![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЕдин приятен пролетен следобед през Великденските празници предостави отлична възможност за разходка до Сливодолското падало - вторият по известност водопад в околностите на Бачковския манастир. Отдавна се канехме на тази пътека и ранният април се оказа идеалният момент за посещение на това изключително красиво място с разцъфналата зеленина на Родопите и пълноводието на планинските потоци.
Маршрутът:
Пътеката до водопада започва веднага след първия тунел след Бачково по шосето Асеновград-Смолян. Веднага след този тунел вдясно има отбивка на пътя, където може да се паркира. За ориентир, точно срещу тази отбивка на отсрещната страна на шосето има рибарник, където може да се паркират автомобилите.
Самата пътека започва от самия тунел. Има и табелка.
Преходът от този тунел до водопад Сливодолско падало се взема нормално за около 50 минути. Обратният път може да се вземе и за по-малко – 40-45 минути в зависимост от бързината на темпото и спирките по пътеката.
Пътечката към Сливодолското падало е маркирана и поддържана. На места са изградени дървени мостчета и стълби, а пълноводните вирчета приканват да се бухнеш в тях.
Не липсват и допълнителни удобства.
Като цяло пътеката не е стръмна с изключение на 2-3 кратки участъка от нея. През цялото време се върви през горичка и покрай река Сливов дол, от която идва и името на водопада. Интересна гледка в началната част на пътеката са многото високи дървета, обвити в бръшлян.
Околната местност е резерват и се нарича Червената стена. Дебелите сенки в гората и студените води на реката създават прохлада и чудна свежест, което прави разходката много приятна. Особено впечатление прави кристално чистата вода на реката по цялото протежение на пътеката до водопада.
По средата на пътеката е изграден удобен бивак за отдих сред ромона на планинските ручеи.
По пътя към водопада реката прави няколко водоскока. Най-големият от тях е с височина десетина метра и начинът, по който пада водата е много красив. Друг от падовете е заобиколен от високи скали под формата на малко закръглено каньонче. Покрай дървените мостчета има още няколко интересни падчета.
Самият водопад Сливодолско падало е висок около 50 метра, като през лятото не е от най-мощните и пълноводните, а струята му е сравнително тясна, прилична на бара. По време на нашето посещение обаче имаше доста вода, тъй като пролетта беше в апогея си. При сушави години вероятно дебитът му пада драстично.
Водите на Сливодолското падало падат отвесно от много високи скали с червеникав оттенък, откъдето вероятно идва и името на резервата - Червената стена.
Над Сливодолското падало пътеката продължава още няколкостотин метра покрай потока, а тук са най-живописните бързеи и падове. Мястото е идеално за пикник.
Мястото напомня на Графството на хобитите от Властелина на пръстените.
Пресичаме най-горното течение на Сливодолска река, като си проправяме път по хлъзгавите камънаци, за да достигнем до крайната точка от маршрута - изсечения в скалите иконостас при самия карстов извор.
Недалеч се любуваме на последния от поредицата достъпни водопади, който прилича на бучащо, обвито във водни пръски корито.
Хладните и влажни, отрупани с шумак брегове на потока, изобилстват от дъждовници.
Слизането обратно по пътеката е не по-лесно от катеренето - идва ред на коленете да поемат основната тежест.
След една такава разходка, какво по-хубаво от възстановяване на силите в ресторант "Водопада" в подстъпите към Бачковския манастир!
Следва кратка разходка и до поляните преди Бачковския водопад.
Село Бачково.
Старата костница към манастира.
Вторият по големина манастир в България гъмжеше от посетители, дошли за Разпети петък.
Не мина и без обиколка по сергиите, откъдето си попълних запаса от планински мед, преди цялата тайфа да се отправи обратно към дома.
Маршрутът:
Пътеката до водопада започва веднага след първия тунел след Бачково по шосето Асеновград-Смолян. Веднага след този тунел вдясно има отбивка на пътя, където може да се паркира. За ориентир, точно срещу тази отбивка на отсрещната страна на шосето има рибарник, където може да се паркират автомобилите.
Самата пътека започва от самия тунел. Има и табелка.
Преходът от този тунел до водопад Сливодолско падало се взема нормално за около 50 минути. Обратният път може да се вземе и за по-малко – 40-45 минути в зависимост от бързината на темпото и спирките по пътеката.
Пътечката към Сливодолското падало е маркирана и поддържана. На места са изградени дървени мостчета и стълби, а пълноводните вирчета приканват да се бухнеш в тях.
Не липсват и допълнителни удобства.
Като цяло пътеката не е стръмна с изключение на 2-3 кратки участъка от нея. През цялото време се върви през горичка и покрай река Сливов дол, от която идва и името на водопада. Интересна гледка в началната част на пътеката са многото високи дървета, обвити в бръшлян.
Околната местност е резерват и се нарича Червената стена. Дебелите сенки в гората и студените води на реката създават прохлада и чудна свежест, което прави разходката много приятна. Особено впечатление прави кристално чистата вода на реката по цялото протежение на пътеката до водопада.
По средата на пътеката е изграден удобен бивак за отдих сред ромона на планинските ручеи.
По пътя към водопада реката прави няколко водоскока. Най-големият от тях е с височина десетина метра и начинът, по който пада водата е много красив. Друг от падовете е заобиколен от високи скали под формата на малко закръглено каньонче. Покрай дървените мостчета има още няколко интересни падчета.
Самият водопад Сливодолско падало е висок около 50 метра, като през лятото не е от най-мощните и пълноводните, а струята му е сравнително тясна, прилична на бара. По време на нашето посещение обаче имаше доста вода, тъй като пролетта беше в апогея си. При сушави години вероятно дебитът му пада драстично.
Водите на Сливодолското падало падат отвесно от много високи скали с червеникав оттенък, откъдето вероятно идва и името на резервата - Червената стена.
Над Сливодолското падало пътеката продължава още няколкостотин метра покрай потока, а тук са най-живописните бързеи и падове. Мястото е идеално за пикник.
Мястото напомня на Графството на хобитите от Властелина на пръстените.
Пресичаме най-горното течение на Сливодолска река, като си проправяме път по хлъзгавите камънаци, за да достигнем до крайната точка от маршрута - изсечения в скалите иконостас при самия карстов извор.
Недалеч се любуваме на последния от поредицата достъпни водопади, който прилича на бучащо, обвито във водни пръски корито.
Хладните и влажни, отрупани с шумак брегове на потока, изобилстват от дъждовници.
Слизането обратно по пътеката е не по-лесно от катеренето - идва ред на коленете да поемат основната тежест.
След една такава разходка, какво по-хубаво от възстановяване на силите в ресторант "Водопада" в подстъпите към Бачковския манастир!
Следва кратка разходка и до поляните преди Бачковския водопад.
Село Бачково.
Старата костница към манастира.
Вторият по големина манастир в България гъмжеше от посетители, дошли за Разпети петък.
Не мина и без обиколка по сергиите, откъдето си попълних запаса от планински мед, преди цялата тайфа да се отправи обратно към дома.
