![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМиналия ден направих една 55-километрова вело-разходка до брега на язовир Батак. Тази година лятото бе подранило и в жежкия съботен ден условията бяха перфектни за нови подвизи на две колела.
Маршрутът:
Разбира се, както си му е редът, всяко пътешествие в този район на Родопите направо си плаче за оползотворяване на легендарната теснолинейка Септември-Добринище. Напоследък съм се превърнал в същински неин абонат!
Гара Костандово се оказа най-удобната спирка за атакуване на набелязания маршрут. От нея до едноименното село са около 4-5 км, които прелетях на един дъх, наслаждавайки се на свежия утринен въздух във Велинградско-Ракитовската котловина. Местните хора бяха наизлезли на полска работа още в ранни зори.
В съседното село Дорково животът вече кипеше, въпреки че бе събота. Макар и на бавни обороти, ежедневието на местните хора следва своя неумолим ритъм.
Районът над дорковските рибарници по горното поречие на река Мътница, която отводнява големия язовир Батак, предлага изключително живописни гледки и чудесни места за отдих и бивакуване.
Но още по-прекрасна е долината покрай потока, който се спуска откъм местността Селце. Реших да се отклоня по този по-стръмен маршрут, за да си припомня къде бях прекарал седмици в детството си на зелено училище.
Ромонливият поток оглася гората, а пенливите водопади се редуват с хладни вирове, които приканват разгорещения пътник. Изкушението да се бухна в някое естествено джакузи бе почти непреодолимо.
В местността Селце изобилства от чифлици. Моята цел тук бе старият пионерски лагер - днес отчасти запустял, отчасти превърнат в говедарски обор.
Безкрайната шир на тучните ливади навярно е много подходяща за планински събор. За миг си ги представих отрупани с родопски китеници, със стелещи се вълма, ухаещи на кебапчета... Бързо отпъдих кощунската фантазия и продължих да въртя нататък. Все пак може би е най-добре някои места да си останат недокоснати от масовия турист.
Спускането покрай Бекировия кладенец е главоломно, а гледката към язовира се разкрива внезапно и спира дъха.
Къде полузаконно, къде не - но някои хора очевидно добре са се уредили с разрешение за ползване на крайбрежните парцели. Тук се кипрят всевъзможни ваканционни постройки - от семпли барачки и бунгалца, та до най-помпозните хотелски комплекси за стандартите на този район. Сред най-популярните места за отдих са например хотел Хебър и Шишарката.
В непосредствена близост е и местността Дъното с язовирната стена. Батак е шестият по големина изкуствен водоем в България - площта му е 22 кв.км, а обемът - 309 млн. куб.км. Изграден е през 1959 г. по течението на река Мътница.
Асфалтовият път скоро се превръща в чакълест, а след това и в прашен коларски път - всъщност два коловоза, които в ниските места преминават през кални мочурища. Началото на май бе твърде дъждовно и на места преминаването бе доста затруднено. Това обаче очевидно не е никаква пречка за пасящите наоколо добичета, които се наслаждаваха на слънчевия следобед.
Районът между така наречения Костандовски залив и Контрастената е най-дивата част от крайбрежието на язовир Батак. Нарядко разположените планински чифлици се редуват с някоя и друга самоделна колиба, а стадата овце и крави скитат на воля ведно с полудивите коне. Не липсва и по някоя усамотена каравана.
Около Контрастената вече започва да се усеща наближаването на цивилизацията - асфалтът отново се показва изпод чакъла, а частните вили зачестяват, подобно на наниз от мъниста по рязко отчетливата граница между голия бряг и гъстата гора...
...За да се стигне до мастодонти като този, изоставени по средата на строежа - вероятно поради внезапно секване на вложенията.
Югозападният бряг на язовира откъм Острова и старата Орбита е гъсто застроена с вили, къмпинги и почивни станции. Тук отдавна се е образувал голям курорт. А гледките са панорамни.
След задължителното спиране при Цигов чарк и кратка обиколка по сергиите, забърсвам един сладолед на клечка, избирам си традиционния огромен буркан с чист планински мед с пчелна пита, презареждам манерката и се отправям обратно към изходната точка на пътуването. Спускането от язовира през Цигова чешма до Ракитово е бясно - тук наклонът е сериозен.
Затварям кръга за деня с връщане обратно при ханчето на разклона за Костандово. Оттук до гарата са само няколкостотин метра.
Прибирането е отново с теснолинейката през Септември. Издувам дробове и вдишвам за последно от острия планински въздух. Чакат ме още два часа по лъкатушния и живописен маршрут, преди да се гмурна обратно в жегата на големия град.
Маршрутът:
Разбира се, както си му е редът, всяко пътешествие в този район на Родопите направо си плаче за оползотворяване на легендарната теснолинейка Септември-Добринище. Напоследък съм се превърнал в същински неин абонат!
Гара Костандово се оказа най-удобната спирка за атакуване на набелязания маршрут. От нея до едноименното село са около 4-5 км, които прелетях на един дъх, наслаждавайки се на свежия утринен въздух във Велинградско-Ракитовската котловина. Местните хора бяха наизлезли на полска работа още в ранни зори.
В съседното село Дорково животът вече кипеше, въпреки че бе събота. Макар и на бавни обороти, ежедневието на местните хора следва своя неумолим ритъм.
Районът над дорковските рибарници по горното поречие на река Мътница, която отводнява големия язовир Батак, предлага изключително живописни гледки и чудесни места за отдих и бивакуване.
Но още по-прекрасна е долината покрай потока, който се спуска откъм местността Селце. Реших да се отклоня по този по-стръмен маршрут, за да си припомня къде бях прекарал седмици в детството си на зелено училище.
Ромонливият поток оглася гората, а пенливите водопади се редуват с хладни вирове, които приканват разгорещения пътник. Изкушението да се бухна в някое естествено джакузи бе почти непреодолимо.
В местността Селце изобилства от чифлици. Моята цел тук бе старият пионерски лагер - днес отчасти запустял, отчасти превърнат в говедарски обор.
Безкрайната шир на тучните ливади навярно е много подходяща за планински събор. За миг си ги представих отрупани с родопски китеници, със стелещи се вълма, ухаещи на кебапчета... Бързо отпъдих кощунската фантазия и продължих да въртя нататък. Все пак може би е най-добре някои места да си останат недокоснати от масовия турист.
Спускането покрай Бекировия кладенец е главоломно, а гледката към язовира се разкрива внезапно и спира дъха.
Къде полузаконно, къде не - но някои хора очевидно добре са се уредили с разрешение за ползване на крайбрежните парцели. Тук се кипрят всевъзможни ваканционни постройки - от семпли барачки и бунгалца, та до най-помпозните хотелски комплекси за стандартите на този район. Сред най-популярните места за отдих са например хотел Хебър и Шишарката.
В непосредствена близост е и местността Дъното с язовирната стена. Батак е шестият по големина изкуствен водоем в България - площта му е 22 кв.км, а обемът - 309 млн. куб.км. Изграден е през 1959 г. по течението на река Мътница.
Асфалтовият път скоро се превръща в чакълест, а след това и в прашен коларски път - всъщност два коловоза, които в ниските места преминават през кални мочурища. Началото на май бе твърде дъждовно и на места преминаването бе доста затруднено. Това обаче очевидно не е никаква пречка за пасящите наоколо добичета, които се наслаждаваха на слънчевия следобед.
Районът между така наречения Костандовски залив и Контрастената е най-дивата част от крайбрежието на язовир Батак. Нарядко разположените планински чифлици се редуват с някоя и друга самоделна колиба, а стадата овце и крави скитат на воля ведно с полудивите коне. Не липсва и по някоя усамотена каравана.
Около Контрастената вече започва да се усеща наближаването на цивилизацията - асфалтът отново се показва изпод чакъла, а частните вили зачестяват, подобно на наниз от мъниста по рязко отчетливата граница между голия бряг и гъстата гора...
...За да се стигне до мастодонти като този, изоставени по средата на строежа - вероятно поради внезапно секване на вложенията.
Югозападният бряг на язовира откъм Острова и старата Орбита е гъсто застроена с вили, къмпинги и почивни станции. Тук отдавна се е образувал голям курорт. А гледките са панорамни.
След задължителното спиране при Цигов чарк и кратка обиколка по сергиите, забърсвам един сладолед на клечка, избирам си традиционния огромен буркан с чист планински мед с пчелна пита, презареждам манерката и се отправям обратно към изходната точка на пътуването. Спускането от язовира през Цигова чешма до Ракитово е бясно - тук наклонът е сериозен.
Затварям кръга за деня с връщане обратно при ханчето на разклона за Костандово. Оттук до гарата са само няколкостотин метра.
Прибирането е отново с теснолинейката през Септември. Издувам дробове и вдишвам за последно от острия планински въздух. Чакат ме още два часа по лъкатушния и живописен маршрут, преди да се гмурна обратно в жегата на големия град.
