склона на Родопите, винаги е било притегателно място за мен. Оттук тръгват множество интересни туристически пътеки.
Околността е не по-малко впечатляваща откъм природни феномени. При по-внимателно взиране, в далечината, на отсрещния скат, може да се забележи хижа Академик (бивша Родопски партизани).
Чешмата тъкмо преди разклона за тъмръшкото ловно стопанство предлага добре дошла разхлада.
Самият разклон се намира на 6.5 км над Храбрино по пътя към Ситово и Лилково. Ако случайно стигнете до разклона за Бойково, значи вече сте го пропуснали и ще се наложи да се върнете няколкостотин метра назад.
Отначало пътят изглежда обещаващо...
...скоро обаче асфалтът отстъпва на чакълената настилка. Все пак, макар и черен, очевидно той е доста заравнен и сравнително добре поддържан - вероятно поради активното използване на ловното стопанство, пътеката за достъп до алпинисткия подслон под Бряновщица, както и рибарниците нагоре по реката.
Видно е, че мястото е достъпно за всякакви видове превозни средства - алпинистите използват банкета за паркинг, докато се бъхтят нагоре по отвесните скали, надвиснали отсреща.
В слънчев ден като този, уникалният фургон, забит в скалите под Бряновщица, е огласян от екота на веселите катерачи.
Самият труден участък всъщност представлява около 1000 м умерено спускане към дъното на долината на Тъмръшка река. Наскорошните обилни дъждове хубаво са напоили земята, а по чакъла тук-там към небето се блещят кални локви.
Кучешки лай ме посреща при рибарниците на входа на защитената зона на ловното стопанство.
Оттук следва около половин километър равен път, който плътно следва разпенената река.
Най-сетне достигам до най-ниската и крайна точка от пътя - там, където Ситовска река с бучене се влива в Тъмръшка. Мястото е спокойно, като не броим двамината рибари, които лежерно обикалят с въдиците си покрай брега в търсене на удобна скала, откъдето да издебнат пъргавите пъстърви.
Полянката е на няколко нива - има 3-4 оформени места за пикник с огнища, даже и някой е завещал на идните туристи една скара, която по мои спомени бяхме използвали още преди година.
Мостът над Ситовска река, тъкмо преди тя да се влее в по-голямата Тъмръшка (или още Първенешка).
Водата е леденостудена и доста мътна след пороите от последните седмици.
Време е за обяд сред шарените сенки на букаците.
Отсрещният бряг е почти отвесен - точно там горе, над всичките тези шеметни висоти, е сгушено вилно селище Бряновщица, достъпно само откъм село Брестовица.
Скоро забелязвам и второ, че и трето удобно място за пикник, досами звънливата вода.
Живописните каскади подскачат от камък на камък, а между скалите са се оформили подобни на басейни вирчета и не едно естествено джакузи. От опит знам, че в най-знойната част от лятото това място е истинска благодат!
Основната поляна с кръглото огнище е идеална за отдих сред голяма компания, че защо не и за по-траен бивак.
А по-надолу следват най-любопитните водоскоци. Водата настоятелно ме подканя да нагазя в нея.
Пътят е точно над поляната, а тъкмо там, преди моста, има няколко подходящи за паркиране разширения.
На няма и двайсетина метра след моста ромолят два тънки чучура - водата е ледена и божествено вкусна.
А на още стотина метра по-нататък откривам и втора поляна за пикник, край самото място, където двете реки се сливат.
Тук мястото изглежда някак по-диво - може би заради страховитите чукари, надвиснали отгоре.
За тези, които не ги мързи след обяда, на 400 метра нататък е може би най-интересното място в околността - подобната на врящ котел теснина между скалите, през която бясно фучат мътните води на Тъмръшката река.
Един красив горски обитател ме поздравява на изпроводяк, тъкмо докато се подготвям да си кажа временно сбогом с любимото ми кътче по тези места. Разузнавателният ми поход е към края си и вече знам, че се очертава съвсем скорошно повторно посещение - този път в компанията на голяма весела тайфа.
