![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСлизането след изпълненото с емоции и трудности покоряване на такова емблематично място като Кончето, особено след като е бил изкачен и първенец като Вихрен, винаги протича някак по-тягостно и меланхолично. Нормално е: физическите сили, а и голяма част от ентусиазма, вече са на привършване. Все пак местата по обратния маршрут - отново през Премката и после през Казаните - си има и своя чар. Особено с живописните си и доста насечени пейзажи.
Времето за отдих навръх седловината този път е доста по-дълго. Изглежда сме се престарали с храната и сега трябва да възстановяваме току-що изгорените калории, докато се наслаждаваме на свежия въздух и остроумните надписи и фигурки, оформени с камъни из полето наоколо.
С напредването на следобеда идва моментът да се насочим обратно надолу към долината на Бъндеришка река. Предстои доста дълго завръщане през Казаните.
По тези места теренът е доста засушлив поради карстово-мраморния тип скали. Неслучайно в радиус от десетина километра не може да се намери нито един извор, поток или чешма.
Казаните представляват два последователни циркуса, разположени един над друг. Горният (Големият Казан) е скалист, а долният (Малкият Казан) - обрасъл с клек и рехава борова гора.
По северните склонове на Вихрен, в подножието на Големия Казан са се скътали няколко откъслечни остатъци от снежен ледник. Усойното място е позволило на голямата пряспа да се запази дори в разгара на лятото.
Преходът между двата Казана е доста стръмен и осеян с огромни канари. Тъкмо върху едно от най-изпъкналите възвишения се издига неголям фургон - това е заслон Казана, в близост до който е разклонението към хижа Вихрен. Източният склон на връх Вихрен представлява остър ръб, по който минава Еделвайсовата пътека - притегателно място за любителите на по-екстремните изживявания.
Точно срещу стръмната долина на Казаните се извисява ридът на Тодорка със седалковите лифтове и ски пистите.
Далечно тракане ни кара да повдигнем глави от умисленото взиране в пътеката. Спираме и се вторачваме в надвисналия отгоре ни склон. Не след дълго забелязваме групичката кошути, които подскачат плахо от камък на камък. Дали не държат пътеката под надзор в очакване някой благосклонен турист да им остави подарък?
Със снишаване под 2000 м надморска височина, камъните, клекът и хвойната постепенно отстъпват място на боровете. Пътеката си проправя път през обрасли с къпинаци поляни, а под сянката преходът става значително по-приятен. Докато следваме пътеката, в движение берем горски плодове и пълним стомасите.
След около тричасово спускане, най-сетне се добираме почти разнебитени до хижа Бъндерица - изходният пункт на целия поход. Колата ни чака на паркинга, но ние не бързаме да се прибираме в Банско. Има още време за една шкембе чорба!
Набелязвам хижата за евентуално по-нататъшно отсядане. Оттук тръгват доста маршрути навътре в сърцето на Пирин, като особено интересен би бил онзи откъм Добринище през Безбог и Тевното езеро. А условията в хижа Бъндерица са си направо образцови!
Обратно в хотела в Банско. Един бърз поглед към върховете, по които сме пълзели само допреди малко, ме кара да се дивя. Току-що сме се смъкнали от покрива на Пирина!
На следващия ден никак не бързаме да се гмурнем обратно към трептящата мараня на низината. Затова правим едно последно изкачване, този път с автомобила, до горната станция на кабинковия лифт при пистите на Бъндеришка поляна.
Вместо скиори, тук през лятото е пълно с велосипедисти, алпинисти, обичайни баир-будали като нас... и много деца. Просторната поляна е превърната в малък лунапарк: има всякакви забавления - люлки, надуваеми джаги...
...Батман - скиор (вече постоянно присъствие)...
...заведения с разнообразни манджи...
...причудливи сенчести будоари...
...и разбира се - огромна водна пързалка по склона на писта "Томба"!
На връщане се отклоняваме при Юндола в посока към Белмекен. След няколко километра попадаме в местността Тишина с местните ски писти. Време е за обяд. Оттук нататък сме обратно в цивилизацията.
Времето за отдих навръх седловината този път е доста по-дълго. Изглежда сме се престарали с храната и сега трябва да възстановяваме току-що изгорените калории, докато се наслаждаваме на свежия въздух и остроумните надписи и фигурки, оформени с камъни из полето наоколо.
С напредването на следобеда идва моментът да се насочим обратно надолу към долината на Бъндеришка река. Предстои доста дълго завръщане през Казаните.
По тези места теренът е доста засушлив поради карстово-мраморния тип скали. Неслучайно в радиус от десетина километра не може да се намери нито един извор, поток или чешма.
Казаните представляват два последователни циркуса, разположени един над друг. Горният (Големият Казан) е скалист, а долният (Малкият Казан) - обрасъл с клек и рехава борова гора.
По северните склонове на Вихрен, в подножието на Големия Казан са се скътали няколко откъслечни остатъци от снежен ледник. Усойното място е позволило на голямата пряспа да се запази дори в разгара на лятото.
Преходът между двата Казана е доста стръмен и осеян с огромни канари. Тъкмо върху едно от най-изпъкналите възвишения се издига неголям фургон - това е заслон Казана, в близост до който е разклонението към хижа Вихрен. Източният склон на връх Вихрен представлява остър ръб, по който минава Еделвайсовата пътека - притегателно място за любителите на по-екстремните изживявания.
Точно срещу стръмната долина на Казаните се извисява ридът на Тодорка със седалковите лифтове и ски пистите.
Далечно тракане ни кара да повдигнем глави от умисленото взиране в пътеката. Спираме и се вторачваме в надвисналия отгоре ни склон. Не след дълго забелязваме групичката кошути, които подскачат плахо от камък на камък. Дали не държат пътеката под надзор в очакване някой благосклонен турист да им остави подарък?
Със снишаване под 2000 м надморска височина, камъните, клекът и хвойната постепенно отстъпват място на боровете. Пътеката си проправя път през обрасли с къпинаци поляни, а под сянката преходът става значително по-приятен. Докато следваме пътеката, в движение берем горски плодове и пълним стомасите.
След около тричасово спускане, най-сетне се добираме почти разнебитени до хижа Бъндерица - изходният пункт на целия поход. Колата ни чака на паркинга, но ние не бързаме да се прибираме в Банско. Има още време за една шкембе чорба!
Набелязвам хижата за евентуално по-нататъшно отсядане. Оттук тръгват доста маршрути навътре в сърцето на Пирин, като особено интересен би бил онзи откъм Добринище през Безбог и Тевното езеро. А условията в хижа Бъндерица са си направо образцови!
Обратно в хотела в Банско. Един бърз поглед към върховете, по които сме пълзели само допреди малко, ме кара да се дивя. Току-що сме се смъкнали от покрива на Пирина!
На следващия ден никак не бързаме да се гмурнем обратно към трептящата мараня на низината. Затова правим едно последно изкачване, този път с автомобила, до горната станция на кабинковия лифт при пистите на Бъндеришка поляна.
Вместо скиори, тук през лятото е пълно с велосипедисти, алпинисти, обичайни баир-будали като нас... и много деца. Просторната поляна е превърната в малък лунапарк: има всякакви забавления - люлки, надуваеми джаги...
...Батман - скиор (вече постоянно присъствие)...
...заведения с разнообразни манджи...
...причудливи сенчести будоари...
...и разбира се - огромна водна пързалка по склона на писта "Томба"!
На връщане се отклоняваме при Юндола в посока към Белмекен. След няколко километра попадаме в местността Тишина с местните ски писти. Време е за обяд. Оттук нататък сме обратно в цивилизацията.
