![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВторият ден от похода край Камчия започва рано - първите слънчеви лъчи вече се катерят упорито по страната на палатката и ме подканят да изоставя дрямката. Въздухът е свеж и прохладен, а прибоят едва се чува, макар и морето да е на двайсетина метра по-надолу. Чайките и кормораните се стрелкат над огледалните води в дебнене на някой заблуден рибен пасаж. Време е за закуска.
Събирам бивака за десетина минути и се отправям обратно към дивия залив Папаз-кулак, който е на 200 метра по-нататък. Хвърлил съм око на онова каменно джакузи от предния ден.
Когато достигам до входа на залива, се оглеждам за други подранили къмпингуващи. Изглежда съм най-ранобудният - из другите биваци все още няма признаци на раздвижване.
Скоро достигам обратно при нос Килик, а вълните бучат в процепа между струпаните канари. Тук ще си направя утринна баня.
След близо едночасово плацикане осъзнавам, че слънцето вече е доста високо и в този неделен ден ще напича също толкова, колкото и предишния. А първите увеселителни корабчета вече пъплят насам откъм Камчийския залив.
Ето го и него - плажът на Камчия. Днес тълпата тук ще се е удвоила, но какво да се прави. Ще трябва да се разминавам с хиляди летовници.
Точно преди северния край на големия плаж, край скалите се забелязва паметна плоча на младеж, загинал преди няколко години по тези места. Паметникът стои сякаш да напомни, че морето не е за подценяване.
Тук камъните са покрити с лепкава плесен и доста хлъзгави. Доста бавно си проправям път нататък с цената на не една драскотина.
Плажът от Камчия до Шкорпиловци е най-дългият в България - общо над 12 км. В частта си до устието на най-голямата река в Североизточна България е почти 3 км. В този горещ августовски ден, той е гъсто населен. Все пак е разгарът на летния сезон!
Целият комплекс на север от реката представлява наниз от къмпинги, бунгала и почивни станции - например къмпинг "Романтика", почивна база "Захарчето", къмпинг "Рай" и т.н. Освен на български туристи, тук е осезаемо и присъствието на гости от целия бивш Източен блок.
Оживлението е повсеместно - заведенията, пазарчетата и сергиите работят на пълни обороти. А паркингите са претъпкани с автомобили и каравани.
Последното топване във водата е тъкмо там, където Камчия спокойно се влива в морето. Хладната, мътна речна вода се сблъсква с пенливите вълни откъм изток и образува пясъчна коса, по която е най-проходимо.
Следите от соца личат навсякъде - най-забележим е този мемориал в чест на българските подводничари, извършили опит за диверсия с подкрепата на Съветския съюз и поставили началото на българското антифашистко съпротивително движение към средата на Втората световна война. Несъмнено - място за поклонничество на хората с леви убеждения.
Разбира се, няма как едно посещение по тези места да мине, без да се отбия до кея с корабчетата. Оттук през няколко минути потеглят обиколки нагоре по реката - моторни корабчета пърпорят насам-натам, а водните колела се нижат в постоянна процесия. Мястото е уютно, а моментът - идеален за един обилен обяд из местните ресторантчета.
Разполагам още с цял следобед, преди да се отправя към вътрешността. Една отбивка до рибарското селище ще е интересна...
...Още повече, че именно тук пътешественикът може да се наслади на пълния чар на лонгозната камчийска гора.
Черешката на тортата е Московският детски лагер. Огромният възстановителен комплекс е очевидно много добре поддържан. Тук има хотелска част, голяма спортна зала, лечебен център, киносалон, летен културен център и какво ли още не.
След лениво излежаване по беседките в очакване слънцето да започне да се снишава, идва време да се отправя на последния етап от пътешествието - към село Близнаците. Пътят е около час и е по доста натоварено шосе. Накрая с облекчение пристигам до мотела на разклона при главното шосе Бургас-Варна, а не след дълго идва и автобусът, с който двудневният ми поход приключва.
Събирам бивака за десетина минути и се отправям обратно към дивия залив Папаз-кулак, който е на 200 метра по-нататък. Хвърлил съм око на онова каменно джакузи от предния ден.
Когато достигам до входа на залива, се оглеждам за други подранили къмпингуващи. Изглежда съм най-ранобудният - из другите биваци все още няма признаци на раздвижване.
Скоро достигам обратно при нос Килик, а вълните бучат в процепа между струпаните канари. Тук ще си направя утринна баня.
След близо едночасово плацикане осъзнавам, че слънцето вече е доста високо и в този неделен ден ще напича също толкова, колкото и предишния. А първите увеселителни корабчета вече пъплят насам откъм Камчийския залив.
Ето го и него - плажът на Камчия. Днес тълпата тук ще се е удвоила, но какво да се прави. Ще трябва да се разминавам с хиляди летовници.
Точно преди северния край на големия плаж, край скалите се забелязва паметна плоча на младеж, загинал преди няколко години по тези места. Паметникът стои сякаш да напомни, че морето не е за подценяване.
Тук камъните са покрити с лепкава плесен и доста хлъзгави. Доста бавно си проправям път нататък с цената на не една драскотина.
Плажът от Камчия до Шкорпиловци е най-дългият в България - общо над 12 км. В частта си до устието на най-голямата река в Североизточна България е почти 3 км. В този горещ августовски ден, той е гъсто населен. Все пак е разгарът на летния сезон!
Целият комплекс на север от реката представлява наниз от къмпинги, бунгала и почивни станции - например къмпинг "Романтика", почивна база "Захарчето", къмпинг "Рай" и т.н. Освен на български туристи, тук е осезаемо и присъствието на гости от целия бивш Източен блок.
Оживлението е повсеместно - заведенията, пазарчетата и сергиите работят на пълни обороти. А паркингите са претъпкани с автомобили и каравани.
Последното топване във водата е тъкмо там, където Камчия спокойно се влива в морето. Хладната, мътна речна вода се сблъсква с пенливите вълни откъм изток и образува пясъчна коса, по която е най-проходимо.
Следите от соца личат навсякъде - най-забележим е този мемориал в чест на българските подводничари, извършили опит за диверсия с подкрепата на Съветския съюз и поставили началото на българското антифашистко съпротивително движение към средата на Втората световна война. Несъмнено - място за поклонничество на хората с леви убеждения.
Разбира се, няма как едно посещение по тези места да мине, без да се отбия до кея с корабчетата. Оттук през няколко минути потеглят обиколки нагоре по реката - моторни корабчета пърпорят насам-натам, а водните колела се нижат в постоянна процесия. Мястото е уютно, а моментът - идеален за един обилен обяд из местните ресторантчета.
Разполагам още с цял следобед, преди да се отправя към вътрешността. Една отбивка до рибарското селище ще е интересна...
...Още повече, че именно тук пътешественикът може да се наслади на пълния чар на лонгозната камчийска гора.
Черешката на тортата е Московският детски лагер. Огромният възстановителен комплекс е очевидно много добре поддържан. Тук има хотелска част, голяма спортна зала, лечебен център, киносалон, летен културен център и какво ли още не.
След лениво излежаване по беседките в очакване слънцето да започне да се снишава, идва време да се отправя на последния етап от пътешествието - към село Близнаците. Пътят е около час и е по доста натоварено шосе. Накрая с облекчение пристигам до мотела на разклона при главното шосе Бургас-Варна, а не след дълго идва и автобусът, с който двудневният ми поход приключва.
