![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghl8) Ако се преместим на "по-бързата" опашка, всъщност не печелим нищо
Истината е, че е много трудно да се определи с точност средната скорост на движение на една опашка от хора, особено ако тя е наистина много дълга. Ако сме попаднали в улично задръстване, водачите се фокусират върху времето, изгубено в опити за изпреварване, сравнено с времето, докато те самите са били изпреварвани. Но този начин на преценка е подвеждащ, тъй като той не взима под внимание факта, че скоростта ни е по-висока, докато изпреварваме, в сравнение с момента, докато сме изпреварвани. Една отсечка от 100 м, взета по време на изпреварване, минава за секунди; а същата отсечка, в която сме били изпреварени, може да се проточи с минути.
Илюзията, че съседната лента е по-скоростна, произлиза от това, че мозъкът ни погрешно се фокусира върху относителното време, прекарано в изпреварване срещу това, прекарано докато сме били изпреварвани, като пропуска да вземе под внимание покритото разстояние в двата случая. Следователно, дори ако двете автомобилни ленти се движат с абсолютно еднаква скорост, един произволен водач в коя да е от тях би прекарал почти с 50% повече време бидейки изпреварван, отколкото докато той самият изпреварва. Не е чудно, че и в този случай чуждото винаги изглежда по-привлекателно.
9) Възгледите ни за физическото наказание на деца не се основават на факти
Макар и повечето експерти да съветват да не се прибягва до пердах, около 1/3 от родителите все още го практикуват. Да бием ли шамари или не? Изглежда всеки си има свое мнение по въпроса - и всеки претендира, че неговите възгледи се подкрепят от фактите. Например ако сме против, ние смятаме, че децата, които са били бити, стават агресивни възрастни; ако ли пък сме за боя, ние вярваме, че ако непослушните деца не се бият редовно, те стават разглезени и антисоциални.
Всъщност данните от психологическите изследвания (а по темата има доста такива) недвусмислено подсказват, че между двете няма съществена разлика. При положение, че наблюдаваните деца са изследвани за първоначално ниво на агресивност и антисоциално поведение (т.е. преди да са били бити или не), разликата между битите и небитите остава пренебрежима.
Може и да може да се каже, че небитите деца са като цяло по-малко агресивни и по-малко антисоциални, но разликата с битите е толкова миниатюрно малка, че на практика цели 47% от небитите деца се оказват по-агресивни и антисоциални от средностатистическото бито дете (ако процентът беше 50, дори щяхме да говорим за нулева разлика). Да споменем само и че резултатът при изследванията на ефекта от компютърните игри с насилие е от същия порядък.
В действителност, повечето родители решават дали да бият или да не бият децата си изцяло възоснова на идеологически съображения, което най-вероятно е и най-добрата политика в този случай.
10) Взимаме финансови решения на основание на нелогични "общоприети правила"
Да предположим, че сте купили екскурзия за 600 лв на човек до Италия. След няколко седмици купувате екскурзия за 300 лв за Испания. Независимо от цената смятате, че повече ще ви хареса пътуването до Испания, отколкото до Италия, защото страната ви е по-интересна. По-късно, докато разглеждате календара с програмата си, осъзнавате, че сте направили ужасна грешка: двете екскурзии са в един и същи уикенд! Резервациите вече не могат да се отменят - ще трябва да жертвате едното пътуване в полза на другото. Коя екскурзия ще изберете?
Повече от 50% от изследваните хора са избрали по-скъпата екскурзия до Италия вместо тази в Испания, въпреки че са очаквали втората да е по-приятна. Това е пример за широкоразпространената самозаблуда за "похарчените пари": колкото повече сте инвестирали в нещо (било то пари, време или усилия), толкова по-несклонни сте да "пожертвате" тази инвестиция - дори и очакваният резултат да е сравнително по-лош.
Кое предизвиква тази самозаблуда? Изглежда отговорът е, че прекалено много се доверяваме на едно общоприето правило - а именно, че "прахосването на средства е лошо нещо и загубите винаги трябва да се минимизират" (което в повечето случаи звучи като мъдро правило). Откъде можем да сме сигурни в това? Ами, например когато на децата се предложат два сходни (макар и подходящо детински) сценария, например избор между билети за два увеселителни парка, те просто избират варианта, който наистина биха предпочели като по-забавен. Предполага се, че децата все още не умеят да възприемат абстрактни правила - включително правилото "не прахосвай средства", което е в основата на самозаблудата за "похарчените пари". Всъщност те правят по-правилния избор, предвид крайния резултат (повече забавления и по-приятно прекарано време).
Най-добрият способ за избягване на подобни самозаблуди е да се привлече помощта на свеж чифт очи, някой външен и необвързан със случая човек. Например, докато един футболен треньор упорито се опитва да наложи скъпоплатен, но неуспешен играч, един нов треньор веднага би се опитал да се отърве от него. Причината е, че за новия треньор прахосаните средства не са били лично негов избор, той не счита покупката за своя грешка и затова е психически освободен от бремето, което тя носи със себе си. Липсва му тежестта на емоционалния багаж, свързан с погрешния избор. Не е зле футболните треньори, а и всички останали мениджъри, да са наясно с опасността от такива самозаблуди и да полагат осъзнати усилия да се освободят от тях. В случая, въпросният треньор би трябвало да се опита да оценява своите играчи изцяло възоснова на формата и резултатите им, а не на похарчените за тях пари. Абсолютно същото важи и за закупените стоки и услуги, например ваканционните екскурзии.
Истината е, че е много трудно да се определи с точност средната скорост на движение на една опашка от хора, особено ако тя е наистина много дълга. Ако сме попаднали в улично задръстване, водачите се фокусират върху времето, изгубено в опити за изпреварване, сравнено с времето, докато те самите са били изпреварвани. Но този начин на преценка е подвеждащ, тъй като той не взима под внимание факта, че скоростта ни е по-висока, докато изпреварваме, в сравнение с момента, докато сме изпреварвани. Една отсечка от 100 м, взета по време на изпреварване, минава за секунди; а същата отсечка, в която сме били изпреварени, може да се проточи с минути.
Илюзията, че съседната лента е по-скоростна, произлиза от това, че мозъкът ни погрешно се фокусира върху относителното време, прекарано в изпреварване срещу това, прекарано докато сме били изпреварвани, като пропуска да вземе под внимание покритото разстояние в двата случая. Следователно, дори ако двете автомобилни ленти се движат с абсолютно еднаква скорост, един произволен водач в коя да е от тях би прекарал почти с 50% повече време бидейки изпреварван, отколкото докато той самият изпреварва. Не е чудно, че и в този случай чуждото винаги изглежда по-привлекателно.
9) Възгледите ни за физическото наказание на деца не се основават на факти
Макар и повечето експерти да съветват да не се прибягва до пердах, около 1/3 от родителите все още го практикуват. Да бием ли шамари или не? Изглежда всеки си има свое мнение по въпроса - и всеки претендира, че неговите възгледи се подкрепят от фактите. Например ако сме против, ние смятаме, че децата, които са били бити, стават агресивни възрастни; ако ли пък сме за боя, ние вярваме, че ако непослушните деца не се бият редовно, те стават разглезени и антисоциални.
Всъщност данните от психологическите изследвания (а по темата има доста такива) недвусмислено подсказват, че между двете няма съществена разлика. При положение, че наблюдаваните деца са изследвани за първоначално ниво на агресивност и антисоциално поведение (т.е. преди да са били бити или не), разликата между битите и небитите остава пренебрежима.
Може и да може да се каже, че небитите деца са като цяло по-малко агресивни и по-малко антисоциални, но разликата с битите е толкова миниатюрно малка, че на практика цели 47% от небитите деца се оказват по-агресивни и антисоциални от средностатистическото бито дете (ако процентът беше 50, дори щяхме да говорим за нулева разлика). Да споменем само и че резултатът при изследванията на ефекта от компютърните игри с насилие е от същия порядък.
В действителност, повечето родители решават дали да бият или да не бият децата си изцяло възоснова на идеологически съображения, което най-вероятно е и най-добрата политика в този случай.
10) Взимаме финансови решения на основание на нелогични "общоприети правила"
Да предположим, че сте купили екскурзия за 600 лв на човек до Италия. След няколко седмици купувате екскурзия за 300 лв за Испания. Независимо от цената смятате, че повече ще ви хареса пътуването до Испания, отколкото до Италия, защото страната ви е по-интересна. По-късно, докато разглеждате календара с програмата си, осъзнавате, че сте направили ужасна грешка: двете екскурзии са в един и същи уикенд! Резервациите вече не могат да се отменят - ще трябва да жертвате едното пътуване в полза на другото. Коя екскурзия ще изберете?
Повече от 50% от изследваните хора са избрали по-скъпата екскурзия до Италия вместо тази в Испания, въпреки че са очаквали втората да е по-приятна. Това е пример за широкоразпространената самозаблуда за "похарчените пари": колкото повече сте инвестирали в нещо (било то пари, време или усилия), толкова по-несклонни сте да "пожертвате" тази инвестиция - дори и очакваният резултат да е сравнително по-лош.
Кое предизвиква тази самозаблуда? Изглежда отговорът е, че прекалено много се доверяваме на едно общоприето правило - а именно, че "прахосването на средства е лошо нещо и загубите винаги трябва да се минимизират" (което в повечето случаи звучи като мъдро правило). Откъде можем да сме сигурни в това? Ами, например когато на децата се предложат два сходни (макар и подходящо детински) сценария, например избор между билети за два увеселителни парка, те просто избират варианта, който наистина биха предпочели като по-забавен. Предполага се, че децата все още не умеят да възприемат абстрактни правила - включително правилото "не прахосвай средства", което е в основата на самозаблудата за "похарчените пари". Всъщност те правят по-правилния избор, предвид крайния резултат (повече забавления и по-приятно прекарано време).
Най-добрият способ за избягване на подобни самозаблуди е да се привлече помощта на свеж чифт очи, някой външен и необвързан със случая човек. Например, докато един футболен треньор упорито се опитва да наложи скъпоплатен, но неуспешен играч, един нов треньор веднага би се опитал да се отърве от него. Причината е, че за новия треньор прахосаните средства не са били лично негов избор, той не счита покупката за своя грешка и затова е психически освободен от бремето, което тя носи със себе си. Липсва му тежестта на емоционалния багаж, свързан с погрешния избор. Не е зле футболните треньори, а и всички останали мениджъри, да са наясно с опасността от такива самозаблуди и да полагат осъзнати усилия да се освободят от тях. В случая, въпросният треньор би трябвало да се опита да оценява своите играчи изцяло възоснова на формата и резултатите им, а не на похарчените за тях пари. Абсолютно същото важи и за закупените стоки и услуги, например ваканционните екскурзии.
